История №1 - безцелно возене в нощта и глава пълна с мисли

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 387
Регистриран на: 29.11.2009
Пол: Мъж
Кара: ше BMW E36 318tds Touring
Мечтае да кара: BMW E26
Детайли за колата: Бавно комби с черни облаци

История №1 - безцелно возене в нощта и глава пълна с мисли

Мнение от raptorxbg » 26 Дек 2016, 3:12

Това е първата история която пиша и се надявам да ви хареса или поне да няма много негативни мнения :mhihi:


Часа е 22:53 на 25 декември – Коледа... Движа се с бърза крачка устремен към панелния блок в който прекарах 27 години от живота си, или по-скоро ги пропилях мислейки си, че за всичко има време. Навън е студено. Сигурно е някъде около -3, но се усеща като -7. Излизах с приятели, макар да нямах голямо желание и сега се прибирам към вкъщи. Пил съм две големи коли и една глътка уиски. Не ми се пие, нямам желание... Някои хора намират успокоение в алкохола но аз не ги разбирам. Не разбирам как може да залъгваш себе си и околните, че като се напиеш и сякаш с магическа пръчка всичко ще се оправи. Бързо прогонвам тази мисъл от главата си и продължавам да вървя обзет от друга мисъл, за нещо по-важно. Всъщност не съм сигурен дали е по-важно или просто се е загнездила прекалено навътре в главата ми и не мога да я изваря от там.

23:00 – стигам до вкъщи, изваждам ключовете от джоба си, бързо прехвърлям връзката и откривам този за входната врата на блока. Вкарвам го в ключалката и се спирам. Усещам нещо. Усещам същото чувство, както когато някой те наблюдава без да си го забелязал по-рано. Предполагам всеки един го е изпитвал поне веднъж в живота си. Поглеждам надясно и я виждам – тя е там, на около 25 метра от мен. Спи сама в тъмната и студена нощ. Моята 36-ца – парче желязо очукано от годините с избледняла боя, няколко точки ръжда и поне 3-ма предишни собственици и то само в България. Нямам представа колко са били преди да пристигне от слънчева Италия преди 10г., но надали е бил само един, който я е „карал само до магазина веднъж в седмицата“ както повечето хора у нас обичат да бъдат лъгани.
Набързо прехвърлям плановете за вечерта – да се прибера сам в празния апартамент и да се въртя с часове в леглото, да вися пред фейсбук в търсене на нещо интересно или да се повозя с нея. Избора не беше труден – влизам във входа с бърза крачка, взимам на бегом стълбите до апартамента и влизам вътре. Няма време да се събувам и без това е време да почистя, но няма да е днес. Влизам в спалнята и се насочвам право към гардероба. Набързо преравям джобовете на дънките които носих по-рано през деня и откривам парчето пластмаса, от което имам толкова голяма нужда сега. Най-обикновен ключ с аларма, имитация на този от е39 и сглобен в братски Китай. Усмихвам се, сменям бързо палтото и ризата със суичър и яке и се насочвам по обратния път навън. Заключвам апартамента и проверявам още 2 пъти дали съм го направил. Навик от детските години. Понякога навиците са хубаво нещо.

23:10 – вече съм излязъл от входа и се насочвам към купчината ламарина, по известна сред приятелите ми като „катафалката“. Да, преди три години си купих туринг с възможно най-гадния мотор – 318tds. Сигурен съм, че повечето от Вас са очаквали, че колата ще е купе и поне 325-ца с доработки, окачвания, брони и какво ли още не, но ще Ви разочаровам. Катафалката е в напълно стоков вариант като изключим модул за мигачи “American style” купен преди няколко седмици от OLX и чип на мотора за да не е чак толкова „сакато магаре“. Малко след излизането от входа поставям дистанционното под брадичката си за да усиля сигнала и натискам бутона за отключване. Още един навик, който повтарям почти всеки път когато излизам с колата. Китайската аларма издава пискливия си глас и ме поздравява с примигване на мигачите и включване на плафоните в купето. Качвам се вътре и затварям вратата след себе си. Мамка му, студено е... Но като се замисли човек все пак е зима и няма как да не е студено.

23:11 – поставям ключа на таблото и давам на контакт. Малкия борд ме предупреждава със звуков сигнал, че температурата е под 3 градуса и се очаква пътя да е замръзнал. На таблото светват всички възможни лампи за предупреждения, проверки и подобни. Протягам ръка и изключвам дигиталния климатроник. Така и не се научих, че трябва да го спирам преди да угася мотора, а не преди да го запаля. Търпеливо изчаквам угасването на лампата за подгряване на свещите и завъртам ключа. Имайки предвид 20г. възраст на колата, мотора се събужда много бързо от сън. Нещо, което учудва много хора, след като чуят, че цялата кола е закупена за малко повече от 1000лв. Отварям жабката и изваждам холдера с дисковете. Не знам какво ми се слуша и хващам първия диск който ми попада пред очите. Натискам бутона ON на Бекер-а и ме озарява меката му червена светлина, почти като тази на таблото. Отварям панела му, изваждам диска с навигацията който бях поставил по рано през деня и вкарвам избрания диск. Причината вътре да се намира този с навигацията е много просто – през деня бях свалям акумулатора и след това се наложи да заредя отново „екстрите“ на Бекер-а - играта „тетрис“. Да, може да звучи смешно но когато Ви се налага често да чакате някой или нещо в колата е добре да има с какво да се забавлявате. Колата работи на място с включени къси светлини а аз набързо прехвърлям песните на диска. На края се спирам на една от любимите си – Clubbed to death на Rob Dougan. Вдигам нивото на субуфера до 4 и усилвам звука почти до край.

23:13 – чакам двигателя да загрее и си мисля колко странно нещо е човешкото мислене. 27 годишен глупак седи в 20 годишна кола и слуша 17 годишна песен на също толкова стария си плеър, пред 27 годишния си панелен блок, а същевременно приемаме всичко това за сравнително ново и запазено. Бързо изкарвам тази мисъл от главата си. Вътре се е наместила друга мисъл, която от дълго време ме тормози и не спира да хапе. Мисля си за нея, за усмивката й, за това как от най-малкото и незначително нещо може да направи тема за разговор продължаваща с часове. За това как колкото и да се старая, не успявам да я спечеля, как понякога не иска да отговори на съобщението или дори да си вдигне телефона, как никога не звъни или пише първа. За това как все обещава да се обади да излезем и никога не го прави. И как в момента в който решавам да се откажа се появява случайно пред мен на улицата и започва разговор който ме кара да се усмихна до ушите и оправя настроението ми за секунди. Ех, жени... явно никога няма да ги разбера.

23:15 – поглеждам нивомера – в колата има около 20л. нафта. Ще стигнат за една бърза „кварталка“. Така наричам безцелното возене късно вечер по градските улици, когато не съм в настроение и си изкарвам нервите на БМВ-то. Но все пак по-добре на него, отколкото на някой човек. Климатроника вече е включен на автоматичен режим на 32 градуса и нямам търпение да задуха топло. Включвам на първа скорост и бавно излизам от осветеното от уличната лампа паркомясто и влизам в нощния мрак.

23:22 – возя се бавно и безцелно по осветената улица. Няма много коли по улиците, все пак е късно и хората празнуват. От време на време срещам групички от по няколко човека, движещи се с бърза крачка и прибиращи се към топлите си домове от празнуване с приятели и роднини. Колата вече е достигнала работната си температура и е време да се сръчка. Може и да не е голяма бегачка, но пак си е забавно по завой и пусти пътища. Не е хубаво човек да се „сили“ по градските улици, макар и късно през нощта в празнични дни, когато се предполага, че няма да има никой по пътищата. Никой не е длъжен да страда заради моето желание да се повозя като идиот по улиците. И макар, че си признавам, че съм го правил не един път сега решавам да изляза извън града.

23:30 – подминавам табелата указваща напускане на града и отбивам в дясно. Почвам да ровя с ръка под предните седалки. Някъде трябва да има бутилка минерална вода от половин литър. Жаден съм. Откривам я бързо и както може да се очаква водата вътре е замръзнала... Ех, все пак е зима. Хвърлям бутилката в краката на пасажера отпред и оставям парното да я стопли. Включвам първа, поглеждам в огледалото за задно виждане и тръгвам с пълна газ. Не, че човек може да очаква чудеса от двигател с работен обем 1665см3 и 90к.с., но пак са достатъчни, че да си счупиш главата от тъпотия. Оборотомера влиза в червения сектор и усещам как помпата изключва нафтата. Втора предавка, пълна газ и поглеждам в огледалото – на последните улични лампи зад мен виждам как зад колата се е появила черна стена от сажди. „За да върви трябва да гори“ помислям си аз и продължавам да натискам газта. Истината е, че когато съм нервен не обичам да карам бързо... Обичам да я изцеждам на първите 3 предавки и да си изкарвам яда върху нея.

23:35 – излизам на малък прав участък в края на който има първо десен и непосредствено след това ляв завой. Вкарвам трета и набивам газта до долу. На секундата усещам как нещо бута задницата на колата наляво. Асфалта е изтъркан от колите и сега е замръзнал. Борда ме предупреди, че е възможно, но няма кой да го слуша. Нямам шпер, нито пък стабилизираща програма. Единственото нещо, което имам е четири зимни гуми 205-ци, купувани есента на 2014 и за които тази зима е трети сезон. Има още малко хляб в тях. Все пак БМВ-то е нищо без читави гуми. Последва бързо отнемане на газта, натискане на съединителя да освободи задните гуми и лека корекция с волана. Колата мигновено се успокои и изправи треакторията си. Но както знаем шило в торба не седи – няколко метра по надолу газта отново беше до долу и пак същата ситуация, а завоите са вече пред мен.

23:36 „Мамка му, не очаквах да е замръзнало чак толкова много“... В главата ми отново минава една фраза, която съм чувал много пъти на шега от приятели и познати: „БМВ ударено отзад няма, всички са челосвани или въртени по таван“. А аз вече се търкалях с една 36-ца по таван в ливадата до пътя. От цялата история тогава разбрах две неща по трудния начин - човек не трябва да дърпа дявола за опашката и винаги да си слага предпазния колан. И ето сега отново дърпам дявола и си мисля, че пак ще ми се размине, защото „на мен няма как да ми се случи такова нещо“ и то за втори път... А дори и да ми се случи 36-ците вървят по 1000лв. и бързо ще намеря заместител на катафалката, както намерих на седана преди време. Даже като се замисля, ако сега си замине и комбито ще съм минал половината поточна линия – ще ми остава да размажа купе и компакт. Евентуално и кабрио, ама за момента не ме кефи идеята отново да се въртя по таван с нещо, което няма покрив над главата ми.
Черния хумор е сред любимите ми неща... може би за това толкова много хора не ме харесват. Но като се замисля - майната им, те губят...

00:35 – допивам минералната вода. Навън вали сняг и вече всичко е бяло. И този път ми се размина. Не беше първият, надявам се и да не е последният. В главата ми продължава да се въртят мислите, същите мисли, както от началото на вечерта.
Мамка му, май пак няма да се спи...

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 6206
Регистриран на: 24.04.2007
Местоположение: София
Кара: Е39М54В30

Re: История №1 - безцелно возене в нощта и глава пълна с мис

Мнение от zvetiko » 26 Дек 2016, 12:24

Колега, смени жената- тя просто изпитва приятелски чувства към теб, "химията" от нейна страна я няма и колкото по-бързо го направиш, толкова ще е по-добре за теб. Имай в предвид, че жените не обичат да губят приятелите си, особено интересните и може да се опита да те задържи като такъв, без да се интересува какво точно искаш и изпитваш ти- както казваха в един филм: "Чисти".

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 98
Регистриран на: 15.09.2016
Местоположение: Пловдив
Пол: Мъж

Re: История №1 - безцелно возене в нощта и глава пълна с мис

Мнение от BobbyD » 26 Дек 2016, 13:35

Оооох братле колко такива нощи съм имал... равносметката е такава - мъчим самите себе си, мъчим кошниците и хабим безцелно нафта... за мен решението е да се съберем няколко приятелчета, съответно аз оставям колата, малко смях ( не означава,че първоначалните мисли вече ги няма...) и нека по-бързо минава времето, приспи ли ти се - прибирай се и лягай! В пъти по-добре от няколко некролога, изпотрошени ламарини и хвърлени пари на вятъра за гориво. :yes:

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 233
Регистриран на: 18.12.2013
Местоположение: Велико Търново
Пол: Мъж
Кара: E39 528i
Мечтае да кара: Е39 М5
Детайли за колата: Powered by шпер

Re: История №1 - безцелно возене в нощта и глава пълна с мис

Мнение от drifty » 29 Дек 2016, 20:19

Харесва ми, кратка и добре написана история.

Мисля, че мога и да разбера написаното, и аз често се чувствам така и ходя на една "кварталка".

Наистина, приятно четиво, благодаря :)
Изображение

Потребител
Аватар
Мнения: 6
Регистриран на: 9.05.2017
Пол: Мъж

Re: История №1 - безцелно возене в нощта и глава пълна с мис

Мнение от bulshi » 16 Май 2017, 11:44

И на мен ми хареса :)
Твърде много паралели с моя живот...
едни приятно прекарани 10 мин в интернет :)
Луд съм за люто! Капсаицина в лютите чушки лекува ...

Потребител
Аватар
Мнения: 4
Регистриран на: 1.11.2009
Пол: Мъж

Re: История №1 - безцелно возене в нощта и глава пълна с мис

Мнение от nehrox5 » 17 Май 2017, 21:14

Е то това нощното безцелно шофиране ми е любимият спорт вече 2 години от както съм с кола. Вечерно време особено лятото почти всяка вечер изкарвам седмакО ей така за кеф просто. Климатроника на 22 градуса, изпъвам си удобната седалка така че да ми е максимално удобно, пускам си готина музика и вечерта из нощна София или по магистралата с някоя печена приятелка до мене. В тоя момент просто забравям за всички проблеми и ядове от ежедневието няма по-успокояващо нещо от това. Алкохол не пия, наркотици не съм взимал никакви даже и цигара не съм пробвал, най-големият наркотик ми е нощното шофиране признавам си, просто не може да е лято и вечерта да е готино времето едно прохладно такова и след 22:00 да не изкарам колата поне за 50 километра градско, кофти е само ако се прибера рано сутринта, а на същият ден имам работа и задачи. Даже сега след като напиша тоя пост само взимам един душ и излизам :D

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 387
Регистриран на: 29.11.2009
Пол: Мъж
Кара: ше BMW E36 318tds Touring
Мечтае да кара: BMW E26
Детайли за колата: Бавно комби с черни облаци

Re: История №1 - безцелно возене в нощта и глава пълна с мис

Мнение от raptorxbg » 20 Май 2017, 19:41

Радвам се, че намирате историята ми интересна и приятна за четене.

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook