Есен е!

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 158
Регистриран на: 30.04.2007
Местоположение: Плевен

Есен е!

Мнение от Svetlix » 24 Ное 2015, 21:21

Нещо тематично, за което честичко се сещам .... Приято четене на всички :)

Есен е!

Есенно утро е. Вчера имам чувството, че се изля всичката вода на света. След като си починах 4 дни, сега ми се налага да се върна на работа и то командировка .. до Търново. Точно преди да изляза в отпуск пак бях командировка в Търново със служебната кола. Както се случва вече по традиция - парно нямаше и бях умрял от студ. Няма по-ужасно нещо от това да се изпотиш от треперене. Днес обаче бях непреклонен. Няма да ползвам служебното возило, а отивах с личното. За целта се доверих на най-добрия си приятел - Мери (автомобил марка Nissan, модел Almera).

Спеше ми се адски. Това не е защото съм си легнал късно, а ... и аз не знам защо. Докато стигна до гаража се озъбих от студ. Потеглих към бензиностанцията. Естествено както по традиция вместо от Премиум 95 бензина ми сипаха 98. Преживях го някакси. Вече за шести или седми път ми го правят Толкова всичко ми бе сиво, че виждах никого и нищо. Потеглих към Ловеч, след това стигнах до п.в Абланица. Там ми направи впечатление, че на табелата "Троянски проход" и липсва надписа "отворен". Рекох си "бахмааму, зимата си идва". Понеже в колата ми обичам да е баня, съблякох сакото си, запретнах ръкави и се облегнах спокойно на седалката. Качих се на пътя София - Варна. Загледах се в дърветата около пътя. Всичко бе приказно обагрено във всичките разновидности на жълто, оранжево, червно, дори и розаво! Беше уникална гледка! Това ме подсети да си пусна Годишните времена на Вивалди. За да не се цепя от тази картинка, случайно или не бях с ярко оранжевата си риза. Веднага се сетих за онази песничка.....

http://vbox7.com/play:ab57a615

в която се пее "оранжево небеетоо, оранжево морееето, оранжева тревата ... Така си "забодох" 5-тата и почнах да разглеждам красотите около мен. Планината бе цялата обагрена. Мъгли се опитваха да се вдигнат от приказните хълмове наоколо. Навън си личеше, че е адски клинч. Рекох си "На бас, че на вр. Ботев има сняг". Стигнах до мястото, където имам пряка видимост но уви - върхът бе забулен от мъгли. Изглеждаше тайнствено като във филм на ужасите. Не спирах да си повтарям през цялото време "България - страна колкото човешка длан, а толкова красива и различна всеки сезон и във всяко нейно кътче". Няма снимка, която да покаже това, което виждам. Трудно е и с думи да се опише. В такъв момент не искаш да снимаш, а само да гледаш и да се наслаждаваш на момента. За мой късмет почти нямаше движение и можех на 100% да се порадвам на гледките. Много рядко изникваше по някой камион пред мен и чат-пат имаше 5-та - 3-та - 5-та. Мери изръмжаваше приятно. Имах чувството, че вратлето ми се завърза на възел от оглеждане и че всеки момент ще набия аварийки по средата на пътя, ще извадя раницата от багажника и ще "хвана гората" в буквалния смисъл. Чувствах се толкова добре, толкова спокоен ... и чух телефона си. Гласът на шефа от там питаше "Светльо, къде си?". Е всичко бе много хубаво но от тук магията вече се загуби. Без да усетя съм изминал 30 км без да съм стресиран, без да мисля гадни неща, чувствайки се добре. Колко малко му трябва на човек за да се почувства добре. Красотата и щастието са близо до нас, само трябва да си вземем!

октомври 2013 г.
Нека сме толерантни един към друг на пътя, независимо кой какъв автомобил кара!

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook