Полунощ

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 795
Регистриран на: 16.07.2009
Пол: Мъж

Полунощ

Мнение от driver69 » 28 Мар 2015, 1:27

Полунощ. Сива, скучна, тъпа до безкрай вечер. Седеше на стола, беше вперил поглед в единственото нещо, което успяваше да го разсее от мислите му в последно време. Нищо не беше наред. Странно е как човек започва живота си с някакви мечти, желания, устреми и цели. Сякаш всичко е розово, а плановете са нещо сигурно. След време разбираме, че животът не е цветя и рози. Всъщност и това го има – цветята, когато загубим близък и розите, които подаряваме на ония красиви създания, преди да ги заварим на калъп с някого.
Ей такива мисли се въртяха в главата му. Гледаше чашата пред себе си, беше си налял гадно българско уиски, острият мирис на което го караше да направи гримаса, а ключовете на колата си седяха там, сякаш неизменна част от пейзажа. И беше така – за две години бе преживял с дъртата тройка повече неща, отколкото с много от „приятелите” си. Същите тези приятели, с които се скара до един.
Хвана ключа и започна да го разглежда. Сети се за деня, в който я купи, с какво желание я обслужи след това и как я поддържаше, все едно беше нещо много повече от куп ламарина. Беше красива – синя, с пълен М-пакет, ксенон и среден клас окачване. Най-скъпото му хоби. А всички разходи за миг изчезваха, някъде в коженото рекаро, което го обгръщаше, а конете под капака го откъсваха от мрачните мисли.
Излезе от блока и се загледа в красавицата - седеше там и спеше, един железен кон, чакащ за поредния галоп из софийските улици. Вдиша от студения февруарски въздух и отиде до вратата. Качи се бавно в колата, наслаждавайки се на аромата на естествената кожа, и завъртя ключа. Два литра и половина под капака се събудиха, за да избълват вълна от изгорели газове по Акрапович-а. Перверзна усмивка се плъзна по лицето му. Винаги, когато чуваше този звук, го оприличаваше на това да пусне ръка на наточена второкурсничка в дискотеката – ясно подсказва, че иска да я скъсаш.
Бавно започна да се изнася от големия град, оставяйки след себе си всички наркомани, проститутки, денонощни магазинчета с алкохолици пред тях и цялата онази сива маса от работещи хора, мислещи единствено за това да имат ракия и салата на масата, дошли в големия град преди десетина години, с деца кореняци. Не им завиждаше. Усмихна се широко. Да, не взимаше два бона, даже и хилядарка докарваше трудно, но не това го вълнуваше точно в този момент. Нито го болеше за изгубената приятелка, развалените приятелства и всички други неща от живота.
Спря на бензиностанцията и допълни до горе с 98-октанов с добавка. Вода, може би. Гладната му синя любовница глътна 19 литра до последната капка, а за себе си взе един кен кола и сникърс. Вечерта беше ясна, нямаше мъгла, а беше прекалено топло за поледици по пътя. Очертаваше се хубава нощ, а часовникът му показваше едва няколко минути след един. Бавно подмина църна маца и видя табелата, указваща средата на обиколката – Пловдив.
Магистралата беше черна, широка и празна. Оборотите бавно се катереха, а звукът на двигателя наподобяваше звука на водопад, към който се приближаваш – от тихо ромолене към оглушителен тътен. Четвърта тъкмо беше към своя край, когато той усети как всичките му сетива сякаш бяха свързани с автомобила му. Сякаш фаровете бяха просто част от очите му, а ръцете и краката му перфектно пренасяха мислите му върху управлението на колата. Нямаше много движение, а изпреварванията бяха чисти и бързи. Колата сякаш беше направена, за такива нощни разходки. Мишлинките явно бяха добър избор, дори на мостовете нямаше и следа от загуба на контрол. Не искаше да си пуска музика, това беше неговото време за „аз и колата интимно”. По аналогия със студентката, беше дошъл моментът, в който краката й са напълно разтворени и единствено ако си паснат в тоя сюблимен момент, удоволствието би било пълно. И беше точно така. Машина и съзнание се преплитаха в невероятен синхрон, подобно на фигурно пързаляне или друг изящен спорт.
Два часът след полунощ. Пловдивските улици бяха пусти, но една кратка разходка му беше достатъчна. Отново яхна магистралата, но този път се остави на музиката и кенчето с безалкохолно. Мислеше си за това как в тоя момент е истински човек – чувства и живее напълно.
Открехна прозореца и остави студения въздух да нахлуе в купето и вдиша дълбоко. Беше хубаво. Да се отделиш за миг от всичките проблеми, задачи и въпроси. Да не мислиш за нищо и в същото време да мислиш на пълни обороти. Хубаво беше да си припомни колко хубави неща има в живота. Докато отминаваше крайъгълните камъни се замисли за всички хубави спомени, които имаше с колата – колко пъти беше излизал с нея посред нощ, само за да се отърси от мислите си, колко пъти я беше използвал, за да прекара през генерацията всичкия си яд. Безброй.
София. Отново и пак същата, растящото метастазиращо чудовище го посрещна в задушаващите си обятия, които през нощта бяха една идея по-поносими. Беше щастлив. За една хубава част от деня, когато всички спяха, той имаше време да е щастлив. Защото беше жив. Защото всичката тази плетеница от хубави и лоши моменти около него го караше да усети, че живее. Живее сега, не в миналото или бъдещето, а сега. Както всички нас.

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 272
Регистриран на: 24.12.2006
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: '98 e36 328i Тouring
Мечтае да кара: e36 ///M3

Re: Полунощ

Мнение от clarcky » 28 Мар 2015, 2:34

На един дъх :bowdown: Поздравявам те,много добре написано,на моменти открих себе си,и случки от моя живот... :D

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 443
Регистриран на: 9.02.2011
Кара: Кон

Re: Полунощ

Мнение от axel.folu » 28 Мар 2015, 10:27

Супер колега :mhihi: :mhihi:

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 551
Регистриран на: 12.12.2014
Местоположение: Велико Търново
Пол: Мъж
Кара: E60 530d
Мечтае да кара: M5 E60 LCI & S1000RR & M760Li & M3 E36 3.2
Детайли за колата: 2003г.|218к.с|Ръчна ск.кутия

Re: Полунощ

Мнение от BorislavB » 28 Мар 2015, 14:46

прочел съм всичките твои истории и нямам думи...
От малко дете си имам мечта, не Ferrari, брат, M-Power е Тя. -|- Цяла Земя под едно небе,с една марка автомобили - BMW...!

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook