Млад мечтател

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

Потребител
Аватар
Мнения: 0
Регистриран на: 22.09.2014
Пол: Мъж
Кара: с колкото позволяват условията
Мечтае да кара: 3-series
Детайли за колата: не трябва да даваш на всеки

Млад мечтател

Мнение от exiteyes » 26 Сеп 2014, 19:35

Ден като всеки друг. Да, ама не точно. Беше сряда.. или вторник. Не си спомням точно, но не е и от кой-знае какво значение в случая. Беше сутрин, време за разсънване и подготовка за предстоящия ден. Няма да споменавам, затова колко тъпо и скучно е сивото ежедневие, защото все още бях ученик - имаше някаква емоция из класните стаи. Този път, обаче станах с някаква странно коварна усмивка, рядко се случва човек да стане в 6:50 с усмивка - или поне така размишлявам. Събудиха ме, смело се вдигнах от леглото и почти бях в близост до рафта стоящ до леглото. До тук нищо необичайно. В същия момент мозъчните ми клетки започнаха да изобразяват снощният филм, който бях сътворил. Дам, бях взел нещо от приятел, което щеше да ме зареди с много усмивки и емоция. Пред мен стоеше един много вълнуващ и интересен ключ, ключ с лого/емблема на производител за автомобили. Засега спирам с допълнителната информация.
Както и да е, в следващите няколко минути минах през баня/тоалетна. Сутрешно освежаване, както му викат хората. Спрях се пред хладилника, взех това което бях приготвил предната вечер за закуска и набързо събудих и метаболизма си. И той вече беше готов за предстоящите приключения. Вече бях в стаята, откъдето се излюпих същата сутрин, готов за тръгване. Взех си багажа, който ми принадлежеше като ученик и най-важното... ключовете. В този момент бликна въпрос зад гърба ми:

- Какъв е този ключ?(физиономия с много въпросителни????)

Реших да не крия и за 1м обясних, накратко, как стоят нещата. По принцип ходи обяснявай на жена за такива работи, още повече когато става въпрос за малкия и син. Трябва да се потрудиш малко, за да и спечелиш доверието. Е, някак си стана. Каза да внимавам изключително много и да звънна, когато пристигна. Яко, а? :D
В крайна сметка успях да тръгна. Пътувайки с асансьора пак гледах ключовете. Колко малко инженерно изобретение, а толкова тръпка. Логото и трите букви стояха там, нямаха намерение да се изместват. Стори ми се, че асансьора е по-бавен от обикновеното, сигурно само ми се струваше. Всичко БАВНО си има край, приземих се на първия етаж и излязох от кабината. Направих два завоя,(толкова, колкото ми трябваха)за да изляза от входа.
В следващия момент търсех нещо, нещо което бях паркирал предната вечер. Дам, стоеше си там.. някак спокоен и безобиден(автомобила)
допълнение: не говоря в женски род, защото не е моя собственост и няк'си няма да е колегиално
Беше наистина неописуема гледка, точно ранната сутрин изпълнена с емоциите и усмивките. Добре, добре стига толкова усмивки, време е за следващата стъпка. Алармата изпищя и вратите се отключиха. Хвърлих си чантата вътре(естествено не бях забравил да отворя вратата преди това) и се настаних удобно. Бахти яките седалки, няма да ти казвам.. не са като на работна кола Ford или Astra от '92 - ужааас.
След кратката наслада на седалките беше време да завъртя ключа. Ето, че и този момент дойде. Звука озари цялото купе, 6те на брой приятелчета зяпаха заедно песента на радостта. Всичко звучеше добре. Докато чаках да вдигне малко градуси, реших че трябва и допълнително ведро настроение. За целта щях да оставя на Andain - Turn Up The Sound (Xtigma Remix) да свърши останалата част от купона. Вече беше време да поема по не-краткият път към училището, което не беше доста близко от мен, особено с автомобил.
Включих фаровете и полека поех на първа по улицата. която щеше да ме отведе право там, където отивам. Никакви неочаквани и напрегнати случки, всичко минаваше плавно. Стил на каране точно, като за ученик.. или пенсионер, бавно и спокойно.
Минавайки из града минавах и през други училища преди да стигна до моето. Гледах как всички бързат, за да не закъснеят за час, а аз.. аз просто минавах и правех път, там където беше необходимо.
След няколко минути вече нямаше много хора по улиците, само коли=сутрешен трафик. Бях на нещо като полу-главен път, околовръстно с по 2 платна за движение.
Както всеки от вас е имал премеждия с други шофьори на пътя, така и аз случих на подобен случай. Карайки в дясно платно нещо внезапно се изравни с мен, отляво. Караше точно толкова, колкото и аз. Обърнах се, за да погледна за какво иде реч. Опа, оказа се че някакъв малко по-голям сив брат на колата, която управлявах ходеше до мен. Гледам.. пък какво да видя, комшията от съседната врата си разцъква със собствената сива E39(ех, кой като него) и някак странно зяпа към мен. Интересно е, защото не знае, че съм аз, не е моя колата. Така де, няма да стоя в неизвестност - премахах му и с учуден поглед видя, че съм аз. Не можем обаче хем да караме, хем да си комуникираме - не и без хендсфри или радиостанция на високоговорител. Така или иначе отивахме на едно място, щяхме да говорим по-късно. Той си пада малко състезател, настъпа леко па се спря, после пак.. усетих му намека, сори, някой друг път не и аз, не и с този автомобил. Видя, че съм пенсиониран и замина напред, напред...
Продължавах да слушам музика, докато стигна до целта, която гонех. След малко вече бях на уреченото паркомясто, където паркират повечето учители и ученици. Спрях и угасих всичко. Слязох от колата, изгладих се, взех си чантичката и вече се бях насочил към входа на училището. Бях в ново училище, повечето не ги познавах, ама не казвах и здрасти(к'во да се прави надут съм). Всъщност не исках и да ги познавам, бях там за кратко и обстановката не ми харесваше хич, НЕ исках да бъда там, но обстоятелствата бяха такива и бях принуден. Обичайни гледки като цяло, пушене на цигари и слушане на чалга в ранните часове.. такива не ми харесваха...

Влязох си в час и изострих вниманието си към предмета, който имах. Вече трябваше да забравя, затова какво правех само до преди малко. Обаче лесно ли се забравя, дори и след като са те видели вече..
- Шшш, изпъчи си..(чувам аз нейде иззад мен)
Казах набързо едно благодаря и не исках да влизам в диалог, че после и с даскали да се занимавам... амииии.

.....

Малко преди голямото междучасие чух глас от стаята:
- Навън заваля!
А сега де, какво ли беше първото нещо, което ми мина през ума? Ха-ха, бързо се досетихте(или поне някои от вас). Някой щеше да се намокри, а аз не бях свикнал нещата ми или поне тези за които сега отговарям да се мокрят под дъжда, не бях имал минали такива 'играчки' които да стоят навън, заради размерите си. Звънеца би, голямо междучасие - време за кафе, обяд, цигари, наркотици - всеки с приоритети си. Аз обаче за първи път можех да направя нещо по-различно в тези 20м почивка, и да, направих го. Излязох от училището, беше леко кофти обаче. Имаше около 100тина като мен, които бяха на двора в непосредствена близост до паркинга.. няма да лъжа, доста зяпаха точно там, накъдето се бях запътил. Нямаше как, бях решил да направя една бърза разходка. Всичко беше мокро, есенна приказка с неясен край.. абе като на филм.
Алармата изпищя и вече отварях вратата, за да си оставя нещата вътре. В същия момент чух крясъци и покрай тях въпроси.
- Твоя ли е?
- Изпъчи си, аре да ме повозиш
И всякакъв такъв тип други. Помислих обаче, ако кача един - то тогава и други ще искат. Бях чишит, казах че бързам/по задачки и отпраших сам. Тъп съм нали? Знам. Задачката беше ясно отредена, бърз завой на една от главните улици в града и обратно.
Тоя път тръгването не беше както сутринта, много повече динамика имаше в този старт. И не, не говоря за пищене от гумите. Много по-кротко и все пак не най-обикновено тръгване. Интересно развитие на случая, минутка по-късно видях много близки фарове в задното огледало.
Objects in the mirror are closer than they appear.
Иначе казано същата сивушка с номер 39 беше плътно зад мен. Навря ми са' в теглича, само и само, за да ме уведоми, че ме следва, бахти чудото ей. Продължих си по пътя и след няколко минути разбрах, че явно ми е тръгнал по дирите, за да си прави и той кефа. На светофара, където щях да направя обратен се изравни с мен, този път отдясно и свали стъклото. Побъбрихме си 24сек, ставаше въпрос затова накъде съм се запътил. Тогава сметнах за необходимо да продължа не в обратна посока, а напред. Той щеше да кара зад мен.. или пък не. Така де, секундите изтекоха и потеглих смело, минутка две по-късно пак бях оставен в точка, но този пъъът.... 2 предавки назад и Здравей шоу. Всъщност беше скучна работа, след няма и една пресечка отбиха за храна, а аз реших че трябва да продължа.. както и да е свирнах и продължих. И без това имах минутки до започване на часа, а не исках да закъснявам, бях стриктен по това отношение. Върнах се и спрях на абсолютно същото място от което тръгнах. Чантата, алармата и аайде в час.
Имах 7 минути време, спрях се до приятелчетата и бъбрихме вече ходейки към стаята. Разпитваха това онова, дали върви и все такива въпроси, от които се интересуват момчетата. Отговарях, смяхме се, бъзици.. живот ще.
Свършиха учебните занятия, време беше да си 'одим. Пак имаше премеждия, искаха да ги метна, кой тук - кой там. Е, обясних им видно, че не е семейна и голяма кола и можеха да се съберат 3ма човека.. максимум. Хубаво, зарадваха се много, избрахме една удобна точка за следващата ни спирка(такси бе, такси) и забавата до там кипеше с пълна пара.
След като си ги стоварих и се сбогувахме усетих за първи път разликата да караш сам и с допълнителен товар - много разлика. Както и да е вече се бях отправил към нас, хубаво-нехубаво няма цял ден да карам кола. Ето, че вече бях отново пред нас, откъдето излезнах същия ден, часове по-рано. Паркирах и заключих. Направих един бърз пълен оглед отвсякъде, за да се уверя, че не липсва нищо. Вече бях уверен, че всичко е наред - беше. Усмивката ми се качи на лицето за пореден път този ден и така завърши този етап от деня ми.

Историята е кратък вариант. На ума ми идват наистина много повече разширения, само че е писане и чудо.
И като се събудих от този сън наистина беше сряда или вторник. И наистина трябваше да ходя пеш към 4км до училището.
Надявам се да ви хареса, малко ми е беден речника на епитети относно някои неща, но се надявам следващия път да има повече прогрес.
Изображение

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 406
Регистриран на: 1.11.2008
Местоположение: Асеновград
Пол: Мъж
Кара: мноого черно Е28

Re: Млад мечтател

Мнение от BRAAT » 06 Окт 2014, 20:48

Добре боравиш с думите, а и като за първа история е ОК. Просто, остави фантазията да ти "работи" и пиши :) :yes:
Верно е , че иска писане, но няма как иначе. Давай втората история или мисли продължение на старата. Ново у-ще, коли, жени, хормони :mhihi: :mhihi: 18-20 годишни, ......... само ги съчетаваш тези неща и виж, колко истории ще ти хрумнат :) 8)
SHARK-а му е майката!!!

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 86
Регистриран на: 26.06.2010
Местоположение: Пловдив
Пол: Мъж
Кара: 08' e91 320d +++
Мечтае да кара: Bmw E34 M5

Re: Млад мечтател

Мнение от daniel_e30 » 09 Окт 2014, 10:15

Защо ли си представям сиво е36 купе 28-ца. :D Човече,като наборче ще дам малко съппорт,доста добра история,видях си един мой мечтан ден! Браво! :)
Изображение

Потребител
Аватар
Мнения: 0
Регистриран на: 22.09.2014
Пол: Мъж
Кара: с колкото позволяват условията
Мечтае да кара: 3-series
Детайли за колата: не трябва да даваш на всеки

Re: Млад мечтател

Мнение от exiteyes » 09 Окт 2014, 22:21

Добри представи си надушвате. Макар че не става въпрос за сив цвят на купето, успя да познаеш модела. :ok:
Да, също така и става въпрос за 18 годишен пубер, ха-ха каква интрига се завърза.
Със сигурност обещавам продължение на историята, всъщност вече си мисля дали да не продължа 'текущия' ден. Идеите ми плуват в главата от почти мига, в който пуснах тази историйка. Трябва ми малко време - очаквайте! :bchug:
Изображение

Потребител
Аватар
Мнения: 0
Регистриран на: 22.09.2014
Пол: Мъж
Кара: с колкото позволяват условията
Мечтае да кара: 3-series
Детайли за колата: не трябва да даваш на всеки

Re: Млад мечтател

Мнение от exiteyes » 11 Ное 2014, 20:25

Часове по-късно бях в кафето с нея. Не говоря за колата, а за нея. Говорехме си за нещата от живота, за предстоящото, което неизбежно щеше да се случи. Все пак знаете, истинският цикъл от живота ни започва след като училищните занимания вече са зад гърба ни. Беше толкова хубаво, бяхме се сгушили като новородени котенца. Едва ли има по-хубав момент....
Размисли и страсти, едно-друго-та трето и т.н
Всеизвестно е, че щеше да има изненада, но за нея знаех само аз(затова беше и изненада). В самия край на 'срещата' рязко смених темата. Питах си какво ли би станало ако сега имахме една кутийка, която да можеше да се движи. Па да се разходим малко, я тук-я там. Да не ви казвам каква беше реакцията.. so cute.
Та както и да е де, придвижихме нещата, оправихме сметките и газ към изхода. Тогава бликна и следния въпрос:
- Искаш ли да ти покажа нещо интересно?
Последва неколеблив положителен отговор и в този момент се шмугнахме в първия вход, за да излезем от другата страна на блока.
Там беше тъмно, много тъмно. Вървяхме буквално на посоки, естествено аз знаех за правилната. Какво да ви кажа, късмет ли беше.. не знам. Бях паркирал точно, ама точно под една лампа, която буквално блестеше. Мамка му, тази светлина отразяваше всеки детайл, всяка извивка на колата. Същата, която по-рано през деня я валя дъжд, правеше обиколка из града, беше следвана от някои хора и още куп други приключения.
Вървейки си внезапно спрях, 2 крачки по-късно тя - момичето на което щях да направя изненада се вцепени, спря и обръщайки се към мен попита какво правя??????
С усмивка и казах, че изненадата стои пред нея(да бе, аз стоях пред нея, че каква по-голяма изненада?) Помолих я да се обърне надясно, така и стори.
Колко хубава вечер предстои, нали? - попитах аз.
Почувствах, че съм убил човек. Настъпи мълчание от порядъка на минута, беше неловко признавам. Но все пак след тази една минута тя се обърна към мен по най-красивия начин, който можеше - с онази усмивка. Нищо повече не ми трябваше. Знаех, че по-хубаво от едно красиво нещо на едно място е 2 красиви неща събрани в едно и това не беше никак малко.
След малко вече се настанихме удобно вътре, всичко беше перфектно. Чудехме се накъде да хванем - въпрос, който всъщност беше много лесен за отгатване, макар и да си нямахме никаква идея, къде бихме могли да идем. Най-накрая потеглихме на една лека обиколка из празните, но светли улички из града. По едното време, обаче се случи нещо странно. Странен звън от телефона по това време на нощта - на моя, хм?? Непознат номер, още по-голямо учудване. Отворих, беше ми любопитно, а от другата страна чух само:

- Я не ми обикаляй така, ами ела там, откъдето мина преди малко, ЧАКАМЕ ТЕ!
...гласът остана непознат, номерът и той, а учудената ми физиономия се покачи бързичко по лицето ми.

Реших, че трябва да ида, да видя кой и какво иска от мен. Тя също беше съгласна, макар че аз не бях сигурен в това.
Върнах се и видях някакви силуети, може би тези, които ми звъннаха. Спрях и излязох, за да видя какво става. Разпознах ги, всичките до един... стари, стари познати. Като казвам стари познати изобщо не твърдя, че бяха добри стари познати, а само стари. Усетих нотката, която започнаха да ми предават. Не бяха приятелски и дружелюбно настроени към мен, имаха да ми казват нещо - кофти. Естествено последваха натрапничави действия и приказки от тяхна страна, тогава разбрах за грешката, която направих - да се върна. Направих опит да си ходя, отваряйки вратата обаче, един от нощните бухалчета, стоящ до мен, нагло я затвори. Ясно беше, че искаха да се доказват по някакъв начин, досетих се докъде искаха да се стигне. Нямах ни най-малки намерения за какво и да било обаче, затова тръгването ми беше принудително и рязко... да ама не всичко свършва до там.
Сякаш нещо от вътре ги чоплеше, а и не веднъж съм го казвал - никога няма да мога да разбирам обществото. Имах дълги светлини в огледалата си и шарения наляво надясно зад мен. Те бяха, търсеха си играчката, а от точно такива плачката можеше да бъде много голяма. Какво можех да направя в такъв случай, с приказки нямаше да стане.. трябваха действия. Да, ама какви??
Започнах да карам, да карам по начин, който изобщо не бях планирал същата вечер. Бях излезнал за нещо леко и приятно с нея, а не заради бухали. За щастие беше вечер, празен град, празни улици.. не знам кой беше привилегирован, настъпах и на първия възможен свих, а зад мен секунди по-късно се чу шум.. сетих се, имаше кофи за боклук. Гледайки в задното огледало силуетите нервно изскачаха от колата и тогава най-вероятно осъзнаха каква глупост бяха сътворили. Уроците са хубаво нещо, повече не ги видях.

...следва продължение
Изображение

ентусиаст
Аватар
Мнения: 967
Регистриран на: 20.03.2004
Пол: Мъж
Кара: си

Re: Млад мечтател

Мнение от txe » 12 Ное 2014, 17:15

пък аз да ти напиша друго.
не си губи времето, фокусирай се върху нещо което харесваш и може да живееш от него и работи здраво.
и мечтай през другото време
what a helluva ride

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook