За автомобилите, които ще са винаги на почит

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 158
Регистриран на: 30.04.2007
Местоположение: Плевен

За автомобилите, които ще са винаги на почит

Мнение от Svetlix » 01 Юни 2014, 20:00

Здравейте!
Не съм писал тук доста отдавна. На скоро написах нещо, което искам да споделя тук. Очаквам с интерес Вашите коментари. Ако има интерес, мога да публикувам и други истории ... само че реални :)

Приятно четене!


За автомобилите, които винаги ще са на почит ...

Събота сутрин. Събуждам се добре отпочинал. Ставам, правя бърза ревизия на хладилника. Супер! Толкова много неща има, че се чудя какво ми се яде точно. Поглед през прозореца на къщата ми – невероятна природа. В задното дворче райграса е идеално окосен, хамака седи разпънат и чака да си закарам задника чак до там. На заден план планината е цялата в снежни пелени. Красотата на Алпите винаги ме е изумявала. Бил съм планинар на младини и съм видял наистина много. Но тази планина има своя невероятен чар.
Взех си бърз душ, избръснах се гладко. Принципно в дни като Сряда, Събота и Неделя е почти изключено човек да ме види избръснат. Още от 22-23 годишен си го въведох това правило и го спазвам до ден днешен. Реших, че този ден ще го направя специален за себе си. Ще правя само неща, които наистина харесвам, ще съм с хората, които наистина обичам и всичко ще е както аз намеря за добре. Облякох любимата си хавайска риза, в комбинация с любим панталон. Запътих се към гаража .. там ме чакаха 3-те най-красиви … но не жени. Това бяха 3 от сбъднатите ми мечти. Най-близо до входа от към къщата ми бе Нина. Това е моя Nissan 300ZX, 3.0 Twin turbo, тарга – черен на цвят.

Изображение

Изображение

Изображение

Колата която не може да мине незабелязана никъде по улиците, въпреки преклонната си възраст. Красивите 18-ки джанти, в които е обута, отразяват всеки слънчев лъч и буквално хипнотизират, когато се въртят. Изборът на тези лъскави джанти си има своя история. Докато живеех в България, мой колега от клуб Нисан – България имаше никелирани джанти на колата. Наричах ги „дискотечни“. На неговата Primera седяха невероятно. Особено в комбинация с още някой друг никелиран детайл. Тук бях направил същото! Въпросната Primera бе на почит в Клуб Нисан България. Беше печелила даже конкурса „Автомобил на месеца“ през далечната 2014 г. Както и да е. Връщаме се на Нина. Черният кожен салон с жълти шевове бе невероятен. Мразя жълтото, но тук контраста на цветовете придобиваше друго измерение. Ароматът в купето и ми бе адски познат. Обожавах го! Изборът на този аромат не е случаен! Наподобяваше аромата на една кола, която имах преди много години. Тя също бе Nissan. Беше ми доставила страшно много удоволствие. Моделът и бе Almera N15, с малък и икономичен двигател 1.6, със скромните 99 кс. Това е колата, която обожавах и винаги ще помня. Отдавна търся да закупя такава точно и да я реставрирам, но явно ценителите на този модел не са много.
На пръв поглед по Нина всичко изглежда съвсем стоково, но не бе точно така. Двигателят и беше 280 кс. Без много изтезания и лек тунинг, е докаран до скромните 570 кс. Някои тунери докарваха 4-цифрени мощности. Тук обаче идеята е съвсем друга. Рядко впрягам тази голяма конюшна, но пък случи ли се – ставаше интересно. Обичам да излизам нежно с вратите напред от кварталната уличка. В града не му раздавам газ, защото тук законите са доста сурови. Дори и да не ме спрат органите на реда, знаят кой съм и къде да ме намерят. Какво да правиш – известността не винаги е добър спътник.
В следващия момент погледа ми се спря на втората кола - Меро. Меро е Mercedes SL60 AMG (R129) – сив металик, кабрио с твърд покрив.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Отдавна се води ретро, защото е произведен в далечната 1998 г. Той бе най-новата кола от трите. Тази бе с „малкия“ 6 литров мотор. Единственото, което не харесвам по тази кола е черния кожен салон. Просто малко не ми се връзва с махагона по таблото и типично дървения километраж. Но пък мощния V12 мотор е без аналог. Сравнително тромав ми се вижда,но пък звука му е невероятен. В по-ниските обороти не се чува грам как работи. След 3000 об/мин обаче, същия този мотор става неузнаваем. Невероятен прилив на сила и мощ. Басовият звук, който идва от лъскавия ауспух с надпис AMG те пронизва право в сърцето и те кара да даваш още газ, и още, и още … Но с тези 400 конски сили, бе за никъде. Въпреки това, тази кола излъчва невероятен респект, уважение, комфорт! Неща, които Нина няма как да ми даде. Това е перфектния автомобил за разходка през лятото. Обожавам да карам високо в планината на спуснат гюрук. Какво по-хубаво от това да дишаш кристално чистия въздух на планината и да чуваш звука на този прекрасен двигател.
Последната кола в този гараж бе и последната ми находка – Сиси! Това е колата, която буквално спасих от скарапа. Марката е Toyota, модел Supra, модификация 3.0 Twin Turbo 330 конски сили.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Естествено още след покупката, от двигателя остана само цилиндровия блок. С покупка на части от цял свят и доста тичане по сервизите, тази кола стана както искам. Двигателят бе около 700 кончета. Автоматичната и скоростна кутия я изхвърлих с кеф и сложих подредена от мен ръчна. Списъкът с подобрения по интериора е доста дълъг. Всичко бе максимално близо до автентичния вид но пък меко казано приятно и красиво.
Тези 3 автомобила бяха в отделен гараж и се караха само за удоволствие. Обичам като стана от сън, да отварям вратата и само да ги поглеждам влюбено. Те бяха една сбъдната детска мечта. Имах и отделен гараж за евридейките – семейното Lancer Evo и джипка Infinity.
Докато се наслаждавах на тези прелести ми звънна телефона. Телефонът ми също бе голяма гордост. Сега навсякъде всички имат телефони с видео връзка. Аз като един наистина открояващ се човек, имах абсолютно автентичен Nokia 8310.

Изображение

Не са много хората, които помнят че някога е имало марка за телефони като Nokia. Но който го види и реагира доста спонтанно. Всички му се радват. Да си призная честно, този телефон го ползвах още докато със съпругата ми бяхме още гаджета. Тогава живеехме в гр. Плевен – България. Разговорите бяха невероятно скъпи и си пишехме доста SMS-и ..
Аз: Ало!
Секретарката: Шефе, руснакът е тук. Трябва да дойдеш да разпишеш договора, за който говорихме вчера. Клиентът е важен. Дошъл е с главния си технолог.
Аз: Подготви всичко, до 15 мин съм при теб.
Град Линц ми е на 15 мин с по-сериозно каране. По градския аутобан се стигаше много бързо до офиса ни.
Скочих в Нина. Завъртях ключа. Двигателят изръмжа приятно. Това харесвам на ретро автомобилите. Съвременните електромобили са пълен ташак. Никакво удоволствие от шофирането.
Настаних се удобно на Рекаро-то, закопчах колана, натиснах копчето за отваряне вратата на гаража и потеглих. Чувствам се специален с тази кола. Само като сложа длан на топката на скоростите и ставам нов човек. Надписът Nismo върху нея ми даваше допълнителен уют и спокойствие, че цялата конюшна ще ми се притече на помощ, само да дам знак с десния си крак. На един от светофарите, докато чаках да светне зеленото, успях да се огледам в огледалните витрини на един МОЛ. Побелелите ми коси издаваха, че не съм първа младост. Но пък какво ми е?! Чувствам се перфектно! Имам желание за всичко, не съм почнал да забравям, не пия виагра … ретро автомобила и ретро телефона с въпрос на личен избор. Това ме откроява. В този момент някакъв тиквеник ми развали гледката. Беше с някакво VW Golf 11 GTI хибрид. Слушаше няква гадна немска музика. В този момент реших, че въпреки белите си коси, младежа в мен не спи. Изчаках брояча, светна зелено на светофара и пришпорих Нина. Вкарах първа и настъпих газта. Гумите след мен оставиха черта. Задницата на колата леко се засука – първо леко на ,ляво, после леко в дясно. Чух приятен рев под капака си. Golf-ът не се даваше. След 2-3 кръстовища обаче само видях LED-фаровете му в огледалото ми. Потупах Нина по арматурното табло и и казах “Може и двамката да сме на години, но все още ни бива!“.
Ето че вече съм с сградата на компанията, в която работя. Влязох в подземния и паркинг. Паркирах между едно Audi A8 и супер реставрирано BMW E30 M3. Audi-то даже не го отразих. Изгледах бавареца с влажен поглед и отново се замислих „Божее, какви автомобили са правени през миналия век. Сега всичко е пластмаса n-то качество. А преди се смеехме, на първите Audi A4, че им правят таблата от евтина пластмаса и подрънкват…“.

Изображение

В офиса ме очакваха шефа на една руска фирма за битова химия, заедно неговата техноложка. С тях съм се срещал многократно. Имахме изграден език на комуникация. Това са от хората, с които наистина ми е кеф да работя. Момчето е на около 30 години. Въпреки, че е сравнително млад, има невероятен нюх за хубавите неща в живота. Разбира от всичко. Главната му техноложка е доста по-мълчалива. За сметка на това е невероятно красиво създание. Не е трудно да си мълчиш с нея. Като те погледне право в очите и със сигурност забравяш, какво точно си искал да и кажеш. Висока, с дълга руса коса, сини очи … и докато я оглеждах забравих още какво. Преди да стане главен технолог на този завод е била учителка по химия, някъде в Подмосковието. Веднага ми се появи музика в главата, която подхожда за тази жена …

[BBvideo 560,340]https://www.youtube.com/watch?v=3dHAuJuCrJM[/BBvideo]

Принципно съм женен, но срещата с красива жена тук в Австрия си е събитие. Такова създание е достатъчно да мине веднъж по главната улица на града, за да се говори за това поне цял следобед. Още при първото ми идване тук, през далечната 2014 година, бях стигнал до извода, че „Когато стигнеш в държава, където кравите са по-красиви от жените – значи си в Австрия“.
Срещата мина бързо. Упражнихме си българския. Момчето бил 3-4 пъти на море в България. Много обичал тази страна, но от както Слънчев бряг бил превърнат целия в бардак с яхтено пристанище, спрял да ходи. Обаче помни завиден набор от думи. Помни също и че са му откраднали документите и парите в някаква дискотека, докато се разхождал пиян …
Слязохме заедно в подземния паркинг. Той видя Nissan-a. Усмихна се широко и каза:
Руснака: Тази кола, заедно с GTR и Skyline R-34, са вечните икони. На сила съсипаха марката Nissan. Сега не караме автомобили. Младежите не могат да ги оценят, но аз знам, че това са автомобили за познавачи, а не за чикиджии!
Аз: Благодаря!
Руснака: Твоя ли е?!
Аз: Да! Това е 12-ти Nissan, който карам.
Руснака: Аз съм с BMW-то. Това е истинска М-ка. Един германец на твоите години я проигра на покер в Сочи.
Аз: Това автоматично затвърди мнението ми за Вас. Значи и вие не сте чикиджия!
Руснака: Хахахаха! Хубави хора сте вие българите. Винаги сме се разбирали с вас. Жалко че преди години тръгнахте по грешния политически път.
…………………………
Доста поговорихме с този мъж. Доста интелигентен, с ясна визия за нещата. Имаше и доста интересни размишления за нас българите. Нарече ни глупаци, защото сме продали така евтино родината ни и не сме се борили за нея. Може и да е прав! За сметка на това техноложката му не обели нито дума. Само се оглеждаше с нежно смразяващия си поглед.
След добре свършената работа, реших да се повозя. Пуснах се по аутобана до Залцбург и се насочих право към планината. Едно от любимите ми места за возене бе Großglockner Hochalpenstraße. Това е проход, който е платен през лятото, зимата не. Малката подробност за зимата се крие в това, че е затворен и се намира на метри под снега. Ако Беклемето Ви се вижда висок и със завои, значи определено нищо не сте видели. Върховата точка на този проход е на около 2500 м н.в. Мястото е уникално красиво! Гледките спират дъха, трябва да си абсолютен кретен, за да останеш сляп за това, което е сътворила майката природа. Пред погледа ми постоянно излизат ледници и върхове с височини над 3000 м. н.в. Движение почти няма, асфалтът е гладък като стъкло. Бяхме само аз и моя Nissan. Свалих таргата, за да имам по-хубава панорама, сложих очилата и дадох газ до ламарината. Задницата на колата реагира като след удар с камшик. Вкарах втора, чу се приятно съскане от турбините и последващ приятен рев от мотора. Оборотомерът играе приятно между 5-6000 об/мин … невероятен кеф! А когато чуя звука на Blow-off направо настъхвам. Леко променения ъгъл на завиване, заедно с модификациите по задния мост дават много приятен резултат. Танцувалната стъпка по завоите е супер! Реших че ще се возя до момента, в който ми свършат накладките. Всъщност това не е возене, това е нисък полет с реактивен самолет. А звука на мотора, музиката на гумите, прегръдката на седалката – удоволствие, което малко автомобили могат да доставят … Чувствам се в някаква невероятна летаргия. Имах усещането, че съм на самотен остров, с висока планина. По-скоро на острова на вечността …

… в следващия момент се събудих в някаква бяла стая. Всичко ме болеше. Не можех да стана от леглото. Май бях в болница. До мен седеше медицинска сестра. Тя ми каза, че жена ми е тук и иска да ме види. Погледнах – това момиче не бе моята жена. Приличаше на …. Бившата ми приятелка. Не само приличаше на нея. Направо си беше тя. Годинките си бяха казали думата и при нея. Беше се посбръчкала, остаряла, напълняла … не беше екзотичното гадже, което бях забил в далечната 2005 г.
Аз: Къде съм?! Това не е моята съпруга. Махнете тази жена от мен!
Кали: Ти си забравил. Ние сме отново заедно, вече колко години станаха!? Нали с Ани се разделихте?!
Аз: Не е вярно! Не е вярно!..

Както крещях и се събудих. Беше кошмар. Всъщност не знам дали беше кошмар. Да бях си в моята стая. Ани беше до мен и се събуди.
Ани: Какво ти е? Какво сънува? Кошмар?
Аз: Да! Всъщност не … не знам.
Ани: Какво точно сънува?
Аз: Нещо което не знам дали искам да се случи .. или поне се надявам на част от него. Ще ти разказвам друг път. Сега заспивай.
……

Коментар от автора:
Това не е истинска история. Всяка прилика с лица и събития е напълно случайна и неволна. Историята е изцяло авторска и е почти 1:1 с мой сън. Снимките не са авторски, а са от нета. При писането на разказа няма пострадали автомобили :)
Нека сме толерантни един към друг на пътя, независимо кой какъв автомобил кара!

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 480
Регистриран на: 9.11.2013
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: е39 530DA
Мечтае да кара: автобуса на Victoria's Secret(пълен)
Детайли за колата: Е39 530DA wagon

Re: За автомобилите, които ще са винаги на почит

Мнение от bumer530 » 01 Юни 2014, 22:20

Братко,вместо да пускаш теми във форума направо пускай книги за печат.
Много добре структурирана.Докато я четях направо влезнах в филма.Браво,продължавай
Моят свят не е твоя,искам сам да вървя,но преди да пропадна поне за миг да полетя!!!
Караш,каквото караш.......Рано или късно,пак BMW ще си купиш!!!
https://www.youtube.com/watch?v=9j4XQ-Ayogg

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 158
Регистриран на: 30.04.2007
Местоположение: Плевен

Re: За автомобилите, които ще са винаги на почит

Мнение от Svetlix » 02 Юни 2014, 18:06

Благодаря за хубавите думи :)
Нека сме толерантни един към друг на пътя, независимо кой какъв автомобил кара!

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 229
Регистриран на: 4.05.2009
Местоположение: Варна
Кара: купе

Re: За автомобилите, които ще са винаги на почит

Мнение от bawarec 73 » 02 Юни 2014, 19:28

Браво колега страхотна история много ми хареса! Давай и други ако имаш. :bowdown:

gangstera
Аватар
Мнения: 140
Регистриран на: 6.07.2010
Местоположение: MY HOUSE
Пол: Мъж
Мечтае да кара: E46///M3 Е92///M3 E39///M5 E60///M5 F10///M5 F90///M5 COMPETITION

Re: За автомобилите, които ще са винаги на почит

Мнение от ryan83 » 03 Юни 2014, 9:13

Доста добре :yes: :bowdown:
Ако имаш каквото е необходимо...
можеш да имаш всичко

Изображение Изображение


Аватар
Мнения: 759
Регистриран на: 17.02.2009

Re: За автомобилите, които ще са винаги на почит

Мнение от Хаос » 03 Юни 2014, 22:16

Добре описано! Напиши още нещо...
АДМИНИТЕ ДА МЕ БАННАТ ПЕРМАНЕНТНО!!!

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 158
Регистриран на: 30.04.2007
Местоположение: Плевен

Re: За автомобилите, които ще са винаги на почит

Мнение от Svetlix » 19 Май 2015, 20:48

Отдавна съм обещал още нещо. Дано Ви хареса! Историята е по действителен случай и си е моя авторска.


"Какво нещо са спомените"

Най-щастливият човек на света

Юни 2008

Петък вечер ….
Традиционно в последните ми часове на работния ден, се чудя на къде да се запилея. Тази вечер имах нужда да се изолирам от всичко и всички. Исках да отида на място, където няма шум, няма чалга, няма досадници и да правя каквото чувствам за приятно. Всички тези мисли бяха разсеяни за миг от звънящия до мен телефон – да,предстоеше любимия ми телефонен разговор! Той се състои точно от 2 срички – „Ти си!“.От тук вече изцяло от мен зависеше, кога ще си тръгна. Това означаваше, че ако съм достатъчно бърз с дневното приключване, след около 40 мин ще видя вратата на службата от външната страна.
Ето че дойде точния момент – 18:40 часа. Направо разцепих секундата. Охраната с усмивка ме изпраща да си ходя. Когато нещо се оплеска и го държа до посред нощ не се усмихва така, но това е риска на професията. Важното е, че точно днес всичко мина перфектно. Вървейки пеш към вкъщи вече си разпределях времето за вечерта. В 18:55 часа ще съм си вкъщи, после 10 мин да се преоблека, още 30 мин за семейна вечеря … не! Реших го! Тази вечер ще си захвърля телефоните, качвам се на Мери и отпрашвам в неизвестна посока. Не съм решил още на къде, но съм решил, че ще го направя. Отправих се директно към гаража. Там ме чакаше Мери. С отварянето на гаража и усмивката ми стигна до ушите. Още не съм и се нарадвал. Колата, която ме кара да потръпвам всеки път като видя. Малкото лъскаво черно бижу бе с перфектен външен вид, чиста, чакаща своя рицар, да я накара да побегне, като расов жребец. Е в случая аз не съм рицар, колата не е бял кон, но пак ще се случи същото с нея.
Сложих в багажника най-важните неща – палатка, скара и полупразното чувалче с дървени въглища. Изкарах Мери от гаража и я закарах на паркинга пред нас. Тъпите ни любопитни клюкарки пред блока, естествено успяха качествено да ме обсъдят. Много чудно им беше, от къде пари за съвсем нова кола, как всеки ден съм с различен костюм и различна риза …. Някакви такива неща. Това че нито едното е вярно, нито другото – май само аз го знаех. Подминах ги като експресен влак - малка гара. Знам, че появата ми вечер за тях си е живо събитие и че им давам теми за разговор поне до края на вечерта. Звучи грозно и нелогично, но много обичах турските сериали и да работя до късно. Заради тези две неща, в 90% от случаите не се засичам с клюкарките пред блока, когато се прибирам.Тази вечер още повече ги зарадвах с излизането от входа 5 минути по-късно. Бях сменил елегантния черен костюм с тъмно син анцуг и тениска на Nissan club България. Колата ми бе паркирана точно зад гърба на пейката, на която се бяха наредили, като аптекарски шишета. Явно не бяха обърнали внимание, че прозореца ми е спуснат и докато си слагах колана чух, че ме споменават нещо. Това ме накара да се усмихна. Дали бях намислил нещо? О да! Запалих колата, вкарах задна скорост, дадох газ до ламарината и пуснах рязко съединителя. Мери завъртя гуми и всичкият прахоляк от паркинга полетя към пейката. Такъв гъст облак от пепел се вдигна, че чак не се виждаха. Да, това ме направи щастлив. Усмихнах се и казах „Съжалявам, не беше нарочно!“. Милиони пъти съм им казвал, че не желая да си чувам името от тях и че моя личен живот, не е тяхна работа. Нека сега си седят на „чист въздух“ и да си „бистрят новините“.
Времето беше страхотно! Пътувах към изхода на Плевен, в посока Русе. Ходеше ми се някъде … по възможност с хубава гледка. Естествено да има възможност и за барбекю. Бях доста гладен и бе хубаво да е на близо. Тогава се сетих за едно уникално място, на което като застана и винаги си казвам „Господи, какво нещо е природата“. Настъпих газта до ламарината и се отправих в посока град Никопол. От там щях да мина за село Сомовит. Всеки се чуди какво има там? Трудно е да се опише, трябва просто да се види. За мен това е най-красивото място в българското поречие на река Дунав. Мястото се намира на един хълм над селото. Гледката от там е почти на 360 градуса.
Пътят до град Никопол е перфектен. Настилката е идеално гладка и пътят позволява сравнително високи скорости. Само в селата го давах по-кротко, защото дебнат ченгета. Сравнително скоро ме бяха спирали в село Даебово. Исках да кажа Дебово :D След около половин час бях на точно място – точно над село Сомовит. Река Дунав по това време бе доста пълноводна.

Изображение

Част от островите там бяха под вода.

Изображение

В комбинация с настъпващия залез, направо загубвах говор и картина. Извадих си одеялото, скарата, карначетата, направих си салата … но през цялото време погледа ми бе към реката. От тук се виждаше всичко. От град Турну Мъгуреле до Джувъръщ и река Олт, която лъкатуши между тях.

Изображение

Изображение

Зеленината около Дунава, създаваше усещане, че не съм край Дунав, а нейде в Амазония.
Не след дълго, вечерята ми бе готова. Хапнах си както пише по дебелите книги, беше невероятно вкусно. Чак се изненадах от майсторлъка си. Сега единственото от което имах нужда е малко музика, чаша уиски, кока-кола и кашу. Колкото и да ме мързеше, отидох до колата и извадих всичко това от голямата чанта, която носех. Седнах обратно на одеялото. Забих поглед към Румънско и изпуснах дълбока въздишка. Какво мога да искам повече? На телефонът ми, от който слушам музика пишеше “offline”, знам че съм свършил работа за тази седмица, сред природата съм, без никой да ме притеснява.
Посегнах да си отворя бутилката със скоч. Беше от любимия ми – Passport scotch. Докато си наливах в чашата ми направи впечатление, че на бутилката пише нещо на ръка. Беше почнало да се смрачава. Докопах фенера си и прочетох надписа „За Svetlix – най-щастливият човек на света“. Под написаното имаше и подпис. Чак тогава схванах коя бутилка съм докопал в бързината.

Някога през 2006 г.
Телефонът ми звъни. В просъницата си поглеждам – часът е около 1:30 през нощта. Притесних се да не се е случило нещо лошо на някого. Беше непознат номер.
Аз: Ало
Непознат човек: Здравей! От твои колеги имам този номер. Ти трябва да си Светльо?
Аз: Аз съм да.
Непознат човек: Имам един компютър, на който имам много важна информация. От гръмотевичната буря изгоря. Можеш ли да удариш едно рамо?
Аз: Ами утре няма да е, нека е вдруги ден, че съм доста зает.
Непознат човек: Ооо не! Най-късно утре след обяд трябва да имам информацията на него. Плащам си повече от добре. Каквото струва, давам по 2! Трябва ми само една единствена папка!
Аз: Ами аз съм на работа от 8 до 20 часа. Донеси ми го в 6:00 на Окръжна болница, точно преди кръстовището с Военна болница.
Непознат човек: Добре! Аз ще съм с бялоАуди А4 – комби.
….
Точно в 5:55 часа бях на мястото на срещата. Беше някакво момче на моята възраст. Сподели, че дипломната му работа е вътре и днес трябва да я предава. Знаех, че при такива инциденти, нещата са доста на кантар и не му обещах абсолютно нищо. Казах му само, че до час-два ще му дам някакъв отговор. Идеята беше ако аз не мога да му помогна, да го насоча към правилния човек. Знаех, че ако аз не му помогна, той няма как да разполага с инфото си до следобеда.
Занесох компа вкъщи. Отворих го и вътре наистина беше страшно. Била е някаква супер яка машина за хиляди левове. Токовият удар обаче е бил толкова силен, че всичко беше почерняло. Свалих твърдия диск, боднах го на моята машина. Усещах го, че от време на време се опитва да тръгне. С малко повече играчка иуспях да го подкарам!Оказа се, че е оцелял и имах достъп до всичката му информация. Не тръгваше от всеки път, но в първия момент, в който го подкарах свалих всичкото инфо от него. Звъннах на момчето по телефона.
Аз: Една добра и една лоша новина!
Непознат човек: Първо лошата!
Аз: От този компютър нищо не става. След токовия удар всичко се е опекло.
Непознат човек: А каква може да е добрата тогава? Прецакан съм.
Аз: Добрата новина е, че мога да ти преточа инфото и да ти го донеса на DVD след около час на центъра.
Непознат човек: Супер! Невероятен си! Ще си платя колкото кажеш! Иначе майната му на компютъра!
Аз: Ей искам нещо символично, не бих се възползвал от това, че си труден момент, за нещо толкова лесно. Аз съм професионалист, а това което направих е елементарно.
Непознат човек: Но аз държа …
Аз: Айде ще се чуем по-късно.
……..
Срещнахме се след час с момчето, точно пред службата ми. Момчето беше адски развълнувано. Направо сияеше от щастие. Преди да ми донесе компютъра, никога не сме се виждали, но той така ме прегърна, все едно кой знай какво съм направил. А на мен така ми се спеше, че едвам гледах. Не знаех какво точно става. Даде ми парички, а аз не щях да взема цялата сума. Просто не бе честно, но той държеше.
Аз: Човек, това са много пари.
Непознат човек: Добре, кажи от какво имаш нужда? Някъде да ударим рамо. Имам доста връзки навсякъде.
Аз: Аз съм щастлив човек, имам си всичко.
Непознат човек: За първи път чувам някой да го казва! Обикновено всички се оплакват и искат какво ли не и то без да заслужават.
Аз: Не и аз. От както съм в тази фирма изкарвам достатъчно, както виждаш и частно си изкарвам по някой лев, нямам нерви, имам най-прекрасния шеф на света, имам най-страхотните колеги и приятели.Имам приятелка, която обожавам …
Непознат човек: Наистина съм изумен! Бъди все така!
………
2-3 дни по-късно получих пратка в офиса. Донесе я някакво непознато момче и търсеше лично мен. Отворих я и вътре имаше бутилка скоч, кутия с бонбони и кафе. Всички бяха надписани с някакви послания. Много оригинално и наистина хубав жест! Докато се огледам, момчето беше изчезнало. Даже не успях да благодаря. Много добре знаех от кого е пратката …

Юни 2008
Сипах си малко скоч в чашата. Изпих го на екс. Парливата течност се стичаше в тялото ми. Потръпнах … Ех, сега да имах и лед … щеше да е супер. Сипах си малко кола в отделна чашка. Отворих си и кашуто. Съсредоточих се над полета на птиците. Завиждах им благородно – летят си на високо, радват се на красивите гледки, за които ние хората само мечтаем. Свободни са – не знаят какво е значението на парите, нервите в службата и срещата с бюрокрацията.
Замислих се отново за отговора, който съм дал на това момче тогава. Да, наистина съм бил щастлив. Най-щастливия човек на земята – да, може би е било така. Обичах работата си. Шефът ми беше страхотен. Когато сгафиш – не повишаваше тон. Винаги ще ти обясни, къде си сбъркал и как да не се стига повторно до тази ситуация. Държеше се супер с целия колектив, водехме си го на кръчма, той си ни защитаваше пред големите шефове. Заплащането ми също беше много добро. Работех в млад колектив, разбирахме се чудесно, по цял ден усмивката не слизаше от лицето ми и ходех с желание на работа. Изкарвах повече пари от колкото харчех, имах страхотно гадже, което обожавах, тя мен също, каквото ми се приискаше – имах го.Взимах всичките си изпити с хубави оценки, колегите ми бяха супер … Когато кажех на глас всичко това и доста често ме питаха „Абе Светльо, какво взимаш? Искам от същото!“. Истината бе, че нито пиех, нито пушех, а за дрогата да не говорим. Просто човек трябва да се радва и на малките неща и да не приема всичко за даденост.
Сипах си поредната чаша, отпих звучно. Позамислих се отново. Ето нещо наистина малко ме радва в момента. Намирам се образно казано „На края на света“. Това си е едно обикновено село. Няма СПА-хотел, няма шумна дискотека с една камара нарисувани леки жени, които казват „НЕ“, само когато ги попиташ „Сигурна ли си, че не искаш да го направим?“.Няма да има снимки, които да качвам в нета и всички да викат „браво, супер“. Сигурен съм даже, че никой няма да разбере, къде съм ходил и какво съм правил. И именно това превръща този момент в специален. Исках да го споделя само с един единствен човек и тя да е до мен тук до мен и сега. Не исках коя да е, а точно определено момиче. Уви – това няма как да стане. Може би това последното ме правеше нещастен. Мина почти година от както не сме заедно. Казват че времето лекува … но дали аз не бях някакъв неизлечим случай?
Изпих остатъка в чашата. Напъхах се е в спалния си чувал и се наметнах с одеяло. Целта бе да се стопля, защото подухваше лекичко. Интересното беше, че нито един комар не ме притесни за цяла вечер. Сигурно и те бяха отишли да пият някъде по нещо. Или пък имах твърде малко кръв в алкохолообръщението?!Порадвах се още малко на вечерната гледка по Дунав. Беше невероятно! Светлините от селцата и градчетата наоколо, даваха допълнителна романтика на това място. Песента на щурците към на моменти надсвирваше дори великия DJ Tiesto, който звучеше от телефона ми. Не след дълго, умората каза своята дума. Прибрах се в палатката и заспах като пън.
На сутринта нещо шаваше покрай палатката ми. Не бях сигурен какво е. Пипнешком намерих ножа, който седи винаги до дясната ми ръка и лекичко се надигнах, за да се огледам. Бяха овце. Харесали са си скарата ми. Скарата ми обаче не ги харесваше – аз не обичам агнешко.
Станах, излязох на вън. Въздухът бе много свеж, в комбинация с приятната гледката и зеленината наоколо – безценно! Чувствах се отпочинал, по нищо не усещах че цяла вечер съм пил алкохол. Седях там изправен край палатката и не мислех за нищо. Чувствах се като Мечо Пух – Понякога седя и си мисля, я понякога само си седя. Просто гледах към реката. Мечтаех единствено за нещо наистина дребно и почти осъществимо. Ядеше ми се топъл хляб … от онзи селския, от едно време, с формата на тухла четворка. С него ако може и малко домашно сирене и шарена сол. Най-важното е че всичко това го исках тук и сега! Така щеше да ми е най-вкусно. Понеже нямаше как да се случи, а бях доста гладен, реших че ще се задоволя и с нещо друго. Събрах си багажа за отрицателно време, натоварих всичко в колата и се отправих към Никопол. Там в нещо като закусвалня край реката, хапнах шкембе-чорба. Нямах скрупули колко чесън ще сложа, направих си го както ми е кеф. Явно бях доста гладен, щом даже не го изчаках да поизстине. Протегнах се доволно и тръгнах към Плевен. Пуснах си музика, пеех си, гледах реката … чувствах се добре, спокоен, нищо не ми липсваше. Дали се чувствах щастлив? О да! За пореден път се убедих, че без ние да дадем нещо от себе си, няма как да сме щастливи. За своето щастие, всеки човек трябва да се пребори. Ако е достатъчно упорит – ще го получи!

ПС: Снимките са авторски, но не са от въпросната вечер. Мястото е същото ...
Нека сме толерантни един към друг на пътя, независимо кой какъв автомобил кара!

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 233
Регистриран на: 18.12.2013
Местоположение: Велико Търново
Пол: Мъж
Кара: E39 528i
Мечтае да кара: Е39 М5
Детайли за колата: Powered by шпер

Re: За автомобилите, които ще са винаги на почит

Мнение от drifty » 21 Май 2015, 18:39

Страхотна история колега! Страхотно място и изживяване типично в мой стил. Много добре написано, завладяващо, чете се на един дъх :) Жалко за мацката, ноо.. и това се случва..
Изображение


Аватар
Мнения: 759
Регистриран на: 17.02.2009

Re: За автомобилите, които ще са винаги на почит

Мнение от Хаос » 21 Май 2015, 20:33

:)
АДМИНИТЕ ДА МЕ БАННАТ ПЕРМАНЕНТНО!!!

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 406
Регистриран на: 1.11.2008
Местоположение: Асеновград
Пол: Мъж
Кара: мноого черно Е28

Re: За автомобилите, които ще са винаги на почит

Мнение от BRAAT » 23 Май 2015, 22:15

Супер, много красиво описано и правилно издържано :) Мрси, че ме откъсна за около час от действитлността. Почти изживях всичко през твоя поглед. :yes:
SHARK-а му е майката!!!

Потребител
Аватар
Мнения: 0
Регистриран на: 26.05.2015
Пол: Мъж

Re: За автомобилите, които ще са винаги на почит

Мнение от deyan1 » 26 Май 2015, 10:47

Супер, много добре казано.
За мен вечният автомобил е Ферари.

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook