Щипка магия

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 760
Регистриран на: 17.02.2009
Местоположение: Шопландия
Кара: с превишена скорост

Щипка магия

Мнение от Хаос » 30 Ное 2013, 22:34

Ах колко беше красива ти в онази първа нощ...

Всичко започна с усмивка. Добре де, няколко усмивки. И лекия отблясък в очите ти, тъкмо преди да ги сведеш надолу след като те погледна. Хареса ми срамежливата ти усмивка, ефирните жестове и безмълвния ти зов - ПОСЛЕДВАЙ МЕ - когато задържа вратата на излизане, а слънцето огряваше усмихнатото ти лице. И отново онази усмивка, която в древността е пускала хиляди кораби на вода, за да воюват за нея, а пътуващи бардове столетия по-късно са възпявали нейната прелест.
Там в онзи момент аз вече знаех, че си моя и сърцето ми биеше лудо и спираше, а после пак блъскаше при всяка среща, поглед, всеки малък жест по коридорите. За пръв път от поне няколко вечности насам аз бях щастлив. Щастлив от факта, че е възможно да е вероятно някой, не, някоя да ме обикне. Беше странно след всичкото това време да разбера, че е наистина толкова хубаво. Хората около мен може би забелязваха, че се отнасям някъде другаде и не внимавам какво точно ми говорят, но не се сърдеха, когато ги карах да повтарят въпросите си...
Когато човек е влюбен, той свети с една много особена светлина. Всеки я има, някои дори са цветни като пролетна поляна, но влюбените са с много различно сияние. А аз блестях ярко...
Когато те видях в онази съдбоносна 13-та седмица, още с първия поглед осъзнах, че цялото ти същество ме чака. Прическата те издаде, прическа единствено и само за мен. Косата ти ме зовеше. Всичко в теб казваше - ПОКАНИ МЕ НА СРЕЩА. Не. Не го казваше. Направо си викаше. Безмълвно. Без дори поглед или жест. Седеше отстрани и чакаше аз да се настроя на твоята честота и да те чуя. Чух те. Ясно и силно още от първата секунда.

Ах колко беше красива ти в онази първа нощ...

Когато се върнах с колата, а ти чу двигателя и излезе под дъжда в онази тъничка рокля да ме питаш защо съм пак там.
Когато се върнах за втори път, с "луната спи", а ти излезе и дойде в тъмнината на нощта под уличните лампи, за да бъдеш щастлива и да ме направиш щастлив.
Думите ти. Спомням си думите ти в онази първа нощ.
"Хубаво ми е..."
"Толкова ми е хубаво..."
Повтаряше го като мантра против неумолимия часовник, който безмислостно отброяваше секунда по секунда нашето време заедно и ни напомняше, че на сутринта сме на работа.
Това не ни спря...

Ах колко беше красива ти в онази първа нощ...

Прегръдките ти. Тези ненаситни прегръдки, когато искаше колкото се може повече площ от теб да се долепи до мен. Когато не просто търкаше лицето си в моето и заравяше нокти в коженото ми яке, а когато цялата ти душа искаше да е вътре в моята. Като две в едно. Ин и Ян. Часове изпълнени с безмълвие и шепота на дъжда.

Ах колко беше красива ти в онази първа нощ...

С разпилени коси. Коси, които сресвах с пръсти, искайки да загубя пръстите и разсъдъка си в този жив плет, твоята боцкаща и вкусна коса. Какво по-добро украшение за теб от косата ти? С разпилени коси, отпусната по гръб в скута ми, в ръцете ми, лека като перце и поне три пъти по нежна и фина. С лице огряно отвън и отвътре. Именно онова специално сияние се вижда на тъмно, там под уличните лампи и плачещото небе, нощните светлини на малкия планински град.

Ах колко беше красива ти в онази първа нощ...

Дъждът. Той барабанеше, ромолеше като невидим оркестър. Оркестър на пиеса за двама. Този мой така любим дъжд. Концерт за цигулка и чело. Дълбоко в нежната и тиха прегръдка на малките часове, дифузната светлина на нощен Смолян правеше лицето ти неузнаваемо. Разпиляната ти коса, изгубената фиба до шофьорската врата и хилядите отблясъци от обиците ти, ореола ти от коса те правеха дълбоко друга. Можех да се закълна, че в скута ми е друго момиче, поне безкрайност пъти по-красива и мила, а не онази, с която се бях запознал само 2 седмици по-рано... Нежност беше твоето име.

Ах колко беше красива ти в онази първа нощ...

Усмихната. Отпусната. С разпилени коси и най-милото лице на света.
Нещо, в което просто не е възможно да не се влюбиш.
Прост народ - слаба държава.
https://youtu.be/T65SwzHAbes

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 760
Регистриран на: 17.02.2009
Местоположение: Шопландия
Кара: с превишена скорост

Re: Щипка магия

Мнение от Хаос » 30 Ное 2013, 22:57

А всичко бе така вълшебно...

И когато тази безумно красива приказка се запъти към неочаквания си лош край реших да се утеша. Не с какво да е, а с BMW. Реших да си купя най-накрая, като един леко подранил подарък за рождения ден колата, която исках отдавна.
Така тази красавица се озова в моя гараж, като своеобразен трофей, който да замести разбитото ми сърце.
1.jpg




Да запълни шибаната празнина в душата ми, която ти изчовърка без голямо усилие.

Да, колата успя да ме разсея в критичните седмици след раздялата ни. Имаше да се сменят разни консумативи - масла, филтри, малко работа по генерацията, почистване на дифа. Неща, които ме отвлякоха от откровената депресия, как така е възможно такава като теб, макар и безумно красива по всякакви стандарти, да бъде запленена от мен, но да не успея да те задържа за по-дълго. Та аз съм шибания перфектен човек. Явно обаче не това е нужно на жените в днешно време. Или поне не и на теб, мой малък паднал ангеле.


А всичко бе така вълшебно...
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
Последна промяна Хаос на 01 Дек 2013, 18:37, променена общо 1 път
Прост народ - слаба държава.
https://youtu.be/T65SwzHAbes

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 760
Регистриран на: 17.02.2009
Местоположение: Шопландия
Кара: с превишена скорост

Re: Щипка магия

Мнение от Хаос » 30 Ное 2013, 23:10

Щипката магия, с която ме дари ми отне нещо. Способността да чувствам.

Онова в гърдите ми вече е като пейсмейкър, изпомпва кръв механично, по задължение. Работи неуморно, но и неумолимо. Не трепва дори и за миг. Работи и не мисли за друго. Не иска да чувства вече. Не трепва при вида на красиви жени, красиви коли. Просто отброява туп-туп-туп.

Туп.
Туп.
Туп.

Напомня, че има да сработи още около 2 милиарда пъти преди да се предаде и натяква. Натяква, че е счупено и вече няма да забързва или забавя ход. Защото е изчерпало лимита си от моменти, в които му се е искало наистина да спре и повече никога да не потръпне, обляно с кофата ледена вода. Моето прекрасно и горещо сърце никога няма да бъде същото.

Туп. Туп. Туп.
Но вече без щипка магия.
Последна промяна Хаос на 01 Дек 2013, 18:57, променена общо 1 път
Прост народ - слаба държава.
https://youtu.be/T65SwzHAbes

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1001
Регистриран на: 14.12.2009
Местоположение: Габрово
Пол: Мъж
Кара: дърто Е30
Мечтае да кара: моята си,ама с неограничен бюджет

Re: Щипка магия

Мнение от SPEED_GABROVO » 01 Дек 2013, 0:35

:bowdown: Страхотно е колега,направо ме разби,най вече с последния абзац със сърцето,наистина имаш дар слово. :yes: Това реална случка ли е? Напоследък има някакво събуждане в този раздел,което много ме радва,давайте все така. :yes:
BMW не е просто марка автомобили,а начин на живот.

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1673
Регистриран на: 20.10.2010
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: small block V8
Мечтае да кара: бангия с предно
Детайли за колата: crossplane,
1 - 5 - 4 - 8 - 6 - 3 - 7 - 2

Re: Щипка магия

Мнение от Nickelback » 01 Дек 2013, 0:47

Наистина много хубаво написано! Преди два-три дни четох една подобна история с лош край... Внимавайте с колите след такива ситуации, защото човек като е афектиран действа без много много да му мисли :idea:
Изображение

"За тЕя пари има Е-шеесе" - форумна пословица.
Лето две и седемнаесто.

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 269
Регистриран на: 15.09.2008
Местоположение: Пловдив
Пол: Мъж
Кара: e46 320Ci '01

Re: Щипка магия

Мнение от fancooler » 01 Дек 2013, 10:35

Страхотно написано и много вярно!!!

:bowdown:

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 760
Регистриран на: 17.02.2009
Местоположение: Шопландия
Кара: с превишена скорост

Re: Щипка магия

Мнение от Хаос » 01 Дек 2013, 15:55

Историята е 100% истинска. До последния детайл. Всъщност историята бих могъл да я разкажа и много по-детайлно, но според мен няма нужда. Идеята е важна.
Прост народ - слаба държава.
https://youtu.be/T65SwzHAbes

русата мафия!
Аватар
Мнения: 874
Регистриран на: 12.02.2009
Местоположение: София
Пол: Жена
Кара: E34
Мечтае да кара: E34

Re: Щипка магия

Мнение от Ronka » 02 Дек 2013, 9:47

Както казвам ... Е34 държи повече от мъж ... ще издържи повече и от жена ... при мен е 7г ...
Жив и здрав да си, другото ще дойде :winky:
ИзображениеIs...

Много като тебе вече плакаха ...

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 208
Регистриран на: 7.12.2008
Местоположение: Плевен
Пол: Мъж
Кара: M44 на газ
Мечтае да кара: V10 Touring, e36 compact rally spec
Детайли за колата: е36 compact "войнишко канче'' edition

Re: Щипка магия

Мнение от TouringInternational » 14 Дек 2013, 13:20

всеки е изпитвал такива любовни терзания по пътя си, но важното е да продължиш напред, колкото и време да мине, да съумееш да продължиш и да чувстваш любовта като малко детенце, защото тяхната любов е най-истинска.
и друга ще дойде, няма да е като тази- отминалата, която те е наранила така жестоко. И ако позволиш на новата, тя ще те излекува и ще те направи по-щастлив и от преди :)

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 760
Регистриран на: 17.02.2009
Местоположение: Шопландия
Кара: с превишена скорост

Re: Щипка магия

Мнение от Хаос » 17 Дек 2013, 15:05

Дано да успея... Искам да успея... Но малко се уморих...
Прост народ - слаба държава.
https://youtu.be/T65SwzHAbes

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 269
Регистриран на: 15.09.2008
Местоположение: Пловдив
Пол: Мъж
Кара: e46 320Ci '01

Re: Щипка магия

Мнение от fancooler » 19 Дек 2013, 0:24

Ще успееш! Но си иска време. Аз минах през нещо подобно, също като теб...

Беше края на юли 2011 г. – прекрасна лятна вечер. Бях сам в стаята и си представях как скоро отново ще е в обятията ми. Преминахме през ужасно изпитание. Близо година лечение и ужас от неизвестността. Можеше да остане без деца, беше стигнала предраково състояние. Не можехме да правим секс през цялото това време... Не погледнах друга, нямах желание. Обичах я повече от мен! Усмихнах се. Сега всичко това беше зад гърба ни. Последните резултати бяха добри! Най-накрая всичко ще е наред. Ако знае само каква изненада съм й подготвил. Беше луда фенка на смартфоните. Новото Галакси, не каза нищо като го видя на една витрина, но аз улових погледа й - как го искаше само! Реших да й го подаря за завършването. Оставаха два месеца до тогава. Супер! Тъкмо щях да събера и остатъка от парите. Сега беше на море с техните. Нека си почине, доста й се събра.

Тя беше моето момиче, любовта на живота ми! Бях готов на всичко за нея! Тя, единствената...

Бам!!!

„Събуди се, мухльо! Приказката свърши! Нямаше очи да видиш на къде отиват нещата – не виждаш какво се случва зад гърба ти и сега! Как допусна нещата да стигнат до тук?! Да те обича?! Та тя дори не те уважава бе, момче! За да си позволи да те нарани точно по този начин и то след всичко, което направи за нея. Неудачник си ти! И вината за всичко е твоя, твоя!”

На море с техните...

Залата ми беше голяма утеха, ходих по четири пъти седмично и чупех метала така, както нещо се беше счупило в мен. Никога нищо, ама нищо на този свят, нямаше да е същото! „Още няколко серии, пинко! Нека те боли рамото, щом боли значи си жив! Вчера като изкара целия ден на леглото, гушнал лаптопа и безмълвен като статуя, вперила мъртвия си поглед в нищото, се притесних за теб. Вдигай сега! Имаш още две повторения да правиш...”

Отворих кутията и извадих плика. Вътре преброих 720 лв. Парите за подаръка... Кога за последно направих нещо за себе си? Отдавна беше, мамка му! Тази мисъл беше началото на истинската промяна в мен. Осъзнах, че мога да обичам отново! Обикнах себе си! Вече само аз бях от значение! Само, че стана по трудния начин...

Реших да изпълня една отколешна мечта. Толкова време го отлагах това! Моментът беше настъпил. Така в живота ми се появи моята нова тръпка. Тя трябваше да запълни празнината!

Изображение

Междувременно продължих напред и след известно време срещнах нова муза, която на всичкото отгоре се раздаваше напълно за мен. Обичаше ме не само на думи. Тя живееше за мен! Не можех да й отвърна със съшото и бях откровен с нея. Заболя я и то много! Но каза, че ще се бори за мен и го направи! Преживя много девойката през този период. Помня една сутрин беше много посърнала, едва сдържаше сълзите си. Попитах я какво се е случило и така разбрах, че съм плакал насън и съм бълнувал - викал съм бившата по име... Кога ще свърши този кошмар, де**а! А беше минала повече от година!

След няколко месеца разбрах, че съм готов да й дам сърцето си. Любовта й и нейната грижа ме бяха излекували! Уви, късно беше! Чашата беше преляла. Каква ирония - в мига, в който й казах сбогом и тръгнах бях сигурен, че не сме си безразлични. Отровата, която се беше насъбрала в мен обаче свърши своето...

За половин година се видяхме само веднъж до деня, в който ни се случи това:

http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?f=2&t=346887

Ужасът от преживяното и чувствата, които все още изпитвахме един към друг ни сближиха отново. В този момент и двамата бяхме развалини. Помагахме си и изпитвахме нужда един от друг в този момент. Бях стиснал зъби се стараех да превъзмогна бързо случката. Беше важно и за двама ни! Успях!

Колата имаше нужда от много скъп ремонт освен ако нямаш собствен сервиз.
Тук е момента да спомена, че колегата Bavarcho ме измъкна от кашата, която беше в главата ми като ме насочи как да постъпя. Неговите съвети ми помогнаха да взема правилното решение!

Благодаря ти отново, Bavarcho!!!

Така след три седмици се сдобих с това бижу:

Изображение

За съжаление с мацката не се получиха нещата и втория път. Нямаше как да е иначе предвид предстоящото ми заминаване и натрупаното от предишния път. Не ни било писано!

Промених се, брат! Вече отново чувствам! По нов начин - по-различен и по-истински! За изминалото време осъзнах и осмислих много неща. Явно помъдрях и пораснах. В борбата да открия себе си стигнах до заключението, че знам кой съм и какво искам. Постепенно осъзнах кой е моят път и вече крача напред, готов да поема новите предизвикателства. Даже си смених професията и сега се впускам в ново приключение. Скоро ще сменя и държавата (второто не ми се ще много, но се налага).

Твой ред е! Можеш!!!

русата мафия!
Аватар
Мнения: 874
Регистриран на: 12.02.2009
Местоположение: София
Пол: Жена
Кара: E34
Мечтае да кара: E34

Re: Щипка магия

Мнение от Ronka » 19 Дек 2013, 11:41

Хаос написа:Дано да успея... Искам да успея... Но малко се уморих...


Умората те прави по-силен ;)
ИзображениеIs...

Много като тебе вече плакаха ...

ентусиаст
Аватар
Мнения: 978
Регистриран на: 16.03.2009
Местоположение: ВТ
Пол: Мъж
Кара: E60 M47D20 & E39 M51
Мечтае да кара: F10 M5

Re: Щипка магия

Мнение от doomy525 » 11 Яну 2014, 1:11

:bowdown:
Горе главата :yes:
enjoy life and drink cold beer

Политиката у нас е по-страшна от организираната престъпност

Изображение

Потребител
Аватар
Мнения: 19
Регистриран на: 26.07.2011
Местоположение: Siegen DE, София
Пол: Мъж
Кара: '00 E39 530i
Мечтае да кара: Е92/Е90 ///М3 ръчна кутия

Re: Щипка магия

Мнение от Boraka92 » 09 Май 2014, 2:40

Хаос и fancooler, пичове шапка ви свалям ! От историите ви човек може да си вземе много поука и да припознае черти на своя характер и епизоди от живота си. Специално за Хаос - в никакъв случай не бих казал, че случилото се с момичето е за добро, но мотивацията която те е тласнала да си осъществиш тази мечта е много силен плюс от цялата ситуация - М5цата е брутална ! :bowdown: Наистина човек понякога трябва да получи шамар от живота и то не само в любовния живот за да се замисли над ценностите и целите си, да си преподреди чарколяците в главата и ако се налага да започне на ново в известна степен. Още веднъж поздравления и на двамата за разказите, имате дар слово ! За пореден път се убеждавам, че в тоя форум човек може да намери наистина стойностни хора и да се обогати душевно. :yes:

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 760
Регистриран на: 17.02.2009
Местоположение: Шопландия
Кара: с превишена скорост

Re: Щипка магия

Мнение от Хаос » 06 Дек 2014, 18:02

Музиката

Някаква си година и ресто по-късно.

Туптенето на сърцето ми забързва ход, когато чуя музиката. Кръвта ми се раздвижва, а слепоочията ми започват да пулсират докато се приближавам. Посрещнат съм с крепка, но кадифена прегръдка, придружена от Симфонията. Концерта е писан от баварски инженери за шестак в седем октави.

Концерт започващ гърлено и със специален резонанс.
Гърлено от родната генерация, тук-таме докосната от времето и резонанса на допълнителната въздишка на въздушната помпа.
Музиката на събудено натурално дишащо зверче, което отваря кехлибарни очи с червени зеници и мърка доволно от ласката на ключа на собственика си.

Продължаваме с лек тласък в гърба, когато то раздвижи лапи в подготовка за Разходката.
Композиторът е предписал легато в първите минути. Бавно като нежните докосвания на любовник върху нов обект на желание. Опознавайки и затопляйки нужните места.
Когато то е готово, ще ми покаже с уговорения знак. Но аз не бързам. Няма защо. Просто усмивката ми ще стане широка. Скоро.

Пътеката е позната.
И въпреки това, всеки път е различно. Точно като с наистина добра любовница.
Няма чувство на неотложност, прости команди и покорно зверче. И двамата знаем любимите ни прийоми.
Аз си падам по трета.
Трета от гърлените хиляда. Хиляда гласчета, сливащи се в пулсиращо боботене.
Последвани от събудените две. Две като стадо, което очаква водача си.
Готовността на трите. Три като мускул преди тласъка.
Енергията на четирите. Четири като адреналин преди битка. Битка за самка. Или поне на живот и смърт.
Вихъра на петте. Пет като пет бала буря.
Чак до стихията на шестте и откровената лудост на седемте хиляди оборота. Нещо като миксер в чаша с бензин. Взривоопасно.

Концерт, който винаги е нова интерпретация на диригента.
Музика, която вдига оборотите на сърцето. Без изкуствени добавки.

И ето, че сърцето ми даже пропуска няколко тупвания, когато ние със зверчето се приближим до ръба и погледнем зъберите долу. Когато казваме мигновени молитви към Бога на сцеплението.
И след няколко секунди барабаненето, но не от дъжд, а от пулса от осъзнатия, поет и отминал риск.

Когато всичко приключи зверчето цъка удовлетворено с генерация, понякога изпращява спирачен диск, ако не съм се погрижил за него достатъчно, но раздялата ни е с усмивка.
Без драма, без наранени чувства. Довиждане с усмивка и последен поглед.

С приятен послевкус от музиката, пълен с обещания за нови приключения.










П.С.

Като върна лентата назад се учудвам на себе си. Та нима съм бил заслепен от проста свещ?

Изображение
Ха! Никога повече!
Живота тече във вените ми по-силно от всякога!
И днес празнувам своята победа. Победа не над кого да е, а над себе си!
Най-ценната в моята колекция.
Последна промяна Хаос на 05 Юни 2016, 11:49, променена общо 2 пъти
Прост народ - слаба държава.
https://youtu.be/T65SwzHAbes

Следваща

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook