Премеждията на Мечо Пух

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

Потребител
Аватар
Мнения: 19
Регистриран на: 16.03.2011

Премеждията на Мечо Пух

Мнение от stefanoff » 09 Авг 2013, 23:09

Предварително се извинявам за използваните цитати на английски, които не са преведени. Опитах се да ги преведа, но неща не ми се отдава, просто им се губи смисъла.
Една част от историята е истина, друга измислица.
Приятно четене :)

Поглеждам часът в десния долен ъгъл на монитора – 10.30 вечерта минава. Да, време ми е изглежда да приключвам работния ден. То и без това напоследък работата нещо не ми върви. Не знам, може би от жегата, или просто работата взе да ми става неприятна. Не обичам еднообразната работа, да правя едно нещо по няколко пъти. Просто няма тръпка. Може би и затова си зарязах добре платената работа в мултинационална компания и реших да се занимавам със собствен бизнес. Start your own business they say, it’ll be fun they say. Или както казват тук старите хора – заряза питомното, да гони дивото. Нищо не се оплаквам, може би е време отново за промяна. Лошо е когато човек се изчерпа от към идеи, идеите са това, което в днешно време най-много се търси и съответно за тях се плащат най-много пари. Техническата част – майната и! В днешно време можеш да си построиш и атомна бомба в гаража с помощта на гугъл, стига да знаеш как и къде да търсиш.
Време ми е за среднощна разходка. Може би прозрението се крие там, зад някой тъмен завой на пътя ? Преди месец открих страхотен път, научил съм го на изуст – всеки завой, всяка права. Десет километра чисто нов асфалт, с идеална маркировка и мантинели, ужасно подходящ за нощно каране. Още немога да го проумея, кой го е направил този път. Табелите естествено казват – с финансовата подкрепа на ЕС. Но защо точно там ? Започва от третокласен път между два прогресивно западащи не особено големи градове, който се използва много рядко, тъй като се явява дублиращ и завършва в малко селце, с има няма население от 100 човека. Да кажеш, че има някакви хотели в това село, или пък палати на ново излюпени богаташи – няма. Дори не съм виждал и магазин да имат. Пълна мистерия. Трафик през деня – почти няма, рядко ми се е случвало за 10те километра да се размина с друга кола. През нощта хептен няма. Точно затова, това ми е любимото време за каране там. А и ако идва отсреща кола, фаровете се виждат от няколко завоя, въпреки че колкото пъти съм минавал от там по това време , не ми се е случвало да срещна други коли.
Отварям последно да прочета новините от деня. Нямам телевизор, информирам се от новинарски сайтове … даже напоследък се чудя и за какво го правя, някакъв лош навик ми е станало. ХХ-ден на протести, там в голямото село, от което се махнах преди няколко месеца. Да то това вече не е и новина. Наложили вето на заема – горките депутати сега, вместо да си препичат задниците безплатно един месец на море, ще трябва да го правят само две седмици като нормалните хора. Пет – шест криминални новини, всичките разкрити от полицията. Значи са около 50-60, набързо пресмятам на ум – полицаите със скромните си способности разкриват около 10%, за останалите не се пише в медиите, да не се „страхува” излишно обществото. Да цирка е пълен. Затварям браузъра, бърз поглед към мейла – счетоводителката е пратила осигуровките. Двеста лева, което набързо пресмятайки са резервоар и малко бензин. Тоя месец май ще пропусна да си ги плащам, така и така нямам време да ходя да „протестирам” с някой гръмък лозунг на жълтите павета, това ще ми е протеста, пък каквото ще да става.
Отварям врата на гаража. Последна проверка преди тръгване. Масло – ОК. Спирачна течност, хидравлика , антифриз – всичко изглежда в норма. Гуми – не толкова добре. Това ще им е последен сезон май. Пролетта ще търся нови, или може би втора употреба, които да са като „нови”

The things you own, ends up owning you

Бързо кръгче през бензиностанцията, едно от малкото денонощни заведения, по тези географски ширини. Сипвам си сам бензин, бензиджията изглежда като да е на трета ракия вече, но явно има опит и може да носи, един незапознат със ситуацията човек, просто би си помислил че е уморен човека и му се спи. Взимам си пакет Lucky Strike и кенче бира. На връщане ще си намеря някои отбивка, ще си изпия бирата, ще изпуша една цигара и ще погледам звездите, тук небето не е като в големия град, почти всяка нощ се вижда ясно млечния път и хиляди разноцветни блещукащи звезди. Пътят е пуст по това време, ако се пребия, ще съм си поне само аз.

“I don't want to die without any scars.”

Последните улични лампи остават назад. Мрак. Истински, натурален, черен, гъст. Пътят до „пистата” е лош, карам бавно, прозореца е свален и студения планински въздух ме разведрява. Включвам радиото – мълчание. Тунера трескаво прехвърля честотите една след друга и накрая се отказва. Мимоходом поглеждам към телефона и както очаквах , обхват няма. Чудесно, ако се пребия, дано да е бързо, казвам си на ум, в тази пустош вероятно няма да ме намерят няколко дни подред.
“This is your life and its ending one moment at a time.”
В мрака пред мен, отстраня от пътя се мяркат очи. Червени, стоят и гледат като препарирани. Заек, сърна, дива котка ? Не съм специалист по животните, но на каквото и да принадлежат, гледат така, сякаш съм някой натрапник, развалил им нощното спокойствие.

Фаровете осветяват голяма синя табела, със знамето на Европейския съюз. Време е за малко fun. Давам десен мигач и завивам. За момент ми става смешно. Часът е почти 12, наоколо в радиус от 10км няма жива душа, но аз пускам мигач. Замислям се. Това навика е интересно нещо. По навик ставаш сутрин в 6.30. По навик вземаш душ, закусваш, мяташ се в колата и тръгваш за работа. Висиш по един час на отиване и един час на връщане от работа в задръствания, но вече не ти прави чак такова впечатление, понеже ти е навик. Пристигаш в офиса, пиеш кафе /поредното/ присъстваш на сутрешната оперативка. И понеже вече ти е навик, знаеш предварително задачите си за деня, или поне можеш да ги предположиш с точност до 80%. Звъни клиент Х, още преди да е казал „ало” в слушалката, вече знаеш, че проблемът му е У, и можеш да го решиш посредством изпълнявайки процедура Z. Понякога хората ме питат, дали нямам свръх естествени способности да чета мисли.

“I am Jack's complete lack of surprise. I am Jack's Broken Heart.”

Два леки завоя , след което следва дълга права. Превключвам радиото на диск. Това е малко рисковано. Нямам си на идея, какъв диск последно съм слушал, ако е някаква глупост, ще си разваля цялото удоволствие от шофирането, в превключването на песни …
Камбанен звън. Не съм сбъркал, една от любимите ми песни на Мейдън, само че в изпълнение на Дани и „Люлката на разложените” . По-добре от това нямаше как да се получи.
Настъпвам на правата. Оборотите постепенно се покачват от 2000 нагоре на втора. Скоростите са малко дълги, но точно така ми харесва – дълго и плътно ускорение. 3000 оборота – двигателя навлиза в стихията си и ускорението осезаемо се засилва. От говорители, Дани грачи:

I'm waiting in my cold cell, when the bell begins to chime.
Reflecting on my past life and it doesn't have much time.
'Cause at 5 o'clock they take me to the Gallows Pole,
The sands of time for me are running low.
(mother fuckers)

Сещам се за бившите си колеги, работещи в „клетки” метър на метър, но пък за сметка на това в офис сграда клас „А”. Това е някаква подигравка с първата буква от азбуката. На един винаги му е студено, на друг топло, на трети му свети слънцето, работата е много и напрегната, но пък за сметка на това безсмислена … И точно затова е много, за да не осъзнаеш, че е безсмислена и че от теб нищо не зависи.

“You are not special. You're not a beautiful and unique snowflake. You're the same decaying organic matter as everything else. We're all part of the same compost heap. We're all singing, all dancing crap of the world.”

Оборотите вече са станали 5500, скоростта е малко над 100, оборотомера отиват към червената скала и двигателя бавно започва да се предава.
Една скорост нагоре.
Избери живота. Избери работа. Избери кариера.Избери семейство. Избери пералня, кола,музикална уредба и електрическа отварачказа консерви. Избери здравословен живот,нисък холестерол и личен зъболекар. Избери ипотека с фиксирана лихва. Избери си първи дом, приятели. Избери спортни дрехи и подходящ сак. Костюми на изплащане в различна цветова гама. Избери девиза "Направи си сам".И после се чуди кой си в неделя сутрин. Избери да седиш и да гледаш затъпяващи телевизионни състезания, докато нагъваш полуфабрикати.

И най-накрая избери да изгниеш


Бегло поглеждам скоростомера, стрелката подминава 140.
Една скорост нагоре
Наближава ляв завой, в дясно чинно и подредено, като войници стоят двата червени знака един под друг – ограничение 40 и остър ляв завой. По принцип без проблеми се взима и със 70, значи не би имало проблем да е и с 90. Или може би със 100? Винаги съм се чудил, как автомобилните състезатели преценяват, с каква скорост могат да вземат даден завой – предполагам с много тренировки, в определен момент им става навик. Може би трябва да изкарам едни курсове някъде, предполагам още не ми е късно. Човек винаги има какво да научи.
Отпускам педала на газта. Отражателите на мантинелата вече проблясват като хищни червени очи. За момент се чудя какво ще стане, ако пусна волана и натисна отново газта? Странно, досега за 10 години на пътя никога не съм участвал в ПТП. Представям си стържещия звук от мантинелата, която сигурно ще ме забави с няколко мили секунди. Зад нея е склон, има и дървета, странно но не помня с каква дебелина са, а и в тъмното не се вижда добре. Интресно какво ли е чувството да се удариш в дърво с 140 ? Дали ще спре колата на място, или ще отскочи настрани. А може би , ако дървото не е достатъчно дебело, ще се счупи? Какви ли са шансовете да оцелееш при такава катастрофа ? Понякога се чудя, дали и на други хора им минават подобни мисли през главата.

“Fuck off with your sofa units and strine green stripe patterns, I say never be complete, I say stop being perfect, I say let... lets evolve, let the chips fall where they may.”

Спирачки.
Гледам да не прекалявам, колата няма АБС, гумите не са особено добри и ако блокират, може би ще си отговоря много скоро на горните въпроси…
Нямам време да поглеждам скоростомера, надявам се да съм намалил достатъчно. Стремя се да поддържам идеалната крива на завоя /да живеят компютърните симулатори/ . Гумите започват да свирят. Май съм прекалил. Вече съм почти по средата. Мантинелата започва застрашително да се приближава от дясно. Окачването се предава. Сега разбирам, какво точно се имат предвид под термина „недозавиване” /да колата е с грешното предаване/ Не смея да докосвам спирачките, да става каквото ще. Имам късмет, минавам на косъм. Поглеждам скоростта – осемдесет и малко. Следва изкачване и още завой. Подавам газ и в този момент осъзнавам, че съм си останал на четвърта. Дам, имам, много, много още какво да уча наистина. Следващите два завоя гледам да не прекалявам. . Пулса леко ми се е учестил. Това не ми харесва. От известно време се опитвам да го контролирам. Явно и тук имам нужда от още тренировки.

„It's only after you've lost everything that you're free to do anything”

Следва изкачване. Чудя се, какъв ли ще е драйвинг експириънса с един рали автомобил, около 300 коня ? Хвърлям от известно време погледи по едно Ево 10, но както се пее в една песен – „май скоро нема да си зимам бентли”

'We buy things we don't need, with money we don't have, to impress people we don't like'

Спускане. Следва обратен завой. С повече от 50 няма шанс да го взема , не се и опитвам
Хруссс !
Както вече споменах, навика е велико нещо. Свикнали сме, когато извършваме дадено познато действие, резултатът да е именно този, който очакваме. Или поне в 99% от случаите. Навиваш волана в ляво, и колата завива на ляво. Натискаш педала на газта и се ускоряваш – респективно педала на спирачките. Но понякога попадаме в ситуацията на останалия 1%. Резултатът от до болка познатото ни, ежедневно действие, да не даде очаквания резултат. Забелязал съм, че съвременният човек в такива ситуации просто изключва – остава като препариран. Забравили сме да използваме инстинктите си. Лошо. При една глобална катастрофа, ще стоим и ще се въртим в кръг, докато умрем от глад, въпреки че храна можем да намерим в близката нива, на 10 или 20 километра примерно. Но по-вероятно е да стоим и да чакаме пред празния супермаркет. Представете си също така следната ситуация. Сутрин, 9 часа, шефът ви вика в кабинета си. Напарфюмирал се е, на лицето му грее мазна усмивка, която се допълва от мазнотата на гела, с който си е зализал брадата. Ако климатикът се повреди, то сигурно би се озовал във лепкава локва от мас, която ще се стича капка по капка, в продължение на целия ден. След като си представихте тази мазна картинка, сега си представете, как със същата тази мазна усмивка, започва заобиколно да ви разпитва за вчерашният ден и за евентуални интересни случки и събития от него. Ако паметта ви, ви изневери и не успеете да се сетите, лекичко ще ви загатне, за клиента Х, който вие сте обслужвали /разбира се, че се сещате за какво става въпрос – за оня дебел профан, дето не знае от къде се включва компютъра, но пък за сметка на това, по някакви неведоми пътища, се е добрал до мениджърска позиция/ След като си разясните ситуацията, със същата мазна усмивка, шефът ще ви разясни, как не трябва да правите повече така, защото вредите на имиджа на фирмата, а това ще се отрази пряко на вашето месечно възнаграждение, и то в по-добрия случай, защото, естествено, ще ви загатне, че има и по-лош. Вие ще обещаете, че повече няма да правите така, ще смотолявите някакво извинение, след което мазната усмивка, ще ви пожелае приятна работа и ще си излезете.

“You can only hold a smile for so long, after that it's just teeth.”

Това е в 99% от случаите. В оставащия един процент, ще изпитате остра болка по кокълчетата на дясната си ръка /или лявата/ , в момента , в който ви разясняват последствията за вашето кариерно развитие. А каква мислите, че ще е ответната реакция ? Много просто – мазната усмивка, ще се превърне в препарираната физиономия. Да точно така – в учебника по икономика, нито в учебника по право, нито пък в учебника по политология, не пише, какво трябва да направим, когато получим удар в лицето !
Хрус, хрус, хрус /страхотен вкус/ Странно е да видиш, как задницата започва да те изпреварва, особено в кола с предно предаване и то въобще когато ти се случва за първи път. Инстинкт 1 – волана в обратната посока. Инстинкт 2 – скок на спирачките /който си мисли, че може да имитира абс в критична ситуация, е далеч от истината/. Интересно е как, до преди секунда си се возил в кола, която в следващия момент се е превърнала в шейна. Няколко подрусвания и стоп. Изведнъж става тъмно – двигателят е изгнал, с което и фаровете. Само тримера пищи. Интересно. Първото , което ми мина през акъла е спукана гума /резерната ми е на мекица, помпа нямам, започвам да се псувам на ум, защото от доста време се каня да я напомпам и все отлагам/ Включвам аварийките е така, за всеки случай, не че има опасност някой да мине, включвам светкавицата на телефона и излизам да огледам. Завоят е ляв, стъпвам на асфалт, значи не съм излязал кой знае колко в страни от платното. Гумите отляво изглеждат добре. Минавам отпред – 2-3 дребни клонки и трева, започвам да се успокоявам, че вероятно не съм минал през никакви сериозни препятствия , които да нанесат поражения по окачването или картера /дори не знам къде и картера на тая кола, но съм чувал, че той си заминавал, най често/. Странно – гумите отдясно също изглеждат наред. Подритвам ги, пипам за всеки случай, изглеждат напълно здрави. Започвам да се чудя какво ли може да е . Шарнир, пружини, биалетки – все термини, които съм чувал бегло, но да си призная нито си имам понятие за какво служат, нито пък как изглеждат /мислено си обещавам да проверя в гугъл/ . Минавам да погледна и отзад, осветявам асфалта и виждам нещо да се белее. Чакъл ! Вероятно изсипан от някой ш*бан камион ! Странно как не съм го видял, предполагам заради острия завой, фаровете не са осветели вътрешната страна. Добре, оказа се малкия дявол. Паля двигателя и за всеки случай тръгвам бавно и внимателно. Всичко изглежда наред. Карам с 20-30 /страх лозе пази, пък и за тази вечер мисля ми се събра достатъчно/ Стигам последната отбивка преди селото, мисля след кратка почивка тук да обръщам. Сещам се за кенчето с бира. Е така малко за успокояване на нервите. Небето е идеално чисто тази вечер, млечния път се вижда като на длан. Подпирам се на капака и , държейки студената бира и започвам бавно да я отварям. Гледам нагоре и си представям, цялото общество и всички светии как ме гледат с укор и неодобрение – сега тоя ще пие, а после ще кара.

“This is your life and its ending one moment at a time.”

Иде ми да се засмея на глас.
Мокро. Как пък успя да завали от такова ясно небе? В следващия момент поглеждам в ръцете си, целите в пяна, както и тениска, панталони, дори обувките. Дам, явно ускорението по завоите, не е понесло добре на пивото. Явно е знак от горе /какво да се прави, суеверен съм/. Изсипвам последните останали капки, мачкам кенчето и го мятам в джоба на врата. Май ми е време да се прибирам.
Не Мы такие, Жизнь такая

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 2040
Регистриран на: 5.06.2003
Местоположение: Targovishte
Пол: Мъж
Кара: 1996 318i, 1987 318i M10B18
Мечтае да кара: E30 M3
Детайли за колата: 1996-та е36 318 М43В18, 2000-а Е36 компакт М43В19, 1987-ма Е30 М10В18 Л-джет

Re: Премеждията на Мечо Пух

Мнение от michev » 09 Авг 2013, 23:45

Много добро :yes: :bowdown:
only rear wheel drive

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 221
Регистриран на: 20.06.2012
Местоположение: Germany München/Bulgaria/Sofia
Пол: Мъж
Кара: E30
Мечтае да кара: E30

Re: Премеждията на Мечо Пух

Мнение от Beamerdriver » 10 Авг 2013, 1:20

:yes: Браво
39470

Потребител
Аватар
Мнения: 2
Регистриран на: 11.04.2012
Пол: Жена

Re: Премеждията на Мечо Пух

Мнение от Stel » 10 Авг 2013, 10:20

Хареса ми.. продължавай в същия дух :clap:
Дръж ми дъвката - скачам в боя!

русата мафия!
Аватар
Мнения: 874
Регистриран на: 12.02.2009
Местоположение: София
Пол: Жена
Кара: E34
Мечтае да кара: E34

Re: Премеждията на Мечо Пух

Мнение от Ronka » 10 Авг 2013, 14:08

Надявам се много малка част да е измислица :)
Прочетох го на 1 дъх ...
ИзображениеIs...

Много като тебе вече плакаха ...


Аватар
Мнения: 759
Регистриран на: 17.02.2009

Re: Премеждията на Мечо Пух

Мнение от Хаос » 10 Авг 2013, 17:40

The things you own, end up owning you

Притежанията ти притежават теб.

“I don't want to die without any scars.”

Не искам да умра без белези.

“This is your life and its ending one moment at a time.”

Това е твоят живот и той изтича малко по малко.

“I am Jack's complete lack of surprise. I am Jack's Broken Heart.”

Аз съм абсолютно предвидимото у Джак. Аз съм разбитото му сърце.


I'm waiting in my cold cell, when the bell begins to chime.
Reflecting on my past life and it doesn't have much time.
'Cause at 5 o'clock they take me to the Gallows Pole,
The sands of time for me are running low.
(mother fuckers)

Там в студената килия, когато камбаната забие
Размишлявам за отминалото време но няма за кога
Защото в 5 ме водят към бесилото
Моето време тук изтече
(шибаняци)



“You are not special. You're not a beautiful and unique snowflake. You're the same decaying organic matter as everything else. We're all part of the same compost heap. We're all singing, all dancing crap of the world.”

Ти не си специален. Ти не си красива и уникална снежинка. Ти си същата разлагаща се органична материя като всичко останало. Ние всички сме част от същата купчина торф. Ние сме пеещите и танцуващи лайна на света.

„It's only after you've lost everything that you're free to do anything”

Само когато изгубиш всичко ставаш свободен да правиш каквото поискаш.

'We buy things we don't need, with money we don't have, to impress people we don't like'

Купуваме си неща, от които не се нуждаем с пари, които нямаме, за да впечатлим хора, които не харесваме.

“You can only hold a smile for so long, after that it's just teeth.”

Усмивката е първите няколко секунди, след това остават само зъби.
АДМИНИТЕ ДА МЕ БАННАТ ПЕРМАНЕНТНО!!!

русата мафия!
Аватар
Мнения: 874
Регистриран на: 12.02.2009
Местоположение: София
Пол: Жена
Кара: E34
Мечтае да кара: E34

Re: Премеждията на Мечо Пух

Мнение от Ronka » 10 Авг 2013, 22:28

Добър си в преводите, но така на английски оставя друг смисъл :)
ИзображениеIs...

Много като тебе вече плакаха ...


Аватар
Мнения: 759
Регистриран на: 17.02.2009

Re: Премеждията на Мечо Пух

Мнение от Хаос » 11 Авг 2013, 2:53

Чукча не читател, чукча писател. Пиша без да чета в случая...
АДМИНИТЕ ДА МЕ БАННАТ ПЕРМАНЕНТНО!!!


Аватар
Мнения: 2738
Регистриран на: 13.06.2004
Пол: Мъж
Кара: много бавно бенве
Мечтае да кара: Порше
Детайли за колата: топ, топ, топ! unikat full!

Re: Премеждията на Мечо Пух

Мнение от Bogat-Beden » 14 Авг 2013, 16:48

:shock: наистина много хубаво :clap:
и без английския -пак щеше да е
Много добър ,стегнат и точен стил на изразяване / коректен подбор на думите (като абсолютен лаик и нечетящ го казвам :lol: )но все пак - :yes:
а това пък е толкова вярно :lol:
Това е някаква подигравка с първата буква от азбуката. На един винаги му е студено, на друг топло, на трети му свети слънцето, работата е много и напрегната, но пък за сметка на това безсмислена … И точно затова е много, за да не осъзнаеш, че е безсмислена и че от теб нищо не зависи.


Само факта, че и аз съм на работ в момента (в клас "А" ест :mhihi: ) ме спира да се размсея на глас :lol:
"Може да решава тоя, който има e60 бе! Щом немаш e60, какво ще решиш ти бе? Ти немаш право да решаваш!"

Потребител
Аватар
Мнения: 12
Регистриран на: 2.04.2009
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: E46 2000
Мечтае да кара: M
Детайли за колата: E46 318 118КС 00' - ГИ

Re: Премеждията на Мечо Пух

Мнение от Zero_Mercy » 10 Окт 2013, 13:46

MORE (Не море ами още); Много силен

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook