86400 секунди

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори


Аватар
Мнения: 666
Регистриран на: 5.07.2011
Местоположение: с. Искрец
Кара: Фиат 126р
Мечтае да кара: Шкода Фабия

86400 секунди

Мнение от zlatko_baretata » 14 Юли 2013, 23:47

Беше около 1:00 часа след полунощ. Г-н Никой и едно черно Куче вървяха един до друг сред рехавия ръмеж на нощния дъждец. Уличката беше пуста, но все пак г-н Никой държеше кучето на повод, а сетивата му си оставаха изострени, независимо от лежерната походка и на двамата.

Влизайки в голямо подземие, пълно с гаражни клетки, г-н Никой забави леко крачка, за да даде време на зрението си да привикне с непрогледната тъмнина. След няколко метра той все още се движеше в непрогледна тъмнина, но това не не го притесни особено, защото знаеше, че Кучето вижда много по-добре от него, а и то вече го водеше към клетката, цел на тяхното посещение.

Кучето спря и го близна по ръката. Г-н Никой съвсем смътно можеше да различи гаражна врата от дясната си страна. Извади връзка с ключове и напипвайки ключалката, я отключи. Всясно напипа ключа на лампата и го натисна. Изведнъж светнаха три крушки и изкуствената светлина прониза разширените докрай зеници на човека и Кучето.

В 1:30ч след полунощ г-н Никой пушеше втора цигара пред отворените врати на подземния гараж и оглеждаше съдържанието му. Вътре имаше едно старо БМВ и пистов мотор. Погледът на човека се плъзна по линиите на колата. Те бяха безупречни, все едно мислени от Ренесансов болен мозък, приличаха на извивките на божествено сътворено женско тяло, което с формите си, не придизвиква похот, а само възхищение към гения на Създателя му. Тънката граница между гениалното и претрупаното бвшв отсечена в невероятна пропорция, която неусетно водеше окото към нови и нови детайли на съвършенството. Г-н Никой понечи да прокара пръсти по сивата боя на бижуто, което стоеше пред него, но в същия момент осъзна, че това ще му донесе повече горчивина, отколкото радост. Пръстите се свиха и ръката се прибра в джоба.

Погледът му, изпълнен с празнотта, неусетно се отмести към пистовия мотор. Черен, настръхнал и готов за бой. На корпуса на двигателя пишеше 998 c.c. Задната му гума се виреше тлъсто и надменно, предните спирачни дискове проблясваха на изкуственото осветление, седалката му седеше удобно в ниското и нашепваше "яхни ме, на живот или на смърт, но поне ще е бързо...", обортомерът му стигаше до числа, предизвикващи инфаркт от адреналин, надменността и грубостта на 4-те му цилиндъра, зовяха в тъмнината на нощта...

"Не сега, моето момче, не сега..." И пръстите отново се се свиха, но този път стиснати здраво.

Г-н Никой се пресегна и угаси лампите. Непрогледната тъмнина отново обгърна човека и Кучето. Г-н Никой затвори вратите на гаража (тъмнината не му пречеше, защото проекциите бяха запечатани в паметта му безпогрешно и ръцете му се движеха уверено) и заключи.

Човек и Куче отново вървяха в ситния дъждец на летния юлски месец, свързани с тънка метална верига. Вървейки по пустата улица, видяха някакъв човек да бърка в кофа за боклук. Кучето настръхна и гърленото му ръмжане стресна бъркащия в кофата. След малко нямаше и помен от друго живо същество на уличката.

След малко и двамата се озоваха на булеварда. Едно самотно такси премина с бясна скорост, но след няколко секунди наби зверски спирачки... Г-н Никой погледна в посоката на движението и забеляза, че таксито е спряно от полицейски патрул. Пресече булеварда и тръгна по другия тротоар. Тъкмо се изравняваше с таксито и патрулката. когато чу думата "адрес" и не че тя не беше обичайна за такси, но се спря и се загледа натам. От таксито бяха излезли три девойки с много оскъдно облекло, оглеждани с нескрито любопитство от полицаите, а шофьора на таксито обясняваше нещо...

Единият от полицаите забеляза човека и Кучето и пресичайки булеварда, се запъти към тях. Преди да стигне до другия тротоар, обаче, се наложи да спре по средата на платното, защото Кучето оголи зъбите си и от устата му се чуха звуци като от Преизподнята. Резците и кучешките зъби бяха насочени в съвсем ясна посока, а поводът беше опънат до скъсване.

- Ти за какво си се спрел тука, бе? - попита не съвсем уверено полицая.
- Разхождам си кучето. - отговри г-н Никой.
- Айде, по-живо го разхождай, да не те приберем! - каза полицая и се обърна обратно, тръгвайки към колегата си и патрулката.

Г-н Никой погали Кучето по врата, за да го успокои. Замисли се за момент, но реши, че ще е по-добре за всички, ако той и Кучето продължат нататък. След малко таксито профуча покрай тях, а полицейската кола обърна и тръгна в обратна посока.

Към 2:00ч след полунощ, г-н Никой и Кучето стояха отново в непрогледна тъмнина пред входната врата на апартамента, в който живееха. След малко вече бяха в хола, пред телевизора. Гледаха "Animal Planet". И двамата се зачудиха, къде жестокостта е по-голяма, в джунглата или сред градските улички и булеварди. Със сигурност, обаче, знаеха къде справедливостта е по-голяма.

...to be continued...
Последна промяна zlatko_baretata на 15 Юли 2013, 0:21, променена общо 1 път
Изображение

Дон Кроки
Аватар
Мнения: 3880
Регистриран на: 14.01.2009
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: и се усмихва :)
Мечтае да кара: със сина ми :)
Детайли за колата: С всички възможни екстри.

Re: 86400 секунди

Мнение от Kroki » 14 Юли 2013, 23:56

Много яко. Познавам ги тия образи май май :)
You're safer in the race car than you are in cars going to and from the track. - Mario Andretti
`91 E30 318i `93 Е36 325td `06 E46 320d `12 F800ST `07 E61 LCI 525d

drago_pavlov написа:Аз светкам само ако има някаква опасност. За патруки не :lol: Както аз си плащам актовете, така ще си ги плащат и другите :mhihi:

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1594
Регистриран на: 4.08.2011
Местоположение: Карантина баце ....
Пол: Мъж
Кара: през просото
Мечтае да кара: леговището на смог
Детайли за колата: баничарка

Re: 86400 секунди

Мнение от Jordana » 15 Юли 2013, 0:35

Да попитам само защо "Кучето" е с главна буква навсякъде ? Това е някакво по особено куче или така му е името та затова се пише с главна ?
И тази история има ли си предистория ? 24 часа са си 24 часа ама все пак?
Горното мнение е създадено главно с развлекателна цел и може да съдържа недоказани факти и обстоятелства . Никога не повтаряйте описаните екперименти и изказаните мнения у дома - те могат да бъдат опасни за Вас !
....АВИТОХОЛ /Атила/ живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
Синът му ИРНИК /ЕРНАК/ живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
ГОСТУН 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
КУРТ управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
БЕЗМЕР 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Именник на българските ханове ...


Аватар
Мнения: 666
Регистриран на: 5.07.2011
Местоположение: с. Искрец
Кара: Фиат 126р
Мечтае да кара: Шкода Фабия

Re: 86400 секунди

Мнение от zlatko_baretata » 15 Юли 2013, 0:49

"Ние виждаме само pre speculum et in aegnimate, та истината, преди да ни се разкрие изцяло, се проявява на части (ах, колко са трудни за разгадаване) в този грешен свят, така че трябва да разчопляме верните белези и там, където те изглеждат неясни и почти изтъкани от воля, насочена изцяло към злото."

Умберто Еко, Името на Розата
Изображение

Photographer
Аватар
Мнения: 726
Регистриран на: 18.02.2010
Местоположение: Крайните квартали на столицата
Пол: Мъж
Кара: му се нещо старо

Re: 86400 секунди

Мнение от randity » 15 Юли 2013, 10:15

Вий крушки нямате ли в този блок, навсякъде тъмнина. :lol: Шегувам се разбира се ! Историята наистина ми хареса, наистиан влезнах в нея, а това с полицая е всекидневие ...

Поздрави и чакам продължението !!! :bchug: :bchug:
.. и отново се замислих „Божее, какви автомобили са правени през миналия век. Сега всичко е пластмаса n-то качество."..

Изображение


Аватар
Мнения: 666
Регистриран на: 5.07.2011
Местоположение: с. Искрец
Кара: Фиат 126р
Мечтае да кара: Шкода Фабия

Re: 86400 секунди

Мнение от zlatko_baretata » 16 Юли 2013, 0:29

14400 секунди по-късно човек и Куче все още стояха в хола, пред телевизора. Кучето спеше, сгушило се кротко в краката на човека, който прехвърляше канал след канал с дистанционното, но така и не успяваше да задържи задълго вниманието си на която и да е програма.

Навън мракът с нежелание започваше да отстъпва мястото си на неувереното начало на деня. Черното обкръжение започваше да преминава в тоновете на сивото, като контурите на стени, прозорци и мебели ставаха хем по-призрачни, хем и по-прозаични в същото време. Небето избледняваше като стар спомен за отдавна отминали времена и събития. Чувство на тягостност се настаняваше бавно, но с безусловна неизбежност.

Г-н Никой се пресегна бавно към Кучето, за да го събуди с леко почесване зад ушите, но в същото време видя че то не спи, а го гледа с леко премрежени очи. В същото време осъзна, че Кучето въобще не е спало през цялото време, докато той е стоял буден, а просто е лежало, сгушено в краката му, будно заедно с него.

Двамата станаха и отидоха в кухнята. Г-н Никой приготви яденето на Кучето и му поднесе пълна купа с любимата му храна. Животното просто стоеше пред купата и гледаше човека.

- Хайде, мойто момче, яж... - каза човекът.

Не последва никаква реакция. Г-н Никой въздъхна с досада, отвори хладилника и извади един готов сандвич оттам. Отхапа една хапка и започна да я дъвче вяло. Кучето се наведе и започна да яде. Г-н Никой изчака Кучето да си изяде храната и изхвърли сандвича в кошчето за боклук

- Време е за разходка. - каза г-н Никой и двамата се запътиха към коридора, след това отвориха входната врата и изчезнаха в сивотата на юлското утро.

Човек и Куче вървяха към близкия парк, докато първите лъчи на сутринта се опитваха да пробият над хоризонта. По асфалта на кварталната уличка изчезваха последните следи от влага от снощния дъждец. Прохладата на утринния полъх, заедно с наближаващия мирис на зеленина вдигаха неизменно нивото на ендорфините. Човек и куче забързаха ритъм, зениците се разшириха, крачките стваха все по уверени и енергични. Две божии творения се движеха в синхрон, който не би бил постижим в дивата природа, където те биха били смъртни врагове. Дали би било жестотко? Никой от тях не знаеше. Дали би било справедливо?

Пътят към парка ги водеше покрай стар трафопост, който в момента, с широките си козирки, беше убежище за бездомни и отритнати от модерното общество човешки същества. Г-н Никой забави крачка, защото видя три човешки тела, прилепени към старата сграда с изпопадала мазилка, които бяха налягали там в търсене на подслон от снощния дъжд.

Тъкмо се канеше да отмине, когато забеляза, че един от хората, лежащи на мократа земя върху смачкани кашони, го гледаше. Погледите им се срещнаха.

- Момче, имаш ли една цигара? - промълви немощно лежащия човек.
"И да имам, няма как да ти дам, като съм с Кучето." - помисли си г-н Никой.

Отмести поглед и понечи да придължи пътя си, когато с периферното си зрение усети, че човекът се надигна от картонената си постеля и направи крачка към него. Г-н Никой стисна здраво поводът на Кучето, защото знаеше каква ще е реакцията, не му беше за първи път. Кучето, без какъвто и да е предупредителен звук, се изстреля в посока на "нападателя" като целта му беше лицето и шията. Г-н Никой знаеше, че ако дръпне рязко повода, имаше опасност той да се скъса, след като се бяха засилили 65 килограма от мускули и зъби и затова даде известен толеранс на "полета" на животното, като омекоти атаката, която завърши с хъркащ звук и приземяване почти до опорния му крак. След това г-н Никой хвана здраво каишката на Кучето с едната ръка, а с другата ръка прилепи плътно бузата му към бедрото си.Това винаги действаше успокояващо на Кучето.

Бездомния човек беше пребледнял като платно. В очите му се появиха сълзи, които показваха безсилие, отчаяние и примиреност. Едва се държеше на краката си, ръцете му трепереха и не можеха да си намерят място.

- Аз просто поисках една цигара... - измънка уплашения човечец, седна обратно в кашона и се разплака като малко дете.

Г-н Никой обърна Кучето и продължи нататък. Но имаше тягостното усещане, че нещо не е в ред. Нещо в този "хубав" свят не е в ред. Спря се до една улична лампа, огледа я и прецени, че е достатъчно здрава. Завърза Кучето за нея и се върна обратно към трафопоста. Завари бездомника все още със сълзи на очите и празен поглед, вперен в сивата панелка отсреща. Г-н Никой извади цялата кутия с цигари и му я подаде. Човекът го погледна примирено, без реакция.

- Вземи, братле, аз ще си взема друга кутия, тази е за теб. - каза г-н Никой.

Човекът все още го гледаше празно и затова г-н Никой остави кутията с цигарите до ръката на бездомника, стана и се отдалечи бързо, сякаш искаше да избяга от кошмар. Отвърза Кучето и двамата навлязоха в зеленината на парка.

Тръгнаха по познатите пътечки, утъпквани от двамата с годините. Лъчите на лятното слънце вече пробиваха над върховете на дръвчетата, птичките се бяха събудили и ги поздравяваха, катериците притичваха отпред и отзад, шумолейки като горски феи.

Човекът и Кучето си припомниха първите им разходки тук, когато единият от двамата беше само на четири месеца и едва държеше права линия на четири крака, когато тичаше след всичко живо дето мърдаше и си мислеше, че всичко, дето лети, се яде, когато се хвърли в рекичката, гонейки две диви патици, когато...

Чувек и Куче крачеха редом сред дърветата в безлюдния парк, в пълен синхрон, без да им липсва друга, сложна комуникация. Бяха свързани до гроб и го знаеха. Единият не можеше без другия. Знаеха дълбоко в себе си, че всеки ще си даде живота, но няма да живее без другия.

След около 3600 секунди двамата бяха отново в хола на апартамента, който вече изглеждаше много по-приветливо с помощтта на първите слънчеви лъчи, които пробиваха през прозорците. Г-н Никой хвана Кучето за големите твърди бузи, опря челото си в неговото и му каза:

- Сега лягай да спиш! Бати има да свърши една работа. Като се върна, ще ходим на разходка!

След около още 1800 секунди г-н Никой отново стоеше пред отворените врати на гаража. Вече всичко се виждаше съвсем ясно, дневаната светлина пробиваше през капандурите за вентилация.

В гаража имаше две перфектни машини. Е30 325i, красива и в същото време страшна, като стегната за бой войска. И Ямаха R1, черен, настръхнал и зъл, почти толкова, колкото Кучето.

Г-н Никой нямаше много варианти за избор, предвид риска, който поемаше. Нахлузи каската, облече моторджийското яке, сложи ръкавиците и ботушите. Завъртя контактния ключ, натисна червения бутон за контакт, след това бутона на стартера и четирите цилиндъра избухнаха в сърдит рев. Погледна към БМВ-то и затвори вратите на гаража.

Десният крак прекрачи мотора, лявата ръка стисна ръчката на съединителя., левия крак натисна един лост надолу, който изщрака, мускулите се напрегнаха, зениците се разшириха, а дясната ръка се изви в китката.

Една задна гума изпищя безпомощно, искайки да подскаже, че още не е подгрята и не иска да има нищо общо с асфалта, но човек и Мотор не я чуха...
Последна промяна zlatko_baretata на 16 Юли 2013, 1:10, променена общо 1 път
Изображение

Photographer
Аватар
Мнения: 726
Регистриран на: 18.02.2010
Местоположение: Крайните квартали на столицата
Пол: Мъж
Кара: му се нещо старо

Re: 86400 секунди

Мнение от randity » 16 Юли 2013, 1:08

:bowdown: :bowdown: :bowdown: :bowdown: :bowdown: :bowdown: :bowdown:

Нямам думи, продължавай :bowdown: :bowdown:
.. и отново се замислих „Божее, какви автомобили са правени през миналия век. Сега всичко е пластмаса n-то качество."..

Изображение


Аватар
Мнения: 666
Регистриран на: 5.07.2011
Местоположение: с. Искрец
Кара: Фиат 126р
Мечтае да кара: Шкода Фабия

Re: 86400 секунди

Мнение от zlatko_baretata » 16 Юли 2013, 2:11

"Докато бяхме заедно, нямахме възможност да водим много редовен живот; дори в манастира будувахме нощем и капвахме от умора денем, нито пък участвахме редовно в църковните служби. Все пак, макар и рядко, по време на пътуването той будуваше след повечерие и беше твърде въздържан. Понякога, както стана в манастира, по цял ден се разхождаше из зеленчуковата градина, разглеждаше растенията, сякаш бяха хризопрази или изумруди, и го видях да обикаля из криптата със съкровищата и да оглежда някакво ковчеже, осеяно с изумруди и хризопрази, сякаш беше храст татул. Друг път прекарваше по цял ден в голямата зала на библиотеката, ровейки се в ръкописите, сякаш не търсеше друго освен собствено удоволствие (докато в същото време около нас се множаха труповете на убити по най-жесток начин монаси). Един ден го срещнах да се разхожда безцелно из градината, като че ли не трябваше да дава сметка на Господа за делата си. В ордена ме бяха научили да си разпределям времето по съвсем друг начин и му го казах. А той отвърна, че красотата на Вселената се състои не само в единството на разнообразието, но и в разнообразието на единството. Стори ми се, че отговорът му се дължеше на ненаучна емпиричност, но по-късно узнах, че хората от неговия край често определят нещата по начин, в който като че ли сияйната сила на разума има твърде малък дял."

:mhihi:

Умберто Еко, Името на Розата.
Изображение

Потребител
Аватар
Мнения: 3
Регистриран на: 10.07.2013

Re: 86400 секунди

Мнение от Project_2501 » 16 Юли 2013, 21:35

втора част е добра!


Аватар
Мнения: 666
Регистриран на: 5.07.2011
Местоположение: с. Искрец
Кара: Фиат 126р
Мечтае да кара: Шкода Фабия

Re: 86400 секунди

Мнение от zlatko_baretata » 16 Юли 2013, 23:48

Не знам дали да пускам третата част, че се притеснявам да не раздразня някои хора, които, карайки тунинговани пластмаси, нагъват здравословно сланинка.
Изображение

Photographer
Аватар
Мнения: 726
Регистриран на: 18.02.2010
Местоположение: Крайните квартали на столицата
Пол: Мъж
Кара: му се нещо старо

Re: 86400 секунди

Мнение от randity » 17 Юли 2013, 9:25

Продължавай !!! :bowdown:
.. и отново се замислих „Божее, какви автомобили са правени през миналия век. Сега всичко е пластмаса n-то качество."..

Изображение

Дон Кроки
Аватар
Мнения: 3880
Регистриран на: 14.01.2009
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: и се усмихва :)
Мечтае да кара: със сина ми :)
Детайли за колата: С всички възможни екстри.

Re: 86400 секунди

Мнение от Kroki » 17 Юли 2013, 22:33

zlatko_baretata написа:Не знам дали да пускам третата част, че се притеснявам да не раздразня някои хора, които, карайки тунинговани пластмаси, нагъват здравословно сланинка.

:mhihi: :mhihi: :mhihi: :mhihi:
давай
You're safer in the race car than you are in cars going to and from the track. - Mario Andretti
`91 E30 318i `93 Е36 325td `06 E46 320d `12 F800ST `07 E61 LCI 525d

drago_pavlov написа:Аз светкам само ако има някаква опасност. За патруки не :lol: Както аз си плащам актовете, така ще си ги плащат и другите :mhihi:

Потребител
Аватар
Мнения: 26
Регистриран на: 2.11.2009

Re: 86400 секунди

Мнение от Petrolhead » 18 Юли 2013, 8:41

Винаги ми е било странно, що за хора са стопаните на явно агресивни кучета.

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 2643
Регистриран на: 22.11.2004
Местоположение: София
Пол: Мъж

Re: 86400 секунди

Мнение от Kris » 18 Юли 2013, 13:01

Давай 3-та част.


Аватар
Мнения: 666
Регистриран на: 5.07.2011
Местоположение: с. Искрец
Кара: Фиат 126р
Мечтае да кара: Шкода Фабия

Re: 86400 секунди

Мнение от zlatko_baretata » 18 Юли 2013, 22:13

Ляв завой за излизане на булеварда, малко повече чупка в дясната китка и г-н Никой усети как Мотора започна да "потъва" под него. Последва светкавична реакция с минимално връщане на газта, корекция с десен и прехвърляне на тежестта, задницата излудя нервно при връщането на сцеплението, опитвайки се да изхвърли всичко във въздуха, но човека овладя Мотора.

"На косъм от High-Side..." помисли си г-н Никой, усмихвайки се нервно. "Студена гума, студен асфалт... студен ще те целуват, момче." - тази мисъл последва констатацията на грешката му.

След около 300 секунди г-н Никой спря Мотора на малък паркинг пред една сграда и влезе в нея. Служителят на рецепцията извърна уморен поглед към него, в който все още личеше раздразнение от внезапно събуждане от сладката дрямка, но тутакси се окопити, изправи гръб, усмихна сънената си физиономия и измънка с цялата свежест, на която беше способен "Добро утро, шефе!" Поздравът се разчленяваше трудно от нетренираното ухо, но г-н Никой му махна с ръка за поздрав и влезе в асансьора.

Крачейки из обезлюденото поради ранния час помещение, г-н Никой преминаваше около бюра, осеяни с документи, монитори и клавиатури и обособени кабинети с работни маси и столове, докато стигна до една стъклена врата на един кабинет в края на залата, която стоеше отворена. Г-н Никой влезе и седна зад бюрото. Взе една папка, оставена на неговото внимание и се зачете. След около 3600 секунди офисът вече започваше да се пълни, а г-н Никой приключваше с папката.

Изведнъж чу чуруликащ глас от вратата:
- Добро утро, шефе, едно кафе?

Г-н Никой знаеше на кого принадлежи този чуруликащ глас - на едно жизнерадостно и фриволно същество, което по волята на съдбата се водеше на длъжност "офис асистент", демек по старому "секретарка".

- Не, благодаря, Марийче, ще тръгвам, освен ако няма нещо спешно.
- Няма, шефе! - изчурулика жизнерадостното същество и застина в поза на дефилираща манекенка, с най-лъчезарната усмивка на света.

След 300 секунди човек и Мотор отново бяха едно цяло. Излизайки от безумията на града, г-н Никой и Мотора стъпиха на магистрала "Хемус".

Друсайки се по разбитите ленти на платното, г-н Никой си помисли, че следващия път, когато поеме по този маршрут, трябва да омекоти настройките на окачването. Асфалтът на платното за движение напомняше на нагъната черга, като при всяка сгъвка на "чергата", Мотор и ездач губеха контакт с пътя. Скорост над 160 км/ч. беше опасна, особено в завоите. Абсурдът на състоянието на родните пътища върнаха в съзнанието на г-н Никой един спомен от реплика на Тато, когато го съдеха в ония мътни времена "Това, което ние сме построили, вие не можете да го боядисате..."

"Да, по дяволите!" - помисли си г-н Никой, финтирайки между "скокчетата".

След отбивката за Ботевград настилката рязко се подобри. Моторът се успокои и "залепна" за пътя като дъвка. Последва един "зъб" надолу, ездачът легна върху предния резервоар, а четирите цилиндъра на еднолитровата машина избухнаха отново в сърдит рев. Пътят се виеше като ядосана змия, асфалта идваше все по-близко до колена и лакти с всеки следващ завой, периферната картина се размиваше на излизане от него, а предната гума губеше допир с асфалта при всяко подаване на газ. Ускорението и скоростта така увличаха човек и Машина, че въпреки свистенето на въздуха около тях, те се движеха в абсолютна тишина, като на забавен каданс... Усещането беше опияняващо, човек и Мотор се подтикваха един друг да изпробват пределите на възможностите си и никой от тях нямаше намерение да отстъпва. Времето беше застинало, свистенето на въздуха беше изчезнало, всичко освен проекциите на завоите на зърнестия асфалт, изглеждаше абстрактно и несъществено...

Можеха да продължат вечно, ако зависеше от тях. Но накрая завоите свършиха и пред човек и Мотор се ширна право, равно и широко шосе... Скоростта падна, мускулите се отпуснаха, пулсът влезе в нормален ритъм.

Сваляйки темпото, г-н Никой забеляза едно оскъдно облечено човешко същество от женски пол, което му махаше така отривисто, сякаш го познаваше от 100 години. Тъкмо мислеше да "скърши" дясната китка отново, когато изведнъж реши друго, върна предавките и спря до "стопаджийката".

Г-н Никой вдигна визьора на каската и погледна момичето. Беше от ромски произход и на видима възраст от не повече от 14-15 години.

- Много хубав мотор имаш, бате! - каза момичето и с едната ръка докосна резервоара на мотора, а с другата - дясното бедро на г-н Никой.
- На колко години си? - попита г-н Никой.
- На 19 съм, бате! - отговори "стопаджийката" и продължи - 5 лева и щи д***м, а за 20 лева ши праиме любов!.
Ръката й понечи да се придвижи към основата на резервоара, в точката където се срещаше със седалката, но г-н Никой я хвана здраво за китката. Момичето се стресна и погледна надолу по пътя. Г-н Никой проследи погледа й и видя един "небрежно" паркирал Голф 3 на около 300 метра.
- Не, благодаря. -отговори г-н Никой и продължи по-нататък.
Минавайки покрай голфа, той върна на 1-ва предавка, вдигна дясното си коляно и протекторът отнесе лявото странично огледало на любимото возило на Перник. "Сори, брат, не те видях!" помисли си г-н Никой през усмивка и изви китката на дясната си ръка.

На около 1 км. по-нататък г-н Никой забеляза полицейска кола паркирана пред крайпътно заведение. Спря Мотора и огледа обстановката. Заведението имаше няколко маси отвън, повечето от които бяха заети, но една му направи особено впечатление - на нея седяха двама униформени бюстители на реда, единият от които пиеше сутрешното си кафе, а другия нагъваше шкембе чорба като за последно. От купата пред него се вдигаше пара, удостоверявайки че течността вътре е с висока температура. Бузите на униформения се тресяха при всяко подухване в лъжицата, а устата му примлясваше учестено със свити устни, за да вкара съдържанието си по-бързо надолу към хранопровода. Челото на сърбащия бюстител на реда беше осеяно с едри капки пот, които, съдединявайки се в своеобразни поточета, образуваха тлъсти и мазни струйки, които пък от своя страна, под въздействието на гравитацията, се спускаха надолу и отскачайки я от месестия му нос, я от издутите му бузи, весело шляпваха обратно във водовъртежа на купата със шкембето. Грухтящи звуци на особено задоволство изпълваха картината със завършеност и особено величие.

Г-н Никой свали каската и се провикна по посока на масата със сините униформи:
- Ей, тъпанари!

Изведнъж на околните маси настъпи неловко мълчание и всички присъстващи запреглъщаха с усилие. Г-н Никой отново извика към сините униформи:
- Ех, тъпанари, на вас говоря!

Двамата бюстители на реда се извърнаха към него със смаяни погледи. Не можеха да повярват нито на ушите, нито на очите си.

- Знаете ли, че на един километър по-нагоре има малолетно проституарищо момиче? - каза г-н Никой.
- Знаем - отвърна Шопара - а на теб какво ти влиза в работата?

Г-н Никой сложи каската и вдигна среден пръст. Изчака Шопара да се надигне, колкото да си раздвижи бутовете от стола и потегли рязко, с цялата газ.

- Абе тоя, мамичката му д***а, какъв беше? - попита ченгето със сутрешното кафе.
- Де да го знам, некъв нещастен донор, те и без тва мрат като мухи, та и тоя няма да стигне далеч... яд ме е че ми прекъсна кефа, таман се бях поосъферил от нощеска... - отговори Шопара.

В този момент, човек и Мотор набираха скорост към завоите на Искърското дефиле...

След малко полицейската кола обърна срещу движението и на около 700 метра по-нагоре се спря до един голф със счупено ляво огледало за обратно виждане. Колите бяха твърде близо една до друга, с отворени шофьорски прозорци. След няколко минути полицейската кола продължи нататък, подсвирна с клаксона минавайки покрай едно малолетно момиче от ромски произход с оскъдно облекло и след около 3-4 километра се скри в шубраците на един завой, с радар на предното стъкло...
Изображение

Следваща

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook