Бизнес среща

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 699
Регистриран на: 6.01.2013
Пол: Мъж
Кара: E36 318is coupe
Детайли за колата: Arktissilber metallic
M44B19
BMW Style 32 17''
60/40

Бизнес среща

Мнение от k.milanov » 16 Юни 2013, 1:21

Часът беше 7:00, а телефонът ми звънеше на пожар. Нещо необичайно за съботната сутрин. Сънено вдигнах телефона и чух гласа на шефа ми едвам да промълвя:
-Някаква болест ме е тръшнала, ще се наложи ти да пътуваш за София вместо мен, за важната среща, за която говорихме вчера. Мини през офиса да вземеш документите и ключовете за служебната ми кола. Всички разноски ги поема фирмата.
-Добре, няма проблем . Скорошно оздравяване - казах аз и затворих телефона.
Станах от леглото и се затътрих към банята. След вчерашният 10 часов работен ден полях петъка с приятели и сега ме наболяваше леко главата. Глътнах два хапа за болката, след като си измих зъбите и си спретнах една бърза закуска. Приготвих си багажа за следващите 3 дни и в 8.00 вече заключвах врата. Все пак трябваше от единия край на Бургас да стигна до другия, за да взема документите и служебната на шефа. Пред блока беше паркирана моята любима – 328i E36 coupe със сериозни модификации, които включваха турбо, голям челен кулер и всичката нужна карантия, за да изкарам около 350 конски сили. В момента, в който я отключих както всеки път една усмивка се плъзна по лицето ми. Поех дълбоко дъх и завъртях ключа. 6те цилиндъра на моята красавица се изпълниха с гориво. Изчаках да загрее и потеглих спокойно към офиса. Нямаше трафик и стигнах бързичко. Паркирах отпред, където тя щеше да прекара няколко дни и се качих да взема документите и ключовете за колата на шефа. До тук всичко точно, докато не се наложи да се кача в служебния автомобил… В ръката си държах изящния ключ от по-ново BMW от моето, а на него имаше М лого. Слязох в паркинга и видях единствената кола там – бяло M3 E92. Натиснах бутона за отключване и кехлибарените и ангелски очи светнаха. Настръхнах. Огледах я, за да и се насладя изцяло отвън преди да седна в червения и кожен салон. Отворих врата и перфектният и баварски салон ме приветстваше да седна в него. След като се осмелих да седна и да затворя врата ми се стори че чувам сърцето ми как бие. Запалих мощният Vобразен 8цилиндров мотор. Всяко едно косъмче по мен изтръпна. След като загря преди да изляза не се сдържах и изфорсирах до към 7000 оборота и вече не само космите по мен бяха щръкнали. Потеглих леко и спокойно. Часът беше вече 9:30 заредих и излезнах от града по току що отворената магистрала Тракия. Доста години им отне, но си е струвало. Карах умерено 120-140 км/ч. Малко преди включването към старото парче на магистралата ме застигна едно момче с гаджето си в някакъв Golf 4 R32. Бях чувал, че бая вървели и реших да го пробвам. Бях уверен в себе си все пак разполагах с 414 конски сили. Набих десен мигач и го пуснах да се изравним скоростта беше към 130. Застанахме калник до калник, той се усети какво ще става натисна веднъж клаксона втора, трети път и натиснах педала на Е92ката. Стрелката на оборотите почна стремглаво да се качва смених предавка голфа беше изостанал, но с малко. Оборотите продължиха, вече бях на 190 км/ч вкарах следваща предавка и голфа започна малко по-малко да включва задна. Доста се задържа явно беше пипан, май чух и блоу оф. Понамалих скоростта и си карах така спокойно до София.
По обяд вече бях в София. Отседнах в едно хотелче. Срещата беше от 18:00 часа. Имах малко време да си почина, да се облека и приготвя. Чух се със шефа ми, който беше още по-зле, ако мога да съдя само по гласа, за да ми даде някакви наставления за бизнес срещата. 1 час по-рано тръгнах, като отново изживях душевният оргазъм т срещата с красивото перлено бяло купе. Всичко на срещата мина благоприятно шефът щеше да е доволен. Прибрах се в хотела, но беше още рано. Сетих се за един приятел от училище, беше дошъл в столицата да учи и се беше установил там. Изнамерих му телефона и се свързахме, за да се разберем да се видим на по бира вечерта. Качих се в колата и в 22:00 спрях пред някакво елитно уж заведение с колата. Някакви момичета пушеха отпред и веднага започнаха да си шушнат, нещо- за колата предполагам, защото не съм много привлекателен. Звъннах на Иван, така се казваше бившият ми съученик, който ми каза че идва след 10 мин. Казах му, че съм спрял отпред и го чакам. Той малко се учуди, че са ми дали да спра, но аз му казах, че не е имало проблеми. След малко той пристигна и започна да припада по колата. От малки и двамата бяхме заклети фенове на трибуквената марка. Влезнахме вътре и седнахме. Поръчахме си по една бира и той ме заразпитва защо съм в София. Както си ни течеше разговорът усетих че някой ме гледа. Огледах се и видях едно момиче да седи само на едното сепаре. Падах си малко срамежлив и не предприех нищо, а продължих да си говоря с Иван, но тя не спираше да поглежда към мен. Реших да отида да се запозная с нея, все пак не всеки ден ме заглеждат момичета, а и какво пък толкова. Заговорих я нещо и се оказа, че е втори курс студентка в Бургас. Взех и номера и и предложих да се чуем на другия ден. Тя се съгласи. Върнах се при Иван, допихме си бирата и реших да го закарам до донякъде с колата да се покефим и двамата, както когато преди много години взимахме вечерно време на баща ми Е30ката. Тръгнахме по един широк булевард и още на първия светофар до нас спира първата ни жертва – някаква жалка хонда сивик натоварена с 5 момчета на не повече от 19. Погледнах Иван и той само кимна. Светофарът светна зелено, педала до долу, гумите свирят и оставят черни белези по асфалта. 1ва до лютеницата, 2ра също 3та вече се успокояваме малко и продължаваме по инерция. Спираме на следващ светофар, но от нашите приятели с хондата няма и помен. Явно ги е досрамяло. Оставих го пред блока му и сега следваше дългия път през столицата до хотела ми. Реших да се върна по околовръстното, бях чувал разни легенди за OMV-то на Бояна. Разбира се там имаше коли, както винаги заредих докато усещах как колата ми бива оглеждана от всеки ъгъл. Запалих и тръгнах на бърнаут. Прибрах се спокойно в хотела и си легнах мислейки си за Симона – така се казваше момичето от бара.
Сутринта станах към 10. Бях изморен от вчерашния ден. Закусих в хотела и отидох да доподпиша някакви документи. След като свърших окончателно работата реших да се обадя на Симона.
-Здравей аз съм Крис от бара вчера.
-О здравей, как си?
-Благодаря добре. Ами ти?
-Аз съм добре.
-Имаш ли планове за вечерта?
-Не.
-Искаш ли да отидем на вечеря някъде?
-Да с удоволствие.
- 8 добре ли е?
-Идеално е.
Доуговорихме се от къде да я взема и затворих телефона. Прибрах се до хотела. Изкъпах се и излезнах да взема Симона. В 19:55 спрях красивата бяла бима пред блока и. След 5 минути тя слезе и се заогелжда. Излезнах от колата и отидох при нея. Разговорът тръгна и се запътихме към колата. Видях нейното удивление в очите и. Седнахме и запалих мотора и тя каза:
-V образен? 8 цилиндъра? 414 конски сили? Истински звяр.
-Уау, доста ги разбираш – казах удивено аз.
-Любимата ми кола все пак.
Потеглих спокойно, но усещах, че тя иска да подам и покажа какво може тази кола. Излязохме на един булевард с малко повечко газ и следователно поднасянето беше на лице. И на двамата лицата ни бяха озарени от широки усмивки.
Хапнахме пица, говорихме си всичко беше идеално. Тя трябваше на другия ден да пътува за Бургас. Предложих и да пътуваме заедно и тя се съгласи. След като приключихме с вечерята решихме да си направим разходка до копитото. Бях чувал само за това, колко било красиво вечерно време там. Качихме се и п пред нас се откри страхотната гледка над нощна София. Поседяхме на капака на колата. Тя се сгуши в мен – беше хладно. Качихме се в колата и я закарах до тях. Благодаряих и за прекрасната вечер. Тя се усмихна, пожела ми лека нощ и каза до утре. По пътя към хотела през главата ми минаваха твърде много мисли. Легнах си.
Сутринта валеше. След закуска звъннах на Симона и се разбрахме да я взема след час от тях и да тръгваме за Бургас. Към обяд вече излизахме от София, а дъждът още не беше спрял. Не обичах да карам на дъжд, не се чувствах сигурен, въпреки всичките системи на колата. Пътувахме спокойно до към Стара Загора, където не беше валяло и беше сухо. Реших да понастъпя и вдигнах скоростта на 180-200 и за нула време стигнахме морето. Оставих я пред квартирата и и се разбрахме да се чуем, за да излезем в предстоящите дни. Прибрах Е92ката на шефа в гаража, като преди това я измих и заредих. Оставих ключовете в офиса, където все още го нямаше бония ми шеф, реших да си взема почивен ден и се запътих към моето бижу. Седнах в стария, но удобен и приветлив салон на Е36тицата. Запалих мотора и потеглих. Имаше разлика, но тази кола ме влечеше повече. Не разполагаше с всичките системи за сигурност като новото купе и може би това ме привличаше – неубоздаността и дивото в нея. Прибрах се у дома и сложих дрехите да се изперат звъннах на един приятел да се видим привечер, да му разкажа преживяванията си. Вечерта се прибрах и си легнах. Мислех си за Симона.
Последваха няколко излизания с нея. Всичко вървеше идеално. Заживяхме заедно.

Приключвам го до тука, че ми се доспа много. :shock: Първи опит да напиша някаква фантасмагория, дано да ви хареса поне малко.

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 759
Регистриран на: 17.02.2009
Местоположение: Шопландия
Кара: с превишена скорост

Re: Бизнес среща

Мнение от Хаос » 16 Юни 2013, 9:22

Готино е.
Добави детайли към описанията. Малко епитети.
Прост народ - слаба държава.
https://youtu.be/T65SwzHAbes

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 107
Регистриран на: 9.08.2009
Местоположение: Sofia, Drujba 1
Пол: Мъж

Re: Бизнес среща

Мнение от thewhitestig » 22 Юни 2013, 1:29

k.milanov написа:Първи опит да напиша някаква фантасмагория, дано да ви хареса поне малко.


Сериозно ли всичкото това беше измислица? Иначе браво, хареса ми! :yes:

Потребител
Аватар
Мнения: 48
Регистриран на: 2.12.2012
Местоположение: Враца
Пол: Мъж
Кара: Bmw e39 525 tds

Re: Бизнес среща

Мнение от Iwelin Welikow » 08 Юли 2013, 22:44

Готино въображение имаш кефи :P

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 238
Регистриран на: 2.10.2009
Пол: Мъж
Кара: e46 328i

Re: Бизнес среща

Мнение от BaDxBoY » 09 Юли 2013, 0:37

k.milanov написа: Разговорът тръгна и се запътихме към колата. Видях нейното удивление в очите и. Седнахме и запалих мотора и тя каза:
-V образен? 8 цилиндъра? 414 конски сили? Истински звяр.
-Уау, доста ги разбираш – казах удивено аз.


Готина история :)
Само тва малко ме издразни :D

Е46нтусиаст
Е46нтусиаст
Аватар
Мнения: 1796
Регистриран на: 2.10.2008
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: Прекалено бързо!
Мечтае да кара: BMW E46 ///M3
Детайли за колата: Най-добрата!

Re: Бизнес среща

Мнение от Runnaway » 14 Юли 2013, 21:16

На първо четене е интересна историята.

Надявам се, че ще се отнесеш към критиката ми подобаващо, тъй като самият аз имам немалко истории в този форум (ако ти се чете можеш да ги намериш в подписа ми):

1. Колкото и да е фантасмагория се стреми всичко да е максимално реално и истинско.
- Няма как служебната кола да е Е92 М3 за това имаш 2 варианта - сменяш колата в нещо шефско - Е38 750iL или някаква друга лимозиноподобна кола или просто случайно се оказва, че шефът ти си предоставя личната кола за въпросното пътуване.
- Относно пътуването - среща в Събота.. Не ми звучи никак подходящ ден за срещи. Камо ли сериозни.
- Относно мацката - сама на сепаре в София - АБСУРД!

2. Бъди по-описателен. Не претупвай моментите - или пиши за по-малко неща, но достатъчно ясно и разкриващо пред читателите цялата картина, или бъди описателен за всичките ситуации и моменти, които си включил. Малко от кухнята при мен - един такъв разказ се ражда в MS Word доста бързо, но препрочитането, преправянето и дооформлението отнема сигурно 2 пъти повече време.

3. Бъди по-стриктен в правописа, изказа и оформлението на разказа. Досадно е да четеш нещо увлекателно като от време на време забелязваш сбъркани членове, например.

Това е от мен. Историята като цяло е хубава и съм сигурен, че ако сега я свалиш и я дооправиш ще стане още по-силна. Ако имаш нужда от редакция или просто някой да я препрочете преди да я пуснеш - насреща съм! :driving: :bchug:
E46 КАЛЕНДАР 2017г. >>> http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?f=34&t=413808 <<< E46 КАЛЕНДАР 2017г.

"Съборът" >>> ЦЪК!
"Поредният работен ден" - до Част 6 >>> ЦЪК!
"Разходката" >>> ЦЪК!

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 153
Регистриран на: 28.08.2012
Пол: Мъж

Re: Бизнес среща

Мнение от AgeraR » 15 Юли 2013, 18:30

Runnaway написа:На първо четене е интересна историята.

Надявам се, че ще се отнесеш към критиката ми подобаващо, тъй като самият аз имам немалко истории в този форум (ако ти се чете можеш да ги намериш в подписа ми):

1. Колкото и да е фантасмагория се стреми всичко да е максимално реално и истинско.
- Няма как служебната кола да е Е92 М3 за това имаш 2 варианта - сменяш колата в нещо шефско - Е38 750iL или някаква друга лимозиноподобна кола или просто случайно се оказва, че шефът ти си предоставя личната кола за въпросното пътуване.


Аз пък мога да ти кажа, че има такива служебни коли, примерно последните за които си спомням са C63 AMG и G55 AMG служебни във една фирма...

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook