Нейде в мъглата

[Хаос Профил]

Навън е тъмно. Поглеждам си телефона - има-няма 5 часа. Остават ми 3 часа докато трябва да се тръгвам на работа. Денят се очертава да започне много рано и да приключи много късно. Снощи съм си легнал в културните 10 часа, значи съм се наспал, значи следващите 3 часа ще са скучни.
Да ама не, заспивам и си досънувам онази сладката зъболекарка, в онази сладка лекарска престилка в една или две сладки позиции. За гушкане. Романтик съм по душа, какво да се прави.

Събужда ме грозния звън на алармата - сещам се, че съм синхронизирал с нова библиотека музика и не съм променил настройките. Навън е светло.
Мия си зъбите, подмишниците и оная работа. Все пак човек никога не знае какво (коя) може да го изненада сутринта след Коледа с някой позакъснял подарък.
Излизам и виждам стена от мъгла. Стъклата на колата са обледенили, все пак е -6 градуса. Изстъргвам набързо и потеглям с всичките останали коне, мръзнали през нощта под капака.
Включвам се по булеварда и след 200 метра попадам във филма. Като оня по Стивън Кинг, ама без пипалата и труповете. Все още.

Включвам халогените, които добавят светлина като от 2 свещи по 10 стотинки и продължавам да не виждам на повече от 6-7 метра. Не ми пука особено, все още съм в квартала, знам пътя и дупките наизуст.
Решавам, че всички карат твърде бавно, добавям още едни ташаци до моите и давам газ в лявата лента. В далечината изплува червеникава светлинка, която стои някак си твърде високо и самотно. С леки съмнения отпускам педала на газта и чуквам спирачката. Силуета на камион с мръсни мъждукащи стопове доказва тезата, че това е светофар. Кофтито е, че е в лявата ми лента и няма изпреварване. Тътрим си се в пакет следващите 3 светофара, след което той дръпва напред, а тея след мен изостават и те изчезват. Отново попадам във филма. Все още няма пипала. Успокоен, натискам газта.

Само за да установя, че малоумника с камиончето, не само че не му работят стоповете, ами и е спрял да се огледа преди да се включи в Ботевградско, а аз съм принуден да скоча върху спирачките играейки казачок, имитирайки ABS и да пусна аварийките за да предупредя автобусчето след мен да не навлиза в багажника ми. Тегля му 2 или 3 псувни на ум на камионджията и давам газ по Ботевградско, уверен, че в тая мъгла и да има куки, и да ме засекат, не могат да разберат кой от всичките е превишил скоростта. Уважавам знака за пешеходна пътека, като вдигам крака от газта и минавам с 60. Видимостта се е покачила до почти приемливите 10 метра.

С леки съмнения относно точното местоположение на отбивката за Околовръстното се престроявам в дясната лента и обмислям дали да не пусна навигацията, защото ич нищо не се вижда, само маркировката, където въобще я има. Решавам, че ще ми отнеме много време докато зареди и потръпвам лекичко при мисълта, че ако наистина повярвам, че отбивката и пътя под мен не съществуват, то в моята или поне в някоя паралелна вселена, той наистина ще изчезне, и паралелното ми аз с паралелното БМВ ще пропадне в паралелното нищо.

Все пак съм запомнил по маркировката къде е тъпата отбивка и се включвам в Околовръстното. Обнадежден от пълната липса на трафик, или поне такъв, който да е по-луд и да кара по-бързо, надавам газ до 90. Факта, че видимостта продължава до около емблемата ми леко ме притеснява, до момента в който не ме изпреварват 3 коли. Залепям се за тях и оформяме колонка. Обмислям, как ще намеря местоработата си, при положение, че виждам само стопове и маркировка, но решавам, че имам още поне 5 минути, докато стигна. Малко се лъжех де, но тогава още не го знаех.

Зачудих се, дали виждам призраци, когато бял бус ме изпревари с поне 110. Сигурно има нещо общо с аеродинамиката, което да му позволява да вижда през мъглата по-надалеч от останалите. Трябва да проверя. Някакви си четири и половина секунди по-късно светват стоповете на предния и аз съм принуден да скоча на спирачките заедно с него. Колата за мое облекчение не мръдна от правата линия, а гумите запазиха сцепление. Иначе за какво съм се изръсил 800 лева за тях? Добре оправдана покупка, отбелязвам си на ум. Не си чак толкова глупав, мой човек.

Бялото бусче, което хвърчеше явно не е имало моя късмет. Един ТИР леко и тактично е застанал напряко на трите платна, а бусчето леко и тактично се беше врязало в него. Барабар с още 2 коли. Предницата му беше леко и тактично неузнаваема до момент, в който не знаеш каква марка е и кое е двигател, а кое кабинка. Както се оказа малко по-късно, шофьора леко и тактично предаде богу дух, а пожарникарите леко и тактично трябваше да срежат ламарините да го извадят. Дотук с липсата на трупове. Филмът май не чак толкова далеч от действителността...

Няколко часа по-късно тира все още си беше там, а също и камиончето. Тираджията казаха, че е пил и решил в мъглата да направи обратен завой на едно леко и тактично абсолютно забранено място по средата на шестлентов булевард, по който хората леко и тактично карат с минимум 90. Дори и в мъглата.

Не толкова леко ми беше, когато осъзнах, че живота е не само къс и осран като стълба в курник, ами и завършека му в повечето случаи хич не е режисиран от Ридли Скот.

Обичайте ближните си, раздавайте се за тях и следващия път когато натиснете газта се сетете, че честичко нещата не вървят по план.

Случката е по реален случай, с малки и леки скъсявания, с цел изчистване на сюжетната линия.
27.12.2012

[Leon]

Добър начин да си припомним, че филма понякога няма REWIND или тоя дето къса билетчетата е забравил да сложи табелка EXIT.

[Ronka Профил]

Втори път ... верно си Хаос

пп.Идеално е за снимки

[Shadowed Профил]

Ама и ти с 90? Нали се сещаш, че разликата м/у тоя дето те е минал със 110 и ти, който си карал с 90 при мъгла с видимост "до емблемата" е точно НИКАКВА?

[Ronka Профил]

Ти фантазия нямаш ли

[dudeto_sy Профил]

Историята по мое мнение е добре написан, но за съжаление за пореден път се убеждавам в това, че осъзнаваме колко неприятно и страшно нещо може да бъде една катастрофа причинена единствено от собствената ни глупост. Ние сме слабо общество, което не прави нищо за да отстрани "леко и тактично" такива като шофьора на тира или на буса с екстра за удължено виждане в мъгла.
Всъщност животът продължава, но не за всички.

[Хаос Профил]

Ама и ти с 90? Нали се сещаш, че разликата м/у тоя дето те е минал със 110 и ти, който си карал с 90 при мъгла с видимост "до емблемата" е точно НИКАКВА?

точно там е разковничето в историята, можеше да съм аз, а не човека с буса...
пак повтарям, по реален случай е

[dudeto_sy Профил]

Ама и ти с 90? Нали се сещаш, че разликата м/у тоя дето те е минал със 110 и ти, който си карал с 90 при мъгла с видимост "до емблемата" е точно НИКАКВА?

точно там е разковничето в историята, можеше да съм аз, а не човека с буса...
пак повтарям, по реален случай е

Можеше да е всеки и точно заради това трябва наистина да прочетем внимателно това, което си написал и да се замислим много сериозно!

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

много гадна работа
самият път там при слънчево време е с отлична видимост, НО такива обратни завои се правят много често, не само от тежкотоварни машини..
А и настилката е в отрватително състояние и над 100 си е глупаво да се кара и в най-хубаво време..
Не го съдете и починалия, кой знае кой шеф му е вадил душата да бърза.. (работя в транспортна фирма и знам как винаги хората на най-ниско ниво биват тормозени и изкарвани виновни за всичко) не вярвам да се е правил на "състезател" от кеф