Един неделен ден на пистата!

[vatalin]

Нещо не ме свърташе и реших да измисля една историйка. Надявам се да се е получила добре и да ви хареса.

Средата на юли. Росата още не се е вдигнала. Полъхва лек ветрец. Небето е синьо без едно облаче. Съвсем обикновена неделна, лятна сутрин. Обикновена, но не и за нас. Часът е 08:47. Намираме се на място, което може би не е точното местоположение, за неделната почивка според повечето хора - село Калояново или ако трябва да сме изцяло точни - писта Дракон. Току що спрях бавареца, който със слабото си 4 цилиндрово моторче, пореше въздуха гордо, теглейки платформата, натоварена със неговия по-голям брат-отново БМВ, отново известния модел е30, отново седан. Но този седан не е като другите коли - той имаше доста изразен характер, кален през годините и безбройните километри на странично движение. Най-важната черта на тази кола беше мотора - 2,3 литров, турбо, м20 шестак със няколко жокера, всеки от които струваше много труд и работа на пилота и механика му. Но да се върнем отново на пистата - от дума на дума се срещаме с приятелите си - пилоти, механици, организатори. Навсякъде по боксовете се разпъваха тенти, сваляха се колите от платформите и тук там се обаждаше кроткото звучене на някоя дрифтачка, оставена да поработи на място преди голямата веселба. Във въздуха витаеше миризмата на изгорял бензин.Пристигна и моя авер - Иво с който заедно ходим по пистите от 4 години. Вече си намерихме място - тук спряхме скромния си авто-керван. Разпъваме тентите, разтоварваме гумите. Иво свали своя красавец от платформата - бяло е36 купе на 17ки със м52б28. Най-накрая идва време и аз да събудя шестака от неговия дълбок сън. Ауспуха запява баварската песен, а стрелката на оборотомера кротко застава малко под първото разделение. Да той е готов - бавно и сковано старата 30ка слиза от платформата, сякаш сърдита от наглостта ни - да събуждаме звяра от сладка дрямка. Заставаме на редичката наред със другите коли. Пред нас има много различни и по-нови модели, но 30ката застава сред тях и сякаш им казва "Младоци, имате още много да учите!". Първите петима от редицата излизат. Аз и Иво оставаме за следващата сесия. Моята кола е втора и аз буквално полудявам от нетърпение, да смачкам газта на това чудо. Тук е момента да спомена, че това ми беше първото организирано каране на писта за годината. Най-накрая и последната от първите пет коли завърши своята сесия. Момчето което пуска колите на пистата махна на Иво и нашия се изправи на газта, изцеждайки я на първа и съвсем леко подхлъзвайки я на 2ра на излизане от кроасана. Аз както винаги гледам настрани, но чувайки мощния рев от ауспуха на м52ката, забивам първа в отчаян опит да го догоня. След първия ляв завой вече дишам зад врата на Иво. Излизаме на правата. Разбира се, заставам до него и я изцеждам малко, ей така за загряване на сетивата. Иво обаче успява да ме дръпне, съвсем малко преди края на правата. Отново влизам зад него. Мигвам му с фаровете и той вече знае какво ще става. И ето че правата свърши. Натискам спирачките и включвам 3та. Иво е дръпнал ръчната и вече лети с вратите. Аз правя същото като едва след секунда вече мачкам газта до долу. Старата 30ка се пързаля като по лед. Задницата лети настрани, а ръцете и краката ми действат автоматично. Нищо не мисля. Гледам само багажника на 36цата и се опитвам максимално да се доближа до нея. Това е всичко - просто времето спира. В главата ми се върти само: "Колко много ги обичам тези коли ..."

Това е първата ми подобна история - надявам се да ви е харесала! Предварително се извинявам, ако има тук там някоя грешка - написах я набързо, но от сърце защото истински обичам тая писта и тези коли!
Поздрави на всички колеги и умната

[randity Профил]

Супер е историята

[auxx Профил]

но 30ката застава сред тях и сякаш им казва "Младоци, имате още много да учите!"

Добре казано, евала за историйката

[Делян]

Абре, как м52б28 накзва тая 323-ка турбо, струва ми се турбалана е сглабян в съвместен проект между "Съюза на слепите" и този на инвалидите

[a bmw driver Профил]

Здравейте, нов съм във форума, но позволете да добавя: страхотно ме кефи подписа на колегата, защото и аз чувствам същото- когато се събудя да си огледам красавицата отвън, да погледна мотора, а след това когато седна вътре и запаля мотора- да чуя ръмженето му. Няма по-добра музика от това.