Виж темата - За Е30-ките, феновете и някви такива неща

от **zoomer** » 12 Юли 2012, 10:08

Предварително се извинявам за правописни и граматични грешки, но това е една простотия която нахвърлих докато скучаех в офиса.
Надявам се че ще ви е забавна.

Enjoy!

7:30. Алармата звъни, аз отварям едвам едното око, и пипнешком намирам телефона. Натискам snooze и пак заспивам.
8:30. Стряскам се, скачам от леглото и поглеждам телефона – подяволите, пак съм натиснал “Dismiss” вместо”Snooze” и съм се оспал.
Е, какво да се прави. Ще закусвам на работа.
Решавам че трябва да стигна бързо, но със стил и ще тръгна с Е30-ката. Навличам дънки, някаква тениска, нахлузвам кецовете, грабвам ключовете и документите за колата и хуквам надолу.
Опитвам се да се събудя по пътя към паркинга, но нещо не ми се отдава...
И ето я нея, поглеждам я и усмивка бавно се прокрадва по съненото ми лице.
Натискам бутона на алармата – нищо.
Натискам пак – пак нищо. Усмивката ми почва да залязва...
Отивам до колата, изрежадам всичките 3 ключа докато намеря кой е правилния за вратата – централното пак не работи. Поглеждам „смукача” и се плясвам по челото – пак съм я оставил на фарове и акомулатора е паднал. Нощо! Аз съм над тези неща, бързо изскачам от колата и отивам до къщи – ще взема старото голфче и ще пусна ток на баварката.
.......

Пак съм на паркинга, голфчето както винаги запали от раз. Подал съм ток и чакам акомулатора да се възбуди.
.......

Най-сетне зверо запали. Заслушвам се в симфонията на Шестте, абе малко звучи сякаш някой е пуснал шепа камани в блендер но всички я харесват – значи трябва да е яка.
Оставям колата малко да се постопли на място и хълцането и тропането малко поутихват – значи вече съм готов да тръгна. Поглеждам часовника на ръката си – 9:00, тихо псувам и се оптравям към изхода на квартала. Усилвам още малко музиката, че отзад нещо пак се е поразтропало и ме дразни. На заплата ще го сменя, ако останат пари след вноската за гражданския и прегледа...
И ето го любимия ми завой на излизане от квартала, засилвам колата, натискам съединителя, припомпвам газта и пускам съединителя, в готовност да контрирам и – нищо. Поглеждам тъпо таблото и се сещам че съм с позьорските 17-ки дето смъкнах от голфа. Тоя завой е за 2-ра и се парзаля само с 14-ки че иначе няма сила. Викам си – нищо, сега поне колата изглежда зверски.
Крам си, нещо ми привлича вниманието към таблото – резервата пак свети. Въздишам тежко и поемам курс към най-близката бензиностанция. На входа поглеждам табелата с цените и ми прилошава – пак са вдигнали бензина. Е, ще сложа за 20-тачка тъкмо ще ми стигне до работа и братно. Много гори тая е30-ка бе, но газ няма сложа – истинските фенове не карат на алтернативни горива.
Спирам на колонката и момчето което зарежда колите, вдига пистолета за нафтата и ме пита – „Колко дизел да заредя, господине?” аз го поглеждам на криво и му изръмжавам – „Колата е бензин, сложи 95 за 20лв.” Той ме поглежда объркан, смотолява някво извинение и се заема със задачата. Нареждам се на касата да плащам – отварям портфейла – 25лв, заболява ме сърцето. Е днес пак ще карам само на цигари – жертвите които правя за моята любима.
Мятам се отново зад волана, удрям една бърза молитва дали ще запали и врътвам ключа – този път имам късмет и шестака се събужда за живот без никакви усложнениея. Заставам на първия светофар. До мене седи човечец в голф 4 – викам си, ся тоя ще го накажа. Намествам се на седалката, припомпвам газта малко да се надъхам и чакам зелено.
5..4...3...2..1 подавам рязко газ, пускам съединителя и впрягам всичките 129 коня (или поне колкото от тях са живи) за да накажа гадния „гоуф”. Изцеждам 1-ва, и втора почти до края. Поглеждам в огледалото и го виждам че този е на задния ми калник – упорито е копелето, но няма шанс. Вглеждам се по-внимателно и виждам че шофьора всъщност пие кафе и си бърка в носа.
„Ах копеле, това го правиш за да умаловажиш победата ми нали...” включвам трета и продължавам да ругая тихо. Решавам че този не си заслужава повече да се напъвам и отпускам газта.
Следващия светофар – наредил съм се до някакъв сивик. Кара го някво хлапе – този може да е по-забавен. Заставам до него и изфорсирам няколко пъти двигателя. Той разбира предизвикателството и ми се ухилва тъпо. Гадна хонда, тея японци няма се научат как се правят коли, трябва си кубатура за да се пожъне мощност, нали имаше няква такава велика фраза...
5..4..3..2..1 пак заварявам газта и напъвам кончетата под капака, тоя с хондата обаче нещо почва да ми дърпа и на 2-ра вече ми е направил 2 коли. Аз само блъскам по волана и си мисля – е тоя сигурно е с някой type R там 200+ коня за да ме накаже толкова. Заставаме пак на светофара и си свалям джама, момчето и той прави същото – „Пич къф мотор ти е колата” той ми се усмихва снизходително – „1.4” аз само се опулвам, но бързо прикривам очудването си с една усмивка и му викам „Е, аз съм с 1.6” като мислено се радвам че си махнах табелката с модела на колата. Викам си, ех ще събера пари за едно М50 аз и ще ги накажа всички тея смотани хонди и астри и тн. Как върви това нещо, просто не е реално. Изведнъж чувам че някой ми свири и осъзнавам че съм все още на светофара и вече свети зелено. Тръгвам с мръсна газ и поглеждам лошо тоя дето ми свиреше – нали все пак съм bad ass. До работа стигам без други рейсинг изпълнения, щото все се падам по светофарите с някви скучни чичковци с с-класи и просто не си заслужава да им показвам истинската баварска сила. Само дето пак забравих за гадните трамвайни линии и като минах през тях колата пак опря – май не трябваше да режа пружините толкова много. Нищо, ще накарам агента с CО-то да завари една витка за да ги удължа, че сега нямам пари за други. Все пак тярбва да остискат до рожденния ми ден само. Тогава ще си взема едни FK-та втора употреба. Един колега от форума каза че бил много доволен и били много добри, пък за следващия рожден ден може и амортисьори.
Паркирам пред офиса, и поглеждам часовника пак – 9:45 сърцето ми се свива – 45 минути закъснение, шефа пак ще ме овика. Нищо – той е мой човек, нали все пак и той е фен на марката.

To be continued.... когато(ако) ми дойде музата.

от **lowrider** » 12 Юли 2012, 12:52

Ей голфаджията, а масло за пръцналата си рейка доля ли си преди да тръгнеш за работа :mhihi:

от **randity** » 12 Юли 2012, 13:54

Готина е историйката, ма т'ва със Сивика трябваше да го пропуснеш, че ми уби ентусиазма :mhihi:

от **capricorn** » 13 Юли 2012, 9:47

Историяте е жестока! :clap:

от **Borymeckata** » 14 Юли 2012, 14:47

Поздрави за свежата история и от мен. Всъщност това е по-скоро есе - изразява предимно лична позиция и настроение, без ясно определен сюжет и фабула... Ако мога да си позволя кратък анализ - грабва ме преди всичко чувството за самоирония на автора. То контрастира с изказвания на други колеги, които явно се взимат много на сериозно... Типичен фен, който осъзнава своята "болест" и дори извлича удоволствие от нея, без обаче да губи връзка с реалността.

Преди години имах "тройния стоп", 2,4 дизел, шестак. Едва ли е нужно да обяснявам какъв "мътрвец" беше... Още потръпвам, като се сетя. Веднъж се случвам на единствения светофар в градеца с един мой познат - той с товарен бус WV LT. Почти същия мотор - 2,4d, шестак. Тръгваме заедно от светофара, аз натискам педала до пода и виждам как LT-то просто заминава напред. А иначе "баварецът" наточен - вежди, халогени, спойлер и амтикрило на задния капак, лети джанти с широки гуми, но оня ръждив бус просто ме издуха... Отпуснах газта и подкарах спокойно, след няколко преки виждам - какво мислите? Моят познат, спрял буса и разтоварва перални от него...

от **capricorn** » 15 Юли 2012, 0:02

Borymeckata написа:Поздрави за свежата история и от мен. Всъщност това е по-скоро есе - изразява предимно лична позиция и настроение, без ясно определен сюжет и фабула... Ако мога да си позволя кратък анализ - грабва ме преди всичко чувството за самоирония на автора. То контрастира с изказвания на други колеги, които явно се взимат много на сериозно... Типичен фен, който осъзнава своята "болест" и дори извлича удоволствие от нея, без обаче да губи връзка с реалността.

Преди години имах "тройния стоп", 2,4 дизел, шестак. Едва ли е нужно да обяснявам какъв "мътрвец" беше... Още потръпвам, като се сетя. Веднъж се случвам на единствения светофар в градеца с един мой познат - той с товарен бус WV LT. Почти същия мотор - 2,4d, шестак. Тръгваме заедно от светофара, аз натискам педала до пода и виждам как LT-то просто заминава напред. А иначе "баварецът" наточен - вежди, халогени, спойлер и амтикрило на задния капак, лети джанти с широки гуми, но оня ръждив бус просто ме издуха... Отпуснах газта и подкарах спокойно, след няколко преки виждам - какво мислите? Моят познат, спрял буса и разтоварва перални от него...

Колега, с риск да прозвуча грубо - нищо не си разбрал. Няма самоирония, а само ирония и то поднесена майсторски! Дано има продължение, теми, написани с толкова вещина, са кът.