Мечтите на едно момче

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 124
Регистриран на: 29.10.2011
Местоположение: Добрич
Пол: Мъж
Кара: 745d, 530d, 335d
Мечтае да кара: Су-35
Детайли за колата: - Е36 320i (SOLD)
- E46 330i BlackSapphire (stage 2) (SOLD)
- E46 330ci (SOLD)
- E46 330cd 400+ hp (SOLD)
- E65 745d 400+ hp
- E60 530d 300+ hp
- E92 335d (Stage 3)

Мечтите на едно момче

Мнение от MCPO » 13 Юни 2012, 23:29

Страхотна или не е моята история (измислица) ще прецените вие. Това е измислена история за живота на едно момче от тинейджърска възраст до неговото съзряване.

Нека започнем така. В едно не голямо градче на име Добрич (Толбухин) живееше едно момче, момче пълно с надежди и големи очаквания от живота. Казваше се Иван и бе на крехките 14 години. Не бе от най-приказливите, но не беше и от най-кротките, както се казва тихите води са най-опасни. Та така де Иван растеше и малко по-малко се запали по синьо бялата марка. Незнайно защо, реши, че е време да се сдобие с БМВ. Всяко лято работеше, а през годината докато посещава гимназията гледаше животни на село заедно със своя дядо, така той спестяваше и на 15 годишна възраст беше събрал почти 2000 лв. Но знаеше, че не стигат за това което иска, а именно E36 ( цвят avus blue, джанти m contour 17", спортно окачване, полу-кожа на Рекаро, оригинални M елементи и минимум 2,0 под капака). Сега ще кажете за какво му е на 15 годишно хлапе такова чудовище още по-малко пък няма дори книжка. Е да, но синьо белия пламък в очите му бе вече прекалено силен, граничеше с голям горски пожар. Една година по късно бе събрал общо 3000лв., знаейки, че така няма да стане реши да вземе някоя стокова Е36 която да прави сам самичък, малко по-малко и когато вземе книжката да притежава точно това което иска. Започна се с обикалянето, за жалост все не се намираше нещо читаво за тези пари. Точно когато почти се бе отказал телефонът му звънна беше негов роднина който внасяше коли в България, новините бяха повече от страхотни. Тъкмо бяха свалили от автовоза Е36 цвят arctic grey напълно стокова до последния елемент с 2,0 и шест къркорещи стомаха под капака, не беше кой знае какво, но имаше стойка и хващаше окото. Това беше тя и Иван го знаеше. Няколко дена по късно тя беше в гаража до семейното Е38. Както и бе планувано Иван започна действие по своя план.
Той токущо бе навършил 18 годишна възраст, ала красавицата все още не беше завършена. Дойде време и за кандидатстване и интересното бе, че Иван не искаше да бъде студен той искаше да бъде курсант и по точно във Висше военноморско училище. Изпитите минаха Иван бе приет, а неговата любима стоеше като разкрачена крава в гаража, това беше така защото освен всичко той започна присаждане на нов мотор(s50b32) който трябваше да достигне +500 магарета (това разбира се усложняваше и удължаваше процеса). За това с тъга той се примери и спря развитието просто покри красавицата, загаси светлините, приготви си багажа и замина за мястото където щеше да прекара следващите 5 години.
Точно 5 години след това Иван се прибра у дома, събра се цялото семейство като цяло беше много приятен момент. След като всички вече бяха по леглата, той слезе в гаража дръпна покривалото и се усмихна. Усмивката му говореше достатъчно сама по себе си. На сутринта излязоха с баща си по работа, а баща му го попита.

- Е, сега на къде? Постигна това което искаше вече си офицер от българската армия.
- Чувал ли си за под.22580 ? ( става въпрос за Легендарното поделение Тихина- люлката на българските командоси, който иска да научи нещо повече може да види в чичко гугъл)
- Да, става въпрос за Тихина. Нали така?
- Позна. Е, мисля да се пробвам има свободна бройка, но няма да е лесно много хора се борят за нея.

Оказа се много по-лесно от колкото мислеше, защото бе подготвен. Издържа АЛК и премина отлично през физическите изпити. Официално вече беше командос и то от най-елитните. Преждевременно Иван се бе запознал с едно момиче, по-красива от луната и по-нежна от коприната с коси руси и очи.

Ежедневието му бе еднообразно ходеше на работа, прибираше се и работеше по своята вече 10 годишна мечта, а понякога вместо да работи по нея излизаше с Моника. През този период Иван направи къщичка извън града и изпълни своята втора мечта купи си легендарното Е39 М5, редно е да споменем, че това няма как да стане с една малка офицерска заплата. Беше основал ресторант който управляваше заедно с баща си, но това е съвсем друга тема.
Е дойде и моментът в който Е36-ца бе напълно готова след толкова години, толкова пречки най-накрая тя е готова. Точно както си я представяше. Пъхна ключа, завъртя го и почувства нещо което не може да се опише с думи. Ревът който издаваше звяра накара съседите в близост да изскочат. Това обаче не го интересуваше, той трябваше да я пробва. Изкара я от гаража и след минута накара гумите да пищят от болка, а асфалта да се рони. Час по-късно реши, че трябва да се прибира, защото му предстоеше много важен ден, щеше да вземе Моника за своя жена. Освен всичко тя носеше неговото дете. Спря на един от светофарите по опустелия булевард. Все пак закона си е закон! И изведнъж видя в страничното огледало силуета на Ауди ( не какво да е Ауди, а R8 ), Ауди-то спря точно до него и прозореца се свали, бе негов съученик от гимназията ( богато хлапе което харчеше парите на баща си още от едно време).

- Я виж ти, това не е ли малкото войниче. Чух, че ще се жениш. Как е Моника, не пита ли за мен? ( ДААА забравих да спомена те са бивши гаджета)
С леко подхилкване: - Моника е щастлива, поне аз успявам да я направя щастлива, а ти как си още ли харчиш парите на баща си.
- ХАХАХА! Забавен си Ванка.....

Повече от ясно беше, че неговия бивш съученик искаше да се пуснат, но Иван не беше такъв тип човек, въпреки, че знаеше на какво е способна колата му.
Двамата се разделиха, а Иван прибра своята мечта във гаража. Интересно бе, че я зачули със покривалото, онова същото с което я покри преди да влезе във Военноморско училище......
Година по-късно нещата започнаха да се объркват. Иван се бе забъркал с лоши хора или по точно бе засегнал нечии интереси. Беше се скарал и с Моника, която взе сина им Росен и отиде при майка си. Една от следващите вечери докато се наливаше с уиски, получи смс от телефона на Моника " Jena ti i sina ti sa pri nas. Jelatelno e da sudeistvash. Ochakvai obajdane!!! " Хвърли чашата с уиски настрана и побесня. Обади се на свой много добър приятел може да се каже, че са като братя, казваше се Димитър. Заедно служат в Тихина.

(Следва продължение... само и единствено ако ви е харесало)

Продължение

- Иване, какво става? Какво се е случило? Защо така на пожар?
- Митак случи се нещо лошо, много лошо. Трябва ми твоята помощ.
- Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен.
- Благодаря ти братко. Ето за какво става на въпрос. Спомняш ли си рождения ден на сестра ми, когато дойдоха онези мутри и искаха да си поговорим? Е разговора предвещаваше нещата да се развият така. На следващия ден излязох на среща с тях, защото така се бяхме разбрали. Искаха да говорим по бизнес до тогава не знаех за какво става на въпрос. Желаеха земята на дядо ми в София, която ми беше завещал.(Земя която искаха много хора, за да направят МОЛ) В прав текст ми казаха "подпиши тези документи или ще ти се случи нещо".
- И ти най-вероятно не подписа ?
- Освен, че не подписах счупих носа на шефа им, този с когото говорех и изчезнах по най-бързия начин. Месец по късно докато жена ми беше на вечеря с приятелки дойдоха с два джипа у дома и се случи нещо. В суматохата застрелях един от тях. Сега са отвлекли Моника и Росен, затова ми е нужна твоята помощ. Няма да се справя сам срещу такава организация.
- Както казах разчитай на мен Ванка. Първо трябва да разберем кои са, за кого работят и нещо повече за тях.

Димитър се обади на някого по телефона. Проведе дълъг разговор, явно с някой вишестоящ. И съобщи на Иван добри новини.

- Обадих се на мой приятел. Работи в ДАНС, от него научих имената на хората с които си се видял. Александър Тенев по прякор "Алчния" играе игри с брат си Тодор Тенев "Баретата" ( бивш наш колега от СОБТ), за някоя едра риба. В момента цялата държава е впрегнала сили да разберат кой е той. ( странно, но Митко не спомена нищо за убитата мутра)
- Стягай багажа заминаваме за София, ние първи ще разберем.

Иван и Димитър започнаха да се подготвят. Взеха всичко необходимо им, качиха се в легендарното е39 м5, запалиха го и потеглиха за София. Преди да тръгнат обаче, интересен бе факта, че Иван влезе в гаража и се втренчи в своята покрита любима е36-ца, така сякаш я гледаше за последно. Какво ли му е минало през главата?

Иван караше своята м-ка с такава скорост, че стрелката рядко слизаше под 120 дори в градовете. Може би искаше да изкара своя гняв някъде, може би чувстваше своята бледо сива красавица като отдушник, а дори по магистралата между Бургас и Карнобат несъзнателно беше започнал гонка с един матов Мерцедес s600 Lorinser. Която също така несъзнателно както бе започнал , спечели.
Настаниха се в малък хотел извън града, където нямаше да бият на очи, когато телефона на Иван звъна. Беше от много странен номер с едва 6 цифри.

- Иване моля те помогни ни!!! Иване моля те!!! - това беше Моника която викаше изпаднала в паника.
- Ало, къде си Моника? Отговори Моника. Добре ли си?
- За момента жена ти е добре, но не се знае до кога. Размисли ли вече за това парче земя?
- Ще те намеря, тогава ще ти се случи това което не можеш дори да си представиш. Ще те съсипя само да докоснеш жена ми и сина ми.

Линията прекъсна, а обаждането очевидно не беше от България.

- Какво стана Ванка, кой беше ?
- Бяха те, същите копелета.
- Но се чуваха вертолети. Никога не бих сбъркал звука на Ми -26.
- Интересно с такива разполагат само руснаците.
- Точно така! Трябва да се свържем с Игор веднага и да разберем кога имат полети Ми-26 и от къде до къде. ( Игор беше разузнавач от спецназ ГРУ, издигнал се до Генерал преди година и техен приятел от няколко общи мисии)

За момент Димитър пожълтя, но успя да запази самообладание и измърмори нещо от сорта на „да да няма проблем, утре ще се свържем”. Защо стана така Иван не знаеше, но цяла вечер го мъчеше този въпрос. Очевидно нещо караше Иван да се усъмни в най-добрият си приятел. Затова преди зазоряване докато Митака спеше, Иван обу дънките, метна си якето и потегли с м-5 цата. След 15 минути спря пред къщата на свой познат.
Натисна клаксона продължително, а от прозореца се показа ядосан чичко. (Чичко занимаващ се с продажба на оръжия)

- Хайде бе Гриша още ли ще те чакам на вратата.
- Еййй Ванка ти ли си бе, почакай минутка.

Гриша отвори вратата и седнаха да пият кафе в дневната.

- Казвай какво става, как е Моника с теб ли е? Ти как си?
- Моника е на почивка с малкия в Гърция. Като цяло нещата са добре. (Иван излъга не му се случваше много често)
- Виж сега Гриша. При теб съм по работа един приятел иска да се сдобие с това онова.
- За какво точно си говорим?
- СВД с муниции и малко (тринитротолуен).
- Този твой приятел със сигурност няма да прави пари, това означава, че има проблеми. Колко сериозни са му проблемите? (Гришата се усети)
- Достатъчно.
- Добре ще помогна на този твой приятел.
- Благодаря !!! Длъжник съм ти. Нека нещата бъдат доставени на този адрес.

Иван тръгна, а когато се върна обратно Димитър беше вече буден и го попита.

- Къде ходи?
- Ходих да взема за ядене от магазина и да пия кафе.

Закусиха дори без да обелят дума. И започнаха да издирват Игор. Най-накрая успяха да се свържат с него, но той беше категоричен че трябва да се видят, а това не е разговор за по телефон. Решено бе заминават за Петербург. Преди това обаче трябваше да свършат нещо.

- Хей Митак, трябва да намерим тези братя Теневи преди да заминем.
- Да. Днес имам среща с мой познат от столичното управление.
- Добре аз ще те закарам и ще свърша нещо.
- Добре.

Димитър се срещна със своя познат и взе адресите на двамата братя. Беше към 19:30, Александър и Тодор слязоха от своя лъскав джип, но бяха много лошо изненадани. Хвърчаха крушета, тупаници и ритници насред улицата. В крайна сметка се оказаха в багажника на м5-цата полумъртви, но все пак живи.

- За кого работите? – Опитваше се да изкопчи някаква информация Иван.
- Попитах за кого работите.
- Майната ти !!!!
Митко извади един лъскав никилиран Аркус и застреля „Алчния”
- Последна възможност или ще те последва участта на брат ти.
- Ножът ще попадне там където най-малко очакваш. – измърмори Тодор към Иван
- Какво означава това псе такова???
Последва втори изстрел съвсем неочакван от Иван.
- Забрави Ванка нищо нямаше да научим от този, говореше само глупости.

Заровиха труповете, а на следващия ден отпрашиха за Санкт Петербург. Не след дълго пристигнаха и се срещнаха със своя прител.

- Гарсон, разлей по едно малко на господата.
- Момчета радвам се да ви видя след последния път.
- Голяма бъркотия направихме тогава, но и сега не е по различно. Та така де какво стана по нашия въпрос.
- Имам информацията, но ми излезе скъпо да знаете.
- Ще ти се отплатя не бери грижи.
- А иначе живота как върви генерале?
- Звездите растът, но с тях и проблемите растат знаеш как е. А ти Врабец (така викаше той на Митака), защо така мълчаливо го раздаваш.
- Настроение, настроение Игор.

Пийнаха по едно поговориха си и се изнесоха от сградата. Димитър подхвърли на Иван, че трябва да минат през едно място. През цялото време го насочваше на къде да кара докато не стигнаха едно езеро и не извади пистолет срещу своя приятел.

- Излизай от колата.
Подхвърли му едни документи и каза :
- Подписвай!
- Хах знаех си, че има нещо гнило. Ще подпиша, но освободи Моника и Росен.
Димитър изсвири и от една барака в близост до езерото излязоха няколко правопропорционално нацепени момченца държащи Моника и Росен.
- Подпиши и ги пускам.
- Ето. Готово. Всичко е наред. Доволен ли си? Предаде ме, а аз ти вярвах като на брат. Доверих ти се, а ти виж какво направи за някакви си квадратни метри площ. Ти си псе „ВРАБЕЦ”.
Лъскавия до изящество Аркус гръмна веднъж, втори път дори и трети в гърдите на Иван.
- А това е за сина ми шибаняко!!! (Всичко вече беше повече от ясно, Александър и Тодор работеха за Димитър той е знаел за земите които Иван наследява и неговата алчност му е позволила да погледне в паничката на най-добрия му приятел. За негово нещастие Иван беше от тези хора които отстояваха своята позиция, държаха на своята дума и чест. Беше един истински командос в живота. Убитият по време на спречкването пред дома му е бил незаконен син на Димитър за който почти никой не е знаел.)
- А ти скъпа ще ми бъдеш новата секс играчка. Може да хвърлите малкия във водата.
Моника зашлеви един шамар на Митко, но само го ядоса. Качи я в колата на Иван и потегли. Докато мутрите хвърлиха малкия Росен във водата. Но Митака беше допуснал една грешка. Беше се издал още преди няколко дни с неуместното си поведение, Иван знаеше какво става не беше глупав. За това се беше подготвил. Беше си сложил бронежелетка. При потеглянето на добре сложените момчета се изправи едва едва и скочи във водата, за да спаси сина си. Бяха на косъм от смъртта и двамата, но животът беше научил Иван да бъде силен, този житейски урок той предаде и на сина си. Година по късно той се прибра в България, готов да отмъщава и да унищожава. Скри Росен при баща си, а той се прибра у дома. Влезе в гаража и дръпна покривалото. Тя беше там единствена и неповторима готова да му бъде вярна до гроб. Качи се завъртя ключа и се прекръсти. Скочи на педала с два крака, а гумите се замолеха за милост.

През тази изминала година всички мислеха Иван за мъртъв освен баща му който знаеше какво се е случило. Преждевременно Димитър почти беше завършил така мечтания МОЛ беше станал бизнесмен, а Моника направил проститутка. Предвидливо командоса беше скрил снаражението от Гришата в един стар склад. Натовари всичко в е-36 цата и потегли за София. Той не беше същия, в очите му се виждаше тъга и мъката , но и жаждата за отмъщение. Планът беше измислен до последния детайл. Предстоеше официално откриване на МОЛА, Димитър щеше да присъства с Моника. Щеше да си отмъсти за предателството, за Моника, за Росен и за проваленото бъдеще и живот на едно цяло семейство.

Ето го денят дойде. Официална вечеря, където присъстват само хора от елита. (разбирайте продажни боклуци и бизнесмени с мръсни ръце) Иван се бе скрил в съседна сграда въоражен със СВД от където чакаше нещата на входа да поутихнат.
Проехтяват няколко изстрела и охранителите на Димитър са извън играта. Настава паника въпреки всичко, хора бягат навсякъде. Иван използва суматохата, за да се промъкне в МОЛА където се е скрил неговият бивш най-добър приятел. Изстрели като по екшън филмите с вътрешната охрана и 13 от 15-те патрона са аут. Остават 2 точно толкова колкото му бяха нужни за финала. Най-накрая успява да влезе в офиса и там заварва Моника и пребледнелият от страх Димитър. Вдига пистолета срещу него, а русокосата красавица притичва при Иван (малкия Иван който до преди няколко години беше просто едно хлапе което искаше да има е36-ца и беше пълен с надежа и големи очаквания от живота) със сълзи на очите.
- Ти си жив.
- Обичам те скъпа!! Обичам те!! Ето ти ключовете за колата тръгвай към вкъщи и никога повече не се обръщай назад, НИКОГА. Кажи на Росен когато порасне, че съм го обичал много и му предай ключовете за колата като подарък. Той е при баща ми.
- Но защо??? Иване?????
- Не говори, а изпълнявай докато няма ченгета.

Моника побягна с плач, а Иван и Димитър останаха сами.
- Защо глупако, защо?
- Ванка не с лошо можем да се разберем.
- Само в АДА.

След тези думи първият куршум проехтя в главата на Димитър, а вторият той запази за себе си. Минути след като Моника запраши със е36-цата сградата буквално избухна……..

Надявам се да ви е харесала историйката. :)
Последна промяна MCPO на 09 Авг 2012, 3:11, променена общо 1 път
"Силата не идва от физическия капацитет. Тя идва от неукротимата воля." - Ганди
BWM Team Dobrich Just Cavalli 

ботокс ефект 
Аватар
Мнения: 882
Регистриран на: 5.12.2006
Местоположение: Стара Загора
Пол: Мъж
Кара: черна сянка
Мечтае да кара: още по-черна сянка

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от Dido_stz » 14 Юни 2012, 12:34

интересно е :yes:
the project is ready....
ИзображениеИзображение

Потребител
Аватар
Мнения: 0
Регистриран на: 19.05.2012
Пол: Мъж

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от houdini » 14 Юни 2012, 12:55

Чакаме следващата част , там ще има екшън :yes:

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 109
Регистриран на: 23.02.2011
Местоположение: Klingenberg a. Main
Пол: Мъж
Кара: E46 320d '03
Мечтае да кара: M5 F10
Детайли за колата: '03 Пълен ел. пакет, ел. огледала, двузонов климатроник, черен полу-кожен салон, подгряване на седалките, заден парктроник, мултифункционален волан.

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от Seraph » 14 Юни 2012, 16:49

:yes: Good!
You have to let it all go. Fear...doubt and disbelief.
Free your mind.
http://www.youtube.com/watch?v=dZTTn2gq67I

gangstera
Аватар
Мнения: 140
Регистриран на: 6.07.2010
Местоположение: MY HOUSE
Пол: Мъж
Мечтае да кара: E46///M3 Е92///M3 E39///M5 E60///M5 F10///M5 F90///M5 COMPETITION

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от ryan83 » 14 Юни 2012, 17:00

Хареса ми :yes:
Ако имаш каквото е необходимо...
можеш да имаш всичко

Изображение Изображение

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 402
Регистриран на: 24.04.2006
Местоположение: Казанлък
Пол: Мъж
Кара: е30
Мечтае да кара: е30

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от Станислав Попов » 14 Юни 2012, 17:09

Чакаме продължението :yes:

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 96
Регистриран на: 26.06.2010
Местоположение: Пловдив
Пол: Мъж
Кара: 03' e46 330d
Мечтае да кара: Bmw E34 M5
Детайли за колата: Италиански ковчег, на пътя към възкресението си.

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от daniel_e30 » 14 Юни 2012, 22:49

Браво ! :wave: Чакаме продължението. ;)
Изображение

Photographer
Аватар
Мнения: 726
Регистриран на: 18.02.2010
Местоположение: Крайните квартали на столицата
Пол: Мъж
Кара: му се нещо старо

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от randity » 14 Юни 2012, 23:35

Много зарибяваща, давай некст :clap:
.. и отново се замислих „Божее, какви автомобили са правени през миналия век. Сега всичко е пластмаса n-то качество."..

Изображение

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 105
Регистриран на: 10.06.2011
Местоположение: Sofia East side...
Пол: Мъж
Кара: Е39
Мечтае да кара: М - БОЛИ М - СЪРБИ!!!

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от СТАЛИН » 15 Юни 2012, 10:25

много сме слушали за Тихина.... :) ще ми бъде доста интересно по-натам........ :)
Последна промяна СТАЛИН на 10 Авг 2012, 9:00, променена общо 1 път
Изображение

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 229
Регистриран на: 4.05.2009
Местоположение: Варна
Кара: купе

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от bawarec 73 » 17 Юни 2012, 16:35

Доста интересна история, харесва ми. Чакам продьлжение. :yes:

Потребител
Аватар
Мнения: 0
Регистриран на: 14.05.2012
Пол: Мъж
Кара: E36
Мечтае да кара: E38

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от ProvocatioN. » 17 Юни 2012, 23:21

Чакаме продължение! :)

Потребител
Аватар
Мнения: 0
Регистриран на: 14.06.2012
Местоположение: България, София
Пол: Мъж
Кара: BMW 316i
Мечтае да кара: BMW M6 Convertible, Aston Martin Vanquish

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от L_E_X » 18 Юни 2012, 23:49

Случвало ми се е с часове да ровя сред романи в книжарница и все не ме грабват, въпреки че са на доказали се автори, а този текст
ме грабна веднага :clap: :clap: :clap: С нетърпение чакам продължението :) :) :) Дано да е по-дълго и подробно, че много бързо свърши всичко, тъкмо се зарибих ;)
Целта оправдава средствата.

Потребител
Аватар
Мнения: 19
Регистриран на: 26.08.2010
Пол: Мъж
Кара: ансамбъл Тракия да тропат хоро
Мечтае да кара: водни ски чисто гол в чест..
Детайли за колата: Не ми пука за лака , а за пропуснатите приключения

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от ivelintiulev » 24 Юни 2012, 21:38

Всъщност момчето с е36 си ти,нали?

Потребител
Аватар
Мнения: 30
Регистриран на: 21.09.2008
Местоположение: sofia
Пол: Мъж
Кара: vw passat 5
Мечтае да кара: vw passat cc

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от djoko14 » 26 Юни 2012, 15:55

Чакаме ощееее :)
LIVE LIKE YOURE DYING

Потребител
Аватар
Мнения: 30
Регистриран на: 21.09.2008
Местоположение: sofia
Пол: Мъж
Кара: vw passat 5
Мечтае да кара: vw passat cc

Re: Мечтите на едно момче

Мнение от djoko14 » 09 Авг 2012, 9:54

Very nice :)
LIVE LIKE YOURE DYING

Следваща

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook