Рефлекс за части от секундата

[Zheleznia Профил]

Здравейте Колеги Реших да напиша тази история която се случи преди можеби 10г. когато бях на 16 или 17 години през лятото на село.Тогава нямах книжка, но бях карал няколко пъти по магистралата и на село с баща ми, който ми даваше да покарам неговата ладичка.Това беше Огромно удоволствие като се има предвид,че като всяко едно момче в такава възраст е силно запленен да достигне до 18 си годишнина и да вземе книжка и да получава удоволствие от шофирането нищо че карах бялата ладичка (петица мисля че 1.3) на баща ми,кефа си беше неописуем.Та взех да се чувстам по уверен в своите способности като шофиор,тогава и баща ми реши,че на село е безопасно няма много коли, знаеше че вече се оправям с колата и ми даваше понякога когато беше в настроение след ентусиазирани уговорки от мен да отида до магазина на центъра на селото което е на около 2км от нашата къща.Удоволствието от получения положителен отговор беше неописуемо,мисля че всеки един от нас е имал такива моменти в живота си преди взимането на книжка.Та бяхме отишли на село за събота и неделя и след няколко добре обмислени и подготвени изречения, отвоювах ключовете на бялата ладичка, да покарам малко из селото. Беше събота след обед. Качвам се в колата и си бях подготвил всичко за култовия момент - оставането на саме с автомобила.Бях си свързал два бас говорителя по 20 см. единия под седалката на шофиора, другия под жабката и ги бях свързал към радио-касетофончето което просто беше сложено в барчето пред скоростния лост.Тука има един важен момент за по наташните развития на деня,самото барче от страната на педала на газта му липсваха 1 или 2 болтчета и пластмасата стърчеше в посока към педала на газта.Разбира се никой не обръщаше внимание на тази малка дреболийка.Бях се облякъл като за навънка широк панталон любимата ми фланелка с къс ръкав и имах едни обувки черни които ми бяха малко по официални и имаха страничен грайфер поне 1 см. големички такива изглеждаха. Та с голяма усмивка влизам в колата,сядам на главното място в автомобила, пуснах си една касета презаписвана няколко пъти с подбрана музика, черно и техно, наместих си любимата песен и развълнуван от мисълта,че ключовете са у мен запалих колата сърцето ми радостно биеше,намесетих си огледалото и седалката включвам на първа и бавно потеглям, с нетърпение чаках да се мръдна по далеч от обхвата на къщата и да подам малко газ на руския войн , след като направих едно, две кръгчета на селото на 2 и 3 скорост, понеже много се радвах на звука на колата в по високи обороти и бях сам и далеч от нас и баща ми не можеше да чуе песента на колата си, аз уверено реших да търся приключения .Та реших че мога да завъртя колата както правеше вуйчо ми когато бях на 5-6 години,и се отправих на 1 полянка пред селския бар където ходихме да пием бира вечер с приятелите от село,тъй като беше още 6 часа след обед беше затворен и никой нямаше да ме види кви магарии съм замислил .полянката беше засипана с малки камъчета като натрошен наситно асфалт, засилих на 2 дръпнах ръчната със силно разтуптяно сърце и завих волана ....... нищо не се получи тъй като ръчната не работеше пробвах още 1-2 пъти със засилка и спирачка и въобще не си помислих че в багажника ще стане лютеница . Бързо се отказах при липсата на ефект и реших да изразходя още малко бензин и да се разкарам малко извън селото,пътя беше измислен -Стария път извън селото далеч от селски очи и уши които можеше да стигнат до баща ми и да последва .Пътя беше за около 2 коли едвам да се разминат с достатъчно дупки.Минах по него 1 път внимателно и си слушах любомата музика на доскоро инсталираните говорители на отоврен прозорец и се опитвал да маневрирам с 1 ръка като гъзарче .На връщане се ентусиазирах от дупките и взех да ги заобикалям с малко по висока скорост .С усмивка на лицето и удовлетворение от собствените си възможности, реших да повторя отсечката 2-3-4 км. с по голяма скорост .Доволен от резултата се върнах във селото с мисълта че денят е прекрасен и на центъра виждам 1 познат май беше на 14 г. тогава,радостно намалям и спирам до него с колата и му викам скачай да се повозим .Той се качи и ме попита къде ще ходим, казах му малко по стария път на селото и доволно се усмихнах и усилих още малко музиката. Доволен от възможноста да се покажа какви умения съм придобил в същия ден поехме към стария път, взимах завоите и дупките на доволна скорост 40- 50 и се оказахме на края на пътя, разбира се развълуван от възможноста да покарам още малко тръгнах по черния път които водеха до нивите на селото с царевица. Карах аз по черно с 50-60 и много се радвахме.Не след дълго решихме да се връщаме тъй като вече бяхме отишли достатъчно далече, спрях направих обратен с няколко маневри и излизам от един ъгъл 90 градуса и пред мене на 200 метра виждам локва на черния път, бях с 50-60км и си карам 50метра преди да стигна до локвата се опитвам да си махна десния крак от педала на газта, и останах неприятно изненадан,когато грайферът на обувката ми който беше 1см. заседна на онава място от барчето за касетофона където нямаше болтчета и стърчеше ,мястото за което бях писал по рано че ще изиграе ключова роля,и така локвата наближаваше,а аз бях с поне 50км в час не можех да отнема кракът си от газта за да натисна спирачката ,разбира се без книжка и неопитен малко се панирах и за да не се поднеса в локвата, реших да я избегна като завия волана леко на ляво,че надясно имаше царевица, но точно тогава това се попучи колата се поднесе и за миг се оказах от долната страна на пътя където беше надолнище с висока трева близо 50 санта и имаше и по висока, в следващия момент аз успях да си махна десния крак от газта, Когато все още бях с 40-50 км по неравен терен с високата трева и на 10-15 метра виждам огромен бял камък висок можеби 30 -35-40 санта Направо изтръпнах колата все още се движеше достатъчно бързо за такива условия, миг след като видях този бял изруд цъфнал на сред поляната, бързо ми минавва мисъл през главата:Твърде късно е да спреш, а колата отиваше право към него Централно ,а през това време приятеля ми тъкмо разбираше какво става и на висок глас казваше Ко прайш ,КО прайш ,съвсем съзнателно ми влезе следната мисъл в главата:Ако го нацеля централно камъка, щеше да и изкарам карантията на колата, нямах време за големи маневри все от някъде щях да го целуна, ако мина с една от гумите върху него ще се преобърнем по таван и незнам в тая пустош кой и кога щеше да ни извади, затова в момента на нежеланата среща исках максимално малко последици и за нас и за колата на баща ми, сценария ми се завъртя в главата в момента на първия поглед с студения бял камък.Срещата ни с камъка мина ето така: на 1-2 метра преди камъка завъртях волана на дясно, за да може камъка да мине по средата на колата към шофиорската врата, но ако бях оставил така щеше да мине задната дясна гума върху камъка и веднага като усетих мисленно, че е под мен камъка,завъртях на ляво и камъка мина по средата на колата като в последствие разбрах, че е откъртило линегчето за резервната гума от ляво в багажника.След като минах нежелания обект бързо набих спирачки, колата изгасна на сред поляната от високи треви.Аз хем доволен, че не сме се обърнали по таван хем супер разтреперен и със сълно тупкащо сърце и ужасен от случилото се, поглеждам към ужасения поглед на приятеля ми който едва тогава беше разбрал какво става.Следващия момент поглеждам, радиото и тонколоната бяха в краката на на авера ми. Силно изплашени излизаме разтреперени от всякъде и имах бутилка вода и взехме да пием и да се успокоим. След няколко минути повече тишина и шок,взехме да се пооправяме и решихме да изкараме колата.Бях много разтревожен и шокоран от случилото се, взех да махам тревата от бронята на колата, влезнах в колата и си викам дано запали ,врътнах ключа и запали но имаше странен звук като на спортен автомобил, викам както и да е,ще го преживеем като имаме предвид случилото се 5 мин. назад.Наместих касетофона върнах и говорителя на мястото му и включвам на 1 и подавам газ с разтреперен крак, все още не мога да повярвам какво стана,да ама колата не ще да катери баира,върти гуми и малко напред ама на пътя не мога да изляза от тея треви даееба и баира му, викам така няма да стане, и тръгнах на диагонал да го катеря сле 100-200 метра бях горе на черния път , аверчето се качи в колата и Мноооогооо внимателно без музика се прибрахме до селото,и го оставих на центара момчето,а аз потеглих към нас,вече се беше скрило слънцето и скоро щеше да стане тъмно.Закарах колатаа мноооогоо внимателно пред нас понеже звука и се беше променил и все още разтреперен я паркирах влязох в нас оставих ключовете на шкафчето, моите родители нищо не подозиращи си вършеха тяхните си работи, а аз все още съм в Шок , веднага излязох до местното барче където пушех нервно,пих бира и обсъждахме със същото момче, как ни е провървяло,че съм успял да направя тази екстремна маневра без много последтсвя за нас и колата и се молех на бог,Баща ми да не разбере,че не го слуша главата понякога ,и щях да си го отнеса.Прибрах се веднага легнах и много мислех за случилото се,най накрая заспах и се събуждам сутринта и си викам пуффф мина мамка му,размина ми се.Но малко избързах с извода си сега ще разберете ще в неделя влязох в друг филм .В неделя вече се бях успокоил и в 16:30 -17 часа някъде баща ми взе да приготвя багажа да се прибираме, но в този ден трябваше да тръгнем малко по рано,че трябваше да отидем до 1 братовчед да му занесем няколко чувала с царевица в друго село на 50-60км и после още толкова до Варна, и тука се почва другия филм,нося аз нещата до колата,баща ми идва отваря багажника и гледа багажника всичко там на мармалад всички инструменти и неща в багажника бяха навсякъде, но не и на мястото си.След което получих зъл поглед от мустакатия ми респектиращ създател 110 кг с думите: Ти майй си удрял спирачки А ??? и аз казвам невинно мии имаше 1 дупка ии се наложи да спра рязко,той ми повярва и си викам ухх размина ми се ама не .Както подрежда багажника и мърда някакъв найлон и Зейва огромна пробойна (мястото от където беше минал Злия камък,пък тя ладата си е висока кола !!! ) това беше легена за резервната гума от ляво ама направо го нямаше парче желязо с размери сигурно 10 на 20см. незнам колко е ,но в този момент ми изглеждаше много и аз отново викам ейй сега го отнесох ,И отново Баща ми ме погледна този път доста по внушително и казва пронизващ глас : Ти май си я удрял а , И тука вече си предтсавям как съм на земята за моя радост, баща ми ми каза само БЛАГОДАРЯяяяя. И явно беше разбрал че това ми стига,за да си взема урока, и си ВИКАМ уххххх минаа параноята не ма излупа у тъпата манерка ии както ида ее,Е да ама НЕ .Всичко натоварихме и се качваме в колата аз на пасажерското място което обичах, но този ден хич не исках да седя на него и майка ми на задната седалка,и качва се баща ми намусен,вкарва ключа и освобождава от 1 и Вика : Ооооооо Ама то и съединител нямааааааа аз пак си набих параноята и ми казва пак МЕЕРСИ ама много запомнящо се,и Кола вече няма като си купиш тогава ше караш.Викам пак ми се размина,Е да ама не слиза и гледа за спирачна течност няма, вади 20 лв и ми казва бягай за сп.течност ,пък ние сме в едно малко селце дето най близката бенз. е на 3км и аз бягам ко да прая,че трябваше да ходиме на другото село о после до Варна ии закъснявахме пък Баща ми не обича да кара по тъмно в непознати пътища.Та по пътя докато бягах си се нареждах къв съм неудачник но ЖИВ . Връщам се наливаме течноста и си викам край да тръгваме, че ше ми се пръсне сърчицето, Е да ама НЕ След наливането на течноста педала мек и мисли баща ми ко може да има аз пак в слиза гледа от тук от там и локализира проблема ,течеше от няква малка дюза, и пак вземи туй МЕРСИИИИИИ колааа никогаааа. Побесня мустакатия, че закъсняваме и че става тъмно, вика Бягаайй до къщата на дядо ти има коли там да изкараш еййй такава дюза (вуйчо ми имаше 2 тойоти намлени и на части),взимам ключе 8/10 и газ на 500 метра дядо ми живее, намирам тая джаджа отвивам 2 за по сигурно и се връщам обратно.Ладата дигната и 1 кашон от долу и мустакатия казва : намери ли - ДА , Лягай от долу да я правиш сега като си я счупил да видиш как се прави, лягам от долу развивам,махам ,слагам,завивам, и пак неще нещо викам си ебах ти КАРЪЪЪКА чеснооо. след 2 часа я оправихме Викам сии ухххх най накрая, и пак Е ДА МА НЕ вече се беше стъмнило достатъчно,Създателят ми явно беше потресен и беше уверен че нямаше да ми дава колата повече, но се сдържа и не ме лупна през тези мъчителни за мене 3 часа или май 4 от разкриване на моята тайна.И така съединител има , пали и се чува зверзкия глас на ладата 1.3 , отново ме поглжда вече не вярващ че още нещо може да го изненада и ми казва МЕРСИИИИИИ сега като състезател трябва да карамм и аз отново .през целия път нито дума от никой в автомобила, но по едно време забелязах че ладата беше станала спортна кола със 130-140 и зверски звук, а тя горката 160 на километраж.Но мисля че колкото и изнервен да беше до някаква степен можеби от звука се събуди състезателния дух у мустакатия ми баща, и така се прибрахме Всеки взел урока си от случилото се и аз можеби никога няма да забравя до детайли какво кога беше. И все пак съм БЛАГОДАРЕН на господ ,че съм жив и че не се обърнахме там на далеко от селото.

Май много дълго стана но се опитах да ви преразкажа как беше в деня преди можеби 10 г. с подробностите за които се сещам сега, Бай да уейй одавна не си бях припомнял това, надъхах се от други истории във Якия Форум
Сега като се замисля, че тогава нямах книжка, и просто бях карал няколко пъти по магистралата и малко на село, каква изумителна реакция и маневра съм направил в тази ситуация за можеби 1-2 секудни, която за миг ми хрумна и бях уверен че само това е я пътя, без да се замилям то и време нямаше за много мислене,сега си мисля Олеее колко е силен понякога Инстинкта за самосъхранение и Ангела ни хранител .
Надявам се да ви хареса, И най Важното от всяко нещо е да си взимаме поука, иначе отново сме на същото изпитание с друг сценарйй

[kokoko Профил]

Бая си понаписал историята е хубава

[Zheleznia Профил]

Радвам се, че ти е харесала

[PaCk0o Профил]

добре си преразказал случката ти, посмях се от сърце

[nbajani Профил]

Супер история колега много прилича на моята.Значи при мен се разви преди мисля,че 3 години или 4 бях карал с него и само чаках да има удобен момент да попитам до магазина да отида с колата той по-принцип ме праща пеша обаче аз вече не исках и го карах аз да карам и той да идва и вече му беше писнало и ми даде да отида сам.Естествено минавах през цялото село да ме видят всички какъв съм гъзар с кола.Бях си повярвал,че мога да карам и раздавах сичката газ на старото дизелче което стоеше на село като работна колица.И почнах да зимам завойте с ръчна супер кеф зад мене ставаше ебаси чадилката и на един завой незнам какво стана и недозави и прас в едно дърво.Аз целия разтреперен едвам изкарах колата на заден и я махнах от там и спрях малко по-настрани звъна на бащами казвам му сичко,почти разплакан супер сдухан и той идва пеша и от далече го виждам как ходи бавно и си викам край сега ще изям ебаси боя и той се качва в колата а вече беше изтекъл антифриза ремъка свиреше кофти ситуация и мълчи мълчи и ми вика ''знаех си,че така ще стане'' и това беше размина ми се боя после до София с другата кола само мълчание ебаси неловкото и от тогава никога не съм му искал колата и той не ми е предлагал,зех си мотор за 100 кинта и ме научи да карам и сам си го ремонтирам таралясника той нищо не пипа и не се меси.Само от време на време ми напомня с насмешка как съм му строшил работното муленце и на мен естествено на ум ми става супер кофти като се сетя за тая случка.
Поздрави

[dksan Профил]

Страшна история! Браво за добрите рефлекси и добре, че сте се отървали А както описваш баща си чак мен ме хвана страх и докато чета на няколко пъти си помислих, че ще го отнесеш

[Zheleznia Профил]

Страшна история! Браво за добрите рефлекси и добре, че сте се отървали А както описваш баща си чак мен ме хвана страх и докато чета на няколко пъти си помислих, че ще го отнесеш

Хич да не бая си бях набил филма в главата,и всеки път преди "Мустакатия да ми беше казал Мерсииии" си мислех, че ще усетя Големите му груби строителни лапи върху моето младежко личице
Радвам се, че ви хареса историяте ми Мисля, че доста хора са изпадали в подобна неловка ситуация с родните бащи и тяхните коли споделяйте да се посмеем

[b00st Профил]

попадали сме само че при мене беше брадатия не мустакатия

[Zheleznia Профил]

попадали сме само че при мене беше брадатия не мустакатия

Кой Колега този от снимката на Аватара ти ли ?

Всеки ще има по нещо да каже ми се струва да отбележа, че като взех книжка пак ми даваше да му карам колата, пак руско изобретение,ама този път жигули 1.3 комби на 30г. ама не ми пукаше, все пак ходех където си пискам когато беше свободно пък на 18 да имаш книжка и кола си е тарикатско

[doomy525 Профил]

Наистина забавна история Вярвам, че всеки от нас има по някаква такава история с преди вземането на книжка - било то за мотор или кола, а и като вземеш книжка първите дни е гаранция, че ще има подобни изцепки въпрос на време и шофиране И тей като гледам имам доста време да попиша на спокойствие в този късен /ранен/ час ще напиша за едно мое зимно излизане с ДЖИПА уж с уговорката със шефа че излизам "за час време и няма да се бавя"
Като по-малък имахме едно Паджеро специално за лов. Гледаше си го доста и беше пригоден за гората през зимата с доста хубави гуми и пишлемето решава, че не кара джиБ, а снегорин но все пак из гората, че да се уча да тръгвам от баири и няма вероятност да срещнеш друг тип превозно средство там, което е доста голям + /междодругото уроците от карането ми в гората са едни от най-важните и поучителни, които съм имал, защото там си е цяло изпитание да тръгваш нагоре из баир при малко опит в шофирането особенно като за пръв път минаваш през такива терени /. Часът беше около 01:30am и уж за едно бързо кръгче, без да се бавим отиваме в близката горичка че да пробвам гумите нали Та тръгвам аз, сняг доволно около 40тина сантиметра вътре в гората и никой не беше минавал естествено. Имаме една местност с много, ама наистина много стръмен баир известна под името "Мечата" (като ида някой слънчев ден тия дни до там ще направя една снимка, че да добиете представа, защото наистина си е огромно ) и както се досещате, че е зима и съответно мястото си е буквално Ледена пързалка и малките са се постарали доста и бяха загладили доста добре, да не кажа перфектно, терена Качих го на втория път с не знам и аз какъв късмет стана, защото малко преди да го изкачиш /предницата се дига толкова нависоко, че не виждаш пътя, а накрая на "баирчето" е отсечено надолу и предницата все едно пропада и трябва да го прецениш вътрешно кога да превключиш от 2ра на 1ва, че да не си оставиш задния мост на баира защото задницата почва да буксува и се "свличаш" буквално надолу и същевременно буксувайки на втора . Ако се забавиш в превключването - връщането до долу (разбирай 100тина метра) ти е гарантирано защото започва да буксува и няма никакъв начин да тръгнеш обратно нагоре, а трябва засилка отдолу ). Та качих го и решавам, че няма какво да ме спре вече тръгвам да обикалям из някой преки, които има самата горичка (а там живеят и хора, нещо като вилно селище над града се пада) и карам, карам, карам и усещам, че предна дясна и задна дясна тръгват да пропадат настрани и разбирам, че има някаква дупка или копан канал - и както установих после разбира се като слязох имаше в продължение на 500 метра канал дълбок около 0.8 метра за прекарване на някакви тръби на въпросното вилно селище обаче понеже заваляло сняг и го заебали Падна дясната страна на джипа във въпросния канал и легна по корем..а самия канал е широк точно колкото гумата и както казах дълбок около 0.8м и гумите не може да опрат земята и да захапат Пробвах с въртене напред назад - нищо добре, че небяхме по-навътре в гората, че нямаше да можем да обясним къде сме Абсурд беше да се обадя по това време и още повече заради тази причина на шефа и трябваше да търсим други вариянти..та дойде едно приятелче с витара да ни дръпне с въже. Скъса се 2 пъти въжето, а беше доста здраво представете си за какво окопаване и засядане става на въпрос Дръпна ни, излязохме и момчето се витарата се прибра, а ние продължаваме по нашето пътешествие След десетина мин каране из някакви непознати пътечки пригодени за разходка пеш влязох в една произволна.. ама от пустия му сняг не виждам къде карам и усетих, че тръгвам да влизам в някаква нива - спирачки и добре, че не се наших по-навътре, защото и това беше достатъчно. Пробвам задна, 1ва, 2ра, 3та - само километража отчита движение Напред-назад със залюляване - стана, ама задницата се извъртя и кажи речи целия джип беше в нивата, която е 20см по надолу от пътя, снега ти до колене вече и съответно възможностотите за изход се сведоха до минимум Тръгвам напред назад пак, прая някви опити и по едно време усещам, че задна лява гума не върти, а е на 4x4 LOW отварям вратата давам гас - дясната се върти, лявата не мърда ..викам баси кво стана ся и си казах, че като се измъкнем от гората ще погледна защо прави така след 40 мин мъчене, изораване на нивата, както и събарянето на бетонните колове с железния плет сложен там, yставявам, че няма да стане така и трябва да дойде отново някой да ни дръпне Часът минава 03:00am и единствения за който се сещаме по това време с джип и да може да ни издърпа - естествено момчето с витарата Дойде той, издърпани отново - благодарихме му естествено и решаваме най-накрая да се прибираме, че явно вечерта както беше тръгнала не се знаеше още какво можеше да случи Караме ние бавно-бавно обаче реших, че може да мина по някакъв шорткът и да се направя на великия горски знаещ добре терена Свих 2 пресечки по-рано от необходимото и влизам около 100-150 метра навътре и гледаме някаква порта с къща Лампата светеше има будни хора в гората, които предполагам и сами се досещаме с какви средства против борба с крадци и животни разполагат Две минути по-късно в мислене с момчетата какво да правим, виждаме входната врата на къщата да се отваря и гледаме един силует на човек (беше на около 30тина метра от нас) с нещо дълго около метар и същевременно тънко около 10тина сантиметра подпряно на рамото и насочено към джипа и всички вече за да не създавам излишно напрежение в иначе така спокойната и тиха обстановка угасих джипа и зачакахме някаква развръзка на създалата се ситуация Въпросният силует постоя около минута на едно място в същата позиция и закрачи бавно-бавно към нас Дойде на около 5-6 метра и протече горе-долу следният диалог, но не помня точно, щот много се бях оплашил все пак човека държеше ловна пушка, а както беше и зима предполагам патроните са били бренеке заради прасетата в гората по това време на годината
- Кои сте вие и какво правите тук? - се чува от домакина
- Разкарвахме се в гората и решихме да разгледаме някоя непозната част на гората и попаднахме тука. Видяхме, че е задънена улица и води до вашата къща и решихме да си тръгваме, обаче тогава вие се появихте и за да не станат недоразумения изчакахме - баш като ученички
Това го казваме кажи речи четиримата едновременно а човека си стоеше с насочено оръжие все още към нас, високо вдигнато Като си разказахме историята, нещата се поуспокоиха и само да вметна, че патроните наистина се оказаха бренеке поради причината, която си мислех по-рано човека се прибра обратно с пожелание да не се връщаме повече, че другия път можел да се обърка и да стреля Обърнахме, тръгваме вече наистина да се прибираме и като излязохме от въпросната гора на пътя усещам, че все едно съм дръпнал ръчната и неще и неще да върви - все едно го спъваше а ръчната не е бутана Отиваме на един канал в града да огледам отдолу какво става и естествено виждам, че около всичките четири колелета се се омотали стабилни парчета железен плет от оная нива дет я изорах без да искам Айде ходи пеш да вземаш клещи, че гумите се тътреха буквално по пътя и щеше да е много мазохистично за джипа ако бях тръгнал с него. Взех клещи и от четирите колела г/д махнах по около половин метър (от всяко едно колело по толкова ) навита плет и вече толкова се бяха затегнали, че все едно щяха да откъснат колелата всеки момент Прибрахме се към 05:00am благополучно най-накрая и със спокойна съвест, че съм върнал джипа в състоянието, което се е намирал преди да излеза и най-вече не се е наложил ремонт след моето излизане "за малко" в гората бях безкрайно щастлив, че баща ми изобщо неразбра какво е ставало с неговия джиБ, докато си е спял спокойно
Естествено след около месец време му разказах за случката и се смя от сърце ама ако му го бях казал на следващия ден след случката надали щеше да му е смешно
Та така с моите приключения Извода е, че излизанията тип "за малко" се оказват винаги най-дългите и се случват неща, които не си подозирал че е възможно да се случат за това "малко" излизане

[Zheleznia Профил]

Та така с моите приключения Извода е, че излизанията тип "за малко" се оказват винаги най-дългите и се случват неща, които не си подозирал че е възможно да се случат за това "малко" излизане

да хубава история подкрепям мнението ти че тези Излизания "За малко" стават лудница понякога,особенно ако колата е на "Шефа"

[randity Профил]

Добра история колега. И аз очаквах всеки момент шамара ама е, стърпял се е баща ти да не ти откъсне джигера.
Аз простотии с коли нямам, смисъл баща ми едвам ми дава да карам с него, камо ли без него. Братовчед ми взе скоро книжка и имаше малко тъпи изпълнения от сорта на тясна уличка да зориме 36-цата ама е .. детство

[Kroki]

Са говори с баща ти и му ибясни как е станало. Ще се посмеете!

[Zheleznia Профил]

Са говори с баща ти и му ибясни как е станало. Ще се посмеете!

Чесно да ти кажа кроки не съм много сигурен дали ще се посмеем или пак ще почне да ми сипва с черпака сигурно някой ден ще му кажа, но кога идея си нямам

[Zheleznia Профил]

Абе Колеги само 2-3-ма ли сме имали такива случки с колите на бащите ни, драснете малко да се посмеем