Малко глупости от петък..

[Мордехай Профил]

Петъчен разказ за Малакаландия
Много мразя да ставам в 04:30 в понеделник и то не за друго, ами защото си нарушавам навика за сутрешното сране. Само че благодарение на некадърноста на българските сервизи и майстори трябва сутринта да организирам ремонтите на един камион в Солун. И така станах си аз, гледам че часовника на буса ми показва 03:30. Дааа, скапаната смяна на часовете. Значи си е 04:30, ама по старому си е един час назад. Отидох да взема баща ми, който не пропуска да отиде до Гърция и само се чуди каква глупост да измисли там. Не бях ходил там поне 6-7 години и понеже преди това карах камион доста години до Солун и Атина предимно се почувствах все едно се връщам назад във времето. София-Кулата го взех на един дъх – пътят беше същата мизерия като преди. Като наближих Кулата си припомних до къде е стигала опашката от камиони до границата и по колко дни и нощи съм чакал, за да влезна. На минаване покрай няколкото гръцко-български фирми с контейнеровози теглих всички възможни най-цветущи псувни които знаех по техен адрес, защото тогава техните камиони се предреждаха и ние с бордовите стояхме най-вече заради тях. Случваше се докато стоя на опашката някои от контейнеровозите на „Парапас“ да направят по два курса до Солун и обратно и като започнехме да се караме с шофьорите, полицаите от гранична полиция ги защитаваха, а самите шофьори казваха: „Шо ке чекам с вас бре, те тая граница си е наша, я си живеем тука и нема да се редим, кога съм оттатък си виждам жената как простира прането у България.“ След няколко инцидента, в които само аз бях пострадалия се отказах да се карам с тях.
Стигнах границата, всичко си беше както едно време, само дето минах през митницата и покрай тогавашния полицейски пост с газ, защото вече не функционираха. При малаките вече ме спраха за лична карта, но на гишето имаше български полицай. След секунди бях в „обетованата земя“. От границата по пътя имаше някакви страшни дупки и направо започнах да се плаша, че сигурно вече заради кризата в цяла гърция пътищата са зле. Поради ненормалните им глоби в последните години спазвах всички ограничения, повечето 40км/час. Поне 20 км по-нататък пътя стана перфектен с признаци на магистрала. Вече беше сутрин и трябваше да свърша една биологична работа. Гледам, че почти стигнах тоя баир, дето му викахме „Крушата“ и планините наоколо станаха без дървета, само с някакви хилави храстчета. Спрях на едно кално място и се засилих в една долчинка. Кой каквото ще да казва, сутрешното сране е почти като нещо друго сутрешно. Почти свърших и дойдоха няколко кучета които търпеливо зачакаха. След като се поотдалечих ги чух как се сбиха – направо ужас.
Странно беше как по магистралата знаците за скорост се увеличаваха, 60, 70 90, 110, 120, та накрая имаше и 130. Викам си, тия как плавно увеличават скороста, направо не е истина.
Влезнах в Солун, градът се беше развил доста, отидох до сервиза на Павло, камионът ми не беше разтоварил още и аз щях да го чакам там. В сервиза вече бяха синът на Павло и зет му. Като ме видяха и се запрегръщахме, та целувки, та чудеса. За моя изненада не бях забравил толкова гръцкия, макар че сега не бях на нивото от преди 7-8 години, когато даже ме питаха дали не съм каракачанин, че говоря така гръцки. Всичко бях научил от слушане, говорене с хората и гледане на телевизия. Хората в този сервиз бяха доста далеч от останалите гърци. Тия работеха като луди и стояха до късно, а сутрин идваха рано. Едно от децата на зетя го помнех от малко детенце, а сега беше вече на 24 години строен юноша. Преди, когато баша ми беше идвал ми каза, че докато бил в казармата го пуснали отпуск 20 дни и той дошъл да работи в сервиза без да почине дори ден. Същият ден вечерта остана с баща си, разглобиха една скоростна кутия, направиха я и я сглобиха и тогава си тръгнаха. В сервиза видях и много стари приятели от тогавашните превозвачи, единствено Гошо Барбазона ми се видя така напреднал в бизнеса, другите преживяваха някакси. Барбазона беше както винаги усмихнат и ярките му сини очи грееха в контраст със снежнобялата му коса.
Тъй като имах доста ремонти по влекача и ремаркето се оказа, че трябва да остана и на другия ден. Баща ми и шофьора започнаха да мрънкат, единият не беше доволен от сервиза за лафети и ремаркета, а другият не се бил подготвил за стоене в Гърция и сега колегите му карали в България и изкарвали пари, а той щял да стои тука. Разбира се шофьора не си беше взел цигари и отидох да му купя. Знаех къде е Метро и влезнах вътре, но се оказа, че вече искат карта, а едно време не искаха. Видях и друг магазин – Макро, но и там искаха карта. Отидох до първата кантина и взех каквото можах от там. Кутия Малборо – 3,50 евро. Върнах се при моите и те вкупом започнаха да мрънкат как ако сме останели тука щели цяла нощ да ни тормозят педераси, които обикалят и търсят мъже наоколо. Върнахме се да спим в сервиза на Павло и сутринта да отидем пак в сервиза за ремаркета. Моите мрънкалници се нахраниха, напиха и легнаха на двете легла в кабината на влекача, а за мене остана буса. Нещо обаче странно ме сърбеше цяла нощ под коляното. Сутринта свършихме почти всичко и си тръгнахме за България. Баща ми взе да мрънка защо не съм натоварил камиона обратно, дори и за по-малко пари, но му обясних, че не искам да прецаквам бизнеса на колегите си, които работят тук и се борят за цени, както не ми харесва, когато колегите ме прецакват в България. Разбира се спряхме на супермаркета на Яни преди границата и баща ми веднага се засили към маслините. След като опита всички видове маслини и реши да му взема от каламатските за 2 евро килото, нашият си изхвърли костилките с плавно движение на ръката из целия магазин, при което го наврях на кучето в гъза и той тръгна да си ги събира.
Минах гръцката граница пак с газ и един полицай ме спря на бългасрското КПП: - Какво караш в тоя бус, имаш ли някаква контрабанда?- на мен ми стана малко смешно, представих си да му дам положителен отговор, как ли щеше да се шашне, но казах, че съм празен. Явно не повярвал, ме накара да отворя отзад, погледна ме и ми каза: - Бе ти не беше ли преди тираджия? – направо ме шашна, помнеше ме от едно време. Вярно, че минавах всяка седмица от там, но пак се учудих.
Прибрах се, но там под коляното пак си ме сърбеше и вече се беше подуло и зачервило. Явно докато им осирах проклетата държава нещо ми е отмъстило и ме е ухапало. На другия ден вече ме болеше доста и реших да отида на лекар. Този път исках да го направя по обикновеният начин и си взех направление от личния лекар, след като изчаках два часа десетина бабички пред кабинета. Отидох в „Исул“ и започнах да чакам и там пред разни кабинети и всеки ме пращаше на друго място. На едно място вадеха кърлежи и аз попитах дали ако имам кърлеж ще го извадят. Докторът ме погледна пренебрежително и ми каза, че ако е в настроение ще го извади срещу 50 лв. Накрая разбрах, че трябва да отида в „Пирогов“. Там ме упътиха за кабинета за гнойни превръзки. Отпред нямаше никой и почуках. Отвътре веднага се показа една сестра и с поглед в който се четяха всякакви попръжни ми каза да изчакам. Чаках, чаках, чаках, чаках.... Пред мен мина една инвалидна количка с някаква женица, която един санитар увещаваше дане ползва тоалетната, а подлога, защото тоалетната била много зле. На фона на мизерията, мръсотията и рабитите стени и врати ми се стори нормално. Най-сетне влезнах при лекаря, който започна да ме убеждава клко съм здрав и как нищо ми няма, предписа ми някакви лекарства и ме отпрати. Направлението нямаше никаква стойност, това, че съм здравноосигурен също, просто трябваше да си платя както поп.
В заключение ще кажа, че ако гърците като цяло не бяха толкова мързеливи и българите толкова прости, можеше да имаме още две Швейцарии в Европа.

[alx Профил ICQ]

много ми хареса написаното.

[BMW///M-ma6inata Профил]

Темата е за "Страхотни истории". Местя я там.

[sme666ko Профил]

браво, много е добро

[Ronka Профил]

Можеше,ама няма...
Много добре написано!

[Yanko Petrov Профил]

Дам... както си забелязал има и работяги гърци, има и НЕпрости българи, но като цяло бледнеят пред останалите... Разказът е хубав

[smg Профил Уеб-сайт]

Готин разказ.

[павката Профил]

[Kroki]

Давай още!

[Vankoto_ Профил]

За съжаление е точно така

[SPEED_GABROVO Профил]

Със интерес го прочетох,много ми допадат такива реални истории.Останал съм с впечатление ,че се занимаваш с тирове и си пътувал доста,явно ще има какво още да ни разкажеш,лично аз бих прочел още твой преживявания .

[Runnaway]

Нечовек си.

[Николай К Профил]

Аз също пътувах доста преди време,и като почна да разправяш как си минал границата, как си се карал и висял по опашките...направо си се видях там...

[magareto_yori Профил]

много яко написано,на моменти напомня Йовков

[nayden_popov Профил]

Прочетох историите много ми допадат. Определено има както да се прочете в този форум.