Буревестниците ... 2.

[Spit-Fire]

Чу се гръм, може би от поредната гръмотевица. Пресни пръски кал се стичаха бавно по лъскавата боя на калника. Все още излизаше лек дим от ауспуха, както излиза дим от дулото на гръмнал пистолет. По стъклата се образуваха големи, обемисти капки, които в последствие се спускаха бавно надолу и оставяха своя диря по стъклото, така, както човек оставя своята диря в живота. Една от вратите бе леко открехната, но не отворена. А от леката пролука, която се образуваше капеха червени капки, които падаха на земята, оцветяваха земята и миг след това бяха отмивани от дъжда. През мокрото предно стъкло се виждаше силует на шофьорската седалка, навел небрежно глава на една страна, някак си безжизнен, бездействащ. Ярките блясъци от светкавици осветяваха за миг четири лъскави фара. Минавайки от другата страна, стъклата не бяха докоснати от капките и ясно се виждаше всичко в купето. По бялата кожа, обличаща цялото купе се виждаха червени точки, от малки, до цели петна. На пасажерската седалка се виждаше сгънат лист, който бе леко разгърнат. Първите няколко изречения можеха да се прочетат спокойно:
"Не намирам смисъл в нищо, и въпреки това го търся във всичко... Това ли е съдбата, за която сме говорили толкова много, която всеки опитваше да намери за себе си? Къде да открия топлината в този студ? Къде е светлината в този мрак? Къде си ти, къде отиде, защо ме остави сам тук долу, да се боря с всичко и всеки? Как да обичам, когато изпитвам само омраза? Кажи ми! Мразя те, мразя и теб, и всичко свързано с теб, мразя как дишаше, как се движеше, как говореше! Мразя всяка една частица от теб! Мразя всички и всичко! Имах всичко, но ти ми го отне, дори не ти трепна окото! Давах живота си за теб, а ти не оцени какво означава това. Мразя когато те усещам около себе си! Или поне го мразех... сега дори не те усещам, дори не знам има ли те, съществуваш ли наистина... Мразя всеки спомен, всяко чувство, всеки миг. Мразя те! Заклевам се, ще ти покажа колко много те мразя!"
Чу се глух удар. Изпод шофьорската врата блестеше нещо. Лек дим излезе от него, а след това остана единствено сребърния му блясък под светлината на светкавиците. Златист патрон се удари в него и звънна едва доловимо.
В далечината четири синкави фара пробиваха мъглата и мрака. Те идваха все по-близо и по-близо. Съмносиня кола паркира в непосредствена близост. Светкавица блесна на небето за пореден път и озари всичко, а непосредствено след това се чу и мощен грохот. Чу се писък, тъй пронизващ, тъй силен и продължителен. Писъка се превърна в плач, и бързи стъпки плискаха в калта наоколо.
И тишина, тъй зловеща и в същото време тъй спокойна... Тишина и нищо повече.
Два автомобила паркирани един до друг не отличавщи се по нищо освен по регистрациите им:
"ILY 4 EVA" и "ME2 1 EVA"
И тишина...

[Ronka Профил]

Уникално !

[denises26]

[HackeD]

[MooNRideR Профил]

Кога да очакваме част 3 колега

[Seraph Профил Уеб-сайт]

Да очакваме ли да се превърне в трилогия

[drizzy Профил]

Настръхнах четейки