Пламък в очите

[deni4 Профил]

Беше събота вечерта, а Иван стоеше вкъщи. Той беше сам и се чувстваше самотен, докато през това време всички бяха навън и се забавляваха в компанията на алкохола, но и не само...
Беше 01:47, когато той стана внезапно от дивана, изключи телевизора и остави дистанционното на масичката, взимайки ключовете си. Замислен и едновременно обладан, той не разбра как се озова на двора. Навън валеше порой, но това не му направи никакво впечатление и закрачи бързо към гаража. След като отвори вратите се покажа лъскавата e30-ка, която за момента беше най-ценното нещо, което Иван имаше до себе си. Той се качи в колата си, запали я и я поздрави с едно леко подаване на гориво в зажаднелите цилиндри. Дори не се бе замислил, а вече знаеше къде отива. При потеглянето той включи чистачките на най-силната степен, защото продължаваше да вали ужасно силно. След миг той се озова на планинския път, който водеше над града. Той караше бавно, въпреки своето вълнение. След около десет минути той стигна до един завой, където имаше изградено уширение на пътя, паркира колата си, като я насочи надолу към града. Иван слушаше своите любими бавни парчета и гледаше замислен към града. Парното работеше на своя максимум, в колата беше горещо, както в душата на Иван, чистачките работеха бързо, отмервайки ударите на сърцето му, а монтираните като дневни светлини малки жълтеникави крушки над оптиката, зад стъклата на късите светлини, мъждукаха като пламъка, който можеше да се види в очите на Иван. А може би следващият път Иван нямаше да се наслаждава сам на проблясващите светлини на града...

[SPEED_GABROVO Профил]

Доста добре,винаги ме е радвало това да запалиш колата,когато се чувстваш самотен и да отидеш на някое самотно място сам с мислите си,както по филмите ,на място където се виждат светлините на града,надявам се някой ден ,като си взема кола да го направя.Надявам се,че ще има продължение колега.

[krustev Профил]

Хареса ми

[Maxmadness Профил]

Много добро

[dare__devil Профил]

Лошо няма ама...измислете нещо по-различно Малко след полунощ, фейсбука, скайпа, кучето на дивана...не му се спи....лъскавото(или неугледното според зависи) БМВ пред блока....планинския път....отбивката, цигарата и...толкоз....

[bmw325tds Профил]

Това ми прилича на историята за младия Иван, който работил усърдно за да си купи така желаното бмв. И накрая го купил, но понеже не прекарвал достатъчно време с приятелите си той останал сам. Сега има сбъдната мечта и мечтае за нещо друго.

И както е написал един колега в подписа си: "Нещата, които притежаваме всъщност притежават нас".

[sedd Профил]

Лошо няма ама...измислете нещо по-различно Малко след полунощ, фейсбука, скайпа, кучето на дивана...не му се спи....лъскавото(или неугледното според зависи) БМВ пред блока....планинския път....отбивката, цигарата и...толкоз....

Не е лоша историйката,но нищо ново..

[fenixs Профил]

Евала!!

[deni4 Профил]

Част II

По време на своята среднощна разходка Иван не беше разбрал как е минало времето - беше почти 4 часа, а той стоеше все още замислен. Реши да се прибира вкъщи, пък както са казали хората: "утре - нов ден, нов късмет", пълен десен и с леко чукване долу най вдясно Иван беше на път за вкъщи. Дъждът беше почти спрял, стоеше още само гъстата мъгла, която беше започнала да се разкъсва, носеща се на големи облаци над пътя. Това беше перфектното оправдание да бъдат включени халогените. С потъването на 1 копче и колата беше преобразена, сега имаше по-внушителен и агресивен ви, сякаш във всеки един миг беше готва да разкъса съдбата си. Към 4:30 Иван беше вече на дивана в хола си, но слезнал от е30ката си, той беше усетил умора и реши да поспи. В неделния ден спа почти до обяд, защото не виждаше причина да става по-рано. По-голямата част от деня прекара в гледане на научно-популярни телевизионни канали и в ровене в интернет, ровейки за някакви части, подарък за неговата кола. В късния следобед телефонът му звънна. Беше един от неговите приятели, който му предложи да излезнат някъде на по чай. Иван не очакваше нищо от деня, но нямаше и какво друго да прави съгласи се и след няколко минути си беше взел якето и ключовете. Той 30ката полека и тръгна към центъра на града, където се намираше местното заведение, в което си бяха уговорили срещата. Неговият приятел, Георги, беше вече там и го чакаше. Минавайки през бара Иван си поръча от своя любим бял чай, допринасящ и допълващ уютното чувство у Иван. Сядайки на масата остави ключовете на маста и започна да разговаря със своя приятел. В разговора иван не беше забелязал как момичетата от съседната маса бяха станали да си отиват. След миг едната от тях се беше върнала и се намираше пред тях, явно забелязала ключовете, и попита срамежливо:
- Извинявай, това БМВ долу твое ли е?

[HackeD]

Ама точно като по филмите завършваш.... Давай 3-та !

[randity Профил]

Давай третата част. Става интересно с мацката.

[BRAAT Профил]

Появи се , мадама и ......... стана интереснооо.
ДАВАЙ 3-ТА ЧАСТ. Знаеш как сме ние мъжете , като чуем за женско . Супер са историите, само не прави пак такъва голяма почивка, моля !

[(bubsa) Профил]

По много селски начин се появи мадамата в разказа

[Kroki]

Той седна на масата и остави ключовете на масата

Избягвай такива повторения колега.. айде давай следващата част

[Seraph Профил Уеб-сайт]

Давай следващия епизод