Честит първи сняг! :D

[spar4o Профил]

Пак съм аз.. Някво кратко разказче за натрупалия вчера снежец реших да драсна

8-ми декември е! Коледните празници наближават.Настроението естествено е много добро.Всички са радостни от това че ще си вземат отпуска и ще празнуват със любимите си хора.
Тези неща си мислех, или по-скоро сънувах докато не ме събудиха сочните устни на приятелката ми:
-Мече, добро утро и честит първи сняг!
-Мерси, и на теб да ти е честит.Ти ли си доброто утро!?-още сънен
-Заповядай горещ шоколад..в леглото, както го обичаш.-каза Мария и стана защото знае че докато съм сънен не обичам да ми се друса леглото
-Не! стой при мен, пухчето ми-придружено от целувчица
-Ок, де...може ли и аз да си взема какаото!?
-Хах, ок.
Така посрещнахме първият сняг във София- прегърнати в голяма спалня във 2-етажна къща във кв.Левски.
-Какво ще правим днеска, Дани!?
-Ъм...аз трябва да ида до университета за да дам някви документи и след това съм свободен и изцяло твой.Ти?
-Супер! Аз искам да отида до МЕТРО или нещо такова за да купя окраса за елхата и за къщата.
-Искаш ли да ме изчакаш докаго се върна и да ти правя компания!?
-Разбира се,пандишпанчето ми!
Целунах я преди да стана и се отправих към банята да полирам зъбите.След като вече си припомних изящтните форми на Мария в главата ми вече беше само едно-прицепа в гаража.След душа и английската закуска, от която впрочем попреядох, целунах любимата-тази с която бях преди малко в леглото а не тази която ме чакаше още в гаража и й казах че ще ме види след 2 часа макс.
Облекох някви джинси със половерче, метнах есенното шушляково яке- марка Норд Фейс, но по поръчка му бяха избродирали в долния край, отпред с красив шрифт "Fuck Ferrari, give me the ///M power" и погледнах към килерчето със обувките.С Нея съм, вали сняг,ще се правят "простотии" по пътя...няма как-със СПАРКО-то ще съм.Нахлузих го бърЖе и се отправих към гаража.Въпреки че всеки ден я виждах,абсолютно всеки път бях изпълнен с вълнение , треперех като хамстер пред боа, образно казано, но не от страх а от кеф че ще я управлявам...или тя мен!?
Отварям вратата, в тъмнината се различава само никелираната двуцевка на гърнето.Светвам лампите и...о...красота ли бе, да го опишеш
Представете си МНОГО черна и МНОГО лъсната е34-ка седан.Отзад нямаше отличителни знаци, но аз знаех че S38B38-а няма да ми се сърди че съм го оставил "безславен".М-пакет в цвета на колата, окачването-нисичко.Вътре М салона от кожа и воланчето от М-тех 2 също бяха в мн добро състояние.Е, предсавихте ли си такава е34-ка...ми мойта беше по-красива
Запалих за да позагрее малко преди да изляза, не че ще я настъпвам отначалото още но за да не му е "гадно" на моторчето.Отварям портата, влизам в колата, като преди това си изчетквам обувките-все пак няма да внасям мърсотията отвън-вътре в колата.Първа, лееко тръгвам, излизам, щракам копчето на гаража и 3-та без газ докато изляза на Ботевградското.
...
Червен светофар, ок...не бързам за никъде, наслаждавам се на удоволствието което ми доставя колата.Музичката думка доволно, любима песен върви, аз плъзгам поглед пред мен-пътя е с натрупал леко сняг, хората имат "проблеми" както ги наричат със вземането на завойте...това значи само едно.Колата го почувства заедно с мен.
Светва зелено, леко газ на първа-2500 оборота макс, лагам 2-ра и маалко повече газ комбинирано с по-бързо пускане на съединителя...задницата доволна започва да изпреварва фаровете...ухилен като мангал намерил куфар с пари контрирам с волана, овладявам камшика-завоя е изписан както Масато Кавабата ги прави
...
До университета нямаше много особени случки като изключиме левия завой при Софийския университет посока Цариградското, аз идвам от кръговото на Васил Левски.В промеждутъка в който можех да не следя пътя от страничните стъкла погледнах колоната в отсрещното платно-я някой ми плЕскаше, друг се кефи, трети изтерясва вече в GSI-ката...стана ми едно благо..ма какво ви разправям...вие знаете чувството.
Благополучно стигам в университета, влизам в кабинета който ми трябваше и:
-Добр'утро, даскале! Как е хавата!?
-Екстра, брат! Ай' ся стига с простотийте щот съм ти лектор и ше раздавам наказания Ето ти документите, всичко е наред,стипендията ще ти бъде преведена в картата до 3 часа следобяд най-късно.
-Ок! Благодаря, гУ'син Петров! Приятни празници!
-Благодаря, Дани и на теб така!
Брееххх...и тоя месец съм със стипендия...мн умен са ме родили ве...
Влизам в красавицата ми и газ към вкъщи...газ, газ карал съм с 30 понеже "Снега пак ни изненада" но аз обичам така...

...

-Мимиии...! Ай ем хоумм! Ше тръгваме ли!?
-Ко каза!?-с ударението на първото "а"-Мими се прави на 5 за 4
-Аз щи кажа кво съм казал! Излизай бързо от банята!
-Е с половин грим ли да ходя!?
-Оф...ок..чакам те на дивана тука.
-След 3 минути съм готова!
-Ок, добре...15 каза нали!?
-...
Пускам СИТИ ТиВи и си сипвам кола с ДВЕ ледчета.Така я обичам Минава половин час на бързо и красавицата ми излиза от банята...логично че не говоря за баварката... Е верно че си е красива ма тва нейното на съдизъм отива...от вътре ти идва да я хруснеш..Беше се "барнала" със съвсем лек грим, но си личеше че е правен със мн труд и старание.
-Тръгваме ли!?
-Изчакай само да си събера ченето от ламината и излизаме
-Хаха..е не е нищо особено
-Да, да..и аз тва викам....УЖАСНО красива си!
Естествено изпросих целувка и тръгнахме.Влизаме в колата, паля и леко леко отиваме в МЕТРО..без премеждия по пътя.

...

Оти пракзка на приказка напълнихме количката с разни покупки-повечето ненужни неща, но човек му тряя тва чувство-да знае че си е дал парите за да си начеша крастата с някоя "играчка" която след това ще забрави.То не бяха хеликопчерчета, RC колички, плюшени играчки-мечета, тигърчета, лъвчета, Зайо Байо, Мики Маус, Митьо Пищова и така нататъка....
...
-Сметката ми е 241.56 лв.-касиерката нещо се прай на отворена
-...бе..имам тука 20 лева с кеф ше ги похарча...-винаги съм изпивал нужда да пускам майтапи
Смях и от двете страни, разплатихме се както трябва и излизаме.Вънка тъмно вече, понеже зимата притежава свойството да се стъмва в 4 на обяд...нищо че беше вече 8 часа.Качваме всички простоии в колата, паля и осъзнавам че откритата част на паркинга е абсолютно празна.Ок...поглеждам Мими, която вече ми се молеше с поглед "направи от тия неща с колата дето ми харесват".Първ-3к оборота, пуснам амбреажУ, газ додолу,2-ра и тя додолу, колата още едвам едвам мърда-не може да зацепят гуметата.2-ра е вече в прекъсвач, слагам 3-та и с леко помпане на газта тръгваме.Няколко осморки и кръгове на паркингани правят кефа и ние доволни се прибираме в спокойното кварталче, в което вечер се чува и то само понякога един прекъсвач на едно е34...познайте чие!
Накичихме къщата отвън и отвътре с всевъзможни простотии-светлинки, окраси некви, герлянди и т.н.
Към 11 вечерта си дръпнахме филм и по средата заспахме прегърнати...смятайте колко е бил интересен.
Така посрещнахме първия сняг 2011 година...края...

Надявам се че ви е харесал и този разказ

[t060 Профил ICQ]

Разказа добре и колата си е представих, че и по-хубава, ама дай някоя снимка на Мимето, така за отправна точка.

[uCnaHeTcA]

Разказано като реална история, браво, а ако наистина е такава, евалата

[Ronka Профил]

Добър си

пс.Ма и Е34-ката прави всеки твой разказ по-красив,нали си знаеш

[ryan83 Профил]

Браво !! Добър си С голям кеф го прочетох е за тва говорим "Fuck Ferrari, give me the ///M power"

[garry Профил]

Все така готини истории,Викчо,давай в същия дух!!

[PaCk0o Профил]

добър разказ ако имах М-ка "Fuck Ferrari, give me the ///M power" тва щеше да ми е стикера на задните прозорци дай нещо и с е36 с50

[Kroki]

Браво!

[nbajani Профил]

Добра историйка,пожелавам на всеки да се сбъдне

[dileata2 Профил]

най ми хареса частта с топлия шоколад

[Bavarec88 Профил]

Много ми хареса историята А и още повече ми хареса заради това , че допреди 20 минути бях навън и се пързалях супер яко . Испреварих един гоУф на страни , безценно е !

[(bubsa) Профил]

Като цяло става,но махни тея мечета и пандишпанчета,че ще повърна

[zenthel Профил]

Честит 25-ти сняг!

[The Stig Профил]

Разчупи малко разказа. Ежедневния рутинен разговор с приятелката, марката на обувките и т.н. не са най-интересното нещо! Също така живота на главния герой изглежда твърде подреден и спокоен, следователно скучен. Губи си времето, но притежава дом и B38. Създава се впечатлението, че не се труди изобщо. Това е самоубийствено за млад и перспективен човек, защото трудът изгражда човека и развива неговите качества.