...просто Тя...

[spar4o Профил]

Привет, колеги и колежки, реших да се пробвам за 2-ри път в този под форум..стискайте палци

...звънна пронизителният звук на алармата на телефона.Още сънен, със затворени очи напипах копчето и я изключих. 6,10 сутринта е,има време, полежах 2-3 минути в леглото-колкото да се посъбудя и станах да извърша обичайните действия рано сутрин-полиране на зъбите и душ.Излезнах точно в и 16 и се запътих към кухнята за един горещ шоколад...по хавлия.Пътьом включих ТВ-то на някаква музикална програма-колкото за фон.Направих си шоколада, препекох си филиики с масло и сирене и се друснах пред телевизора за да си хрупам закуската.Очертаваше се да бъде ден като другите...безинтересен до към 11 часа вечерта...но, нормално за човек който живее сам...вече.Приятелката ми ме беше оставила преди 2 дни заради някакъв келеш.Нищо де, аз не можех да променя избора й, оставаше ми само да тъгувам, защото наистина я обичах..мда, обичах я, не я харесвах.Раздялата беше много болезнена-набързо...със бележка на която с трепереща ръка беше написано-"Съжелявам че така се получи,не исках" и толкоз'.Дори не се беше подписала както обикновено правеше когато му пишеше бележка и я оставяше на магнита на хладилника.Оттогава нищо от нея-нито вест нито кост както казват хората.Телефона не си вдига, не си е в тях.
Остана ми само голяма къща с 2 гаража...вярно че в единия все още спеше другата ми любов...създадена от къс желязо, но носеща душа и усещаща всяко негово чувство-е34 седан с 2.5 мотор, М50.Поне за нея знаех че никога няма да го остави, нито аз-нея.Бяхме си вярни до гроб, обречени на вечна любов.
Тя не блестеше нито с визия, нито с нови технологии внедрени в нея...но беше по-красива от много от новите модели железа,, еднакви, с "размазани" форми.Тя поне имаше стил.Повечето ми приятели биха я описали като графитена е34-ка седан с М-пакет и красиви BBS-ки, но за мен беше много повече.
Потънал в тези мисли не се сдържах и отидох до гаража за да я погледам преди да изляза, за да й кажа "добро утро, красавице".
Слезох на партера на къщата, на нивото на гаражите, свих в дясно от коридора за външната врата и влезнах в този за гаражите.Отворих бяла PVC врата-най обикновена, но зад нея се разкри гледка която мнозина жадуват.Лъчите на изгряващото слънце влизащи от стъклото на гаражната врата огряваха 4 кръгли фара, черни като тези на дявола.Точно това ми напомяха откогато бях сложил Dark Hella-та.
Отидох до шофьорската врата, а минавайки покрай нея я погалих нежно...Като седнах вътре си дадох сметка че нещо не ми е наред..да галя кола!?..звучи глупаво, но за мен беше както това да погалиш приятелката си.
Поседях малко вътре и станах за да се облека за работа.Тичешком отидох горе, метнах едни дънки, обух SPARCO-то метнах една ризка и небрежно се разгърдих като селянин който яде шкембе чорба-все пак беше лято и слезнах към гаража.
Отворих вратата на гаража и изкарах Моника...бях й дал и име дори .Щракнах копчето зад гърба си за да затвори и подкарах бавно по улиците.Гърнето Eisenmann
леко се обаждаше от задния край на колата, тиха музика свиреше в купето, но дълбокия бас загатваше за какво иде реч. Пътувах бавно в средната лента към центъра-работех в CCS-а.Работата ми беше мн добре-добре платена, добри колеги, пускахме си майтапи когато шефа го нямаше да ни наглежда.Работех като продавач консултант в магазин за мъжки костюми.
Започвах работа в 8 часа а имаше още 40 минути до тогава.Пристигнах в 7:36, паркирах 34-ката в подземния служебен паркинг след редовното 'лъзгане на гладкия бетон и я заключих.Бях си избрал място на паркинга което влизаше в обсега на 3 камери.Бях близък с охрана-паркинг - един чичка мн приятен и го бях помолил ако някой се доближи до колата ми и прави нещо съмнително да му звънне на ГСМ-а.Заключих я и отидох да взема нещо истинско за хапване от SubWay-я
С продавача там също си имахме приказка и поредния майтап беше-"брат, как да ти го опаквам-за вкъщи или за апартамента!?" съпроводен от ухилване до ушите като рЕзан пъпеш.Засмях и казах че сега започвах работа, та ако може да не го опакова че да натроша трохи на скъпите костюми-ей така, за адреналин дет' се вика и се разделихме поживо-поздраво.
Качих се в магазина, вече там беше колегата ми и най-добрия ми приятел-Максим.Бях го уредил да работим заедно тъй като миналата фирма за която работеше Макс не го удовлетворяваше от към заплащането Докато си дъвчех сандвича и си пускахме лафчета влезе и първият клиент.Оставих сандвича-прикрих го тъй като шефа не даваше да се внасят храни и напитки различни от вода на работното място, пък и не върви на човека да му преживям насреща.
Влезе млад мъж, който искаше семъл костюм от висок клас за елегантна вечеря с красива дама.Не предполагах че все още са останали такива романтици, бързо бързо го насочих към един определен модел облекла, след което мъжът каза че иска да закупи един от костюмите, но помоли ако има възможност да му бъде доставен на адрес...и подаде една визитка.Фирмата имаше такава политика и казахме че няма абсолютно никакъв проблем.
Така мина и този ден...няколко клиенти се изредиха до края на смяната, и когато погледнах часовника си беше станало време за затваряне на магазина а именно 9:30 часа.
-Брат, с колата ли си!?-аз т'ва към Макс
-Не,Ванка, счупи се нещо по ходовата...ше я оправям скоро.
-Искаш ли да те метна!? Аз съм с Моника -и ухилване
-'ми да, 'що не..
-Айде ше те чакам доУе в гаража, ма да ходя до кенефа.
-Ок, аз ше затворя.
-Айде...

...

Седнах в колата и пуснах радиото на Вероника..да се веселиме...Запалих да позагрее и Макс дойде с необичайно голяма усмивка.
-Кво става бе човек..пари ли си намери горе че си такъв нахилен!?
-не, брат, срещнах шефа...вика ми че сме повишени заото откакто сме на тази работа броя клиентите нарастнал
-Еее...верно ли!? Супер! Бахти късмета...ние нямаме нищо общо с т'ва
-Хах..айде да ходиме да се почерпиме.
-Ми ок...аз съм със сокче..с колата съм
-Ок...начи довечера сме на диско
Излезнах от подземието с вратите и отправих към Дружба 1 да закарам Макс.
По пътя по радиото завъртяха една песен която ме натъжи...Макс тъй като знае положението ми с приятелката ми..която всъщност я няма реши да поговори с мен
-..липсва ли ти!?
-Да,мойт, много...наистина
-Съжелявам, какво стана..нали се обичахте
-Явно не чак толкова...нищо де, довечера ше си хванем нови-и сложих една изкуствена усмивка на която нито Макс не се хвана нито аз
Метнах го до тях и тръгнах към нас.Леко.Без газ.Може би само на някои завой да я хлъзна-не обичам да карам бързо, обичам техниката.Всеки може да дава газ направо.
Оставих колата на улицата, реших че няма смисъл да я прибирам за 1 час.Влезнах вътре и си пуснах музика.Извадих хубави дрешки за диското довечера,оформих си бакенбардите да съм секси, нали и седнах да компа да видя кво става по света.Щракам аз насам-натам и нета и по едно време чувам една мощтно ТРЯЯСС!!! и свирене на гуми.Казвам си "някой пак го отнесе" като си мисля че или някой пак гърми бомбички или някои са се ударили.
По едно време...в следващите стотни от удъра, осъзнавам че моята кола е навън...както си седях с гофретата и течния шоколад в скута, 'фърлям всичко навсякъде и излитам на улицата.За жалост хванах само черен мерджан да се изнася от края на улицата и шофьора едвам да го вкарва в пътя.Обърнах се към Моника и тя ме гледаше жално със надрана боя отляво и счупено шофьорско страничко стъкло.Целия треперещ-къде от злоба, къде от тва че са осквернили МОЯТА кола поглеждам вътре в колата-стъкла..навсякъде, но и един камък и бележка на него-залепена.Тя гласеше - "ако искаш да я видиш пак искам откуп 5 бона и колата в люлин 4 в 3 часа сутринта на улица "Порой" след 1 ден."
Значи за това нямаше подпис...затова текста си личеше че е писан с трепереща ръка..някак си са я измамили да ги пусне вътре и са я отвлекли...Господи Боже колко съм тъп...а аз ...ужас...
Бързо обаждане на Маск
-Брат, тъп съм...слушай..
-Хах, кво става бе
-..млъкни и слушай...отвлекли са я...нея бе...Ива...не ме е напуснала.Току що получих...съобщение..
-А!?...
-Абе идвам те зимам..до 5 минути да си долу.
Бясна газ от кв.Левски до Дружда 1...6 минути и бях там.
-Кво става бе човек!?-Макс се чуди още
-Ива са я отвлекли, не ме е напуснала, искат откуп 5 бона и колата до утре иначе ще й направят нещо...човече помогни ми....-тва сичкто го казах за около 2 секунди
-Брат, ок..парите-имам скътани 2-3 хиледарки но са при наще в Пловдив, знам че и ти винаги имаш за черни дни, колата е в теб....дано да е жива и здрава Ива.
-Кога сега може да отидме до ваште!?
-Само да си взема документите отгоре и идвам.
-Човече задължен съм ти много
Идва.МАгистралата,250 в час, в началото й некви сини светлини мн бързо изостават...нямам време да мисля сега за това.Парите.Сипваме ценната течност за колата и обратно.
-Макс...ше умра...
-Недей са точно, гледай си пътя!-малко хумор реши да вкара момчето
-Хах...дано всичко мине добре.

....

Седя вкъщи...гледам в една точна а главата ми гъмжи от мисли...не съм способен да правя нещо...сякаш мускулите ми са ме изоставили да глупавия фотьойл...
Поглеждам часовника-2:30 през нощта.Време е!Излизам на улицата.Няма хора, те си спят, не подозират за моята история.Поглеждам Моника-издрана, грозна...Отключвам и се качвам.Паля мудно и тръгвам, все още мислещ във Ива и как е тя и дали въобще все още е добре.Дестинация-Люлин...няква мрачна улица, без осветление с некви складове.Спирам, гася я слизам и се облягам да капака.Зад гърба си чувам хрупането за камъчетата под гумите на тежка кола.
ОБръщам се и виждам голям черен джип-американски някакъв..дреме ми...Слизат някви големи неща с тъп поглед и застават отстрани, а след тях тип който повече прилича на човек-не беше едър..дри може да се каже че беше хилав.Казва нещо на едрите мъже и се приближава към мен.
-Носиш ли ги!?
-Да! Иска да я чуя първо!
Обръща се и маха на "пазачите" и те извеждат човек с качулка от джипа.Още преди да свалят качулката познах красивите й форми.Най красивото същество на земята.Свалиха качулката ии...лицето й беше подпухнало...имаше синина на едното рамо, която качулката закриваше....беше ясно че я бяха били...дано само това.
Обърнах се, отворих задния капак и извадих куфарчетос ценните хартиики.
-Първо тя да дойде!- и отворих куфарчето за да видят че има вътре пари
Единия едър боклук я бутна грубо към мен и аз я прегърнах силно.През това време вече той беше взел парите от мен.
-Давай ключовете от дъртата барака бе боклук!-се обади другия глиган
Погледнах ги за последно...най-обикновени ключове и най-обикновена кола...метнах ги сякаш не ми пукаше....Ива беше отново при мен....кола се прави.
Единия мъжага нещо се засили срещу мен, явно да ме насини и мене, но хилавия, шефа, му каза:
-Спри! Остави ги!
За отрицателно време се прибрахме в къщи където ме чакаше Макс.Всичко мина....тя е при мен...
Погрижихме се за Ива, тя заспа от преумора, ние двамата в Макс седнахме да поговорим по мъжки
-Е..наистина беше тъпо, брат,можеше ли да не се чатнеш че нещо не е как тряя,а!?
-Е тва да не се случва секи ден бе!?
-Да, и тва е така....нищо де, нали всичко е ОК сега.
-...човече...не ми е спокойно...за какво им е колата...само колата...без документи без нищо!?
- ...
-Нервен съм!
-Няма страшно, знам какво ти е
-Нервен съм!
-Добре де разбрах !
-Много съм нервен...
-Бе ти нормален ли си!? знам те че си с лабилни нерви ама...
-....отивам си зема колата...Пази Ива!
-..ама...
Докато го каза вече бях навън със на Макс на жена му служебната-астра няква...ОРС верно ама...опел..
Първа-газта додолу, втора и тя така...
...
пристигам в люлин на мястото дето беше и спирам на другата пряка.Гася и слзам да обикалям складовете.Няма как.Ива беше казала преди да заспи че от мястото където са я държали до там от където я откупих не я карали повече от 3-4 минути.Ако приема това, заедно с интелекта на въпросните индивиди напълно възможно е да са я държали някъде наоколо.
Пръви склад-нищо-тъмно.Втори-нищо.Трети-и той така...4,5,6...последен-НИЩО!
Сядам на бордюра и просот седя и мисля какво да направя.Някъде в далечината се чува рев на мотор.Точно като този на Моника.Помислих си "някой някъде си прави кефа..." Нямаше начин да е моята кола...дори звука да беше едно към едно с моя Айзенманн.Но колкото повече слушах толкова повече ми приличаше на моята кола.Всичко водеше към това това да не е тя-току що открадната кола-без документи, той газ ше й дава.Нищо де...аз имах предчувствие...и щот съм хитър се сетих че ..там...електрониката...прекъсвача ми е от АЕМ и има по-друг звук от останалите-стокови а именно че наподобява звука на баш си къртечница...че даже и огИн изкарваше отзаде.слушам аз-за нормална 34-ка обороти на които трябваше да е вече бил прекъсваца тук-мак'е.Или си въобразявам или тва наистина е моята кола....И точно тогава се чу...ЪъЪЪ...ТРР-Р-Р-Р-РРР!! (също става и "ДЪН-ДЪН-ДЪН.." ако ви е по-удобно )
Толкова бърз спринт не бях правил-скачам в астрата и...

ми мене ми се доспа....Ако има желание ше довърша друг път, ако няма-здраве да е
ПС: тоз" сюжет е най-най -баналния. Просто исках да видя какво ще се получи ако седна и надраскам нещо набързо
пишете отзиви

ВТОРА ЧАСТ ПРИСТИГА

Толкова бърз спринт не бях правил-скачам в астрата и...ключа...къде е ключа.Намирам го някъде по джобовете на дънките в бързината, ръгам го в стартера и газ към мястото откъдето се чува звука.Една, две три преки-звука е все още някъде там в далечината...това значи само едно-колата се отдалечава все повече и повече.Впрегнах 'сичките двеста и нам' колко си коня от немската машинка със предното...дано да го хвана...
не ми стига другото ми и Макс звъни...проглушитлния вой от прекъсвач на Supra MK4 "озарява" купето на астрата -такава беше мелодията
-Ванка, добре ли си!?
-Жив съм още брат..не мога да ги хвана...в момента излизам на магистралата на Люлин и го следя все още по звук...надявам се да съм на прав път.
-Слушай...на прибиране от работа нямаше повече от 1/3 резервоар...трябва да заредят...търси бензиностанция
-Обичам те човек!
Трес телефона и газ към най-близката петрол-станция по посока на звука от дъртата барака.И най-накрая..близката бензиностанция, стопове на е34-ка..графитена..осветена от лампите на бензиностанцията.230-0 за отрицателно време, спирам напряко пред колата ии...от нея се подават двама сплашени младежи.
-Тая кола що е във вас бе!?
-Еми...
-Кой ви я даде!?...
-Е то...
-Не ми се обяснявай, качвай тая астра и караш след мене...разбра ли ме!?
-Ема....
-Нема "ема"..на ти 50 лева, караш след мене!

....

туут-туут...
-Ало, Макс, аз съм, Иван.Излез и отвори гаражите!
-Идвам!
Вкарахме двете машини, разплатихме се с момчетата, като ги поразпитахме аджеба за къв *** са им я дали тая кола.
На кратко имали неква схема тия двамата да прават некви простотии с колата и патрулките от района да драснат след нея, а не да седят на магистрала Люлин да наглеждат...така тия с джипа и мерджана ще минат "незабелязано" с парите и ще отидат към границата, където вече имали хора.Плюс тва заключих че са мн стабилно тъпи за да го споделят този факт за тия двамата....
Паля издраната е34-ка с мен и Макс вътре и газ обратно към люлин..поне имах бензин на аванта, хах.
-Брат, дали ше ги хванеме!?-Аз тва
-Ми аз не разбирам защо са ти, след като вече и момичето ти и колата са си при тебе...само в проблеми можеш да се забъркваш...
-Ще ядат бой тея...няма да се измъкнат!С мене ли си!?
-Ти как мислиш!?
Бързи разговори с 5-6 аверчета от близките квартали за подкрепление, на който смисълът като цяло беше "брат, може ли помощ!?-да, кажи!-на магистрала люлин след 10 минути.-там съм!"
Точно след 11 минути в началото на магистралата беше както на сбирка на бмв ентусиасти.
Разказах им всичко набързо и момчетата ми урариха по едно рамо и припалихме "бегачките".
По описанието от момчетата дето караха моята кола мястото на срещата трябваше да се намира някъде в планина Люлин.Пристигаме...ами сега!? Къде са!? Едно мочче от колите сподели че мисли че знае къде са.Преди беше тръгнал по грешния път-бързото печелене на пари с дрогата и невъзможността да ги изхарчи тъй акто най-често тези "герой" се залавят от полицията.Поне се отцепи от тоя "бизнес".
-Ванка, май знам къде са...има една вила където всички черни сделки се извършват там...собственика беше някъв големец в тия среди
-Караме след тебе!-аз тва
Пали ме и газ...за късмет и заваля..много силно заваля.
-Нали си даваш сметка че ако ни хваната няма да излеземе живи!?-Макс
-Мхм...май да...
-Човече ...още можем да се откажем...!?
-Да, но си представи че утре отвлекат твоето момиче...и нямаме такъв късмет както сега...
-...незнам какво си решил, но знай че съм плътно до теб!
-Благодаря, брат.
Пристигаме пред въпрсната вила...отпред-фафла...нит' джип нит" мерджан
-Не са тука!-аз с тъжна физиономия и си права илюзии че сме ги изтървали
-Отпред никога няма коли, брат,има подземен гараж.Тая вила не е толкова старомодна колкото изглежда!-момчето дет" познава района-Елате след мене, знам таен вход!
-Къде се засили ве!?...ми нещо френски ключ, щанта, тръба, гранатомен, ала-бала!?-Макс
Няколко момчета се усетиха:
-Верно бе...аз имам бухалка
-Аз съм с щанга...
-И аз.
-Ключ!
-ми аз съм с пищов и бокс...ако някой няма да му дам бокса
-Момчи!? ти имаш ли нещо!?...вземи бокса- каза един от "компанията" на едно момче, кето стоеше там сякаш само телом но не и духом.
Всъщност до преди около 5 дни го гледахме все радостен и ухилен, но от тогава нещо се промени и той не пожела да ни каже.Сякаш нещо скъпо за него се бе счупило, но чувството бе умножено по 100...така се чувстваше или поне така излеждаше
-Момчета, тряя ви кажа нещо.-Момчи-шефът на Мая-момичето ми, ми се обади една сутрин след която тя не се беше прибирала вкъщи и ми каза че тя заминава във Италия за известно време-1 месец най-много, по работа.Вече се била качила на самолета и нищо неможело да се промени.ОБхват горе нямало и затова той ми се обаждал.Попитах го кога самолета ще кацне а той ми каза че когато-тогава..тя ще ми се обади.Оттогава нито едно обаждане от нея или от "шефа й".Не си дига телефона, аз ес притесних и след 4-тия ден я пуснах за издирване в полицията, която прави нищо по въпроса.
-К'во!?-групата в един глас-Що не си ни казал бе човек!? Ти нормален ли си!?
Едон момче от групата припомни къде се намираме и казахме че после ще видим и Момчил с неговите проблеми.Влизаме отзадната страна на къщата.от 10 човека 3-ма на пост от вънка, Аз и приятеля дето познава къщата и района влизаме а Макс и останалите прикриват колите някъде надолу и Макс и той пристигна след нас след това.
-Чуйек, още един етаж и сме на най-долното ниво на къщата-момчето което беше с мене.Първо ще слезнем додолу за да им спрем всички връзки със света-разбирай телефони и кабели нет и ТВ както и тока...чрез устройството "клещи-резачки"
-Ок,кво има там, и говори по-тихо.
-Няма страшно-би трябвало да уреждат сметките на 2-рия етаж на къщата а ние в момента сме на нещо като 2 етажа под земята.
-...виж вратата!
-Тук държат "плячката" обикновено
Отваряме и...едвам се удържаме на краката си...5 момичета сред която съзираме и въпросната Мая.
-Копеле....!-аз
-Ше умрЪ...Идвайте нагоре и по-тихо!
Изкачваме се нагоре, последни стъпала Ии..отгоре се чува дебел мъжки глас да нарежда на някой нещо и да слиза към нас.Всички замръзнахме...не дишахме.Със знаци му показвам на аверчето да се свреме зад няква врата със се момичетата.Речено-сторено..добре че пантите не скърцаха.
"туп-туп-туп" крачките отминаха надолу...открехвам леко вратата и виждам че нагоре е тъмно-знак че бяха затворили вратата и нямаше да ни видят.Газ нагоре стигаме до вратата..пустия парцал дето беше опрян на стълбишето..Макс го чукна със крак докато тичаше и го събори...Има ли смисъл да казвам че оня вече и видял че мадамите ги няма и вече крещеше зад нас...отгоре се чуваха вече няколко чифта крака които слизаха надолу към нас.
"БОКЛУК! Умираш!!!" се чуваше някъде зад нас но ние тичахме със все сили към колите...момчетата вече бяха запалили след като чуха тъпърдията вътре и само чакаха да влезем и да изчезнат.
ОЩе съвсем малко...само още 10 метра....9...8...Макс е пред мене със момичетата и Мая...още малко...4...3 метра....ААаааа....болиии....падам...аааа...Всичко ми се размаза,чуха се проницителни звуци...някой ме хвана за яката и ме завлече нанякъде...болииии....

...

-Дай си якето!Бързо
-Завии го! Притисни раната.НАПРАВИ НЕЩОО!!!
-Раната е проходна...
-Бързо към спешното!

.......нататък не чух нищо...Просто гласовете се заглушиха...почувствах се сам...съвсем сам.Беше ми студено, исках да съм си пред телевизора вкъщи прегърнат с Ива.Представих си го и заспах....

...

Събудих се в ...бяла обстановка...или бях станал далтонист или си бях баш в болница.Болница беше.Около мене някви хора, които като се фокусирах видях че са Макс и Ива.естествено кто видя че съм горе-долу наред Ива скочи връз' мене
-ОБичам те! Ти си луд!Обичам те!.....
-И аз-целувка-К'во стана брат!?-се обръщам към Макс
-Ми..на практика...те застреляха..-ухилване
-Баси якото....-кефа се нещо че мърдам още, дишам там нещо
-Млъкни...Добре че не са улучили сърцето ами накъде по долу....мамка му, ше те убия...Обичам те!-Ива
-Къде са останалите момчета, и как са момичетата!?
-Еми...момичетата се прибраха, Момчи не може да повява...а момчеата..нали знаеш че ве от тях работеха във военната база!?
-Да, бе...бат Гошо и Мускула
-Същите..еми...обадиха се на полицайте от раиона и им устройха малко парти със фойерверки, ма от тия военните, със учебните хеликоптери.
-Вие сте откачени...-заключих аз
-Ми нема някой безнаказано да стреля по тебе, ве!
-Аре да ставаме...-напъвам се да стана и...канска болка в гърдите-Никъде нема да ида така...Елате ми помогнете
-Ааа, не! Оставаш тук докато оздравееш-Ива
-Баш "да" е щот ука няма как да оздравея, в арома-терапи от аспирин и дезинфектант и некви неменяеми да ми обикалят по бели полички
-..престилки са, брат..-Макси тва
-..същото..Аре да саваме!-дърпам некво въже дет се оказа звънец и дотърча нква съблазнителна мед. сестра
-Здравейте г-н Иванов.
-'дравей.Беше ми приятно да работиме заедно.Аз тръгнах...-и една усмивка плеснах за по-достоверно
-Найстина ли!?...Радвам се че сте по-добре.Заповядайте да вземете картона си.
-Аа.. ми аз кадастрон си имам в къщи...дръжте го за вас, може ви потрябва-права се на ударен
-Хаха-чаровна усмивка-аз за друго говорех
-Тъй ли!?...ше гувам се...разбрах.Но не вярвам да изгаряте от желание да се разправяте с още един човек...тези тук са ви предостатъчно.Аз ще ви освободя от присъствието си.-към Макс и Ива-Айде хора, някой да ми вземе кадастрона и да тръгваме!
-...картон бе бате..не запомни ли!?-Макс
-Знам бе..не виждаш ли че се права на ударен пред това красиво девойче -те така обичат
Бърз шамар от страна на Ива последван от целувка
-Ей...довчера няма да е...но след 2-3 дни ще видиш...ше не "напускаш" ти само с бележка..-аз към Ива
-Ела вълчо, изяш ме!-естествено казано от Ива след като сестрата излезе , тъй като щеше да е просташко

Лека по лека се прибрахме с Моника вкъщи...четиримата-аз,Ива,Макс и жена му и си направихме парти като за Нога Година.На другия ден уредих цялостно пребоядисване на е34-ката и смяна на джама с нов-ориджинъл.Тъй като си имам отпуска от няколко месеца от работа се почувствах по-добре на края на следващия ден и като иснитски джентълмен сам наредих масата със свещите.Беше приказна масата.Като ива се върна от къщата на родителите си където беше за да ги види седнахме, пуснахме си тиха музика и хапнахме сгушени пред камината.....бе кой лъжа бе...пуснахме нева бясна чалга на макс, дрехите разхвърляхме навсякъде и 2 часа не й дадох да стане от леглото...

ДЪ ЕНД!

това беше, приятели.Надявам се да ви е харесало

[t060 Профил ICQ]

Наспивай се и дописвай по-бързо.

[Ronka Профил]

И аз искам да прочета още

По това, ако не малко филмче, би станал добър клип на песен

[PaCk0o Профил]

това трябва да има продължение няма как

[garry Профил]

Чакаме още Вик!

[Kroki]

Аре бе, стига спа! Пиши!

[spar4o Профил]

Хехе.Радвам се че ви хареса.Довечера след даскало сядам и дописвам

[Драгослав Профил]

to be continued....

[SPEED_GABROVO Профил]

Е браво,доста добре се получава историйката,включвам се в клуба на чакащите за продължението.

[snakebg Профил]

И аз чакам с нетърпение

[spar4o Профил]

айде продължението топло-топло НАдявам се да ви "ареШе

[uCnaHeTcA]

Ареса ни
Само в началото ми се стори, че прехвърляше ту в първо лице, ту в трето, но това да е кусура

[spar4o Профил]

Ами...може и да не ти се е сторило защото започнах да пиша разказа от трето лице и посрдата някъде реших че спешно тряя да го прехвърля в 1-во...та може да съм пропуснал нещо

[Ronka Профил]

Хахах много добро

[Kroki]

Евалата браааааат!

-Ми..на практика...те застреляха..-ухилване