Моята първа история

[garry Профил]

Привет на всички! След като прочетох много на брой супер интересни истории тук,реших и аз да се включа с нещо.Надявам се да ви хареса,и ви моля-предложете заглавие!

Мрачна октомврийска вечер е.Ксенона нежно осветява мокрия паваж,а двигателя мърмори тихо,сякаш са го пробудили от зимен сън.Капчици дъжд нежно се приземяваха навсякъде и създаваха лек монотонен фонов шум.Петък е.След дългата и тежка работна седмица копнеех да изляза и да разпусна.Чакам едно приятелче пред тях,вече 15 минути.Изведнъж той рязко отвори вратата и скочи в колата.
-Еее аре бе Кире,къде се губиш?
-Сори брат,трябваше да си пусна душ след тренировката.-оправда се той.
-Накъде да карам? -запитах аз.
-Еми незнам,предложения?
-Аз съм с колата все пак,няма да пия,така че бара/кръчмата отпадат.-побързах да кажа.
-Аз също,нали съм спортистче.
-Хехе,начи към стриптиз клуба ,а? -пошегувах се аз.
-Давай давай!
И потегляме.Не давам зор на красавеца,защото уличката беше осеяна с "кратери".А красавеца е тъмносиня Е46 Cd.Любовта ми към този определен модел на великата марка ме накара да си го купя (с общи усилия на семейството,държа да отбележа ) едва 2 години след като изкарах книжка.Помня деня,в който я купихме.Беше лятото на 2010,едно топло,слънчево и изпълнено със силни чувства на нетърпение и въодушевление лято.Човека,от който я купих беше много точен,много си я обичаше колата,но се местеше да живее в хАмерика.Стана ми леко тъжно за него,щото някак се нарушавва силната връзка задкормилно устройство-автомобил.Както и да е.
Карах към Ботевградско.Исках да се изфукам пред приятелчето .Спряхме на ОMV да хапнем и да заредя,щото стрелката сочеше към неумолимото "празно" на търбуха на дзверо.Изядохме сандвичите-па те много вкусни бе! (на мене всичко ми е вкусно като съм гладен ). Качихме се в колата и поседяхме така.Киро подметна:
-Е айде де,кво чакаш?
-Приготвям се психически хах.Сега ще видиш за какво иде реч.
Запалих гладния за гориво двигател.Излезнахме от OMV-то със яко пушек и 5000 оборота на първа.Втора,педала е до долу,но приближихме светофар.Бесни спирачки.В средната лента съм и до мен-матово черна е36-ка.Страшни джанти,уникално звучаща генерация.Личеше си,че човека,дето я кара е ентусиаст.Оставаха15 секунди до зеленото,а аз свалих страничното стъкло и му направих знак а ла "ше те скъсам".Той само кимна и започна да форсира.Аз също.5..4..3..2..1..жълтоо и газ! Пускаме съединителя и скачаме на газта.Див пилеж от страна и на двамата.Той обаче успява да ми дръпне с 1-2 метра.Втора.Оборотите вече отиват на към трета.Педала е до долу.Тогава той ме изпреварва с превключването и взима още един метър.Газ!!На трета обаче нещо не му се получи.Четвърта-веече го настигнах и го подминавам.Щастлив съм.Спирачки на следващия светофар.Той излезна пред мен и тъкмо стана зелено,когато отби вдясно.Отбих и аз зад него.Толкова ме друсаше адреналина,че щом слезнах от колата и усетих твърда земя под краката си,въпросните трепереха.Огледах се наоколо-беше тъмно и пусто.Тъмна фигура излезе от БМВ-то..Беше женска..

Край на първа част!


Втора част!

Беше една изключително грациозна дама.Имаше изящни крака,пищни форми и носеше каска.Свали я и размята коса като по филмите.Когато ченето ми опря земята,тя се приближи и се поусмихна.Все още седях и просто гледах,когато тя подаде ръка и се представи:
-Приятно ми е-Николета.
-Аамии ,аз съм Гари,и на мен ми е приятно-успях някак да отговоря аз.
-Имаш красива кола.-каза тя
-Оо,и твоята не отстъпва по красота-ухилих се аз.
-Баща ми има сервиз,израснала съм сред масло,бутала и гаечни ключове-поясни тя.
-Уау,това е много яко-просто не знаех какво да отговоря
Огледах се наоколо.Беше доста тъмно,много тихо.Блещукащи светлинки се виждаха в далечината като звездички.
След малко излезна от колата и Кирчо и се запозна с мацката.
-Доста добре караш.За жена,хах.Не,шегувам се,беше супер.
-Благодаря ти-с широка усмивка отвърна тя.
В далечината се чуха сирени на патрулка и ние,съвсем инстинктивно наскачахме по колите и офейкахме.Ники потегли с грациозен старт-високи обороти на първа и пързулване в средната лента.Кирчо се изпопритесни:
-Брат,кво ше правим сега?
-Нищо бе брат,ше се покрием някъде-отвърнах без да мисля особено.
Покарахме така и се вмъкнахме в кв.Левски.Мацката дръпна малко,а ние се обърнахме да видим къде са куките.Те прродължиха по Ботевградско.Сигурно даже не са били за нас.Поглеждам напред-ни следа от Никито.
-Бах,едно чао можеше да каже поне-казах аз.
-Еми,шанс.Айде карай към стриптиз клуба вече че ми писна
-Човек,не ми се занимава с к**ви.Дай да ходим да си видим жените-предложих аз.
-ДОбре де исках да се пошегувам само.
-Айде да ги съберем и двете да им направим изненада и едно мини купонче в нас?
-Моята е на фризьор до..след 15 минути,хах .
-Моята е при техните,но мисля да я отвлека.Айде по едно букетче да земем,ама откъде?
-Женския пазар,къде другаде-изстреля Кирчо.
Щеше да стане забавна вечер.Взехме цвекя,забърсахме мадамите,купонясвахме до 2 часо в моя апартамент в тихичкия квартал Левски "Г",после закарахме Кирчо и неговата-Бети (много свястна мацка) и се прибрахме с мойта.Най-накрая насаме с любимата.Казваше се Алекс.Беше най-милото и най-ужасно умното същество което съм срещал.С руса коса и сини очи.Всеки ден с нея беше прекрасен,а това се очертаваше да бъде една прекрасна петъчна вечер.Правим квото правим и лягаме.4 часа. В 4.30,едвам заспал,телефона ми иззвънява и аз в полу-просъница се разтропах докато го докопам и със сънен глас,без да погледна кой звъни вдигнах:
-Ало?
-Гари,човек,слушай,стана една авария..
-Чакай,чакай,дай по-бавно,кво е станало?-попитах.
-Нали знаеш,че баща ми има една Е21-чка,една черничка,с М брони,BBS-ки джанти?-сега зацепих кой беше-друг мой много добър френд-Викторио.
-Е да,и? Дал ти я е да я караш ли?
-Не бе,ти па.Кварталния джамбазин ударил баш на баща ми гаража,и баща ми вика,че докато се усетил само чул колата отдалече.-разказа той.
-ЕЕЕ човек,а аз исках някога да му я купя,дееба..
-Та хубавото е,че тоя го знам бегло и предполагам къде може да я е..-прекъсвам го.
-След 5 минути съм при тебе- и му затворих.
Милото се размърда и измърка:
-Какво става,любов моя?
Обясних набързо,целунах я,навух набързо дънките и тениската,грабнах телефона и ключовете от дзверо и излетях.По стълбите срещнах комшията Гошо,който се връщаше от нощна смяна.
-Гошее,айде брат да ми направиш една услуга-замолих се.
-Айде ама утре,че съм умрял за сън-отвърна той.
-Просто ела с мен моля те,ще ти обясня по пътя,ше ти платя ако трябва-настоях аз.
-Добре де добре,идвам-съгласи се той.
Скочихме в колата,припалих и я форсирах мощно,по едно време някакъв от някой от балконите на блока ме запсува,не му обърнах особено внимание.И тръгнахме.
Викторио живееше в началото на Левски (къщите),така че щях да съм там много бързо.
Очертаваше се интересен завършек на нощта...

Край на втора част!


Трета част!
Тръгнахме.Сигурно половината квартал събудих..Десен завой-ръчна,ляв-ръчна-брейй тва завойче добре го зех,пак дясно-ръчнаа и газ!! Зверски рев и високи обороти.Замислих се "Брей тая кола друг път не се е държала така,хах"
Стигнахме пред Вик,той чакаше пред тях с една лопата в едната ръка и винкел в другата.
-Аа добре си се подготвил,леко Перник стайл, .-казах аз.
Той просто се качи в колата.
-Гоше,да ти разкажа,гепиха колата на баща му,и отиваме да я вземем сега,обясних на комшията,а той само кимна.
-Тръгни към Сухата река и като наближим ще ти кажа.-каза той.
Стигнахме.Наоколо беше тъмно и напълно пусто.Изключих двигателя и ксенона и свалих джамовете.Бяхме спрели точно пред един неглиже гараж.Ослушахме се.Едната врата на гаража беше леко открехната и от там се процеждаше тънка ивица светлина.По едно време,ясно оня се обаждаше да се похвали за новата придобивка,го чух да казва:
-..да,да набарах една Е21-ца,колко пари ше ми дадеш за нея? Не,не,не, трябва да я видиш за да я оцениш.Ще се чуем утре.ОК.Чао.
-Тоя май вече е опекъл нещата,-подметнах аз.
Тихо наскачахме от колата с "оръжия" в ръка-Викторио с лопатата,комшията подхвана винкела,пък аз набарах един кози крак от багажника.Тихо нахълтахме в гаража,джамбазина тъкмо беше надул чалгията и не ни чу.Беше сам,това добре.Налазихме го,той се изненада,направи стъпка назад,препъна се в някакъв кашон и падна назад.Както падаше си удари главата в един рафт с инструменти зад него и припадна.
-Еее,тоя па сам се утрепа възкликнах аз.
Посмяхме се малко,аз прибрах "арсенала" в мойта кола,отворихме гаража и изкарахме Е21-чката.Беше в уникално състояние.Наблюдавах я как се плъзна назад и излезе от бетонената "кутийка".
-Дееба,тъпака я е одрал-каза Вик и посочи голямата драскотина на десния калник.Преди да успея да му отговоря,телефона на крадеца иззвъня.
-По колите!-извиках аз,само проверих пулса и дишането на пребилия се,скочих в колата ,запалих и офейкахме.Викторио караше точно зад нас.Изпратихме го с комшията го тях,решихме че няма да е добре да я връщаме в гаража на баща му,за по-сигурно.
-Страшно ти благодаря брато,задължен съм ти.-каза Вик.
-Нема ядове човек,за тебе винаги-отвърнах.-Какво ще я правиш сега?
-Еми ше изкарам служебната и ще я вкарам вътре,служебната кучета я яли -отговори той.
Всичко точно.Прибрахме се в квартала с комшията,платих му и се прибрах вкъщи при жената.В леглото.5.13.Мм,топло и приятно,щом има такава мацка до теб.. мм..тъкмо се унасям...и изведнъж треееееес..викам си бах,кво стана,скочих като ужилен и погледнах през прозореца..ДЕЕБА...някакъв черен джип се беше натресал в колата ми..
Моята красива кола!! Така се беше мацнал,че двигателя беше в купето..имаше стъкла навсякъде.. стана ми много тъжно..първата ми кола отиде..след което се зарадвах,че не съм бил вътре,че иначе.... След секунди видях..шофьора на джипа излезе и избяга..Пое доста хранаж от моя страна,но не се обърна,и след малко изчезна в тъмнината.. Очертаваше се още по-интересен остатък от нощта и начало на сутринта...

Част четири!!

След тежката загуба,която понесох се замислих колко е крехък живота,как парите са нищо,и как нищо не може да те спаси от смъртта..тя рано или късно идва..било то за човек или за кола..но това беше моята кола..както и да е,размекнах се..
Полиции,застрахователни и тн,ей такива щуротии цяла сутрин ме занимаваха,една мисъл в главата ми туптеше-"имаш нужда от кола.." Бях пешеходец отново и не ми харесваше..Взех 2 хилки от застрахователя и още 600 от скрапа..Като идваше камиона да я прибере,няколко сълзички се стекоха по брадясалото ми лице.След като милото ми направи закуска и ме поутеши,пуснах компира и прегледах разни коли в мобилето и карс-а.Една е34-ка купе ми хвана окото,беше в добро състояние,и след като добавих още 400лв към това с което разполагах за момента,направо звъннах на човека.Беше от Пловдив.Обадих се на Викторио,тъкмо да го проверя какво прави.
-Как е брат?
-Еми добре,доспивам,че снощи екшъна беше на макс.
-А една услуга ти може ли да ми направиш?
-Е че как..
-Някакъв бездарник снощи се натресе в колата ми с джипа си и я направи на нищо.Тъкмо дойдоха тея от скрапа да я приберат..
-Еее нее..тва е нереално брат..мноо ме е яд за тебе..
-Яд,не яд,нали не бях вътре,че щяха да ме изтъргват от пода със шпатулка.Та харесах си "нова" и искам да бръмнем до Пловдив да я видя и да я купя евентуално.
-Еми ок,ше мина да те зема след час и нещо.
-ОК мен,златен си.
-Никъв проблем браточка.
В уречения час слизаме с милото и се качваме при Вик.Беше дошъл с на баща си колата.
-Реших да я раздвижа малко,хах.
-Екстра,може да те сменя по някое време
-Ноу проблъм.
Пътувахме нормално,на магистралата 120-140 без много зор.Количката беше на годинки все пак.Седнах да я покарам малко аз,брей малко дърво е дееба,е46ката ми беше като самолет пред това.Все пак.Стигнахме.Човека беше малко дръпнат,но колата изглеждаше наред.Запалих я,сичко наред.Стиснахме си ръцете и минахме през КАТ-а.Оправихме документите.На магистралата колата беше изпитана до пределите си,разбира се.Само тук-там тампони имаше да се сменят,но важното беше,че двигателя беше наред.M50B25 TURBO.Мм да..200...230..и натам..Някак си още ме болеше за е46ката,но поне вече не бях пешеходец Както си карам по едно време,иззад мен изкочи някаква наточена хонда сивик и ми светка да и дам предимство.Хубаво,айде,като ше се правим на яки,пускам го и се изравняваме.Поглеждам шофьора и му правя знак стил "ща скъсам".Газ на тая барака бе!! Така го посрамих,че не посмя повече да ме изпреварва.Мацката ми вика:
-Браво мило,добър урок му даде!!
Не претендирам,че съм най-добрия шофьор,нито,че съм близо до добър.Просто когато някой ти се прави на интересен е в негова полза да му покажеш "нежно" че не струва.Благополучно се прибрахме към 7 в София.Хиляди благодарности на браточката Вик,че ме откара до Пловдив,поканих го в нас,хапнахме,пийнахме повеселихме се,и то взе че стана 24ч.,той си тръгна,а ние с мойто се тропясахме моментално.Доста дълъг ден беше,изпълнен с "възходи и падения"
Край на част четири

Част 5!

Събуждам се на сутринта,гледам красивото същество до мен и се радвам,че го има.Галене,цунки и тн. за събуждане и после закуска..в леглото..мм да,прекрасна сутрин.
-Какво ще правим днес мило?-измърка мойто.
-Айде да те разхождам,хехе
В този момент телефона ми звънна,помислих си "точно на време да осуети плановете ни"..
-Ало?
-Ей,гад мръсна,яд ме е,че не беше в колата,като пратих човек да те размаже.Следващия път ще бъда по внимателен,даже ако може и мацката ти ще сгазя..
Тъкмо щях да изръся куп препратики към майка му и остатъка от родата му,който и да беше тресна телефона.
Отне ми 3-4 секунди да осъзная какво се случи,а мадамата ме гледаше с недоумение..
-Дайба дивия дзвер,мама му мръсна,от какъв зор ще ме гони да ме трепе..-замислих се аз докато се чудех какво точно да обясня на мойто..
Поседяхме,поговорихме си,тя ме успокои,че който и да е,не би го направил пак,защото сигурно знае,че сме докладвали случилото се в полицията и се е обадил защото се е ядосал от факта и искал да ни сплаши.Реших да приема тая версия,въпреки,че ми се струваше почти невъзможна.Както и да е.Обадих се на моя другар,Викторио,да се видим,да покараме и да разпуснем малко.
-Никакъв проблем,след 5 минутки съм пред вас.Погледнах красивото създание до мен и му казах:
-Чу човека,имаш 5 минути.
-Да,да аз за 2 съм готова.
-Не се съмнявам в твойте възможности :*
Излезнахме.Пред блока е34ката седеше и чакаше покорно своя стопанин.Яхнахме я и зачакахме.След малко чух далечен шум от пилене на гуми.Викам си "оо тва е моя човек" и се отпуснах,но след малко пред колата освен Викторио с неговата е36ка купе,профуча няква черна Джи класа със затъмнени стъкла.Запалих на момента и газ след тях.Дадох нареждания на милото да му звънне,да види какво става.Гонихме се до Ботевградско.Вик не го вдигаше.Нямаше как,имаше друга работа-да оцелее.Колата му беше понесла щети,също и достойнството му."Това ще свърши зле,дано не за нас"-помислих си аз.Щом стъпихме на булеварда забелязах че тоя с джипа се опитва да избута Вик от пътя! 2ра! 3та! Газ! Настигнах джипа и се изравних с него,докато Вик караше на 1 кола разстояние пред джипа.Тоя обаче явно не му пукаше за джипа и се натресе отдясно,където мацката ми седеше.Не ни удари силно,но достатъчно да ни уплаши.Тя изпищя:
-Спри моля те искам да сляза.
-Спрем ли сега,незнам какво ще стане с Вик,не мога да го оставя така.
Минахме 2 светофара на "оранжево",хвърчахме като бесни.След поредния светофар два бели лебеда със сините шапчици дето светкат
изскочиха иззад нас от някоя пряка,явно привлечени и те от високоскоростната гонка на живот и смърт.Не успяваха да ни настигнат,но поддържаха стабилно темпо.Стигнахме Мадрид,а от там-още лебеди.Един от тях се опита да чукне джи класата,но получи силен удар и отхвърча настрани."Боже,дано са добре-замислих се,-след това-Боже,майната им на куките,ами Вик?".
Мислейки си за него,той намали леко и изравни с джипа от другата страна.Не можех да видя изражението му,но знаех какво мисли да направи.Дадох му 3 секунди,след което рязко завих към джипа.Силно разклащане."Боже,замина боята..я майната й на боята.." Надявах се Вик да е направил същото което и аз,иначе бях преебан.Отброих още 3 секунди след което рязко намалих,дръпнах ръчната,помогнах си и с волана и направих обръщане на 90 градуса,директно срещу куките.За части от секундата сърцето ми биеше лудо и погледнах наляво-оо да-беше го направил-Вик беше направил маневрата,за която сме мечтаели заедно.Успях да зърна лицето му обърнато към нас-на него се разкри широка усмивка.В следващия момент се наложи рязко да завия наляво опитвайки се да избегна поредната астра."Ами тоя с джипа?"След като подминахме и последната астра се обърнах,но не видях нищо освен сините буркани на белите лебеди.Но не бяхме свършили работа още.Все още се намирахме в насрещното,покрай нас хвърчаха коли,светкащи и бибиткащи на лудите директно срещу тях.Застанах в най-дясната за мен лента,намалих и дадох път на Викторио,той разбра замисъла и се шмугна пред мен.Карахме така до Герена,след което на светофара се "престроихме" в нашия си път за движение и най-спокойно отпрашихме по Ботевградско.Свалих прозореца и почувствах вятъра,които нахлуваше в колата.Но така както бях отворил джама чух далечната "свирня" на нашите "приятели" и реших,че не е сега времето да се наслаждавам на возенето.Изпреварих Вик и му дадох знак да ме последва,след което се шмугнахме в малките улички на Сухата река.Върти,сучи,ляво,дясно,половин час сукахме,докато не се озовахме пред къщата на Вик.С дружни усилия отворихме гаража и на магия скрихме и двете возила с намачкани ламарини вътре-зловеща гледка.Тъкмо затваряхме вратите,когато една патрулка случайно мина по улицата пред къщата.
-Дайба тея куки,като хрътки са.-казах тихичко,докато колата ни подминаваше.
Последваха дълги благодарности от страна на моя приятел,последвани от уверения,че винаги бих го направил за него.Разказах му за странното обаждане сутринта и го попитах:
-Какво стана всъщност?
-Еми тъкмо бях тръгнал от нас,когато тоя с джипа ме бутна отзад,и аз просто нямах избор освен да бягам,минавайки покрай вас за да ти "кажа" какво се случва.Некой ни има зъб брат..незнам..
-Значи мило,добре,че не се забави повече от две минутки-обърнах се към милото и я цунках-а тя изглеждаше супер уплашена и трепереше.-сичко е наред душко,живи и здрави сме..
-Благодарение на тебе,брат.-Вик се изцепи.
-Три секунди брат,това е формулата,хаха.
-Начи да,така е.Не си я забравил все пак.
-Е,че как се забравя това,толкова време сме я мислили тая врътка с тебе-ма направо като от Моуст Уонтед излезла
И със смях и шеги се напъхахме в къщата на Викс,докато е21чката на баща му тъжно гледаше,оставена извън гаража.
-Трябва да му я закарам на баща ми скоро..
-Но не и докато не оправим наще возила,брат,сори
Повисяхме с мойто във просторната му къща някво време,след което старият ми приятел ни откара до нас.

Край на пета част!

[Kroki]

Добре е, аре давай още

[spar4o Профил]

Екстра е Гари, довечера искам още
ЕДИТ
УЕееее...и мене ли ме има във втора част ве Супер е , брат.Давай

[ryan83 Профил]

На най-интересното свърши...иначе е мн добро

[randity Профил]

Давай колега и следващата част, че ми стана интересно.

[garry Профил]

Д**ба,тъкмо почти се бях отказал,когато прочетох коментарите ви..Трета част тази вечер!! Благодаря ви за подкрепата!

[Ronka Профил]

Хах интересно
Можете със спарчо да пишете през една част ...той е малко по-груб в изказа, ще е интересно

[spar4o Профил]

Хах интересно
Можете със спарчо да пишете през една част ...той е малко по-груб в изказа, ще е интересно

Хаха, интересна идея. ако няма проблеми може ли наистина да се възползваме от нея!?
ПС: Гари, добре става, давай в същия дух

[Kroki]

ДОбре еееее

[Ronka Профил]

Хах интересно
Можете със спарчо да пишете през една част ...той е малко по-груб в изказа, ще е интересно

Хаха, интересна идея. ако няма проблеми може ли наистина да се възползваме от нея!?
ПС: Гари, добре става, давай в същия дух

Ми аз закво я казвам
Писали сме едно време някво стихотворение с един приятел, само дето аз бях с по-грубия израз и стана много добре

[spar4o Профил]

Йехаа...тогава може скоро да има нова историика благодарение на теб.Щот' аз си мислех да няма толкова скоро че да не ви се натрапвам уж

[Ronka Профил]

На който не му харесва...
Ще чакам с нетърпение

[randity Профил]

Давай колега следващата порция

[HackeD]

Супер чакаме 4-та част!

[Ronka Профил]

Аз с нетърпение 5та с новата е34-ка