Виж темата - Краят на един ден...

от **The7omahawk** » 25 Ное 2011, 22:09

Беше края на есента. От онзи тип вечери, които те изнервят и подтискат, защото иде студена, мразовита зима и колкото и да ти се иска – не може всеки ден да е неделя и да седиш до любимата с чаша горещо кафе пред прозореца гледайки как сякаш навън е снимана картичката, която си й подарил заедно с бижуто купено с коледния бонус. Свечеряваше се, но с нощта не идваха хубавите новини. Вместо да приключват всички задължения, нещата много се усложняваха за нашият Крис. Непрекъснато имаше още и още работа, а часовникът нямаше ни най-малкото намерение да намали темпото. А съвсем скоро любимата му щеше да го чака на гарата, където той трябваше да я посрещне. Доста неприятно е да накараш другата ти половина да чака в точно това неприятно, ветровито и мрачно време сама на място, където едно прекрасно момиче не остава незабелязано. Тя беше много висока, руса и обръщаше главите на всички около нея – момчетата я гледаха с онзи желаещ плът поглед, а момичетата – с типична женска злоба. Единствената мисъл на нашият младеж беше да отиде преди нея. Да я посрещне с букет цветя и да я целуне, да сложи багажът и в колата и да се приберат на топло и да хапнат нещо вкусно. Не беше много, не беше скъпо – нищо не беше. Просто късче щастие в този иначе отвратителен ден.
Но не, и Крис имаше шеф, и той бе като повечето шефове – държащ за всеки малък детайл, търсещ грешното. Той не желаеше да мотивира работниците си, той сякаш не желаеше работата да се свърши качествено – непрекъснато викаше, обиждаше и всичко, което правеше бе да изнервя хората.Никой не можеше да работи изнервен, никой нямаше желание да свърши нещо като хората – просто, защото сякаш никога не го е вършил изобщо. И за това Крис не го понасяше. Не понасяше начинът му на мислене, не понасяше отношението му, не понасяше скъперничеството му. Но той бе млад, още беше студент. Търпеше, пък някой ден ще се оправи.
Най-сетне адът в работата свърши. Неговата бленувана, прекрасна и красива вече му бе звъняла два пъти – чакаше го.И той побърза. Запали колата – добре, че беше тя! Вишневочервена Е36 купе, като за студент – сравнително стегната. Много пари отиваха да се храни този прекрасен 2.5 литров шестак, но тръпката си струваше. Той обичаше тази кола, и винаги му се щеше да има малко повече пари – да оправи онази проклета драскотина на предния капак, който пред университета някой нещастник беше направил с ключ, да сложи по-хубави спирачки, или пък да налее догоре сто октанов. Крис не искаше много, не му й трябваше. Имаше своето ангелче, имаше си колата – беше близо до мечтата. Но нали, малко – но все не стига. Така беше и при него.
Беше се изнервил. Най-неприятно му беше, че нямаше да изненада любимата. Време за букет нямаше, нямаше време за нищо. Запали и тръгна, и този път не чакаше двигателя да се стопли. Първа, втора – муш между тази, муш между онази кола – даа, Крис това го можеше.Определено си беше карач, и знаеше от къде и как. Излезна на един голям булевард. Цедеше трета предавка, километража показваше неприлични стойности – но какво от това...Трябваше да завие наляво, направи го на втора с вратите напред. А красавицата звънеше по телефона, и се ядосваше защо той не вдига. А той караше бързо, караше както може, както му идва – само и само любимата да не чака. Поредния голям и хубав булевард – Крис отново настъпваше. Беше вече тъмно, но светофара отпред светеше зелено. Крис караше, беше толкова близо до любимата...Знаеше, че тя е това, от което има нужда в края на този гаден ден. Две преки, десен и беше там. Даде още газ, колата набираше и беше във вихъра си. Само още толкова малко....
В следващия момент едно момче звънна на приятеля си.
-Ало, къде си? – каза той.
-Тук съм, идвам след малко – още 5 минути и тръгвам.
-Няма да те чакам, писна ми, от 30 минути вися като идиот! Тръгвам, там момичетата ни чакат, ще се видим директно. – затвори и тръгна да пресича улицата.В този момент обаче чу клаксон, спирачки...Точно на две педи от него една кола едва го избегна и изхвъркна от пътя, удари се в един стълб и се завъртя няколко пъти на отсрещния тротоар. Момчето уплашено изтича и видя потресаващо ужасяващата гледка на младо момче, или това, което бе останало от него между разбитите ламарини на една вишневочервена гробница. Той звънна на приятеля си
-За малко да ме убият! Тук стана нещо ужасно, една кола се опита да прелети, но се разби! Няма да ходим никъде, оправяй се с момичетата! Искам да се прибера!
Тези думи момчето от другата страна на линията преразказа и съкрати на прекрасната руса красавица, която седеше до него. Тя ядосано каза, че й е писнало да се занимава с „този навлек” , както тя го наричаше – защото беше беден. Той я целуна, и каза че този път иска да подкрепи приятелят си. Попита я кога ще се видят, тя каза, че Крис е утре на работа цял ден, и нямало проблем да дойде у тях. Той се съгласи и тръгна.
По-късно същата вечер, в едно студентско общежитие две първокурснички се напиха, защото са им „вързали тенекия”...И обещаха да си го върнат на мъжете...