Буревестниците.

[Spit-Fire]

http://www.youtube.com/watch?v=y8aitrMZRYU

Пълен мрак. Слънцето се бе скрило преди седмици и от тогава гъсти облаци бяха спуснали дебели завеси над земята. Понякога валеше, понякога росеше а понякога облаците просто се бяха надвесили тягостно над земята и не даваха нито лъч светлина да падне върху нея. капките дъжд плискаха върху отдавна изстиналия асфалт и се стичаха бавно в канавките покрай пътя. По нищо не личеше тези облаци скоро да заминат далеч от тук и топлината на слънцето да сгрее отново земята. Надежда имаше, но тя намаляваше с всеки изминал ден.
Утрото бе посрещнато с гръмотевици, светкавици, лека мъгла и пороен дъжд. Улиците, пътищата, магистралите - всички те бяха пусти, последните следи оставени по тях бяха заличени от проливните дъждове.
И ето че отново се чу гръм, а след него и синьо-лилава светкавица разцепи полумрака. Но не, това не беше нито гръмотевица, нито светкавица.
Два синкави фара цепеха мрака, приближаваха с огромна скорост и нечовешки гръмове и трясъци. Тъмно синята четириока птица летеше под дъждовните капки, проправяше си път през мъглата устремена напред. Ниско долу, почти до асфалта светеха и два сини халогена. тя се плъзгаше изящно по мокрия асфалт, нито за миг не се поклащаше. Под блясъка на светкавиците четирите и полирани до изящество крака блясваха, зад които светваха и огледалните и дискове. Капките вода се пързаляха с лекота по искрящата и боя, проправяха си път една към друга, събираха се и отлитаха отново във въздуха, В утробата си синята птица носеше 8 гладни и къркорещи стомаха, които работеха заедно за да създават симфония сътворена по начин невъзможен за възприятие от човешки ум, съпроводена с ярко изразено съскане в дадени моменти и силен гърмеж след който и пламък излизащ отзад. Водата по асфалта се завихряше и образуваше огромен облак зад нея. Този облак имаше същия черен цвят, какъвто имаше небето, както и всичко наоколо.
Изведнъж този облак от черен започна да става леко червеникав, след което в далечината зад него присветнаха 2 жълти фара за секуди.
Неусетно червенината на облака се увеличаваше и постепенно той стана почти червен, докато изведнъж от него не изскочи и тя...
...черна като дявола, същата четириока птица, гледаща злобно със своите кърваво червени очи.
Тя бавно се изравни със своята посестрима.
Нейната злоба едва ли би могла да се опише с думи... Зверският рев под капака, съскането което би могло да заглуши дори и гръмотевица както и огромните пламъци и гърмежи излизащи отзад не биха могли да се сравнят с нищо познато ни досега. Светкавиците блесваха и очертаваха само щрихи от нея, описваха изящните и извивки, сякъш тя не искаше да бъде видяна от никой, самото и присъствие беше завоалирано.
Земята се тресеше под колелата на двете царици на пътя, капките трепереха във въздуха и сякъш чакаха тяхното отминаване за да паднат спокойно на земята. Мъглата ставаше все по-гъста, но това нямаше да е пречка за тях, защото те бяха отговорни за това. Мрака от небето се беше пренесал на земята и нямаше скоро да отмине. Не и докато те бяха на пътя, по който никой друг не смееше да излезе. Защото те командваха всичко това, те определяха дали ще вали или не, дали да се разкъсат облаците или тъмнината да продължи да подтиска деня, те и само те можеха да позволят на слънцето да прокара лъчите си през бариерата от облаци, за да дари земята със светлина и топлина. Те бяха цариците, богините и дяволите на пътя. А тези в сърцата им, които ги водеха и ги караха да отмъщават.. отдавна бяха забравени от света. Те бяха лошите момчета. Те са буревестниците...

[Чанев Профил Уеб-сайт]

НЕ си човек Пешо не си човек...

[bivola Профил]

От как те помня не си се спрел Уникален талант си , уникален

[stamen93 Профил]

По принцип присъствието ми в този форум се изразява в това само да чета ,без да пиша насам натам ,но тук не успях да се сдържа ! Това е една от най - добрите истории ,която съм чел до момента ...

[MCPO Профил]

Евала .. Направо настръхнах

[NaKi4_pZ Профил]

Всичко ми беше пред очите.....уникално

[Ronka Профил]

... В утробата си синята птица носеше 8 гладни и къркорещи стомаха, които работеха заедно за да създават симфония сътворена по начин невъзможен за възприятие от човешки ум...

Страхотно написано !

[body Профил ICQYIM]

Това малко от мутренското време.Колко километра имам с Е-34 530-ка.Разцепвах се се от Тигре-Тигре,Радка Пиратка,Лесли Каручка,Мама Берта.... все хитове от средата на 90-тте:mhihi:

[Gari Профил]

Невероятно е написано. Настръхнах докато четях. Браво.

[Bavarec88 Профил]

Уникално

[fenixs Профил]

Представих си го перфектно подробно.Евала.

[HackeD]

Много красиво!

[daniel_e30 Профил]

Абсолютно съвършено !!!!!!

[Maratilov e34 Профил ICQ]

Евла Братко. ..

[acho.rs Профил]

http://www.youtube.com/watch?v=y8aitrMZRYU

Пълен мрак. Слънцето се бе скрило преди седмици и от тогава гъсти облаци бяха спуснали дебели завеси над земята. Понякога валеше, понякога росеше а понякога облаците просто се бяха надвесили тягостно над земята и не даваха нито лъч светлина да падне върху нея. капките дъжд плискаха върху отдавна изстиналия асфалт и се стичаха бавно в канавките покрай пътя. По нищо не личеше тези облаци скоро да заминат далеч от тук и топлината на слънцето да сгрее отново земята. Надежда имаше, но тя намаляваше с всеки изминал ден.
Утрото бе посрещнато с гръмотевици, светкавици, лека мъгла и пороен дъжд. Улиците, пътищата, магистралите - всички те бяха пусти, последните следи оставени по тях бяха заличени от проливните дъждове.
И ето че отново се чу гръм, а след него и синьо-лилава светкавица разцепи полумрака. Но не, това не беше нито гръмотевица, нито светкавица.
Два синкави фара цепеха мрака, приближаваха с огромна скорост и нечовешки гръмове и трясъци. Тъмно синята четириока птица летеше под дъждовните капки, проправяше си път през мъглата устремена напред. Ниско долу, почти до асфалта светеха и два сини халогена. тя се плъзгаше изящно по мокрия асфалт, нито за миг не се поклащаше. Под блясъка на светкавиците четирите и полирани до изящество крака блясваха, зад които светваха и огледалните и дискове. Капките вода се пързаляха с лекота по искрящата и боя, проправяха си път една към друга, събираха се и отлитаха отново във въздуха, В утробата си синята птица носеше 8 гладни и къркорещи стомаха, които работеха заедно за да създават симфония сътворена по начин невъзможен за възприятие от човешки ум, съпроводена с ярко изразено съскане в дадени моменти и силен гърмеж след който и пламък излизащ отзад. Водата по асфалта се завихряше и образуваше огромен облак зад нея. Този облак имаше същия черен цвят, какъвто имаше небето, както и всичко наоколо.
Изведнъж този облак от черен започна да става леко червеникав, след което в далечината зад него присветнаха 2 жълти фара за секуди.
Неусетно червенината на облака се увеличаваше и постепенно той стана почти червен, докато изведнъж от него не изскочи и тя...
...черна като дявола, същата четириока птица, гледаща злобно със своите кърваво червени очи.
Тя бавно се изравни със своята посестрима.
Нейната злоба едва ли би могла да се опише с думи... Зверският рев под капака, съскането което би могло да заглуши дори и гръмотевица както и огромните пламъци и гърмежи излизащи отзад не биха могли да се сравнят с нищо познато ни досега. Светкавиците блесваха и очертаваха само щрихи от нея, описваха изящните и извивки, сякъш тя не искаше да бъде видяна от никой, самото и присъствие беше завоалирано.
Земята се тресеше под колелата на двете царици на пътя, капките трепереха във въздуха и сякъш чакаха тяхното отминаване за да паднат спокойно на земята. Мъглата ставаше все по-гъста, но това нямаше да е пречка за тях, защото те бяха отговорни за това. Мрака от небето се беше пренесал на земята и нямаше скоро да отмине. Не и докато те бяха на пътя, по който никой друг не смееше да излезе. Защото те командваха всичко това, те определяха дали ще вали или не, дали да се разкъсат облаците или тъмнината да продължи да подтиска деня, те и само те можеха да позволят на слънцето да прокара лъчите си през бариерата от облаци, за да дари земята със светлина и топлина. Те бяха цариците, богините и дяволите на пътя. А тези в сърцата им, които ги водеха и ги караха да отмъщават.. отдавна бяха забравени от света. Те бяха лошите момчета. Те са буревестниците...

Много рядко може да ми хареса разказ от тази секция , но това определено заслужава внимание Наистина ми се появи в съзнанието . Очакваме още