Коне цвилят... E60 ///M5 Part I

[Flash Профил Уеб-сайт]

Карал съм Поло 45 коня
карал съм Форд 87 коня
карал съм Пежо 136 коня
... но да караш БМВ 507 коня не е като да го караш, а да ти свърши третото Де и да отидеш по-нататък...

***Този разказ има за цел да ви предаде историята на едно момче,
разочаровано от живота, който живее и яда му от това, че не може по
нинакъв начин дапостигне мечтите си, колкото и достижими да са те.
История за човек, престъпил закона в отчаянието си, за да покаже на
другите, че няма изход от ситуацията, в която се намира в момента. Със
една голяма имотна измама - така започна всичко...***

***Между другото, да направя едно уточнение. Разказът има изцяло автомобилна насоченост, която ще се изрази в следващите части. Някои хора от форума може
да си познаят квартала, както и да се познаят самите те. Нямам за цел
нито да провокирам някого, нито да уронвам престижи, нито никакви черни
помисли. Всички прилики с действителни лица, събития и места са
случайни и са написани за добиване на по-голяма и хубава представа за
развитието на действието в разказа. Обема му ще е големичък и ще пускам
различните части в първото ми мнение чрез редактиране. Също така -
позволявам си да правя промени по вече публикуваното с цел отстраняване
на неточности и разнородни грешки.***


1.

Трясък... Още един... Събуждаш се с чувство, че нищо не е така, както
си си го представял преди броени часове. Когато си легна, преди да
заспиш пиян до козирката. Със мечтите си да караш яки БМВ-та и
мотоциклети с триста километра в час по магистралите на майка България.
Със чувството, че рейсърите в страната са някакви измислени индивиди,
имащи богати майки и бащи, работещи в системата на правосъдието или
правещи някакви политически схеми, които ти не рабираш, но всеки ден се
събуждаш с пържола за закуска и 30 лева джобни за деня. Ти си обикновен
човек, от обикновено семейство, едва събиращи пари да изкарат месеца.
Храна, ток, вода и дребни глезотийки като две цигари и дребни монети,
оставени от майка ти на масата в хола и половин шише бира, което баща
ти не че не е могъл да изпие, но е помислил за теб и ти го е оставил,
за да се оправдае за липсата на още няколко стотинки.

Трясъците идваха от съседа, живеещ 5-тия етаж. Човекът правеше ремот на
апартамента си, като местеше кухнята на балкона, а нея правеше на стая.
Недоимъкът и всичките лишения му бяха писнали и той беше започнал да се
отчайва толкова много, че все-повече започвахме да го виждаме пред
входа с бутилка в ръка - един ден вино, друг ден ракия... Явно беше
започнал да не вижда изход от ситуацията в държавата и в безизходица бе
решил да преправи апартамента си в друг вариант от оригиналия и после
да го продаде.

2.

Казвам се Атанас. 27 годишен български гражданин, родом от София.
Крайният квартал, в който се пренесохме още преди да са завършили
строежа му, израснах и продължавам да се ориентирам и нагаждам във
водовъртежа от новите псевдомутри, дечица на по десетина годинки, които
псуват и говорят за секс като възрастни и гората от нови кооперации,
заличили всички тайни пътечки по поляните от детските игри, не блести с
нищо особенно. Магазини, кафенета, няколко аптеки и метростанция. Двата
супермаркета в другата му (втора) част са като магнит за роми и
съмнителни хора, продаващи часовници "ROLEX" за по пет лева, парфюми
"BOОS" (да, с две о-та) за по 10 и правещи хиляди други неща в разрез
на законите на Република България. "Двойката" - както наричахме онази
част беше и доста по-ромско заселена. На места се виждаха графити
"gEngsta", "L-C" и "BWM", което говореше за образованието и
компетентноста на подрастващите. Разбира се, там живееха и съвсем
нормални хора, някои от които ми бяха много добри приятели. Доста
младежи караха БеЕмВе-та със стикери на задните стъкла и всеки път
когато минаваха покрай мен с каляските си, от гърдите ми се изтръгваше
въздишка, изпълнена с тъга, задоволство и благородна завист.

"Единицата" беше по-спокойна и в нея нямаше толкова хора от
малцинствата. Много живущи, с които сме си играли като малки заедно се
бяха се изнесли отдавна - някои по чужбина, други по баровските
квартали в другия край на София. Истинските ми приятели се брояха на
пръсти, ако въобще можеше да се нарекат такива. Съседите ми във входа
са много добри хора с някои малки изключения - пияницата от шестия етаж
и лудата ми съседка, която при най-малкия шум викаше полиция. Също и
комшията два етажа над мен, правещ ремонт на апартамента си - беше леко
умствено изостанал, но имаше малко останала трезва мисъл, която скоро
време алкохола щеше да отмие...

Поредният трясък ме изкара от мислите ми. Погледнах стенния часовник - показваше единадесет и двадесет и две. Отдавна беше дошло времето да ставам...

[zlatko_baretata Профил]

1-ва част започва обещаващо!

[ryan83 Профил]

Айде чакаме продължението

[BRAAT Профил]

Чакаме следващите части. интересно е , пиши!

[kemakozeE36 Профил]

Обеля's генгстъ шит ревматизъм маафакас

[Flash Профил Уеб-сайт]

Пиша го на .txt в момента и ще го копна. Търпение

[Kroki]

Продължавай, очаква се доста добра история. Ама тоя текст отгоре, разшири го до края. Така все едно е стихотворение.

[Простак Профил]

2ра част

[randity Профил]

Историята има добро начало, хайде да излизат другите части, че се зачетох.
Квартала според мен е Люлин, въпреки, че не само тук се продават Ролекси и Боосове Има и часовници Rado за 15 лв. !

[kemakozeE36 Профил]

Люлин има повече от две части
Ронг Енсър

[Betrayer Профил]

Люлин има повече от две части

ХАХАХАХА Брутален

[А.Марчев Профил]

желаем 2-ра част

[iani qnkov Профил]

продължавай да пишеш така за истинските неща,който всеки ден усещаме голяма част от младите...мн добре започва евала

[Maratilov e34 Профил ICQ]

И яз чакам продалжението.

[nbajani Профил]

Супер е първата част за жалост описва много добре реалността.Надявам се скоро да пуснете и трета част