Моята история...накратко
Модератори: mitaka7, Общи модератори
8 мнения
• Страница 1 от 1
- spar4o
- Потребител
- Мнения: 42
- Регистриран на: 5.02.2010
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: BMW E34 Touring 520i
- Мечтае да кара: BMW E30 M3 V10
Моята история...накратко
Нека ви разкажа малко за себе си от това което съм слушал за мен, това което смятам че съм и някой други маловажни неща.
Така...през далечната 1993 година в семейство Ангелови се роди момченце...на вид здраво-все пак 5 кг беше...измъчи майка си
и така първите няколко годинки малкият Викторио се учеше да ходи , говори и най-вече да прави бели ЖИвота му беше повече от цветущ-с баща механик на рали пилот и майка адвокат малкият Вики си живееше мн добре.Имаше си всякакви глезотии от рода на колички и дрънкулки, а пък на всяко рали беше на писта София или там където се озовеше баща му.Гадното беше че една сутрин ...или обед да беше..техните му съобщиха че тряя да ходи на училище...да ама на него как "му се ходешеее" ...не е за приказване.Както и да е...отиде един път..втори път и така нататък.
И сега ви вадя за малко от приказката за да ви съобщя че продължавам от първо лице...
И те така..живея си аз в една гарсониера в Кв. Надежда, мирно и тихо се права че уча, а всъщтност мисля за съвсем други...глупости.
Първото ми училище беше току да блока ни-15-то СОУ ако някой е запознат...там всички в класа бяхме приятели и всяко междучасие се карахме с другите класове кой клас е по-умен, добър и т.н.Беше много "яко".Както обикновено аз бях душата на компанията.Пусках шеги по всяко време и винаги бях в настроение.Това бяха мн хубави години от моя живот.Да , ама те свършиха след като се преместих 4-ти клас ...не ...преместиха ме 4-ти клас да уча в 41-во ОУ в центъра на софия, с предлог че старото ми у-ще започвало да става "лошо"..и правилно се оказа ама аз тогава не можах да разбера.
Първият учебен ден беше меко казано ТЪП...тъй като в нова компания съм малко срамежлив, нямаше с кой да си говоря и се чувствах супер тъпо...
с течение на времето се запознах с всички от класа и свикнах с тях...но май те не свикнаха с мен.Пак пусках шеги, пак беше весело , но това се забравяше и Викторио беше дебелото момченце, което можеш да си въртиш на пръста...гадно а!?Добре че на следващата година в 5-ти клас дойде едно момче-Стоян с кото се сдушихме и станахме мн добри приятели-имаше същата физика като мен-пълничък, занимаваше се с компютри и имахме обща пирказка..общо взето ми беше готино с него.Вече към 7-мши клас всички се "сдушихме" и всички станахме приятели той като се разделяхме на края на годината..
Дойде и този край на годината ...в този момент всички се обичахме..не преувеличавам..Аз си бях подложил да вляза в "елитното" 7-мо СОУ Св. Седмочисленици.
Тъй като вече от много години помагах на баща ми в сервиза (между временно той се беше отказал от RALLY спорта) све в главата ми бяха колите, двигателите и всичко свързано с тия неща Та дори и на този "паметен ден " -пъвият учебен в новото даскало аз пак си мислех за някакви такива простотии, но в интерес на истината си дадох сметка че мога да мисля и по-след малко за тея "важни" за нашето общество неща и реших да видя какви образи ще имам в моя бъдещ клас.Вдигнах глава и кво да вида..некъф бЕсен дистарикат с мазна коса , която отмяташе през "уше" през точно 10 секунди и някакви негови приятели....явно той им беше нещо като тартор щтот се правеше на мн тежък...погледнах в ляво, след това във дясто, видях някакви други, не толкова цветущи личности, но видях и едно момче-леко хърбаво с кестенява коса..или руса и като мене и той незнаеше 'де да се дене...викам си дай ше го заговора нещо и така от приказка на приказка стигнахме до тва че наскоро е отминало изложението на пистасофия за тунинг автомобили , такива с "барната" музика както и ретро коли...оказа се че и той е фен на колите.Ми супер !!!
В това училище вече "намерих себе си"-пак бях душата на компанията, но тук вече и всички ме слушаха, правеха каквото им кажа-тъй като съм културен първо ги молех , а после имаше среищ от третия вид...с тече ние на времето класа свикна с това и вече ставаше само с "моля"
Дори като пич защитавах по-дребните или правех нЕкви изводи на всеослушание да видят колко съм умен, примерно
Както и да е...дойде и 11-ти клас.вече от това 5-килограмово момченце нямаше и помен...Взех се в ръце и свалих малко мазнинка, позаякнах още малко , не че ми беше малко но за всеки случай абе станах си супер парче-С това русото момчеце бяхме, и още сме първи приятели, а когато се събереме всички от компанията в която сме падат да се смеят...просто сме такива...няма нищо "правено по нас"-тотали натурал демек Сдушихме се с долните и горните класове, станахме "известни " в цялото училище, но не като шутовете и като смешниците ами като хората които знаят как да се забавляват , но когато трябва са сериозни...бяхме с хванали в ръцеи двамата и изкарвахме добри оценки , от което следва че бяхме и по-отпуснати и пред учителите...но не толко ва както пред съучениците..нямаше го умерения мръсен хумор който те кара да паднеш от стола Вече с това момче, Митко всъщтност бяхме неразделни..ако щете наречете ни гейове, на нас ни е все едно...като се сетиме колко простотии сме правили за които незнаете за нас това е най-дребното нещо което могат да ни нарекат
С нетърпение чакам 12-ти клас сега за да се развихрим за последно пред тази публика с Митко
Еми общо взето, най-накратко това ми е приказката на мене...ако започна да разправям всичко което сме правили с въпросният Митко това ще е невъзножно...не защото ще е дълго ами защото не помня всички неща които сме преживяли заедно...ае обичам го тоя човек бе...!!!в тази история нямах намерение да рязправям за сладките и невинни на вид осмокласнички по които с него сме "точили лиги"...това някой друг път...
И като дза край-все още очаквам първият си БМВ-събор, на който се надявам да дойда с Митко, както и със вероятно някоя осмокласничка...стискайте палци че тряя да я крадеме от едно момче , което май само я използва...ама баш си я използва...без "май"...ще видиме кога ще го установи сама това нещо тя и съм 99% процента сигурен че ще дойде при мен тъй като съм й близък..ии все още си мился че не съм в графата "най-добри приятели"
"айде от мене това ще да е, историята е на 100 процента реална...това ми е живота в няколко реда...
Така...през далечната 1993 година в семейство Ангелови се роди момченце...на вид здраво-все пак 5 кг беше...измъчи майка си
и така първите няколко годинки малкият Викторио се учеше да ходи , говори и най-вече да прави бели ЖИвота му беше повече от цветущ-с баща механик на рали пилот и майка адвокат малкият Вики си живееше мн добре.Имаше си всякакви глезотии от рода на колички и дрънкулки, а пък на всяко рали беше на писта София или там където се озовеше баща му.Гадното беше че една сутрин ...или обед да беше..техните му съобщиха че тряя да ходи на училище...да ама на него как "му се ходешеее" ...не е за приказване.Както и да е...отиде един път..втори път и така нататък.
И сега ви вадя за малко от приказката за да ви съобщя че продължавам от първо лице...
И те така..живея си аз в една гарсониера в Кв. Надежда, мирно и тихо се права че уча, а всъщтност мисля за съвсем други...глупости.
Първото ми училище беше току да блока ни-15-то СОУ ако някой е запознат...там всички в класа бяхме приятели и всяко междучасие се карахме с другите класове кой клас е по-умен, добър и т.н.Беше много "яко".Както обикновено аз бях душата на компанията.Пусках шеги по всяко време и винаги бях в настроение.Това бяха мн хубави години от моя живот.Да , ама те свършиха след като се преместих 4-ти клас ...не ...преместиха ме 4-ти клас да уча в 41-во ОУ в центъра на софия, с предлог че старото ми у-ще започвало да става "лошо"..и правилно се оказа ама аз тогава не можах да разбера.
Първият учебен ден беше меко казано ТЪП...тъй като в нова компания съм малко срамежлив, нямаше с кой да си говоря и се чувствах супер тъпо...
с течение на времето се запознах с всички от класа и свикнах с тях...но май те не свикнаха с мен.Пак пусках шеги, пак беше весело , но това се забравяше и Викторио беше дебелото момченце, което можеш да си въртиш на пръста...гадно а!?Добре че на следващата година в 5-ти клас дойде едно момче-Стоян с кото се сдушихме и станахме мн добри приятели-имаше същата физика като мен-пълничък, занимаваше се с компютри и имахме обща пирказка..общо взето ми беше готино с него.Вече към 7-мши клас всички се "сдушихме" и всички станахме приятели той като се разделяхме на края на годината..
Дойде и този край на годината ...в този момент всички се обичахме..не преувеличавам..Аз си бях подложил да вляза в "елитното" 7-мо СОУ Св. Седмочисленици.
Тъй като вече от много години помагах на баща ми в сервиза (между временно той се беше отказал от RALLY спорта) све в главата ми бяха колите, двигателите и всичко свързано с тия неща Та дори и на този "паметен ден " -пъвият учебен в новото даскало аз пак си мислех за някакви такива простотии, но в интерес на истината си дадох сметка че мога да мисля и по-след малко за тея "важни" за нашето общество неща и реших да видя какви образи ще имам в моя бъдещ клас.Вдигнах глава и кво да вида..некъф бЕсен дистарикат с мазна коса , която отмяташе през "уше" през точно 10 секунди и някакви негови приятели....явно той им беше нещо като тартор щтот се правеше на мн тежък...погледнах в ляво, след това във дясто, видях някакви други, не толкова цветущи личности, но видях и едно момче-леко хърбаво с кестенява коса..или руса и като мене и той незнаеше 'де да се дене...викам си дай ше го заговора нещо и така от приказка на приказка стигнахме до тва че наскоро е отминало изложението на пистасофия за тунинг автомобили , такива с "барната" музика както и ретро коли...оказа се че и той е фен на колите.Ми супер !!!
В това училище вече "намерих себе си"-пак бях душата на компанията, но тук вече и всички ме слушаха, правеха каквото им кажа-тъй като съм културен първо ги молех , а после имаше среищ от третия вид...с тече ние на времето класа свикна с това и вече ставаше само с "моля"
Дори като пич защитавах по-дребните или правех нЕкви изводи на всеослушание да видят колко съм умен, примерно
Както и да е...дойде и 11-ти клас.вече от това 5-килограмово момченце нямаше и помен...Взех се в ръце и свалих малко мазнинка, позаякнах още малко , не че ми беше малко но за всеки случай абе станах си супер парче-С това русото момчеце бяхме, и още сме първи приятели, а когато се събереме всички от компанията в която сме падат да се смеят...просто сме такива...няма нищо "правено по нас"-тотали натурал демек Сдушихме се с долните и горните класове, станахме "известни " в цялото училище, но не като шутовете и като смешниците ами като хората които знаят как да се забавляват , но когато трябва са сериозни...бяхме с хванали в ръцеи двамата и изкарвахме добри оценки , от което следва че бяхме и по-отпуснати и пред учителите...но не толко ва както пред съучениците..нямаше го умерения мръсен хумор който те кара да паднеш от стола Вече с това момче, Митко всъщтност бяхме неразделни..ако щете наречете ни гейове, на нас ни е все едно...като се сетиме колко простотии сме правили за които незнаете за нас това е най-дребното нещо което могат да ни нарекат
С нетърпение чакам 12-ти клас сега за да се развихрим за последно пред тази публика с Митко
Еми общо взето, най-накратко това ми е приказката на мене...ако започна да разправям всичко което сме правили с въпросният Митко това ще е невъзножно...не защото ще е дълго ами защото не помня всички неща които сме преживяли заедно...ае обичам го тоя човек бе...!!!в тази история нямах намерение да рязправям за сладките и невинни на вид осмокласнички по които с него сме "точили лиги"...това някой друг път...
И като дза край-все още очаквам първият си БМВ-събор, на който се надявам да дойда с Митко, както и със вероятно някоя осмокласничка...стискайте палци че тряя да я крадеме от едно момче , което май само я използва...ама баш си я използва...без "май"...ще видиме кога ще го установи сама това нещо тя и съм 99% процента сигурен че ще дойде при мен тъй като съм й близък..ии все още си мился че не съм в графата "най-добри приятели"
"айде от мене това ще да е, историята е на 100 процента реална...това ми е живота в няколко реда...
Mr. 6 Cylinders
- daniel_e30
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 96
- Регистриран на: 26.06.2010
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: 03' e46 330d
- Мечтае да кара: Bmw E34 M5
- Детайли за колата: Италиански ковчег, на пътя към възкресението си.
Re: Моята история...накратко
На един дъх!! Браво!! (bow)
Re: Моята история...накратко
Кефи ме, връща ме години назад, браво
Real.Eyes.Realize.Real.Lies
BMW части - оригинални, тунинг и афтърмаркет
BMW аксесоари
Втулки за джанти
Болтове за джанти
BMW части - оригинални, тунинг и афтърмаркет
BMW аксесоари
Втулки за джанти
Болтове за джанти
- em1l
- младши ентусиаст
- Мнения: 279
- Регистриран на: 27.04.2010
- Местоположение: Руси
- Пол: Мъж
- Кара: Го на Ракйя
- Мечтае да кара: на ракия и да си разреждам с вода или бърза HONDA
Re: Моята история...накратко
Малеее Браво! Изживей си последната годинка.Тя баш най-хубава и успех за напред.От сега се ориентирай къде ще кандидастваш
- spar4o
- Потребител
- Мнения: 42
- Регистриран на: 5.02.2010
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: BMW E34 Touring 520i
- Мечтае да кара: BMW E30 M3 V10
Re: Моята история...накратко
Хаха, радвам се че ви е харесало.Това е първата ми тема в този раздел.Мерси за хубавите поже лания
Mr. 6 Cylinders
- Zagy
- нафтения
- Мнения: 6924
- Регистриран на: 4.03.2009
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: го на спомени
- Мечтае да кара: E39 M5 или E46 M3
- B U L L I
- Дон Хуан де Маркофф
- Мнения: 6033
- Регистриран на: 1.06.2002
- Местоположение: Стара Загора/Казанлък
- Пол: Мъж
- Кара: Е30 cardio,Е39,Е36 combainero
- Мечтае да кара: X6 cabrio
Re: Моята история...накратко
интересно е,но не отговаря на правилата за този подфорум.
без да има сърдити
без да има сърдити
http://bayern-bulgaria.net/
"към крайно тежките заболявания се прилагат крайно тежки форми на лечение!"
71% от повърхността на Земята е покрита от вода… Останалата площ се покрива от Мануел Нойер.
8 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани