Шанс в живота.

[Spit-Fire]

За по-добър ефект препоръчвам тези 2 песни, пуснати ЗАЕДНО!
1) http://www.youtube.com/watch?v=9qvglWAHDak
2) http://www.youtube.com/watch?v=AYw7eJYadco


Да започнем с това, че навън валеше. Най-големият дъжд изливал се над земята през последните 30 години.
Точно на този ден преди точно 30 години се бе родил Иван. Със сркомните си 2 килограма и 50 грама лекарите били почти убедени, че това бебе няма светло бъдеще, ще му бъде трудно да оживее, а ако успее, то живота му няма да е пълноценен. И на пук на всички той оцеля, порастна, беше по-дребен на ръст от връстниците си до известно време, а после се изравни с тях, та дори и надмина някои. На двадесет и две завърши първото си висше образование, на 23 завърши магистратура а 2 години по-късно се дипломира като докторант. Кой ли би си помислил, че нашият Иван от скромните 2 килограма и 50 грама ще стигне до тук? Може би скромното му тегло е било компенсирано от силната искра в очите му още при самото си раждане.
И ето, че днес Иван има рожден ден. Става на 30 години - малък юбилей, почти половин живот. Но с кого щеше да празнува той? С баща си. който не беше чувал от години, с майка си, избягала далеч от него, с приятелите си, които забравиха, че днес има рожден ден, с наи-добрата си приятелка от детство, с която беше ограничил контакти, защото беше влюбен в нея от малък или с приятелката си, която вчера му съобщи, че се разделя с него заради друг?
И все пак Иван е тук след 30 години, а дори не са му давали и надежди за пълноценен живот, та дали тези събития биха го сломили духовно? Съвсем не, може би имаше лека тъга в очите му, но все пак не.
И все пак той имаше рожден ден, трябваше да си го отпразнува както подобава, въпреки, че обстоятелствата не го позволяваха напълно.
Стоейки пред прозореца и гледайки непрестанният дъжд, в неговата глава се породи идеята, че трябва да излезе навън и да направи нещо.
След няколко минути той вече беше облечен, обул обувките си, с цигари и ключ в ръка. Набързо метна качулката си, заключи вратата и с бяг прекоси стълбите до 1-вия етаж. За миг се спря под стряхата на входа, поогледа се наоколо и се втурна към колата си.
Беше късно, валеше цял ден, по улиците нямаше жив човек, дори и уличните кучета си бяха намерили подслон. Единствено Иван беше решил да обикаля улиците. А времето и условията му позволяваха да се забавлява по завоите само както той си знаеше.
Изминаха 2-3 часа в забавления. Дъждът утихна съвсем леко.
Иван спря пред един от малкото денонощни магазини в града, наметна се и влезе в него, а после излезе с няколко бири в торбичка и се метна отново в колата.
Но нали това си беше неговият рожден ден, трябваше да си го отпразнува. Запали двигателя и пое отново по улиците с конкретна цел.
Не след дълго на един планински завой Иван отби и паркира под дебелите клони на многовековен Дъб. От там се разкриваше разкошна гледка към града, който беше в полите на планината, както и към околните градчета, селца или просто самотни къщурки, мъждукащи в тъмнината.
Иван усещаше. че това е перфектното място, на което да се осъмоти и да изживее специалния си ден сам. Отвори първата си бира и отпи.
След тази първа глътка се върна назад в годините, тогава, когато видя баща си за последен път. Спомни си с угорчение думите му - "Не искам такъв син - недъгав! Нищо няма да стане от теб!"
Лека сълза падна от окото на Иван, и той отпи за втори път.
Този път беше майка му. Тя си беше намерила любовник, с когото замина далеч, далеч, и го остави с думите - "Ще се справиш, сине!"
Тъгата в очите му, вече ясно личеше. Той извади от джоба си цигара, запали я и започна да я пуши. Последва трета глътка.
Вчера беше на разходка с най-добрите си приятели, а те днес дори не му се обадиха, но дали бяха забравили за него, или просто никога не се бяха сещали?
Почти съкрушен, Иван изпи бирата си на веднъж. Отвори втора, седна на капака на колата си и се загледа в града.
Пред очите му изникна образа, на бившата му приятелка, която го остави точно преди рожденния му ден. Иван недоумяваше дали да е тъжен или ядосан, но предишните събития вече бяха дали ход на вечерта, и той пророни още няколко сълзи.
Дойде времето на третата бира, а след нея и четвърта. Дъждът пак заваля с пълна сила, а Иван стоеше под него, мокър до кости, отпивайки глътка след глътка, пушейки цигара след цигара. На специалния си ден, той беше пиян, самотен и толкова съкрушен. Сякъш 30 години мъка взеха своето си точно днес.
Иван отпи последната глътка бира, която му остана, погледна в бутилката, за да се увери, че е свършила и я захвърли. След това запали цигара отново. Погледа му блуждаеше някъде в далечината, отправен към полу пустия град. В този момент телефона му звънна, защото получи съобщение от скрит номер.
"- Ванка, обичам те, където и да си! От най-добрата ти "приятелка" "
Тънка пияна усмивка се опъна по лицето на Иван. В последствние тя стана по-голяма, и без да чака той хвърли телефона си в колата, запали черното си, изкрящо под капките вода БМВ и отпраши на някъде, някъде напред в живота си, с изцяло ново бъдеще и мечти, както и с изцяло нов човек до себе си.
А никой не му бе дал шанс за живот със скромните си 2 килограма и 50 грама при раждането си. Никой не вярваше в Иван...

[vankatagsi Профил]

Добро е писанието!

[zlatko_baretata Профил]

Тоя голем лигльо, бре, да циври за глупости и да си спомня колко кила се е родил.
Аз на негово място забивам на момента в некой нощен бар и после си викам две смугли каки да се пързаляме до сутринта, а не да смуча вода с повишена трудност под дъжда и под некво дърво, за неква пикла дет ме е оставила. Риба в морето много - а юбилея си е юбилей!

[young30 Профил]

Поздравявам те за идеята с песните, наистина човек настръхва докато го чете!
Колкото до разказа, намирам го за повече от добър.

[kirilov/325i Профил Уеб-сайт]

Много добре написано,колегата по горе да разбере,че не са само тия 2 кила и нещо ...
алкохол

[dichodichev3 Профил]

Ванкаа твоя РД не е нищо приятелю,спрямо моя 21-ви РД .Но нека да не разправям,че ще стане умирисване.

[BRAAT Профил]

И съчетанието на песните е супер.

[А.Марчев Профил]

За съжаление не мога да си пусна музиката поради едни причини ,а до колкото писано ... евала много добре написано найстина колега евала

запали черното си, изкрящо под капките вода БМВ и отпраши на някъде, някъде напред в живота си, с изцяло ново бъдеще и мечти, както и с изцяло нов човек до себе си.

[SPEED_GABROVO Профил]

Евала много добре написано,наистина успя да ме докоснеш,надъхва да не се отказваш,колкото и да те преебава живота.

[Bimmerz Профил]

Аз на негово място забивам на момента в некой нощен бар и после си викам две смугли каки да се пързаляме до сутринта...

До колкото за историята - много ми хареса!

[IceFire Профил]

Уникално е написаното. Иван реален човек ли е?

[fenixs Профил]

И без песните също има ефект.

[Apassionata Профил]

Много истинско... И тъжно... Поне мен ме натъжи...

А Ванката фейс и скайп ли няма Че ако не са те, наистина не знам колко души ще се сетят за рождения ти ден...

[Betrayer Профил]

Луди хора, иначе добър разказ.

[e 46 maniq Профил]

Много истинско...