Един обикновен ден...

[SPEED_GABROVO Профил]

Взе да навлиза романтиката,иначе за Е30ската познах ,че ще се ходи в Надин,поне ще си купи нов потник.

[Делян]

Има и друг проект на Пантата с е36 м40, но е засекретен, понеже са използвани свръх технологии и нечовешки умения. В момента е изтекла информация в подфорум е36 и има тайни снимки и информация от папараци!

[///Явор]

този,нали
http://www.bmwpower-bg.net/forums/viewt ... 8&t=262387

[Делян]

[uCnaHeTcA]

Ама 'що я заключихте като го разкрих дее*а

[zlatko_baretata Профил]

Щеше ми се да има хепи енд, сюжета да се завърти около Пантата и Цвети, чиито баща е механик на автомобилен състезателен отбор, щеше да има още доста интересни епизоди, но...

Пантата се събуди на следващата сутрин и изпита такава жажда, каквато би изпитал само отчаян бедуин под безмилостните лъчи на обедно слънце в пустинна жега. Изтича на подскоци в кухнята и захапа батерията... водата беше топла и имаше вкус на ръжда (панелката беше 30-годишна), но Пантата смучеше жадно като ранен хипопотам пресъкваща локва...

Изведнъж главата му се замая и изпита тяжест в корема... беше смукал прекалено дълго и прекалено много. Седна на стола и се замисли за смисъла на живота. Не след дълго трябваше спешно да премести седящата си стойка върху тоалетната чиния в банята, защото природата искаше своето или както се казва "дивото зовеше".

След ооло 10 минути излезе от банята, олекнал и телесно, и душевно. Утринното слънце пробиваше през 30-годишната дограма и през ранните сутрешни облачета на места, си играеше със светлосенките в панелката. На моменти "сцената" изглеждаше страшна и призрачна, но тези моменти бързо се сменяха със сияйната светлина на ранната лятна утрин.

Навън се чуваше песента на ранобудните птички, първите звуци от разсънилата се цивилизация на 21-ви век, примесени с екзотичния нюанс на балканската действителност, изразяващ се в припискване на автомобилни аларми. тракане на 10-сантиметрови женски токчета и тютюневи задавани кашлици в ранната августовска утрин.

Пантата седеше на стола в кухнята и размисшляваше върху важни екзестенциални проблеми. Като например какво още може да продаде от Е30-ката. В същото време проклинаше кризата и лошия си късмет, които го принуждаваха да разчаства един перфектен двоен стоп Е30. Проклинаше съдбата си. Защото ако имаше само още малко повече начален капитал, нямаше да купи Е30, а направо Е46 и сега щеше да е на съвсем друго финансово ниво!

Нямаше да се налага и да си създава имидж във форума, пишейки измислени теми в "Тунинг" раздела, където се чудеше какво да отговаря на отделните въпроси. Нямаше да се налага... много неща.

Пантата въздъхна тежко и погледна празно по дължината на коридора. Все пак трябваше да се справя някак си с действителността.

Влезе обратно в хола, пусна компютъра и влезе във форума. След известно време, забеляза. че в "Купува" някакъв търсеше стойка от скоростна кутия от мотор М10. Пантата му пусна ЛС с офертна цена 10 лв. След малко получи отговор с насрещна оферта 5 лв. Пантата потвърди предложената цена.

След 5 минути Пантата беше долу при Е30-ката. Приготви непбходимия инструмент и се завря под колата, която си седеше на трупчета. Започна демонтажа на стойката на скоростната кутия. Фасулска работа.

Както си работеше отдолу под колата, Пантата чу писък на гуми и в следващия момент усети невероятен удар, който се стовари върху Е30-ката. Колата хлътна и закри светлината, отразяваща се от асфалта в августовската жега. Пантата, за момент изпита тежестта на целия грешен свят върху себе си. Усещането продължи почти вечно, докато пода на Е30-ката обръщаше главата му встрани и размазваше черепа и ченето му към зърнестия асфалт.

Колата, която удари Е30-ката беше фиат типо. Караше го жена. Тя слезе от колата си и погледна в какво се е удрила... беше някакво старо БМВ, без гуми, без фарове, никому ненужно... Жената се успокои, влезе в колата си и продължи пътя си...

....

В края на дена Цвети седеше замислена зад бара и се чудеше по какъв начин да впечатли несподелената си любов като се появи. Колежката, която я заместваше вече беше дошла и се заемаше със задълженията си.
Цвети гледаше влюбено напред в масата, която я изпълваше с копнеж и тръпка...
- Цвети, за какво мислиш? - попита я колежката.
Цвети се окопита бързо и отговори:
- А, за нищо, днеска чукнах типото без да искам.
- Оли, ама има ли му нещо? - попита колежката.
- Не, ама да видиш БМВ-то дето го ударих, направо се събори на земята! - отговори Цвети щастливо.
Двете девойки се разсмяха, гледайки се закачливо и всяка пое задълженията си.

По това време, пред блок ХХ в Надежда 6, една Е30-ка беше паднала от трупчетата, два крака стърчаха от нея и последните тикове и потрепервания вече бяха отдавна затихнали.

[BRAAT Профил]

тцтцтцтцттц
И на мен щеше да ми допадне повече щастливия край, нооооооо Съдба! Ще чакаме следващия ти герой с нетърпение!

[zlatko_baretata Профил]

Няма да има следващ лирически герой.
Да оставим място за младите майстори на късия разказ да се развиват.

[magareto_yori Профил]

само един човек от тоя форум ме е карал да чета страхотни историй в 2и10 сабален-тва беше ati.
Ти си втория
Радвам се ,че има свежо включване във форума най-сетне,че бях изгубил надежда

[SPEED_GABROVO Профил]

Ем така ще разпродава Е30ската,ся ще стой на сянка под нея.
Много ти се отдава да пишеш историйки,правиш яки сравнения,не се отказвай братле.Баретата рулзз.

[zlatko_baretata Профил]

Аве, ти написа ли си домашните преди да влезнеш във форума?
Докат не пуснеш скенирани снимки на бележника да ти видя оценките, никакво писане!
После заради мойте писания ще излезне, че си си развалил успеха...
И да знаеш, че познавам, като е пипано с фотошоп.

[SPEED_GABROVO Профил]

Кръгла тройка съм бате у даскало,то са е видяло,че ще търкалям само тройки(Е30 пръдня).
Почвай да умуваш следващия тунинг мастър.Вече трябва да минеш на Е36 или Е46 както било модерно за феновете на риболова,важното е да кълват рибките.

[zlatko_baretata Профил]

[zlatko_baretata Профил]

Щом немаш двойки, един финален епизод:

Цвети се прибра вкъщи след края на работния ден в кафето. Беше със смесени чувства. Хем беше доволна, че типото се отърва без тежки щети, само леко огъната броня, хем й беше тъжно, че днес нейния любим не се появи.
Влезна в хола и завари баща си да преглежда някакви документи.
-Здрасти, тате - промърмори умърлушено девойката, седна на дивана и пусна телевизора.
Баща й (бай Ставри) я погледна над очилата и остави дино-графиките настрана.
- Какво има, моето момиче? Защо не си в настроение?
Цвети почувства как една буца тръгна от стомаха към гърлото й и усети, че няма да може да я удържи. В следващия момент избухна неудържимо в ридания и сълзи. Бай Ставри познаваше това състояние при жените и затова мъдро реши да изчака, докато пороя от сълзи и сополи затихне.
- Каквото и да е, не ще да е толкова страшно! - каза бащински бай Ставри - Нали не е умрял човек? - и се усмихна дяволито и окуражително на щерка си.
Цвети се засмя през сълзи и изведнъж сълзите преминаха в смях.
- Така те искам! - каза бай Ставри - Кажи сега какво ти мъчи главичката?
- Тате, искам да ти разкажа за едно момче... висок, строен...
- С къси крака! - допълни баща й.
- Стига бе, тате, слушай...
И оттам се почна, колко хубав бил, колко умен бил, как всички на масата го гледали с отворени усти, докато им разправял за някакъв тунинг... След около час Цвети спря задъхана от многото приказки, но с изкрящи от вълнение очи.
- Има ли нещо, дето да не харесваш в тоя младеж? - попита бай Ставри закачливо, доволен, че дъщеря му вече е възвърнала тонуса си.
- Само джапанките му, тате, едни такива зелени са, с червени ленти! - отговори Цвети през смях.
- Е, едни джапанки ще ги преглътнеш! - каза бай Ставри - Добре, че колата му не е такава.
В този момент Цвети пак се смути за миг, но вече се чувстваше с достатъчно лека душа и беше готова да споделя.
- Тате, ударих типото днес... беше някакво старо БМВ без гуми и фарове, паркирано пред ХХ-ти блок. На типото му няма почти нищо, само леко огънато нещо отпред, ама ти ще го оправиш, нали?
- Обади ли се на човека, чиято кола си ударила? - смръщи вежди бай Ставри.
- Ама то беше някакво старо, без гуми, без фарове... - замънка дъщеря му.
- Няма значение дали е старо БМВ-то, дали е без гуми и фарове... може да значи много за някой! Къде точно се намира колата? Ще ида да оставя на човека телефонния си номер, за да възстановим щетите по колата му!
Цвети видя, че баща й се ядоса и почувсрва срам, защото осъзна, че е прав. Каза му къде точно се намира колата.
- Тате, постъпих лошо, извинявай! - промърмори засрамената девойка.
- Няма нищо, моето момиче, ще се свържа с човека. Но друг път бъди по-отговорна. За теб тази кола може да не означава нищо, но за собственика й може да струва повече от живота му!
Бай Ставри не осъзнаваше колко истина имаше в думите му! Излезе от апартамента и се отправи към посоченото от дъщеря му място. Видя една червена Е30-ка и една купчина хора, които я бяха заобиколили.
"Е, чак толкова ли да е ударена?" помисли си бай Ставри със свито сърце и то не заради изцепката на дъщеря си, а защото му стана тъжно, че това е точно Е30 модел на БМВ. Приближавайки се, бай Ставри видя ударът отпред и отляво. Цялата тълпа от хора, обаче, се беше събрала от дясната страна на колата. Бай Ставри се зачуди доста и мина от другата страна... Колата беше опъната като по конец! Отне му няколко секунди докато забележи два мършави, побелели крака, които се подаваха изпод Е30-ката. Бяха обути в зелени джапанки на червени ленти.
По пътя за дома, бай Ставри се спря в кварталното кафе, където работеше дъщеря му, но сега на смяна беше другото момиче. Изпи набързо една водка, умът ми трескаво навързваше нещата, докато стигна до ужасяващото, но неизбежно оформление на цялата гротестка картинка. С тежка стъпка се запъти към дома. Сутринта към 4ч. стана, взе резервните ключове на типото, натовари старото си прашясало колело от мазето на багажника на тавана на колата и излезна извън града. Към 4:30ч. типото избухна в пламъци. След около час беше просто купчина изгорял метал.

[SPEED_GABROVO Профил]

Браво пак разбиваш,доста се натъжи историята,язък за Типото.