Един обикновен ден...
Модератори: mitaka7, Общи модератори
68 мнения
• Страница 3 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
- SPEED_GABROVO
- ентусиаст
- Мнения: 1003
- Регистриран на: 14.12.2009
- Местоположение: Габрово
- Пол: Мъж
- Кара: дърто Е30
- Мечтае да кара: моята си,ама с неограничен бюджет
Re: Един обикновен ден...
Пантата нещо на квартален семкаджия ми мяза нещо,саде само забавлява дечицата(връстниците ми ).
BMW не е просто марка автомобили,а начин на живот.
- zlatko_baretata
- Мнения: 666
- Регистриран на: 5.07.2011
- Местоположение: с. Искрец
- Кара: Фиат 126р
- Мечтае да кара: Шкода Фабия
Re: Един обикновен ден...
Нищо не си разбрал... той е сериозен тунингист, който все още не е показал възможностите си на останалите...
Отивай да четеш още от първия пост, че гледам - не внимаваш в час! Пиша ти тройка по милост и защото си ми симпатичен!
Отивай да четеш още от първия пост, че гледам - не внимаваш в час! Пиша ти тройка по милост и защото си ми симпатичен!
- SPEED_GABROVO
- ентусиаст
- Мнения: 1003
- Регистриран на: 14.12.2009
- Местоположение: Габрово
- Пол: Мъж
- Кара: дърто Е30
- Мечтае да кара: моята си,ама с неограничен бюджет
Re: Един обикновен ден...
Само не казвай на нашите ,че ша запрат платените канали(не HBO и Cinemax,a сексовете) Продължавай тунинг драмата,да видим ще минава ли тая Е30ска на пет болта,днеска доста се изписа в Е30 форума,трябва да ти е дошла музата.
BMW не е просто марка автомобили,а начин на живот.
- zlatko_baretata
- Мнения: 666
- Регистриран на: 5.07.2011
- Местоположение: с. Искрец
- Кара: Фиат 126р
- Мечтае да кара: Шкода Фабия
Re: Един обикновен ден...
Ич даже не ми е дошла музата!
Последния епизод си го изсмуках от пръстите и то си личи!
Няма вече ентусиасти, които да ме вдъхновяват.
Налага се да чета Е36 раздела, нямам избор.
Обаче там трябва насила да си налагам спокойствие, за да приемам нещата филосовски!
Последния епизод си го изсмуках от пръстите и то си личи!
Няма вече ентусиасти, които да ме вдъхновяват.
Налага се да чета Е36 раздела, нямам избор.
Обаче там трябва насила да си налагам спокойствие, за да приемам нещата филосовски!
- saleen
- старши ентусиаст
- Мнения: 1665
- Регистриран на: 17.04.2008
- Местоположение: Кукерландия
- Пол: Мъж
- Кара: Тъпата кака да маа с черпака
- Мечтае да кара: Кадилакът на Долън
- Детайли за колата: да има джам таван, кожни седалки, музика сватба, 320спринцофка, барнеш копче джам пада....
Re: Един обикновен ден...
И в Е36 раздела има ентусиасти, но Е30-каджиите са с потвърдена диагноза...
Никой не мое ма връне на селу!
- zlatko_baretata
- Мнения: 666
- Регистриран на: 5.07.2011
- Местоположение: с. Искрец
- Кара: Фиат 126р
- Мечтае да кара: Шкода Фабия
Re: Един обикновен ден...
Тая диагноза да не е Е46? Че само тя е потвърдена.
- _galio_
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 140
- Регистриран на: 15.12.2010
- Пол: Мъж
- Кара: ///M43
- Мечтае да кара: в изтребителната авиация
- Детайли за колата: компот в сливов цвят
Re: Един обикновен ден...
zlatko_baretata написа:Ич даже не ми е дошла музата!
... Налага се да чета Е36 раздела, нямам избор.
пробвай в "Купува-Продава", забавата е безкрайна аз от три месеца опитвам да пазарувам, едните не връщат съобщения, другите не оставят координати, трети не разбират какво им искаш ... и в "Недобросъвестни" също е изключително, повечето са добросъвестни, но разсеяни и биха се представили на ниво в сериалче като твоето
лошите шофери отиват в ада ... добрите - докъдето им стигне бензинът
- ///ivanE30
- ентусиаст
- Мнения: 930
- Регистриран на: 22.09.2008
- Местоположение: софия/uk
- Пол: Мъж
- Кара: e60 e30 turbo
Re: Един обикновен ден...
bedrock city racing
- zlatko_baretata
- Мнения: 666
- Регистриран на: 5.07.2011
- Местоположение: с. Искрец
- Кара: Фиат 126р
- Мечтае да кара: Шкода Фабия
Re: Един обикновен ден...
Ванка, да не се позна, бре?
- zlatko_baretata
- Мнения: 666
- Регистриран на: 5.07.2011
- Местоположение: с. Искрец
- Кара: Фиат 126р
- Мечтае да кара: Шкода Фабия
Re: Един обикновен ден...
Като свърши с "Извън темата" и "Страхотни истории", Пантата се отдаде вече на по-сериозни форумни дела и отвори раздел "Тунинг".
Видя, че в темата му за V8-ка бяха писали няколко човека. Почти нищо не разбра от мненията им, но последното мнение го заинтригува. Някакъв катил искаше снимки на лапите на мотора, че даже и с размери. И тук се почна голямото Гууглене... Пантата разглеждаше снимка след снимка, страница след страница, но не намираше задоволителни резултати... след около 3 часа ровене в нетя, Пантата най-накрая намери снимки на лапите, на 45 страница от резултатите от Гугъл търсенето, изкопира ги и ги пусна в темата.
След това с ужас установи, че имаше ново мнение в темата! Някакъв катил го питаше дали е обслужил главите преди да ги сложи! Същото го питаше и за ангренажа!
Пантата му отговори, че не само е обслужил главите, ами и ги е портнал и полирал. За ангренажа отговори, че е чисто нов, включително водачи и обтегачи. Въпросът за главите и ангренажа не го затрудни много, защото се беше подготвил от една друга тема на един друг тунингист като него.
Отдъхна си с облекчение, защото осъзна, че е преодолял поредното форумно изпитание и отново е повишил рейтинга и репутацията си на сериозен тунингист.
След това посети разделите Купува/Продава. Разгледа няколко предложения за дискове и апарати и се спря на едно от тях, с най-атрактивните цени. Вярно, че дисковете имаха ръб, на които можеше да се спъне спринтьор на къси разстояния с препятствия, а апаратите бяха заварявани, но цената беше неустоима. А и по накладките имаше доста материал - 2-3 милиметра! Пантата веднага пусна ЛС на продавача, с предложение за още по-ниска цена. Тъкмо рефрешваше страницата и не вярвайки на очите си видя, че е получил отговор на ЛС-то! Продавачът беше съгласен. Пантата се възхити на търговския си нюх и се поздрави за успешната сделка!
Изпитвайки приятна умора в пръстите си и задоволство от добре свършената работа във форума, Пантата се облегна назад в стола в удобна поза, размишлявайки върху уникалността и величието на собствената си особа.
Картини на бляскавите му успехи в тунинга се редяха една след друга в съзнанието му. Усещаше приятно отпускане и леко замайване, усещаше че почва да се унася и да се пренася в света на Морфей. Една специфична част от мускулатурата му също се беше отпуснала, което доведе до дискретно изпускане на сложни въглеводородни съединения в газообразна форма, но докато миризмата достигна сетивните рецептори на Пантата за мирис, той вече сънуваше Pantata V8-turbo Project! Изведнъж в съня си, той усети странната миризма на LPG (миризмата на сложните въглеводородни вериги вече му влияеше) и видя в съня си как проектът се превръща в Pantata V8-turbo LPG Project! В следващия момент вече беше на пистата, където се състезаваше с яростни мъже, яхнали бързи пистови мотори...
Видя, че в темата му за V8-ка бяха писали няколко човека. Почти нищо не разбра от мненията им, но последното мнение го заинтригува. Някакъв катил искаше снимки на лапите на мотора, че даже и с размери. И тук се почна голямото Гууглене... Пантата разглеждаше снимка след снимка, страница след страница, но не намираше задоволителни резултати... след около 3 часа ровене в нетя, Пантата най-накрая намери снимки на лапите, на 45 страница от резултатите от Гугъл търсенето, изкопира ги и ги пусна в темата.
След това с ужас установи, че имаше ново мнение в темата! Някакъв катил го питаше дали е обслужил главите преди да ги сложи! Същото го питаше и за ангренажа!
Пантата му отговори, че не само е обслужил главите, ами и ги е портнал и полирал. За ангренажа отговори, че е чисто нов, включително водачи и обтегачи. Въпросът за главите и ангренажа не го затрудни много, защото се беше подготвил от една друга тема на един друг тунингист като него.
Отдъхна си с облекчение, защото осъзна, че е преодолял поредното форумно изпитание и отново е повишил рейтинга и репутацията си на сериозен тунингист.
След това посети разделите Купува/Продава. Разгледа няколко предложения за дискове и апарати и се спря на едно от тях, с най-атрактивните цени. Вярно, че дисковете имаха ръб, на които можеше да се спъне спринтьор на къси разстояния с препятствия, а апаратите бяха заварявани, но цената беше неустоима. А и по накладките имаше доста материал - 2-3 милиметра! Пантата веднага пусна ЛС на продавача, с предложение за още по-ниска цена. Тъкмо рефрешваше страницата и не вярвайки на очите си видя, че е получил отговор на ЛС-то! Продавачът беше съгласен. Пантата се възхити на търговския си нюх и се поздрави за успешната сделка!
Изпитвайки приятна умора в пръстите си и задоволство от добре свършената работа във форума, Пантата се облегна назад в стола в удобна поза, размишлявайки върху уникалността и величието на собствената си особа.
Картини на бляскавите му успехи в тунинга се редяха една след друга в съзнанието му. Усещаше приятно отпускане и леко замайване, усещаше че почва да се унася и да се пренася в света на Морфей. Една специфична част от мускулатурата му също се беше отпуснала, което доведе до дискретно изпускане на сложни въглеводородни съединения в газообразна форма, но докато миризмата достигна сетивните рецептори на Пантата за мирис, той вече сънуваше Pantata V8-turbo Project! Изведнъж в съня си, той усети странната миризма на LPG (миризмата на сложните въглеводородни вериги вече му влияеше) и видя в съня си как проектът се превръща в Pantata V8-turbo LPG Project! В следващия момент вече беше на пистата, където се състезаваше с яростни мъже, яхнали бързи пистови мотори...
- BRAAT
- младши ентусиаст
- Мнения: 406
- Регистриран на: 1.11.2008
- Местоположение: Асеновград
- Пол: Мъж
- Кара: мноого черно Е28
- zlatko_baretata
- Мнения: 666
- Регистриран на: 5.07.2011
- Местоположение: с. Искрец
- Кара: Фиат 126р
- Мечтае да кара: Шкода Фабия
Re: Един обикновен ден...
Пантата се събуди в около 7ч. сутринта, както си беше заспал на стола пред компютъра.
Тялото му беше сковано, устата пресъхнала (беше спал с отворена уста, заради гъстите секрети в носа, които се бяха акумулирали в задушната лятна нощ и бяха запушили нормалния достъл на въздух през носа му), а бързите пистови мотори се бяха насмукали с кръв и бяха заминали в бокса.
Компютърът бръмчеше тихо пред него в ранната августовска утрин.
Пантата отиде в кухнята и седна на стола. Последваха обичайните прозявки с изскимтявания в кулминационните точки, това около половин час.
Събуждайки се постепенно, Пантата усети зверски глад. Не беше ял от три дни, караше го само на 3в1 и уиски една вечер.
Отиде до хладилника и макар че знаеше какъв ще е резултата, отвори вратата на хладилника. Гледката му напомни времето, когато го купуваше нов от магазина. Пантата затвори врата бавно. Почеса се по мършавия, но иначе жилав врат и се върна обратно пред компютъра. Влезе в раздел "Продава" и пусна тема за корите на Е30-ката. Имаше снимки предварително качени в сървер. Корите бяха кожени и в добро състояние. Пантата се замисли за цената, която да обяви и в този момент чу специфични звуци от стомаха си, който се бунтуваше срещу 3-дневната принудителна диета, усети и турболенция в горната част на корема... Пантата престана да се колебае и сложи цена 50 лв. за всичките кори.
Поразгледа, форума, прегледа и темата си в раздел "Тунинг". Слава богу, никой не беше писал!
След малко телефонът му извъня. Пантата вдигна и получи насрещна оферта 40 лв. за корите. Тъкмо се замисляше дали да се пазари за 45 лв. и коремът му отново изклокочи. Пантата прие офертата и слезе при Е30-ката, за да демонтира корите.
След около час пантата беше по-богат с 40 лв. и по-беден с 4 кори за Е30 купе двоен стоп.
Изведнъж настроението му се подобри рязко.
Пантата се качи обратно в апартамента, застана пред компютъра и потри доволно ръце, разкърши пръсти и пусна още няколко обяви в "Продава". Не след дълго му запалиха телефона.
В края на деня Пантата беше по-богат с още 200 лв. и по-беден с фарове, стопове, таблото с уредите, жабката и предните седалки.
Пантата се запъти към кварталното кафе.
-3в1 с повече вода? - попита го стреснато момичето зад бара.
Пантата я изгледа с презрение и отговори:
- Дай ми едно уиски и мешана скара! И пусни малко фолк, че ми писна да слушам тия простотии от едно време, дето ги въртите! И ми дай 6 филии хляб!
Седна на масата при местните корифеи на тунинга и докато си пиеше аперитива и чакаше мешаната скара с шесте филии хляб, мълчеше загадъчно, а всички очи бяха вперени в него, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание и всички запреглъщаха с усилие от тягостната тишина.
Мешаната скара дойде и Пантата й се нахвърли като модератор на съгрешил юзър в търговския раздел на форума. Отвсякъде го следяха жадни погледи. След като свърши с мешаната скара, Панатата си поръча още едно уиски, отпи малка глътка и заяви:
- Днес беше един тежък ден!
Последва взрив от възгласи, поздравления и подскоци.
- Кажи, бате, какво става с проекта?
Пантата:
- Свалих корите на вратите и други неща.
Последва нов взрив от ентусиазъм.
- Бате, ти почна да я олекотяваш ли вече, бе бате?
- Гоолем си, бате!
- Това вече става сериозно, бате!
- Бате, колко кила очакваш да смъкнеш, бате?
- Бате, това и сега е изрод, а като олекотиш, не ми се мисли, бате!
Бате....
Пантата, след около пет уискита и след като беше просветлил местните корифеи в тунинга какво смята да прави за вбъдеще по проекта, се беше запътил към вкъщи малко преди полунощ.
На влизане към входа мина покрай някаква Е30-ка и си помисли... ебати изрода, да си остави колата на трупчета... после се загледа по-отблизо и се засмя... "Тая няма и седалки", констатира Пантата и се прибра във входа.
Влезе криво-ляво през входната врата на апартамента, седна на дивана в хола и се пренесе в света на Морфей.
Тялото му беше сковано, устата пресъхнала (беше спал с отворена уста, заради гъстите секрети в носа, които се бяха акумулирали в задушната лятна нощ и бяха запушили нормалния достъл на въздух през носа му), а бързите пистови мотори се бяха насмукали с кръв и бяха заминали в бокса.
Компютърът бръмчеше тихо пред него в ранната августовска утрин.
Пантата отиде в кухнята и седна на стола. Последваха обичайните прозявки с изскимтявания в кулминационните точки, това около половин час.
Събуждайки се постепенно, Пантата усети зверски глад. Не беше ял от три дни, караше го само на 3в1 и уиски една вечер.
Отиде до хладилника и макар че знаеше какъв ще е резултата, отвори вратата на хладилника. Гледката му напомни времето, когато го купуваше нов от магазина. Пантата затвори врата бавно. Почеса се по мършавия, но иначе жилав врат и се върна обратно пред компютъра. Влезе в раздел "Продава" и пусна тема за корите на Е30-ката. Имаше снимки предварително качени в сървер. Корите бяха кожени и в добро състояние. Пантата се замисли за цената, която да обяви и в този момент чу специфични звуци от стомаха си, който се бунтуваше срещу 3-дневната принудителна диета, усети и турболенция в горната част на корема... Пантата престана да се колебае и сложи цена 50 лв. за всичките кори.
Поразгледа, форума, прегледа и темата си в раздел "Тунинг". Слава богу, никой не беше писал!
След малко телефонът му извъня. Пантата вдигна и получи насрещна оферта 40 лв. за корите. Тъкмо се замисляше дали да се пазари за 45 лв. и коремът му отново изклокочи. Пантата прие офертата и слезе при Е30-ката, за да демонтира корите.
След около час пантата беше по-богат с 40 лв. и по-беден с 4 кори за Е30 купе двоен стоп.
Изведнъж настроението му се подобри рязко.
Пантата се качи обратно в апартамента, застана пред компютъра и потри доволно ръце, разкърши пръсти и пусна още няколко обяви в "Продава". Не след дълго му запалиха телефона.
В края на деня Пантата беше по-богат с още 200 лв. и по-беден с фарове, стопове, таблото с уредите, жабката и предните седалки.
Пантата се запъти към кварталното кафе.
-3в1 с повече вода? - попита го стреснато момичето зад бара.
Пантата я изгледа с презрение и отговори:
- Дай ми едно уиски и мешана скара! И пусни малко фолк, че ми писна да слушам тия простотии от едно време, дето ги въртите! И ми дай 6 филии хляб!
Седна на масата при местните корифеи на тунинга и докато си пиеше аперитива и чакаше мешаната скара с шесте филии хляб, мълчеше загадъчно, а всички очи бяха вперени в него, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание и всички запреглъщаха с усилие от тягостната тишина.
Мешаната скара дойде и Пантата й се нахвърли като модератор на съгрешил юзър в търговския раздел на форума. Отвсякъде го следяха жадни погледи. След като свърши с мешаната скара, Панатата си поръча още едно уиски, отпи малка глътка и заяви:
- Днес беше един тежък ден!
Последва взрив от възгласи, поздравления и подскоци.
- Кажи, бате, какво става с проекта?
Пантата:
- Свалих корите на вратите и други неща.
Последва нов взрив от ентусиазъм.
- Бате, ти почна да я олекотяваш ли вече, бе бате?
- Гоолем си, бате!
- Това вече става сериозно, бате!
- Бате, колко кила очакваш да смъкнеш, бате?
- Бате, това и сега е изрод, а като олекотиш, не ми се мисли, бате!
Бате....
Пантата, след около пет уискита и след като беше просветлил местните корифеи в тунинга какво смята да прави за вбъдеще по проекта, се беше запътил към вкъщи малко преди полунощ.
На влизане към входа мина покрай някаква Е30-ка и си помисли... ебати изрода, да си остави колата на трупчета... после се загледа по-отблизо и се засмя... "Тая няма и седалки", констатира Пантата и се прибра във входа.
Влезе криво-ляво през входната врата на апартамента, седна на дивана в хола и се пренесе в света на Морфей.
Re: Един обикновен ден...
Пусни на лично телефона на Пантата да му звънна като запродава оригиналното радио и топката за скорости...
- zlatko_baretata
- Мнения: 666
- Регистриран на: 5.07.2011
- Местоположение: с. Искрец
- Кара: Фиат 126р
- Мечтае да кара: Шкода Фабия
Re: Един обикновен ден...
0878 123 994 или 0896 17 27 67
- zlatko_baretata
- Мнения: 666
- Регистриран на: 5.07.2011
- Местоположение: с. Искрец
- Кара: Фиат 126р
- Мечтае да кара: Шкода Фабия
Re: Един обикновен ден...
На следващия ден Пантата се събуди в поза на разстрелян наркоман на дивана.
Устата му отново беше пресъхнала и цяла нощ беше сънувал гонки с пистови мотори.
Пантата остана в неподвижно съсдтояние, с отворена уста, защото имаше странното чувство, че така е по-добре. Само очите му шареха наляво-надясно, за да се увери, че няма съществени промени в апартамента от предишния ден.
Не след дълго Пантата се окопити и отиде в кухнята, отдавайки се на обичайния си ритуал на прозяваме и протягане.
След това реши, че трябва да си даде малко почивка от тунинга и се замисли какво да прави в този тежък августовски ден. Мисли, мисли и нищо не можа да измисли...
Естествено, имаше лек за това. Влезе във форума и пусна тема със заглавие "Какво да правя днес, не ми се работи и не ми се мисли?" Не след дълго заваляха ценни предложения какво да прави със себе си в този лежерен ден. Пантата прочете внимателно всички мнения в темата и най-накрая реши да избере някакво нестандартно решение. То беше следното:
Отиде в кварталното кафе и застана пред бара. Следеше със задоволство работата на девойката зад бара, предчувствайки предстоящата ситуация, която щеше да му донесе нова репутация и идентичност на непредсказуем и недостижим за кръчмарското мислене клиент.
Девойката зад бара го погледна стреснато и този път, за огромно съжаление на Пантата, не изказа никакво предположение... а той се беше подготвил с контра-поръчка. Вместо това, девойката изхлипа страхливо "Какво ще обичате?"
Пантата не очакваше такъв въпрос и изпадна врменно в безмълвие и духовна нищета. Но бързо се окопити и каза "3 уискита в 1"!. Видя, че девойката зад бара се обърна бавно и тъжно на 180 градуса и предвкуси победата над наглото й отношение, което търпеше от седмици.
Отиде и седна при местните корифеи на тунинга.
Девойката зад бара плачеше тихо, приклекнала до касите за бира в краката й.
Какво искаше от нея този човек?
Той беше мъжа на мечтите й - свободен, с различно мислене, властен (личеше си по непостоянността на поръчките му), компетентен (всички му се възхищаваха на неговата маса и чакаха да отвори уста, като манна небесна от месия)... всеки път, когато я погледнеше, тя изтръпваше от категоричността на погледа му... и въпреки всичко не можеше да предугади желанията му - веднъж 3в1, друг път уиски, трети път вода от чешмата... но как да ги предугади тези негови желания, та тя беше просто жена...
Всяка вечер въздишаше по него и се молеше поне веднъж да уцели поръчката му и да бъде достойна поне за една усмивка от него. Името й беше Цветелина, ни предпочиташе да я наричат Цвети.
Цвети погледна още веднъж несподелената си любов, която отпиваше от поредното уиски и обясняваше на останалите скучни типове (и малолетни) нещо необяснимо и за самата нея. Въздъхна с копнеж, облегна се с брадичка на ръка на бара и се заслуша в думите му. Те бяха песен, която тя би слушала до сутринта!
Устата му отново беше пресъхнала и цяла нощ беше сънувал гонки с пистови мотори.
Пантата остана в неподвижно съсдтояние, с отворена уста, защото имаше странното чувство, че така е по-добре. Само очите му шареха наляво-надясно, за да се увери, че няма съществени промени в апартамента от предишния ден.
Не след дълго Пантата се окопити и отиде в кухнята, отдавайки се на обичайния си ритуал на прозяваме и протягане.
След това реши, че трябва да си даде малко почивка от тунинга и се замисли какво да прави в този тежък августовски ден. Мисли, мисли и нищо не можа да измисли...
Естествено, имаше лек за това. Влезе във форума и пусна тема със заглавие "Какво да правя днес, не ми се работи и не ми се мисли?" Не след дълго заваляха ценни предложения какво да прави със себе си в този лежерен ден. Пантата прочете внимателно всички мнения в темата и най-накрая реши да избере някакво нестандартно решение. То беше следното:
Отиде в кварталното кафе и застана пред бара. Следеше със задоволство работата на девойката зад бара, предчувствайки предстоящата ситуация, която щеше да му донесе нова репутация и идентичност на непредсказуем и недостижим за кръчмарското мислене клиент.
Девойката зад бара го погледна стреснато и този път, за огромно съжаление на Пантата, не изказа никакво предположение... а той се беше подготвил с контра-поръчка. Вместо това, девойката изхлипа страхливо "Какво ще обичате?"
Пантата не очакваше такъв въпрос и изпадна врменно в безмълвие и духовна нищета. Но бързо се окопити и каза "3 уискита в 1"!. Видя, че девойката зад бара се обърна бавно и тъжно на 180 градуса и предвкуси победата над наглото й отношение, което търпеше от седмици.
Отиде и седна при местните корифеи на тунинга.
Девойката зад бара плачеше тихо, приклекнала до касите за бира в краката й.
Какво искаше от нея този човек?
Той беше мъжа на мечтите й - свободен, с различно мислене, властен (личеше си по непостоянността на поръчките му), компетентен (всички му се възхищаваха на неговата маса и чакаха да отвори уста, като манна небесна от месия)... всеки път, когато я погледнеше, тя изтръпваше от категоричността на погледа му... и въпреки всичко не можеше да предугади желанията му - веднъж 3в1, друг път уиски, трети път вода от чешмата... но как да ги предугади тези негови желания, та тя беше просто жена...
Всяка вечер въздишаше по него и се молеше поне веднъж да уцели поръчката му и да бъде достойна поне за една усмивка от него. Името й беше Цветелина, ни предпочиташе да я наричат Цвети.
Цвети погледна още веднъж несподелената си любов, която отпиваше от поредното уиски и обясняваше на останалите скучни типове (и малолетни) нещо необяснимо и за самата нея. Въздъхна с копнеж, облегна се с брадичка на ръка на бара и се заслуша в думите му. Те бяха песен, която тя би слушала до сутринта!
68 мнения
• Страница 3 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани