Ревизия

[R-ko Профил]

Беше задимено,глъчката голяма а прозорците и вратата бяха отворени да става течение.Часовникът показваше час в който войниците ги будеха под тревога а нормалните хора довършваха остатъците от съня си и чакаха финалните надписи.Глъчката беше в кръчмата естествено,а тя в наше село.Симо кръчмаря се беше подпрял с два лакатя на тезгяха,отпуснал глава на дланите си,а двата му клепача от половин час се бореха със закона за гравитацията,а тялото му в поза забранена в ортопедията.
Един петел изкукурига и Симо се сепна.Надигна се тежко и щракна няколко пъти лампата.Хората разбраха намека и след няколко минути се разотидоха.Удари ключа,огледа салона капнал от умора,пък приседна на първият стол и допи недопитата чаша останала на масата.Избърса чело и се дотътри до стаичката зад тезгяха,дето има легло за такива случай и
се отпусна блаженно.
Настана тишина и Симо заспа.Душата му се отдели и отиде към небето,сля се с Бога и изпита
блаженство и идилия.Сънят му таман придоби форма,цвят и се заизпълва със съдаржание и се чу-чук,чук-чук...и после,бам-бам.Симо с нежелание бавно отвори очи.Едното дойде на фокус, изчака търпеливо и другото да направи същото и поизчака още малко и мозакът му включи. Надигна се тежко и се затътри да отключи.По-пътя видя,че е осем часа.Плочата на грамофона
въртеше а игличката припукваше.Псувай ки,рошав и чорлав Симо отключи.Слънцето го заслепи в първият момент и той запремига.Като хвана на фокус субекта пред себе си,тялото и душата му изпитаха зверска болка и загубиха връзка помежду си.Симо остана като включен на пауза и екрана започна да му избледнява.Докато системите му изключваха, само една мисъл мина през
главата му-"Изгорях".
На прага стоеше приведен,слаб човечец с очила и физиономия на гладен плъх.Като видя ефекта който произведе,разбра че няма да получи покана и се шмугна между него и вратата.С ехидна усмивка заоглежда царството на Симо,после предпазливо седна на един стол и гнусливо изчисти с кутрето на едната си ръка,част от масата пред себе си.Душата на Симо се повъртя насам-натам уплашена,пък като неполучи покана да си остане в отвъдното,с нежелание се върна в тялото,тогава мозакът му заприпали като кола с изтощен акомулатор и животът му премина както се казва като на кинолента пред очите му ноо...освен шишета и банкноти,друго нямаше и кинолентата свърши бързо.Съкрушен и примирен,бавно отиде до масата на очилатия и седна срещу него.Опита се да каже една молитва на ум,но след първата строфа се оказа,че не я знае и се отказа.Бавно започна да пресмята щетите и последствията,който щяха да последват.
Плъха включи в разчистването и другото си кутре,след това цъкна с показалец последната троха,огледа доволно покривката пред себе си и сложи чантата на масата.Свали очилата,огледа ги,избърса стаклата едно-по едно с покривката,сложи си ги и нещата започнаха да се случват.
-Добро утро.Вие види се,сте Симо Лапачев.Моля-документите,фактурите,разрешителните и тям-
подобни документаций,ако обичате.
-Колко?
-Моля?Ха ха...Вие ме обиждате.Искам документите и всъо и всях.Анадъмо?
Симо нямаше сили да стане.Толкова години беше въртял кръчмата и всякакви инспектори бяха
яли хляб от него.Този беше нов.Този беше друг.Това означаваше проблем.Проблема се решаваше с пари.Симо мразеше да дава пари,беше свикнал да контролира нещата,но сега не беше в състояние да реагира адекватно.
-К"во...не разбрах?
-Лапачев, разбирам и виждам състоянието ви.Аз съм инспектор и трябва да си свърша работата и като така,Ви помолих нещо.Доколкото виждам,в тази...как да го нарека ъ...примитивна обстановка,Вие извършвате тарговска деиност и според мен...
В това време се паяви Цеко.Стар авер и редовен клиент на заведението и тефтерите му.Нахълта,подмина двамата,отиде до тезгяха с поглед,от който се разбираше,че живота е произлязал не от водата,взе една бира, сложия я на ръба-шибна капачката която едва не му извади окото отскачайки,отпи продължително и с поглед в който всеки учен може ше да види как се заражда живота-рече:
-А сега вади тефтера,че колко ще има да пишеш...
Запали цигара,огледа с поглед вторият си дом и чак сега забеляза жълтото лице на Симо и
човека до него.Махмурлука не му позволи да прецени ситуацията и неестественото присъствие
на очилатия.Беше си селянин и в пълният и в празния смисъл на думата.Ухили се,седна до
него и го тупна по рамото:
-К"во ше пиеш адаш?
Симо продължи да жълтее,а инспектора изгледа Цеко с интерес.
-Извинете ме,но кой сте Вие?
-Абе казвай докато тоя кожодер не се е развикал,аз черпя!
-Благодаря,но за мен е твърде рано.Ще трябва да Ви окажа,защото..
-Абе Симо,от каде го изкопа тоя бе?
Симо изреде цветовете на дъгата и се спря на белия цвят.
-Дошъл съм по-работа.Трябва да направя ревизия и Вие ми пречите.
Цеко се задави.
-К"воо?Кой бе...ти?Ревизия?Симо верно ли бе брат?Ее...Боже,дойде Видовден.Ще падна.
Симо го докарваше на цвят-вар.
-Виж сега мой човек.Ние,дето ни лъже и надписва,ние дето е за нас майка и мащеха,и плащаме и надплащаме не му правим ревизия,та ти ли бе?Ти знаеш ли,че кога човек се роди,кръщене,кога умре все си нямаме и к"во-Симо дава.Кога друго-Симо пак дава,пък кога ще се плаща-ааа-и Симо не знае,ама дава.Ревизия,пфу и се изплю на земята.
Симо се сливаше с най-белия цвят на дъгата.Попипа сърцето си,но като не получи инфаркт,взе недопита чаша от съседната маса и я глътна.
В същото време,влезе даскал Дулчо ухилен.
-Ей Симо,тая бира я сънувам цяла нощ и човек убивам.Я отваряй една бързо,че съм оставил
децата сами в час.Малееей...изгоря ми карантията.-и се обслужи сам.
Инспекторът огледа Дулчо и се отпусна.Явно започна да се забавлява.
-Вие какво преподавате?
-Чакай малко!-даскалът отпи няколко глътки,оригна се и погледна към инспектора блажено.
-Математика.
-А как децата ще научат математиката,като сте рано-рано в кръчмата?
-Никак.То аз не я научих,та те..!-и се изсмя на собствената си шега,но усети че нещо не е на ред.-Ти пък кой си?
Инспекторът се облегна бавно на стола без да откъсва очи от Дулчо.
-Инспектор.Както казах и на ъъ...колеги те Ви,така да се каже.
Бирата в корема на даскала тръгна да излиза.Прималя му.
-Инспектор ли..?-изрече едвам Дулчо почти на фалцет,-Каа..къв инспектор?
Очилатия видимо се забавляваше вече и не го криеше.
-Данъчен инспектор.
В ушите на Дулчо запяха ангели.За един миг беше умрял,сега се роди отново,врътна се на скорост и се озова пред рафта с бутилките.Надигна една и дълго оглежда тавана.Беше прежалтял и той. Усефери се и рече:
-Ей така човек може да получи удар.
-Ъъ...хъ!-дойде от към Симо.
Цеко схвана в общи линий картинката,но липсата на седми-осми и по-горни класове,бяха го замразили във време,малко след деленето на първата клетка.Умствените процеси му бяха чужди само физиологичните му идеха отраки,щото сами се случваха.
-Еее,ще ни извините,но снощи имахме празник и малко попрекалихме. Животът ни не е лек,та си
пазволяваме чат-пат,малко развлечения.-набираше инерция даскалът,като разбра,че не гори
неговата къща.-Симо е злато човек.Аз за негооо..опита се да се просълзи Дулчо и се получи.То беше от ракията,влезнала в бързината в кривото му гърло,но визоулно печелеше за потдържаща роля.
-Предлагам да преминем в банкетната стая и да обсъдим нещата в детайли..а?-и смигна на Симо.
-Ъъъ..хъ!-отвори се само устата на Симо,лицето му не взимаше участие.
Цеко чак сега усети,че положението е сериозно.Осъзна,че запечата ли кръчмата,край на благинките,защото във селските чешми-ферментация няма.Реши и той да помага.
-Ей даскале?Ми,че то може ли банкетна без банкет,бива ли?Отивам да тегля ножа на агнето.
Жената ще го приготви за нула време.Цялото ме мож го изпечем,но ще напържим това-онова,пък останалото ще го завием в един вестник за негова милост да си го приготвят с булката му а?- -и се почеса несъзнателно между четала.
-Браво Цеко,маа...няма да живеем сто години я?-погледна към инспекторът с надежда-А..?
-Ъъ..хъъ!-дойде пак от Симо, но този път участваха и очите му.
Бяха се вторачили във виновника за ситуацията.От годините след войната нямаше подобно разтърсващо събитие,което слагаше на карта бъщият живот на цяло едно село.Следващата дума, или жест, щеше да реши съдбата на приятелят им а и тяхната.
Цеко рошав и небръснат,с отворена уста и догарящ фас,залепнал на долната му устна.Даскала
с костюм два номера по-голям,панталон с три пръста над глезените.Га че ли шивача го е шил подплашен от нещо и след това е сложил край на шивашкият си бизнес.Симо имаше вид на състарено бебе,на което са му взели бонбота и всеки момент ще ревне.Изобщо бяха живописна и трогателна картинка.
Инспекторът понечи да отговори нещо,пък се засмя и се облегна на масата.После раменете му се разтресоха и той избухна в смях.Тримата го зяпнаха опулено.Той се изправи и се хвана за корема.Залитна,папката изпадна от ръцете му и листата се пръснаха по пода.Избиха му сълзи.
Удари си главата в масата,но неспираше.Целият се тресеше от смях със глас и сълзи.Тримката шашнато продължиха да го гледат.След малко се наведе и бършеики сълзите си,заприбира листовете.Изпра ви се и ги изгледа като тъпчеше листята безразборно.Пак избухна в смях, обърна се и залитайки си тръгна.
Няколко минути никой не реагира.Смехът кънтеше в ушите и на тримата.Пръв се съвзе Цеко, сложи показалец на слепоочието си и го завъртя.Отиде бързо до рафта със шишетата,взе едно с ракия, пусна грамофона до дупка и го трясна на масата.Чак тогава Симо разбра,че присъдата е произнесена в негова полза и се завърна при живите. Даскала скочи,хвана Цеко и се започнаха луди кючеци.
Същата вечер,кръчмата не затвори по-обективни причини до сутринта.Следващата също.
Лично на мен ми хареса а и отдавна никой не е писал нещо ново,реших да го покажа. Намерих го из интернет. . Пък нека се опитам и да ви се представя . Щастлив собственик на Е36 от няма и 2 месеца .

[B U L L I]

тази история не отговаря на изискванията за този раздел