А бяха времена....само за 18+

[barty]

Всичко се обърна наопаки точно преди 50 години.
Дотогава хората вечер седяха по пейките пред къщите, ходеха на кино, рядко на ресторант, но каквото и да правеха към 9.30, най-късно в 10 си бяха по къщите.
Хапваха и като нямаше какво друго да правят си лягаха.
И животът продължаваше, но като полов.
Думата „секс” почти не се употребяваше. Със секс се занимаваха в гнилия Запад. Ние просто водехме полов живот с цел продължение на рода.
През есента на 59-а пуснаха телевизията. Отначало тя излъчваше само три-четири вечери през седмицата.
През лятото се беше оженил бате Пешо, комшия от махалата, беше поне 20 годишен, а ние едва бяхме влезли в пубертета.
Един ден се осмелихме да го попитаме:
- А бе, бате Пешо, ти колко често плякаш?
Бате Пешо се позамисли и си призна:
- Ами когато няма телевизия. Тоест във вторник, четвъртък и петък.
Мина не много време, телевизията започна да предава всяка вечер, половият живот закърня, раждаемостта се срина и бедите тръгнаха една след друга.
Добре, че в петък поне пускаха руска програма, та българинът си лягаше по-рано и имаше възможност все още да напомни за себе си.
Не много отдавна ми попаднаха стари броеве на „Жената днес” и „Здраве”, от които можеше да се разбере каква е била политиката през 50-те години по отношение на половия живот.
В една от уводните статии от онова време се цитираше Клара Цеткин, която ясно уверяваше, че половото въздържание в никакъв случай не е вредно, но даже е полезно.
И без Клара Цеткин знаехме, че това е така. Защото когато в главата ти започнат да се въртят разни мръсни картинки, в резултат на което не си доспиваш, производителността на труда пада. А Партията повеляваше: „Петилетката за три години!”
Най-интересното бе, че имаше едни лаф, който не се вписваше в системата. Той бе "Ебе му се като на партиен секретар." Още не мога да си го обясня.
Може би ви направи впечатление, че цитирайки разговора с бате Пешо, обозначих половия акт със забравената дума „плякане”. Можеше да се каже още „шибане” или „ебане” – в Пловдив му викахме „ибани”, но никога „чукане”.
За „чукане” са заговори чак през 80-те години. Думата се наложи в началото на 90-те, когато американските филми станаха толкова много, че започнахме да си внасяме и жаргон – освен всичко друго.
Една колежка навремето започна да работи като преводач на филми и разказваше какъв зор е да се намери синоним на мръсните думи. А те бяха най-много в югославските думи.
На всичкото отгоре зрителите разбираха сръбските думи и се смееха, когато „йебане” се превеждаше с „правене на любов”.
На един югославски филм колежката решила да слага в субтитрите просто многоточия, но шефовете й обяснили, че няма по-мръсно нещо от трите точки. Защото човек може да си помисли тогава всичко.
Другата непозната до към средата на 80-те години дума бе „духане”.
Изведнъж тя стана толкова популярна, че започнахме да я повтаряме по сто пъти на ден.
В стаята, където работих по онова време, имаше една стажантка, която въпреки младостта си беше доста напред с материала. Изглежда тя трудно правеше разлика между метафора и конкретно съдържание и по едно време се намеси свенливо в разговора на по-големите:
- Извинявайте, слушам, че постоянно говорите за „духане”. Не знам дали знаете, но то не се духа, то се смучи.
Девойката имаше пълното право да се усъмни в това, че някои даже по-големи от нея не знаят нищо за оралната любов.
Тази стара като света сексуална техника не беше на мода, смяташе се за нещо отвратително и малко жени скланяха на духане.
Както си спомня един приятел – по-запознат с обществените тайни на градския полов живот в Пловдив:
- Тогава в целия град имаше само няколко минетчийки и всички ги знаеха.
Всъщност викахме „минет” на днешното духане.
Аналният секс пък беше извън всякакви норми. На обществено презрение бяха обречени не толкова жените, които го практикуваха, колкото мъжете. Викаха им „гиризчии” – така наричаха и хората, които чистеха кенефите с ведра и каци.
Тогава не знаехме и думата „мастурбиране”. По-образованите му викаха „онаниране”, а по-простите – чикии.
Постоянно ни набиваха в главите, че онанизмът води до затъпяване, някои даже повярваха до такава степен, че наистина затъпяха.
Много по-късно започнаха да ни успокояват, че навикът не е толкова вреден, но който затъпя – си остана тъп.
Липсата на каквото и да е порно и гладът за храна за онанизма създадоха бригади от „бройкаджии”. Щом се мръкнеше, те тръгваха из града и знаеха къде има мадами, които се събличат, без да пускат пердетата.
На тази техника викаха още „перде кириз”.
Някои пердекиризчии си носеха стълби – най-удобните гледни точки бяха на някой клон – точно срещу прозореца. Е, имаше и жертви на счупени клони.
Храмът на бройкаджиите обаче беше банята „Цар Симеон”. Поне половината пловдивски комсомолци от 60-те години бяха минали през купола на този храм. На най-високото имаше прозорчета и оттам можеха да се бройкат голи мадами.
Миналата година в Сарагоса беше световното Експо. Там България се представи с макет на Панагюрското златно съкровище, а унгарците – с един тъмен коридор с дупки по стените. През дупките можеше да се види баня с голи маджарки в нея.
Познайте пред кой павилион чакаха повече хора?
На купола на банята имаше прекалено голям наплив от жадни за женско голота младежи, така че трябваше да търсим и по-достъпни образи.
Порно списания, разбира се нямаше, но по-смели търговци рискуваха и продаваха тайно преснимани от незнайно къде разголени красавици. Алъш-веришът вървеше най-добре в района на Дома на народната армия – там постоянно се въртяха войничета, повечето жертваха по 15 стотинки, колкото вървяха снимките, и тичаха да се усамотят в кенефите.
При съществуващия дефицит на храна за сексуалните ни фантазии бяхме готови на всичко.
Един приятел събираше с години вестник „Народен спорт” – единствено там можеха да се намерят снимки на жени с голи бедра – или баджаци, както им викахме.
Всъщност като си помисли човек – „Народен спорт” си беше нашенския „Плейбой”.
Как никой не се сети за това, че да го забрани.
Много възбуждащи бяха карикатурите на някой си В.Андреев във вестник „Стършел”. Художникът много обичаше да осмива зозите от онова време и ги рисуваше с големи деколтета и кръстосали крака – респективно заголили баджаци.
И като потеглеше фантазията ни от страниците на вестника…
По-културните и заможни момчета пък си купуваха албуми с репродукции от стари майстори – не заради майсторите, а заради „Голата маха”, примерно.
Аз пък имах един албум със снимки на статуи на голи жени от „Петродворец” в тогавашния Ленинград.
Много обрати съм предполагал, че може да се случат в живота ни, тайно съм си мислил, че един ден може да стане даже така, че с прост паспорт в ръка свободно да излизаме зад граница, но че всяка нощ всеки ще може да гледа свободно по телевизията и ибани, и минети, и каквото се сети човек – никога не съм се и надявал.
Само че който цяла нощ гледа порно, каква работа за родината може да свърши на следващия ден?
Може би затова вече сме на последно място в Европа по производителност на труда.
Но рано или късно ще наваксаме пропуснатото, ще се нагледаме и страната ни ще тръгне напред.

[err0r]

[99ufo99 Профил]

Разказчето е много весело, истинско, и достоверно, но извода накрая ... не е .
В така наречения " загнил, капиталистически, порочен свят" много преди телевизията в нашата мила родина да започне да ни мъти главите, хората си имаха и порно и публични домове и каквато се сетиш храна за душата, но въпреки това са поне 100 г. по-напред от нашето развитие.
Така че, друг ни е проблема ... мързел, шуробаджанащина, и КилипиреЦ да има.. от всяко нещо....

[Runnaway]

Велико.



Евала!

[Mr_Spirit Профил Уеб-сайт]

Браво, наистина много добре пресъздадено!

[saleen Профил]

Твърде правдиво Особености на българската сексуалност...

[SKISA Профил]

кажи ,че си минал през всичко това и направо....! баси! мноо яко...!
аз от половината нататък почнах да познавам някои щрихи....!

[///ivanE30 Профил]

[kemakozeE36 Профил]

готино