Една хубава вечер.

[driver69 Профил]

Девет и половина вечерта. Чудя се какво да правя, палим клавиатурите в скайп и сме кибици. А е събота. И е перфектно за диско, но няма да е това – нямаме 18 повечето от компанията ни, състояща се от четирима. Тримата нямаме. Обаче това никога не е било проблем. Компания от приятели, знаещи се от деца. Истинските приятели, може да се сдърпаме, обаче на другия ден пак ходим заедно по к**ва и пиене. Та това е завръзката на моя разказ. Някой подхвърли идеята в скайп, да взема жигулата на дядо и да ходим да гъзареем. Направих се, че не искам и след пет минути пътувах с кракохода към гаража. Вратата се отключи с превъртане и натиск. Изскърца, а там – бяла и невинна, Жигул’та. Мда, всичките коне там, под леко изкривения след едно подпиране от моя милост капак. Опитах се и да го оправя, обаче нещо не ми се получи много добре. Знаех къде държи ключовете от звяра, взех ги и влязох в колата. Миришеше на стара тапицерия, типичната жигулска миризма. Дадох на контакт с газ до половината, завъртях и оп – запали. Руският звяр на газ заработи. Загрях я малко, за да пази празния ход, излязох от гаража и слязох да затворя вратата. Заключих и потеглих. Първа и след като качих баира след редицата гаражи минах на втора. Боботеше жигулатора, а аз го държах все в ниските. Минах на четвърта, когато стрелката на километража стигна 40. Не бързах, понеже имах един лош спомен от едно ужулване, след което... си тръгнах. Не, не за да не му платя, после намерих човека, излъгах, че ми е роднина шофьора, че сме бързали по работа и ме е пратил да платя. Он се оказа точен и взе точно двайсе лева. Сега си мисля, че може да е бил от КАТ. Късите не светеха добре, но се преживяваше. Включих радиото, стерео – правено преди незнам колко си години. Свиреше очудващо добре. Та набрах 91.4 и увеличих малко след средата, поносимо ниво на звука. Жиграка-тър-таката, мда, кали-като та почна, майкооу. Светофар. Червеното свети, а един приятел отсреща мига с опела. Всъшност т’ва е баща му, ама няма дерт. Мигам и аз. Цъкам мигача за наляво, чакам го да мине и първа с възможно най-бавно изтегляне. Няма никой зад мен или отсреща, че да бързам. Ей с такова темпо стигнах до единия френд. Качвам се да му звъня на вратата, че не чака доло. То отключено, влезнах, извиках и след няколо секунди се показа. Запали и той маратонките. Очертаваше се яка вечер. Слезнахме долу, качихме се в белия лебед(да не се бърка с тоалетна!!!) и пак запалих. Пак с т’ва темпо, мудното. Забрах и другите двама авери и вече бяхме в колата. Ха-ха, оп-оп, са-са. Мда, щеше да е забавно. Имаше на пистата дрифт. Айде натам. Само десетина километра. Пък и с хвърковатата жигула нямаше никакви проблеми. Обаче се отказахме някъде на изхода. Нямаше винетка, не понеже в една дискотека имаше промоция на пиенето, не. Спрях жигулата пред въпросното заведение, фейс-контрола ни пусна, понеже единият имаше лична карта. Влязохме и се кефихме на купона. Аз обаче не пия. Което си е проблем в тея времена. Една мацка ме хареса, обаче нещо ми лъхаше на бъчва, та не се получи. Към два и нещо излязохме от заведението. Пияни дрисли и дрищляци, цветна картинка. Един ме пита имам ли огънче, брат ме нарече. Мне, по абсолютно нищо не съм ти брат, мойто момче. ‘Ма е с маратонки адидас ориджинъл. Вярно, оповръщани, ‘ма оригинални. И малолетните к**ва са му в краката, с повръщаното. Не бе, не съм някой, че да го съдя, просто ми прави впечатление. А и обръщам внимание на тея неща, колко е сганта и колко са хората, особено от моите набори и по-малките. Като му отказах ме напсува. Хитро, сигурно тренира бягане. Обаче нямам ник’во намерение да правя простотии. Качихме се в колата. В жигулата, де. Запалих, пуснах парното, а едното момче запали цигара. Размириса се на некачествен тютюн, булгартабак евтинджос бяха цигарите. Подържах малко оборотите, да не загасне, и тръгнах. Града си беше заспал, само таксита и рядко някой закъснял работник. Заобиколих центъра, понеже правят хайки за алкохол, не ми се иска да ме спрат. Звъни ми телефона:
- Алю?
- Къде си ве??
- Ми тука с белия лебед с аверите са разкарваме...
- Бе идвай у нас, найш къв купон става, наще ги няма...
- Ок, след десет минути сме при вас.
- Айде побързай, земи и водка.
Отидохме, взехме и водка. Качихме с асансьора петте етажа и влязохме в апартамента. Е т’ва е друго нещо вече. Немного пияни момичета и опитващи се да ги напият момчета съответно. Сляхме се с тълпата. Реших да пия една биричка. Отворих си, то в хладилника само това и някакви плодове, здравословен живот водят. Връщам се и оп – подарък. На дивана ми седнала една брюнетка. Бре, аз съм трезвен и тя е хубава. Ебати. Седнах, сипах и на нея. Заговорихме се, не беше пила, поне не й личеше изобщо. Учела в друго даскало, това можеше само да ме радва. Започнах да я омаявам с истории от хиляда и една нощ. Как съм имал разправии с ченгетата и как съм натупвал четирима наведнъж. К’во има да лъжеж. В комбинация с водката, която и наливах успоредно с разказите, условията бяха благоприятни. Оказа се, че баща й бил военен. Малък проблем, ‘ма не нерешим. Стана 4:30, дойде някаква луда съседка да се оплаква, че сме тропали. Музиката беше тиха, та не е разбрала, че слушаме. Изгонихме я, полиция нямаше да викне, на тоя авер родителите бяха уважавано семейство. Па и едни от първите собственици. На мен ми харесваше все повече вечерта. Сетих се по едно време, след втората бира малко, че на единия френд баща му има БМВ. Обаче е в гараж, не го ползва често. Супер. Казах му к’ви мисли ми минават през главата, и след няколко минути бяхме в Жигулата. Аз, момичето, чието име забрайх и тоя същия. В пет без три бяхме в гаража и се опитвах да запаля. Ма пуст дизел, не ще. Псувах, псувах, псувах. Не помогна. Тъкмо праснах вратата и се усетих. Алармата. Проба на няколко копчета и разгеле – пусна нафта помпата и запали. Кеф. Дадох на задна и спях на няколко метра от гаража. Вътре оставих Жигулата, след това – път. Па убав дизел, поддържан. Зелена маслина, те де ес, с достатъчно екстри. Френда много ясно – на задната седалка. Каза да внимавам, че щял да го убеси, ако разбере, че е карал. Мда, по километража изобщо няма да си проличи. Разкарахме се из града. След това помолих аверчето да остане на купона за малко, да свърша малко “работа” с момичето. Не му се искаше да оставя семейната ценност в моите ръце, обаче се нави. А аз – газ. Излязох към Манастир, че там няма куки. 120-140. Понавървява си тая кола, не е като да не върви. Спрях малко преди селото, изключих всички светлини. Накратко: Тихо си говорихме около три минути. Целунах я. Е... любов правихме 45-минутна. Свикнал съм за един учебен час да бягам, няма как. Двигателят го бях оставил да работи.
- Това е живота, м? Да можеше ‘секи ден да е така...
- Щеше да е супер...
Помълчахме, помълчахме още десетина минути. Пуснах веселин’та да посвири малко, че да изгони от женската глава нейна мислите за бъдеще заедно, и реших да тръгваме. Няква лампичка светеше от едно известно време, аа – нафта на изпарения е останала. Нищо де, ше стигне. Тъкмо обърнах и я целунах да направя добро впечатление и така-така, връъъм, крлъклпляккррр. Загасна. Не точно по средата на пътя, но пак си запречваше хубаво. Лошо, а? Мдааа. Звъннах на тва момче да дойде с две десетлитровки нафта, обаче не щя. Да му *** мамата да му ***, кола без нафта ми даде. Вика, че ше се обади на баща си да ме забере. Тоя не е добре, казах да не прай нищо, че ше се върна.
- Красавице, аз ей сега ще се върна, заключи се и ме чакай, става ли?
- Къде отиваш?
- Да взема нафта.
- Побързай, че ме е стах сама.
- Ок.
Па мене ми е много хубаво да се разхождам в тая жега(-3/4), обаче не коментирам. Отидох до селото, па там – петилетка предсрочно. Къде не влезеш, само там няма трактор. Перфектно. Потропах на една врата, обаче не ми отвориха. Не, че имам много пари де, на воля и петнайсе кинта трябва да ми я дадат. Мога и лична карта да оставя. На втората врата отвори един дядо, а кучката вънка много лаеше. Обясних накратко к’во се е случило, къде съм закъсал. Оказа се, че той пък имал освен трактора и дизелов форд. Услужи ми, даже не искаше да вземе парите. Ма аз съм инат. Предложи да ме закара, обаче исках да се понакажа заради простотията си. Та ги пренесох, все пак е няма и километър разстоянието. Наливането беше по-трудоемко. Намерих един парцал, всъшност тениска, явно на бащата на момчето, не ми изглеждаше много стара, обаче добре попи нафтата от ръцете. Запалих с малко повече въртене, докато засмуче, и газ към гаража. Супер – на входа КАТ. Лошо, пари – йок, акъл – многоо. Викам си, някой ще идва, няма да ме видят. Мда, един тир. Заследих го, на кръговото влязохме заедно, гледах да не се отлепям, обаче не – палка. Ейййй, на вашата мама че нейната...Спрях, поговорихме си като бели хора. Искаха си, чак ми стана неудобно. Добро-лошо ченге. И двете прости. Казах, че нямам кинти, обясних им какво е станало, те ‘зеха, че се разсмяха. Аз си поупорствах, накрая се разбрахме. Разсрочено плащане, тоест – бегай айде. Чак не ми се вярваше. Закарах я до тях мацката. Беше станало седем без нещо. Оставих колата в гаража, а жигулата в нейния си. Върнах се вкъщи. Легнах си доволен, имах един спомен, който да разказвам.

[Kroki]

Мисля, че стига като отговор

[Maxmadness Профил]

Радва радва евала

[Zagy Профил]

.....Добро-лошо ченге. И двете прости....

Това ме уби!!!

Иначе много готино разказче

[stkazakov]

Много добре преразказано ! Евала!

[Racer Mani@k Профил]

Зависи от каде го погледнеш

[akula Профил]

мда, и на мен ми хареса
ше взема да се замъкна в некое диско, докат не съм одъъртел съвсем още, явно добре си живее младежта и аз искам така

[vanya Профил]

Хахахах браво наистина

[HackeD]

Супер историйка браво