"Разходката" by Runnaway

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

Е46нтусиаст
Е46нтусиаст
Аватар
Мнения: 1796
Регистриран на: 2.10.2008
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: Прекалено бързо!
Мечтае да кара: BMW E46 ///M3
Детайли за колата: Най-добрата!

"Разходката" by Runnaway

Мнение от Runnaway » 20 Окт 2010, 13:15

Този разказ е художествена измислица.

1. Искам да благодаря на Ряпов, който ме вдъхнови с начина си на писане. Пробвах да използвам неговия стил, за да видя дали ме бива. Това е последният път, в който го правя. Мерси, човече. Знам, че аз бих се почувствал тъпо, ако някой ме копира по един или друг начин, за това искам първо на теб да благодаря. Ако искаш да го изтрия - ще го направя.

Избягах от моя си стил, но имах нуждата да напиша това, което съм написал по-долу. А стилът на писане на колегата ми позволи много по-силно, емоционално и просто да изразя мислите си.

2. Искам да благодаря на всички мои приятели от форума и не само, които ще го прочетат. Май се поолях, но нали знаете, че съм крайно описателен. Дори ми се струва, че претупвам края.

3. Също така искам предварително да се извиня, за цинизмите, главно в началото. Не исках да променям думите си. Нека останат така. Ако модераторите сметнат цинизма ми за прекален - нека затворят темата или я изтрият.

4. Ставам леко комерсиален с този разказ. На мен лично сюжетът ми идваше в главата по време на самото писнае, така че не се сърдете ако има неточности или несвързани неща в него.

Пожелавам ви приятно четене, колеги.

П.С. ИСКАМ ДА СЕ ИЗВИНЯ НА ВСИЧКИ КОЛЕГИ ОТ ПЛОВДИВ. НЯМАЛ СЪМ НИЩО ЛОШО ПРЕДВИД. ГРАДЪТ Е НАИСТИНА ПРЕКРАСЕН И АЗ ИМАМ МНОГО ПРИЯТЕЛИ ОТТАМ. МОЛЯ ВИ ДА НЕ СЕ ОБИЖДАТЕ. Искрено съжалявам, ако все пак съм написал нещо, което ви обижда.
Последна промяна Runnaway на 20 Окт 2010, 13:43, променена общо 2 пъти
E46 КАЛЕНДАР 2017г. >>> http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?f=34&t=413808 <<< E46 КАЛЕНДАР 2017г.

"Съборът" >>> ЦЪК!
"Поредният работен ден" - до Част 6 >>> ЦЪК!
"Разходката" >>> ЦЪК!

Е46нтусиаст
Е46нтусиаст
Аватар
Мнения: 1796
Регистриран на: 2.10.2008
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: Прекалено бързо!
Мечтае да кара: BMW E46 ///M3
Детайли за колата: Най-добрата!

Re: Разходката

Мнение от Runnaway » 20 Окт 2010, 13:15

РАЗХОДКАТА

Тя е още в съзнанието ми. Там е. Не я виждам, но я усещам. Призрак. Сянка. Силует. Няма форма, а само силует. Липсва ми. Боли ме. Стига! Влизам под душа. Усилвам топлата, а после и студената вода, за да е поносимо за тялото ми. То не е виновно. Само съзнанието. Трябва да го изчистя, а не мога да го измия. Не мога да бръкна, не мога да използвам нито коректор, нито копчето Delete. Не ми пука.. уж. Ама ми пука.. Престани да си мислиш глупости, Георги! Топлата вода се спира. Само тя. Ледената вода ме смразява. Не мога да мисля. Т.е. опитвам се да не мога. Не става. Стискам зъби. Пак не става. Спирам водата и излизам. Обличам си хавлията, за да се стопля и подсуша.

Влизам си в стаята. Брат ми пак играе на компютъра. Не се спря това момче. Само да стана оттам и веднага „налазва”. Не разбира ли, че домашните и уроците са по-важни. Ще го разбере, умен е, но много късно. Вижда ме. И почва да дудне.. “Бате, това.. Бате, онова..” Ужас. Не спира. Обличам набързо боксерките, дънките и тениската и „забождам” слушалките в ушите. Поглеждам дисплея на телефона и избирам Ashley Wallbridge – Harmonies. Волуме-то на макс. Тия от Сони Ериксон правят нелоши слушалки. Чувам само това, което искам, а именно – брутален бийт и бас. „Тоя е нечовек!” Телефонът ми вече е в джоба, пресягам се над Чавето и взимам портфейла и ключа за Бимата. През слушалките чувам „Бате, бате, бате..” Господи, защо не си му дал малко повече акъл и съобразителност? Игнорирам го. Ако му кажа нещо, ще стане по-зле. Скачам в някакви чорапи по пътя за коридора, а след това и в маратонките – Пума, черни. Стават за шофиране. Май за това са правени. Жалко, че ги скъсах от носене преди да си купя колата. Псувам се на ум. Докато взимам горнището от закачалката се появява баба ми. Радвам се, че не мога да я чуя какво ми говори, но устните й не се затварят за повече от секунда. Разбирам брат ми защо й е на името. Знам какво ме пита. Казвам „По жени!” в типичен стил, за да я подразня. Много мразя да ме питат къде отивам и кога ще се върна. Никой не се интересува как се чувствам, а „Къде отиваш?” и „Кога ще се върнеш?”. Баща ми пък след отварянето на вратата на апартамент веднага трябва да пита „Георги вкъщи ли си е?” Все едно има нещо смислено да ми казва. Само ме „занимава с глупости”. (Това е цитат от неговите..) Както и да е. Него го няма. Събота е, работи си. Или е в задръстване. Аз поне не му задавам безсмислените въпроси. Къде е – неговата работа си е, кога ще се върне – пак си е негова работа. От къде може да знае един нормален човек кога ще се върне и какво може да му се случи в скапаната ни държава. Ако се замислиш реално е съвсем възможно да си счупиш крак в тъмното (осветлението в София не работи, поне по-голямата част от него, а там, където трябва да има осветление - няма), че може и в светлото, съвсем възможно е да те блъсне някой селяк (като манталитет), просто защото бърза за „на майка си в **за”, съвсем възможно е да те нападнат глутница гладни помияри, които, по принцип, ги храни „милостивата” съседка от другия блок. Тя дори ги защитава. А кой защити брат ми като го нахапаха ? К*ра ми. Но аз помня. Знам кое е кученцето. Ще му *** мамичката. До сега 3 пъти не успях да го блъсна „случайно”, а като ме види и бяга между колите. Без значение дали е светло или тъмно. Кучетата усещали страха, явно това усеща и злобата. Нищо. Аз продължавам да помня.

Вече съм на главната. Още 200 метра и съм в паркинга, а там ме чака тя. Тази, която винаги ще е моя или поне докато аз не преценя, че не я искам вече. Или докато някой друг не прецени, че я иска и не си я вземе. Насила. Аз съм се застраховал. Армейците ми я пазят. Мен ме кефи другият отбор, но това не е от значение. Те каско не правят. Виждам я още преди да съм стигнал до паркинга. Ангелските очи са затворени, а червената лампичка на огледалото в купето мига нетърпеливо. Вече не мисля за болката. Мисля само за удоволствието. Бъркам в десния джоб и напипвам ключа с ключодържател номер 3. Вадя го. Натискам стрелкичката. „Цък!” Двете врати са отключени, багажника също, но той не ми трябва. Отварям шофьорската врата и сядам. Няма какво да правя от другата страна. „Бах, мааму.. Тука е по-хубаво от вкъщи!” Това беше наум. Или гласно. Няма значение. Помислих си го. Пъхам ключа в стартера. Емблемата сочи към тавана. Така ми е удобно. Панелът на новия ми аудиоплейър не е свален. Той там си седи. Поне, докато колата е на паркинг. Спирам музиката от телефона и вадя тапите от ушите си. Натискам съединителя и завъртам ключа в стартера. Симфония! Кофти мислите в главата ми вече ги няма. Мисля само за .. абе, май нищо не мисля. Просто слушам. И гледам. Стрелката на оборотомера леко се повдига, след което се връща под 1. Жълтата лампичка в левия край на таблото ми вади очите. Избирам си някакъв трак на плейръчето, след което свалям ръчната и вкарвам първа. „Айде, мацко, да се разтъпчем!” Бавничко излизаме от паркинга и продължаваме към най-близкото ОМВ.

След има няма 5 минути влизам в ОМВ-то. Всички колонки са пълни. Ибаси змията! Какво става, бе ? Аз, разбира се, се „целя” в първа, че само там има от моя бензин. Пред мен С-класа. 91-2-3-та. От ония мутренските. Лачена. Черна. Със затъмнени джамци. Един квартален с черна блуза с дълъг ръкав и черни дънки и черно всичко се задава към нея и влиза. Пали. Очевидно пали. От къде другаде ще идва черния пушек ? Пф. То това било нафта. Тръгва. Аз премествам колата малко по-напред и излизам. Поглеждам колонката. 20 лева. Евала, пич. Момченцето с флеша и многото обеци се задава. Кисел е нещо. Поглежда ме въпросително. „Карера 100. До горе.” Така се прави. К’ви са тия нафти за 20 лева. Ако ми се караше печка щях да си купя нещо ТеДеИ, дето за 20 лева стигам до морето. Или поне до Стара Загора. С-класа на нафта. Това е като да си купиш Iphone и да си на ваучер. Тъпо, сеш’ се ?! Чакам. 60 литра са си поне 6-7 минути чакане. Нищо. Така и така не бързам за никъде. Светвам се да си проверя гуменките. 2.5, 2.5 .. 2.7 2.7 .. Добре са. Пичът тъкмо му изключи пищова и го вади. Знае, че плащам с карта. Тъпо ми е да ми мерят капчиците до 150 лева, примерно. Влизам към магазина, а пича започва да ми чисти стъклата. Явно му се занимава. Отивам до хладилника и взимам един голям Ред Бул. Не знам защо. Пие ми се. Взимам и малка минерална вода. За после. И отивам да плащам. „Първа.” Подавам си картата. Мацката ми се усмихва. Нещо се заиграва, май. Не ми пречи. И аз й се усмихвам. „Без фактура.” Тя пак се усмихва. Мързи я. И мене ме мързи. Пак си отварям портмонето и вадя лична карта. „Няма нужда. Аз и преди съм ви виждала тук.” Опа! Поглеждам баджа. Надежда. Госпожицата ми подава касова бележка и бележката от транзакцията. „Мерси, Наде.” Усмивка. Учудване. Май я стреснах. Нищо! Ще й пази влага до другата седмица. Мразя найлонови пликчета. Пиенето ми е в лявата ръка, а ключовете от Баварката – в дясната. Не съм я заключвал. Чудя се кога ли ще съжалявам, че не я заключвам по бензиностанциите. Карай! Сядам. Паля. Отварям си Редбул-а, а водата хвърлям на задната седалка. Отпивам една голяма глътка – т.е. половината от „всичките” 335 милилитра. Слагам си колана и потеглям. Плавно. Без цел, без посока. Просто си карам. Събота е.

Някъде на Подуене решавам, че трябва да отида някъде, където няма голямо движение. А и дупки да няма. Егати претенциите. Има ли такова място в България ?! Сетих се. Има. Булевард България в Пловдив. Тръгвам към Цариградско море. Така де – шосе. Колата още не е загряла. Деба тоя термостат, деба! Някъде около Румънското вече се събуждаме. Леко се надигаме над синьото. Около Плиска вече показвахме идеалната среда. Редбулът вече се търкаляше зад седалката ми, т.е. кутийката се търкаляше. Тауринът вече се промушваше по сърдечно-съдовата ми система. Църна маца. Къде видяха нещо църно ? А и котки не виждам. Само някакви с жилетки. И много камери. Намествам се в седалката. Ей са почва интересното. Както си карам на трета връщам на втора. Без газ. Поглеждам в огледалото. Зад мен кара някакъв льольо с Голф. Не му преча, че съм на втора. Ама дава мигач. Явно му преча. Е, не за дълго. Изчаквам го да ме задмине. Гледа ме лошо. Аз му се усмихвам .. с ирония. Мина пред мен. Ок. Започваме. Педалът на газта се натиска постепенно до крайно положение. 3-4-5-6 хиляди оборота. Пускаме газта. Съединител. Трета. Пак до долу. Добре, че е сухо. 3-4-5-6 хиляди оборота. Пак пускаме газта. Съединител. Четвърта. Не ми се гледа с колко карам – няма значение. На пета превключвам около 4 хиляди оборота. И цъкам темпомата. Количката си се движи. 160-170. Де да я знам с колко точно. Стабилна е. Сухо е. Карам си. Уф, физиология. Нужди. Изключвам темпото и отбивам в Лукойла на Ихтиман. Търси се ВеЦе. Намирам. Влизам. Върша си работата. Излизам. Кеф. На излизане някаква мацка ме заглежда. Какво им става на тия жени днес ? Пак скачам в Бимата и се връщам на магистралата. Тоя път по-спокойно. Виждам някакъв с ксенони се засилил. Поглеждам пак. Голф. Същия. Оставям го да ме мине и се залепям зад него. Очите ми веднага се стрелват по задното стъкло в търсене на Нота Бене. Така де – чуденка. Аха. Открита е. В горния ляв край. Почти е скрита от някъв мега, турбо илиенци спойлер. „Аре, Ремус, бегай, че ми пречиш на гледката.” Няма смисъл да му светкам. Само ще го амбицирам. Чакам го да се прибере. Или да му свърши газта. Едно от двете. Не щя. Влизаме в тунела. Той примерно отбива от най-лявата. Аз не. Изравнявам се с него. Просто няма да го пусна да мине пред мене на излизането, нормално. Минаваме покрай ушевите. Те както винаги дебнат от другата страна, че там има по-малко движение. Връщам на трета и казвам чао на другарчето с ГУ-то. Деба, огладнях. Само на мен може да ми се случи да забравя да ям като тръгвам. Веднага се сещам за любимото заведение в Пловдив. Това ще ме стимулира да стигна по-бързичко. Пак цъкам темпомата. И 2 минути след това скачам на спирачките. Някакъв малоумник с Лада изпреварва тир. Тира кара със 100. Ладата – със 105. Намалям. Почти спирам. Чакам. Още чакам. Ебаси мамата. „Аре бе, чиче!” Нервнича си. Характерно е за мен. Разгеле. Зад мен има колона от коли. И идва нещо бързо и с ксенони. Дано пак не е бързиО гоУф. Е, нема не. Баш той е. Изравнявам се с Ладата. Мацка. Абе, кой й е дал на това мило девойче да кара тоя руския танк. Усмихвам се и давам газ, че оня с голфа сигурно е призовал всички пернишки богове на скоростта. Пак се засилвам. След малко съм на летището. И след още малко - в Пловдив. Летището е перфектното място да си бръкна в джоба и да си извадя телефона. Пак съм забравил да си пусна синия зъб. Трудна работа е да работиш с PDA докато караш със 150. Със 100 се ядва. Айде, пуснах го. Телефона се върза с плейъра. Намирам контакта и набирам. Свободно. Няколко пъти. „Ако щеш!” Подминавам Меката на Джънк фууда с около 130, щото там има камера. Антирадар не пищи. Щото нямам. Ще си купя. Или поне така си мисля.

Влизам в Пловдив през познатата отбивка и се насочвам към Центъра. Минавам през тунелчето. Отгоре е Античния. Не знам как се казва улицата. Няма и значение. Срещу Тримонциум завивам в ляво. А после правя обратен и минавам под центъра. Или под пощата. Знам, че местните викат центъра на пространството между Пощата и Бингото, така че и аз така му викам. Така де, минах през подлезчето. После в дясно и търся някаква уличка, която да ме отведе до желаната кръчма. Намирам. Тръгвам по нея. И кръчмата намирам. Спирам и влизам да ям. Мога да изям цяло теле. Или поне половин. Посреща ме много красив местен кадър. Усмихва ми се. Забравям, че съм гладен. „Маса за?” „Ъ,ъ…ъъъъ само за мен.” Егати сервитьорката. Тия трябва да ги махнат, че човек забравя за какво е влязъл. Както и да е. Спирам да я гледам втренчено, най-малкото, защото тя ме повежда някъде покрай масите. Посочва ми къде да седна. Кимам одобрително. Сядам. Сега я зяпам в краката докато си отива. Разтърсвам глава. „Егати!” Пак разтърсвам глава. Тя пак се връща. Носи ми меню. Аз й се усмихвам по най-тъпия възможен начин. По-добре не мога. Тя също ми се усмихва. Губя ума и дума. Викат я от съседната маса. Яд ме е. Поглеждам към съседната маса. Някакви четирима. Здрави. Бицепсите им са колкото бедрата ми. Носят си и кифли. Шанс. Прекрасната сервитьорка изчезва нанякъде. Проследявам я с поглед. И забивам в една точка. Звъни ми телефонът. Вдигам. „Ало.” „Търсил си ме.” „В Майнатаун съм, да пиеме по нещо ?” „Аз съм на Слънчев. Сори.” „Нищо, другия път.” Затварям. Госпожицата пак се появява. „Какво си избрахте ?” „Ъ, ъ…ъъъъъ..” Толкова тъп не се бях чувствал отдавна. Някакси успявам да се извиня и да прикрия малоумието си с усмивка. „Може ли още една минутка ?!” Какво дали може още една минутка ? Много си тъп, Саше! Веднага дърпам менюто и започвам да ровя за нещо пилешко. Умирам от глад. Готов съм. Чакам я да се върне. Връща се. „Минерална вода, зелена салата, пилешки шишчета и картофи „Соте”. Като къртечница съм. Тя се усмихва и отива да отнесе поръчката ми. Не ме пита за хляб. Ма аз и не искам. Седя и гледам тъпо. Любов от пръв поглед, а ? К’во ли се заблуждавам. Забивам нос в масата. От съседната маса се чува някаква песен от нечии телефон. „Твоят поглед е олеле майко..” Ох, олеле майко, ще повърна, а още нищо не съм ял. Слава Богу тоя дето го търсеха вдигна. Обръщам поглед към кифлите – руса, руса, на кичури, руса. Добре. Три от четири. Мъжагите няма да ги описвам повече. Явно бяха на принципа „по-добре тъп и здрав, отколкото само тъп.” (Из Сурат-тефтер фитнес късметчетата) По масата телефони, ключове от разни коли и апартаменти и портфейли. Както и да е. Това не ме интересува. Дай да зяпам мацката, току виж ми е излязъл късмета. Хубаво. Зяпам. Ту се вижда, ту не се вижда. А, идва. Усмихвам се. Донася ми водичката и салатата. Найс. Аз вежливо благодаря. Забравил съм да си измия ръцете. Мразя се. Нищо. Ще ям с приборите. Така и така нямам хляб. Е, не! Не мога. Ставам и отивам да се мия. Влизам в бункера. Много яко. Измивам се и излизам. Връщам се на масата и се приготвям да ям. Зехтин ? Привиквам девойчето с усмивка и повдигане на едната ръка хоризонтално. Мразя подвикванията и щраканията с пръсти. Гарсон! Не, мерси. „Извинявайте, имате ли зехтин ?” Супер-мега услужливото девойче, прибягва до някъде и се връща с оливиера малко по-различна от наличната ми. Овкусявам. Изяждам. Тъкмо свършвам със салатата и се появява и основното. И него го изяждам. Още съм гладен. Кофти. Викам девойчето. „Извинявайте (много мразя да говоря на ТИ със сервитьорките), бихте ли ми препоръчали някакъв десерт ?” Госпожицата започва да прехапва устни. Лошо. За нея. „Разбирам. А в колко свършва вашата смяна ?” „Няма значение.” Момичето нещо се смути. И избяга. Сдухах се. Върна се със сметката. Явно иска да ме изгони. Отварям. Гледам. Касовата бележка. 20 лева сметка. Ама нещо не е като хората. Обръщам касовата бележка. И .. 08833***** Ясно. Бай Георге, те ти десерт. Отдолу пише. Звънни ми след час. Поглеждам към часовника си. Тисо-то показва 12:00. Слагам 25 лева в артикула за сметки (не му знам името) и тръгвам да излизам. Спирам се за няколко секунди, за да намеря мацката. Тя ме вижда и пристига. Гледа ме странно. Аз й подавам сметката й и казвам мерси. „Ще се чуем.” Къси-дълги с левия фар. Излизам от заведението и си търся колата. Качвам се. Слагам панелчето. И междувременно търся един телефон. Контактът започва с BMW и след това е името на въпросния субект. Разговорът е точно 59 секунди. Питам го за автомивка и недолнопробен хотел с прилични цени. Паля бимата. Усмивката се удължава с още няколко сантиметра. Деба, ще се разкикерча. Връщам усмивката в изходно положение и се засилвам към посочения адрес на автомивка. За мой късмет няма нито една кола, която да чака.

След 40 минути колата светеше вътре и вънка, а цената беше около 2/3 от тази в София. Кеф. Даже специално огледах М-стайл джантите за мръсотия. Нямаше и едно петно. Дори и от онези „забравените” или „случайните”. Кеф. Оставих дори и бакшиш на момчетата. 13:00. Бъркам в джоба и вадя касовата бележка. Започвам да набирам. Ръцете ми треперят. Въздухът ми не стига. В гърлото ми се появява някаква буца. „Мечка страх, мен не страх!” Набирам. Свободно, първи път, втори път, трети път.. и тъкмо се отказвам и отсреща някой вдигна. „Ало.” Познат женски глас. „Здрасти. Каза да ти звънна след час, нали не съм подранил.” „Не! Точно навреме звъниш.” „Къде ще се видим ?” „Ами аз сега излизам от ресторанта.” „Чакай ме там.” „Идвам след 5 минути” Червена слушалка. Аз такова нещо на телефона нямам. Имам END CALL. Та – Енд Кол-вам. Допивам си фрешчето и изчезвам от автомивката с пилежи. Момчетата ми махат. И аз им махам. Ще се върна някой път. Точно на петата минута спирам пред ресторанта. Девойчето ме чака. Свалям стъклото. Тя ме вижда и се качва. „Аз трябва да се оправя.” „Ок.” „Не разбираш. Трябва да се прибера. Искам да се изкъпя. Карай към нас.” Ясно. Карам към тях. Стигаме до някаква къща. Някъде си. Още не й знам името. Нито тя моето. То не пречи. „Хайде, идвай.” Заключваме колата и влизаме в къщата. Къща на два етажа. Нормална. Хубава, чиста, семпла. „Искаш ли нещо за пиене ?” „Не, мерси.” Девойчето изчезна. Аз си седя на дивана. Добарах някакво дистанционно за телевизора срещу мен. Куче не чувам. Това е хубаво. Страх ме е от домашни любимци. Намирам картуун нетуърк. Еваларка – Самурай Джак. Много ме кефи това детско. Епизодът свърши. Чувам някакво тропане от банята. Ставам и тръгвам натам. Чукам. „Всичко наред ли е ?” „Да, да. Излизам след малко.” Връщам се и сменям на Евроспорт. Нещо съм се зазяпал. Мацката влиза. По хавлия. И аз изциклям поглед. „К’во стана ?!” Набързо се превръщам отново във вярващ и изпращам благодарствени думи към Всевищния в съзнанието си. След което се връщам в реалността. Госпожицата директно ме бутна на дивана и съблече хавлията. Егати, разходката, егати обяда, егати десерта. Да не навлизаме в подробности. Хубаво беше. Ама тя иска още. Правя си устата дали някой няма да се връща от някъде. „Тц.” Трудно се говори докато имаш чужд език в устата си. Разбрахме се. Продължаваме. Местим се в банята. И свършваме в спалнята. Заспал съм. Т.е. заспали сме. Събуждат ме нечий палави ръце там, където не им е мястото. Айде пак. Хубава работа. Вече само си лежим. Нищо не казваме. Тя е легнала на рамото ми, пък аз гледам в тавана. Разбирам защо цигарите след секс са хубаво нещо, всичко би ти се сторило хубаво след такъв секс. Дори и целина да изпушиш. Тъкмо си го помислих и девойката се завъртя и извади нещо от шкафчето си. Пф. Кимам одобрително. Смея ли да се възпротивя. Мацката пали и опъва, после аз, после тя, после аз.. като в секса. После пак секс. И пак съм заспал.

Събуждам се и поглеждам през прозореца. Тъмница. Ясно. Проспах си живота. Не че се оплаквам. Леко отмествам мацката в страни и влизам да се изкъпя. Излизам. Обличам си дрехите и отивам в кухнята. Намирам някакви зеленчуци и правя салата. Като гледам да не си отрежа пръстите. Краката ми треперят, но аз предвидливо съм седнал. Но те пак треперят. Егати. Намирам някакъв зехтин и сирене. Овкусявам салатката и вадя някакви чинии и прибори. По едно време поглеждам към вратата. Ненаситницата се увила в чаршаф и ме гледа какво правя. Поглеждам я. Тя се усмихва. И аз се усмихвам. И пак ми скача на врата. Отива й „ненаситницата”. Гледах да не разбутам приборите и купата със салатата. Как да е. Пак минахме през банята и сядаме да ядем. Поглеждам си часовника. 00:00. А, честито. Хубаво де. Така и така нямаше какво да правя в неделя. Освен да ритам от шест, пък то не се знае дали ще играя изобщо. Ще звънна сутринта да питам дали им трябват хора. Ако не оставам до неделя вечер. Хапнахме и пак в леглото. Няма да разказвам повече. В един момент изключих.

Сутрин е. Отварям очи. Поглеждам си часовника – 08:30. Търся ненаситницата с поглед. Няма я. Мамка му. Обличам се. Отивам в банята. Търкам си зъбите с паста .. С показалеца, че не си нося четката. Стигам в кухнята. Госпожицата само по престилка. Кафе/чай и закуска. Евала. Закуска с десерт. Пак. „Ще ме закараш ли до ресторанта. Втора съм и трябва да съм там към 4.” Ама разбира се. Само се усмихвам. Естествено, че ще я закарам. Хвърлям един поглед към 46-цата. Там си е. Чака ме. И тя. Ужас. Госпожицата влезе да се оправя за работа. Аз пак пуснах картуун нетуърк. Бен Тен. Искам и аз такъв часовник. Баси лачения. Бен наби лошите и стана време да карам девойчето на работа. По пътя си говорихме. Казах й, че ще й се обадя като се прибера в София. Тя се усмихна. „Искам да те видя пак.” Изчервих се. „Обещавам.” Спрях пред ресторанта. Последва 5 минутна раздяла между езиците ни. После прегръдка. Тя излезе, а аз пак останах сам. Погледнах емблемата пред мен. Синьо-бяла. Стиснах волана. Ляв мигач и газ към София. По магистралата беше доста натоварено. Над 140 си е опасно. За това набримчих 140 на темпомата като леко се отклонявах от лявата лента при наближаващо Порше или С-класа АеМГе от задната ми страна. На Горублянското ханче нЕма минаване. 4 светофара. Ма аз съм тЕрикат – направо през Дружбето. И към нас. Паркирам си колата. Целувам емблемата на волана. Боцвам си слушалките в ушите, а жака – в телефона и пак познатото парче от вчера сутринта Ashley Wallbridge – Harmonies. Доста хармонично. Крача към нас. Едвам, едвам. Стигам до входа. Отключвам. После си отключвам и вратата на апартамента. За около 15 секунди се озовах в леглото. Брат ми пак е на компютъра. И пак дудне. Баси, само в София ли времето е спряло ? Поглеждам си телефона. Смс. „Shte mi lipsvash tazi nosht.” Че как. Усмихвам се. Ставам. Влизам в банята. Познатото упражнение от вчера – първо горещата, после студената вода. Но сега не мисля за никой. Не мисля за никого и нищо. Празен съм. Изпразнен от съдържание. В главата, де. Боли ме. Вътрешно. Сам съм, отново.
Последна промяна Runnaway на 22 Окт 2010, 10:08, променена общо 1 път
E46 КАЛЕНДАР 2017г. >>> http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?f=34&t=413808 <<< E46 КАЛЕНДАР 2017г.

"Съборът" >>> ЦЪК!
"Поредният работен ден" - до Част 6 >>> ЦЪК!
"Разходката" >>> ЦЪК!

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 193
Регистриран на: 12.07.2009
Местоположение: Paris
Пол: Мъж
Кара: е46 & е60 2006

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от nedkoo » 20 Окт 2010, 15:49

Колега както Винаги на ниво много готина "Разходка" ама няма ли довършиш предишната история :mhihi: :mhihi:

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 78
Регистриран на: 29.06.2009
Местоположение: karlovo
Пол: Мъж
Кара: e36 318-жената,e34 520-аз

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от shumanski1 » 20 Окт 2010, 16:43

Браво браво :bowdown: .
Дори си и пуснах въпросната песен,та все едно бях там

:bowdown: :bowdown: :bowdown:

С Ряпов, сте сила
Изображение

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 795
Регистриран на: 16.07.2009
Пол: Мъж

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от driver69 » 20 Окт 2010, 22:05

Колега, доста добре е станало, особено пък щом има джиджи-биджи :mhihi: .
Харесва ми, имам само една препоръка - раздели в абзаци.
Айде очакваме нови :)

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 218
Регистриран на: 4.05.2009
Местоположение: Варна
Кара: Е39 525d

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от bawarec 73 » 20 Окт 2010, 22:11

Браво колега страхотна РАЗХОТКА, :yes: а ти както винаги си на супер високо ниво! :bowdown:

Е46нтусиаст
Е46нтусиаст
Аватар
Мнения: 1796
Регистриран на: 2.10.2008
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: Прекалено бързо!
Мечтае да кара: BMW E46 ///M3
Детайли за колата: Най-добрата!

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от Runnaway » 21 Окт 2010, 2:21

Ryapoff написа:Колега, доста добре е станало, особено пък щом има джиджи-биджи :mhihi: .
Харесва ми, имам само една препоръка - раздели в абзаци.
Айде очакваме нови :)


Приемам. Ще го формулирам. Просто така беше в Word-а.

Преди няколко часа ме нападнаха. Имам си направо нова история, този път - реална.
E46 КАЛЕНДАР 2017г. >>> http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?f=34&t=413808 <<< E46 КАЛЕНДАР 2017г.

"Съборът" >>> ЦЪК!
"Поредният работен ден" - до Част 6 >>> ЦЪК!
"Разходката" >>> ЦЪК!

Потребител
Аватар
Мнения: 3
Регистриран на: 4.01.2010
Местоположение: Stud. gr. Sofia ,Sandanski, Bulgaria
Пол: Мъж
Кара: Astra G X16XEL
Мечтае да кара: BMW !

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от Kiril_k » 21 Окт 2010, 3:05

Колега много добра история ! Направо влезнах в филма,продължавай само така ! :ok:

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 324
Регистриран на: 27.12.2005
Местоположение: София
Кара: Audi Cabriolet 1.8T,Audi A6 4.2

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от vectra » 21 Окт 2010, 12:25

Много добре колега! Поздрави
Нито ми се пее, нито ми се смее, а ми се живее

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 170
Регистриран на: 24.07.2009
Местоположение: София
Пол: Мъж

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от pampo » 21 Окт 2010, 15:41

Историята е чук!
Тея на Ряпов също са много добри, ма там не ме кефи как постоянно пребива разни хора, въпреки че е със натрошени ребра, прекалено нереално е. Тук всичко е ток...

Поздравявам и 2ма ви : )

gangstera
Аватар
Мнения: 140
Регистриран на: 6.07.2010
Местоположение: MY HOUSE
Пол: Мъж
Мечтае да кара: E46///M3 Е92///M3 E39///M5 E60///M5 F10///M5 F13-F06///M6 F01///7er

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от ryan83 » 21 Окт 2010, 20:13

Историята кърти много :bowdown: :bowdown: Евала много добре написано :yes: и песната също много добра.
Тея на Ряпов също са уникални. Поздрави!!
Ако имаш каквото е необходимо...
можеш да имаш всичко

Изображение

Дон Кроки
Аватар
Мнения: 2686
Регистриран на: 14.01.2009
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: и се усмихва :)
Мечтае да кара: на US табели
Детайли за колата: С всички възможни екстри.

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от Kroki » 22 Окт 2010, 10:00

Евала, супер увлекателна. :bchug:
Изображение

Потребител
Аватар
Мнения: 43
Регистриран на: 29.10.2009
Местоположение: Пловдив
Пол: Мъж
Кара: служебни кошници

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от hoolie » 22 Окт 2010, 10:03

Историята е 6 точки майна. :bchug:
Ще ходя да го търся тоя рестурант :ok:
Изображение

Е46нтусиаст
Е46нтусиаст
Аватар
Мнения: 1796
Регистриран на: 2.10.2008
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: Прекалено бързо!
Мечтае да кара: BMW E46 ///M3
Детайли за колата: Най-добрата!

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от Runnaway » 22 Окт 2010, 10:09

Ryapoff написа:Колега, доста добре е станало, особено пък щом има джиджи-биджи :mhihi: .
Харесва ми, имам само една препоръка - раздели в абзаци.
Айде очакваме нови :)


Разделих!

:wave:

С този кратък изказ е трудно да разделиш моментите в абзаци. Това е най-доброто, което може да се направи по въпроса.
E46 КАЛЕНДАР 2017г. >>> http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?f=34&t=413808 <<< E46 КАЛЕНДАР 2017г.

"Съборът" >>> ЦЪК!
"Поредният работен ден" - до Част 6 >>> ЦЪК!
"Разходката" >>> ЦЪК!


Аватар
Мнения: 4861
Регистриран на: 13.12.2007
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: комби...нация и Вайълет!

Re: "Разходката" by Runnaway

Мнение от SKISA » 22 Окт 2010, 11:12

много добро ! кефи ме! пак и към тебе с препоръката за по-къси истории...! доста време ми отне да намеря време да отделя да я прочета..!
иначе много добро!! с ряпата сте сила. тва ,че некой взаимствал от другия не е проблем. нема нужда да се измисля топлата вода....

Следваща

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook