Дарк найтмер Благоевград part.1

[Maxmadness Профил]

"... влизам задъхан в квартирата...ключовете върху които е изобразена тази емблема за която сърцата на всички ни гори тъй сълно... не поглеждам емблемата..достатъчни са нервните окончания на пръстите ми които минават през нея... за да подскочи адреналина в кръвта ми.Сърцето бие в критични,вредни за здравето на младежа обороти... убийствена комбинация между адреналин,туптящо сърце,агония,страх,и някъде из между това всичко пред очите си все още виждам образа на онази златна подкова която сложи стена пред колата ми,и ме извади от гроба преди да затворя очи завинаги.Свалям качулката на суитчъра..капките веднага изиграват звуковата си роля върху и така вече пукащия от студа паркет.Живеейки на това място от толкова време,от налягането в сърцето ми като че ли за първи път влизах в квартирата си,не знаех кое къде е.Осъзнавам още веднъж случилото сe и замръзвам отново.Мократа настилка шепнеше,музиката настъпваше педала вместо мен.Подавайки гас,се чудех дали не прекрачвам границата на забавлението,и се насочвам към опасното шофиране застрашаващо живота ми,в късния нощен час,тъй безлюден..и тъй дружелюбен за една кола със заден глас, и емблема изобразяваща бяло синята страст.Няколко момента преди ужасът,задните колела отново вървят в ритъм с музиката,а педалът в ролята на диригент не спира да се навежда.Решавам,че бутона изобразен над пепелника вече не ми е нужен,гумите са загрели и е време да потанцувам с дамата насаме.Светва зелено...първа,средния разход минава средата...стрелката на оборотите достига старческа възраст,левият крак влиза в роля,диктува команди за следваща предавка,колата започва да танцува..волана отива наляво...и се изправя...играейки валс,като че ли с ръце изправям дамата след крайния елемент на навеждане в танца.Спирам на улица "Джеймс Баучер",кръгово.Колата продължава да ме води из тъмните улички на Благоевград.Решавам да завия наляво,посока неизвестна за мен.След завоя пред очите ми се появява красива гледка,кола със сроден произход на мойта,с интересна емблема олицетворяваща секретния заден изход от който излизат истинските титани,M5.Поглеждайки своя по-силен събрат,колата премигва с дълги показвайки своето уважение,и тихо се изнизва покрай титана с нотка съжаление,че пропуска възможноста да чуе ревът на звяра,който се е отдал на сън в покоите си. Подминавам и продължавам към безлюдния център,няма жива душа..невероятна тишина,тишина прекалено странна и невинна сама по себе си,незабележима в целия мрак.Завой изкушаващ за едно последно плъзване преди,аз и колата ми да се приберем за заслужен отдих.Завой не разумен за подобен вид изпълнение,с ограничена видимост..младият разум..младата кръв кипяща за приключения и силната музика,игнорират заложените човешки инстинкти за самосъхранение.Музиката попада в точния момент за това изпълнение...втора предавка и влизаме в роля...танцът започва,точно когато кол се забива в сърцето ми на излизане от завоя,на метри от черните бъбреци се появява,нещо за което бях забравил,че все пак съществува на тази планета,огромен динозавър с надписът MAN.Навивам волана в посока противоположна на досегашната и затварям очи,минава цяла секунда..някак разтегната в цели месеци от ужас и агония.Отварям очи,усещане непознато досега.Парализирани ръце и крака,треперещи устни.Слизам от колата,някак намръщена ме гледа с белите обръчи.Независимо,че от физическа гледна точка това е просто купчина метал на гуми,тя има възможността да бръкне доста дълбоко в теб,точно този поглед никога не съм очаквал да видя от таза кола.Белите очи втренчени в мен,пред които минава голямо количество издигаща се нагоре мъгла,смразяваща гледка.Имах усещане,че колата говори.Качвам се в колата,треперещи ръце търсят предпазен колан който нервно прищраква.Колата потегля,втора предавка в разход тъй нисък и непознат за колата до онова време.През целия път,хиляди едни и същи въпроси започващи с "Ами ако"...преплитащи се един в друг.Колата угасва,излизам и виновно леко затварям вратата.Натискам копчето,мигачите светват сърдито.Няколко крачки напред,обръщайки се назад към колата...същият намръщен поглед,със стичащи се капки вода по капака...което означаваше само едно..."утре ще говорим".

[Kinopi]

Страхотно, нямам думи просто

[6per40 Профил]

Колега, ти май не си идвал на сбирка в Благоевград, не че има много народ де

Сбирките са всеки четвъртък към 21:00 на ОМВ Рилци, тоест като тръгнеш по Е79 по посока към София на 1-2км след излизането от Блг. Бензиностанцията е в дясно от пътя .

[Maxmadness Профил]

Ами колега не съм ходил да,отскоро съм в града студент.Преди 2 дни си направихме някъде 30 минутна гоненица с 1 320цд с 1 момче доста се гонихме по града,и не се запознахме накрая иначе на тези збирки колко горе долу се събирате?

[stefangt]

Много добре написано.. за момент се поставих на твое място.. :X

[6per40 Профил]

Ами колега не съм ходил да,отскоро съм в града студент.Преди 2 дни си направихме някъде 30 минутна гоненица с 1 320цд с 1 момче доста се гонихме по града,и не се запознахме накрая иначе на тези збирки колко горе долу се събирате?

Ами доста малко хора се събират. Обикновено към 5-6 човека. Имало е сбирки по 15-20 човека де, но вече са рядкост. Има тема в събори и мероприятия. Сбирките са всеки четвъртък 21:00 на ОМВ рилци

[Christoff Профил]

Колега, върна ме право в студентските години, с много подобни емоции, обикаляне през нощта (и деня).... приятели, сбирки, когато ги имаше ....

[Maxmadness Профил]

Радвам се,че ви харесва..най-важното е да си взимаме поука от всичко,най-вече хората които затварят очи завинаги и това всичко се случва около нас,и бруталната истина е,че всички знаем за това...обаче всеки се заблуждава с думите "на мен няма да се случи,или пък просто да бе... ".
Трябва да осъзнаем,че за миг ще затвориш очи и всичко ще свърши...и няма да го има този елемент на рязко събуждане когато докато сънуваш падаш от високо,и когато отвориш очи осъзнаваш,че едва ли не имаш втори шанс и всичко е било сън...е когато видях фаровете на тира..и след като го подминах без да ми се случи нищо исках да се събудя...и точно най-агоничния момент идва когато всъщност осъзнаваш,че това наистина се случва...и това така желано събуждане всъщност няма да го получиш...

[tonyy7 Профил]

Добре си го написал колега.

[Станислав Попов]

супер написано колега

П.П. емблемата е баварското знаме , НО въпроса е малко спорен

[goguma Профил]

"....същият намръщен поглед,със стичащи се капки по капака...което означаваше само едно..."утре ще говорим"."

Това последно изречение направо разбива Поредното доказателство, че БМВ има характер и далеч не е просто кола Тя е твой господар, който в един момент може да е добър и подчинен, но в друг - доста лош и агресивен

Продължавай все така

[Dimitroff]

Макс...имаш дарба, друже

Стила ти на писане е много специфичен...и увлекателен!
Ако случката е реална - тя е една от онези, който от време на време ни показват, че "и на нас може да се случи" карай повече с глава и умисъл отколкото със сърце е и емоций и бъди здрав!

П.с. И продължавай да пишеш ... отдава ти се.

[Maxmadness Профил]

Радвам се,че ви хареса момчета.

[M2PR Профил]

"...същият намръщен поглед,със стичащи се капки по капака...което означаваше само едно..."утре ще говорим".

Много добър разказ, колега!

[BYRZIQ69 Профил Уеб-сайт]

лудница