Без заглавие

[driver69 Профил]

Отново виждаш навсякъде. Тъпи погледи, глави празни откъм съдържание. “Направени” 12-годишни к**ва, готови да духат за водка с кола. По-големите за по-малко, всъщност зависи. Всяка си има цена. Втората група – терминатори. Анаболни гологлави глупаци, с повече коса, отколкото мозък. Трета група – мамини синчета. Отворени, нагли, прости. Т’ва повечето. Има и други, които не се отварят, просто ‘щото не знаят кой може да стой отсреща. По-обезкосмени от някой представители на първа група. Не ги разбирам. Четвърта – хейтъри. Може би най-лошото от четирите. Не могат нищо, затова завиждат на имащите. И си намират оправдания, как без връзки не можело, как шефовете не били обективни, бе на крив кур космите му пречат.
А сега на въздух. Заобикаляйки внимателно повръщащите ‘ора се стремя да изляза от диското. Не е лесно, но все пак се справям доста успешно. Отварям вратата и ме лъхва мирис на нощен градски въздух. Студен, нахлува в дробовете както водата от казанчето мие тоалетната чиния. Идилия. Понякога пускам водата по пет-шест пъти само заради тази красива картина. Търсете красивото в живота бе, хора! Да обърнем внимание на разходката ми по главната. Тук-там някой труднопазещ равновесие алкохолик, малко след спирката, на която чакат семейство пенсионери, има две к**ва. Едната руса, другата тъмна брюнетка. “Естествени”. А дърветата стоят на тротоара, може би единствените останали свидетели на комунизма на тази улица. Освен пенсионерите, де. Но дърветата могат да разкажат по-добре, жалко че не съм заинтересован да разбера какво е било, какво е и сега. То сегашното се вижда много ясно. Някой от лампите светят, това е добре. Едната бяла, другата жълта. Предлагам да се сложат и зелени, понеже цветът е успокояващ. Нещо като подкрепа на думите “Ш’се опрайм бе, как няма да се опрайм!”. Не, това също не е красотата на природата. Много общо понятие е природата. Природа са бездомните кучета, например. И те душа носят, не са виновни, че никой не им обръща внимание и трябва сами да се оправят. Не ги виня, инстинкт. Никой от хейтърите не знае какво би направил на тяхно място, надявам се и да не му се налага. Вървя с едри крачки и гледам стоповете на минаващите коли. Ще потичам до вкъщи. Ноу алко’ол, така че нямам проблем с тич-а. Като минаваш бързо ти е по-трудно да гледаш природата. Хубавото пък, съвсем. Две пресечки ми остават, а въздух имам много. Ама верно много, щом дори не се задъхвам. Ето, сетих се за друго хубаво нещо. Рано сутрин да отидеш на място, където си сам, и да си направиш сутрешните упражнения. Какво по-хубаво от това. Да завършиш с душ и кафе. Супер старт на деня, жалко че можем само уикенда да го правим. Някакви тийн-ове ме гледат лошо през качулките. Ще ги заобиколя, може да не им е добре и затова да ходят по средата на тротоара.
... Не се получи. Не знам защо ме нападнаха, досещам се, всъшност, но ми е по-интересно да обърна внимание на друго. Приятелството сега не е ценност. Няма нищо общо с преди. Казвам го, понеже едното момче избяга много уплашено, въпреки че държеше нож. Ножче, пръст дълго. Довърших си разходката с хубаво темпо до вратата. Влязох, събух кожените патъци, хвърлих дрехите за пране и влязох в банята. Горещ душ, придружен с музика. Предпочитах нещо по-възвишено за банята, така че слушах не слушах чалга. Не че нещо, просто ме стимулира да съкратя времето за киснене в банята. С много.
Повъртях се из вкъщи, пооправих си нещата, но като един истински подреден ергенин, нямах какво да правя и легнах да спа. Да, ама не. Мина ми една грешна мисъл в главата. Мина пак. И пак. Накрая не издържах и взех ключа. Слязох в паркинга и натиснах копчето. Мигачите осветиха в оранжево тъмната като кучи гъз площадка на подземието. Завъртях ключа и цъкнах СиДи-то. Шестте цилиндъра с обем около 3.8 литра замъркаха като котка. Банално, като леопард да кажем. Дадох назад, обаче нямах място. Няколко маневри и вече изкачвах нагорнището към улицата. Съвсем лек бърнаут накара присаденият двигател да изкрещи. Тиха разходка по улиците, придружена от глупа Любе, няколко вида светлини и добро настроение. Главната. Втора, газ. Лютеницааа, 120. Не смених скорост, просто пуснах до 60. Следваше завой. Съединител, газ до лютеницата и пускане. Като в момента на пускането естествено бях леко презавил. Контра и газ. Пуснах газта и стана камшик. Нищо. Има още завои. Втори завой. Педъл то дъ метъл, този път камшик нямаше. Егати кефа. След половин час удоволствие вече имах два проблема. Шестте котки бяха гладни, а гумите прегряти. Нищо, ще се лекуват. Спрях на бензиностанцията и си взех капучино. И дъвки. Тръгнах и реших да направя едно 0-220, да влезе малко чист въздух. На отворен прозорец това. Четвърта свърши малко под желаната скорост, така че пета закърпи положението. На пътя обаче имаше нещо зелено. Деееее*** м***а му, и палка имаше. Показа ми к’во иска да напра’я и аз го послушах. Спрях. Пак загрях гумите предполагам.
- Ти нормален ли си бе, малоумник! – представителят на реда. На органът имам в предвид.
- Може ли по-културно да се обърнете към мен, господин...?
- *******, сержант, пътна полиция. Знаете защо ви спирам, нали?
- Карах бързо.
- К’во бързо бе, момче, ти щеше да ме дръпнеш с въздушната струя бе.
- Отнесох се, колата предразполага.
- Аз такава не съм виждал толкова да върви. Къв е тоя 1.8..
- Това е за заблуда на врага, другарю полицай.
И тонът на разговора се смени. Заговорихме се за БМВ-та, отворих капака да види по-рядък двигатек човека. И едно кръгче му дадох, все пак той не ми подари насилствено возене в Астрата. Не е малко. После ме пусна. Покарах вече по-бавничко, тук-таме в лютеницата, но много рядко. Наблегнах на разходката и си направих кратка равносметка за живота ми. Като не бройм горчивата чаша, която представляваха някой жени до сега, всичко беше 6+. Курви – бол, явно аз много изисквания имам, знам ли. Не е важно. Загледах се в оборотомера. Не показва цифри, а съкровени желания, нали така? Кръгово. Я да видим верен ли е лафа. Втора и много газ, три кръга и широка усмивка на лицето. Петицата пое по пътя към дома. Четирите кръгли очи виждаха всяка дупка на пътя, подпомагани от контактните лещи на бронята. Ламарина, изпъната по конец. Никъде нямаше чукнато, никъде нямаше одрано. Кола-мечта. Вътре не беше толкова добре. Обикновена черна кожа, задължителният климатроник, шибидах, памет на седалките, темпомат, мултиволан и някой други безинтересни екстри като телевизорите на облегалките на седалките. Ако някой се вози, да гледа “Робинята Изаура”. Веднъж един дядо с Ладичка ме попита: “Де му й антен’та на туй, момче?” Не можах да му отговоря смислено. Опитах се да му обясня, но нещо не се получи. Спирачките бяха от седма серия, да кажем, че спираше. Гумите 225/60/15. Мишлин. Добре се държеше на пътя, дали заради тях, дали заради Конито. Като го споменах се сетих, че и тампоните бяха сменени. С изместен център на тежестта. Генерацията не беше пипана много. Вярно, вече всичко беше симетрично – тръба отляво, тръба отдясно. По броните и другите части на купето не бях сменял нищо. Освен надписа, от 520 стана 518i. Горе в ляво на задното стъкло имаше жълта лепенка. Каращите на газ ще се сетят. Джантите бяха лети, доста по-лекички. От колоездачи знам, че от джанти(капли) и гуми като спестиш тегло, се усеща най-много. Има логика в това. С новите амортесьори взех и пружини, по-къси и по-твърди. Вече имаше вид на овехтяла новобоядисана Е34-ка с изпуснало окачване. Пък и невървежен вид имаше. Смешна работа, такъв надпис на такова купе. На всеки светофар се дърпаха с мен. Пък той този двигател муден, нискооборотен, с голям разход, направо не знам защо са го измислили. Трябваше да си присадя ТДС. Чувал съм, че имат много здрави глави, щом толкова двигатели се продават без. Явно са толкова здрави, че собствениците им не искат да се разделят с тях.
Прибрах звярът в клетката под земята и се върнах вкъщи. Вече можех да спа, имах какво да сънувам. Отново и отново.

[Nitrowalk]

Зарибено
Евала за усилията

[kiborg Профил]

Евала брат.

[Deakon Профил ICQ]

Браво! Не пропусна да сипеш на нафтичката ейййй

[pep0 Профил YIM]

Браво ! страхотна тема !



И както казваме по нашенски.... "ИЗРУУУУУУДДДДДД"

[Is. Профил]

Браво! Не пропусна да сипеш на нафтичката ейййй

Ама го направи галантно , с финес

[venom4o Профил]

Бих казал само Найс!

[saleen Профил]

Много добро

[pe6kata_ Профил]

супер колега

[michi69 Профил Уеб-сайт]

Евалата колега.......,даже го изчетах цялото добре написано, може да го провъзгласиме това за ЕСЕ на годината на тема:Светът през погледа на дивия БМВ ентусиаст

Много добро браво

[achobre Профил]

мн добро беше и това вече ти изчетох всички истории дано да напишеш още някоя скоро

[stamov79]

Отлично!!!

[gmihaylov90 Профил]

Най-големия си брат ми,добре че ги пишеш тия истории,че без тях незнам кво щах да правя по време на работа

[Badr Hari Профил]

Признавам те, имаш талант. Евалата Продължавай все така с егати интереса чета историите ти много са увлекателни.

[k1p1 Профил]

Много добре разказано. Имаш чувството, че си там.