Паранормъл...

[driver69 Профил]

Сутрин рано, в неделя, е перфектното време за сутрешно бягане. Облякох се, запалих маратонките и айде към алеята. Малко преди края на втората обиколка ми свърши въздуха. А и студено, не не, няма да продължавам. 8:45 си налях гигантска чаша адска напитка. Доволно посладена. Сладка като гаджето... бившата. Вече. Тя губи. Малко музичка за подгряване на деня. Разцъках в нета да видя какво има. Нищо интересно. 9:30. Слязох до БМВ-то и запалих. Без някаква определена посока, без дори да знам защо се качих. Кожената седалка на дъртата петица предразположи задника ми към отпускане. Пуснах си дуета на румънеца и енчев и емануела. Всъшност може и трио да е. Увеличих.
Малко за колата. Три литра ве-образен двигател, бензин. Двеста и кусур коня, бяла. Кодово име – е34, с мой думи – дзвера Спаска. Стабилна стъпка на пътя и все още привличаме погледите. И аз, и тя. Не знам кой повече. Кожен салон, климатик. Ръчни скорости, пет на брой. Пълни си километража.
Спрях до кметството и си взех закуска. Топла баница. И айран. Излязох от паркинга и тръгнах по пътя си. Незнайната дестинация започна да се изяснява. Имам едни приятели в Стара Загора. Излязох на пътя, двигателят мъркаше като разгонена котка. Върнах един зъб. Как беше цитатът, “все едно бъркаш в п****”. 120. Музиката беше приятна, баницата топла, айранът засищаше. Какво повече? Едно момиче, а? Не. Поне тези дни – не. Почивка. Тъкмо ще се наспа нормално поне един път. Звъннах два телефона. Уговорката беше за Метро в 11. Подраних с три минути. Обаче вече ме чакаха. Отидохме в едно кафене, полафихме до 2 и си тръгнах. Хоум, суит хоум. Пуснах си порно, сипах си кола и започнах да сърфирам. Ако се чудите порното за какво е – саундтрак. Към 4 и нещо ми звънна джи ес ем-а.
- к’во става ве, играчор?
- В нета съм, хах.
- Браво браво. А не искаш ли малко риъл лайф шет?
- Що не... Кво предлагаш.
- Ааа, всичко има, ама аз да излезем в някое диско звъня...
- Ми добре бе, довечера тогава.
- Ок, ще ме вземеш от нас.
- Добре, мила.
- Аве ей, тъпанар.
- Айде чакай ме на входа и кажи на вашите, че си с мен да не се притесняват.
- Човек да не си чукне колата...
- Добре бе, ейй... Айде в осем съм там.
Сърфирах, облекчих се, после и до тоалетна ходих, изкъпах се, “барнах” се. Стана 8 без 20. Запалих Спасето и тръгнах. Първа почти без газ... Осем без пет бях там. Айде в колата, айде и едни мацки да заберем. Дискотеката беше супер. Свирка – бонус. Една пияна вишна, по-точно слива, ме “почерпи”... Всичко точно до тук, обаче нещо му стана на френда.
- Брат, такива путки можем да си намерим под път и над път, дай да разходим бялата красавица.
- Добре бе, ама после да не ревеш, че си изпуснал йебанйе?
- Няма бе, познаваш ме.
- Точно затуй де...
- Тъпак.
- Ми... природа, хахахаахха.
И така, закарахме ги, явно и без нас щяха да си прекарат добре, особено толкова почерпени. Лошо няма, разбира се. Тяхното е красота. Педерастията е грехота.
И така започна пътуването. Имах 60 литра чистокръвен 98 октанов бензин в резервоара и малко акъл в главата. Излязох на пътя за Харманли. Ксенонът осветяваше пътя както белите нощи – Сибир. Минахме през Харманли, неотвореният път за Симеоновград, от там Димитровград. В Хасково още не се бяхме напътували и подхвърлих идеята за Манастир. От там можехме да идем към Маджарово.
Всичко точно, музиката 6+, имахме и хапване(добре, че се сетих в Димитровград) и продължихме към Маджарово. Минахме Манастир, бях изнуден да дам на френда да покара до Стамболово, въпреки че беше пил. Поне не бързаше. Там се сменихме. И перфектно, обаче нещо ми се струваше станен пътя.
- Абе човек, т’ва тука една Лада няма бе, дееба.
- Криза, брат.
- Хах, криза вика.
И си пътувам, намалих до 60 на четвърта, понеже взе да ми става уморено. Беше към четири и малко. До сестринско оставаха четири километра. Реших да карам с 80. Леко газ, цък – пета.
- Егати возията имат старите муцуни. Обаче тука верно ‘се едно Чернобил.
- Хах, аз да не разпраям на оная си работа бе. И тъкмо сменях диска и се загледах в плеъра, пак сменям погледа към пътя и ето – кола.
- Видя ли бе, глупости плямпаш – той.
- Добре де.
Обаче нещо странно. Понеже пътя леко тесен, пък не знам колко е пиян тоз’ отсреща, намалих до 50. Обаче нещо много бавно се приближавам. И гледам – мерцедес, от старите. Комби. По средата на пътя спря. Помислих, че са някои представители на алкохолиците от село. Обаче – не. Нещо видях да мъжделее над тавана. Като диодче. Айде бе, тея спряха, аз съм на къси. Цък – дългите. Еми колата била комби, а това светещото отгоре – Кръстче. Посегнах да заключа вратата, обаче спътникът ми ме изпревари. Бих го избъзикал, обаче нещо не ми беше до това. Пак на къси цъкнах. Вдигнах малко оборотите, не знам защо. Вратите на мерцедеса се отвориха и от там слезнаха двама... бе яки батки, ама малко странни. С нещо като костюми, обаче отпреди сто години.
- Абе ебал съм го, нещо не ми се разхожда. – аз.
- И друг път можем бе, пък и кво има в Маджарово по нощите? Айде, ама настъпи малко тоз оссмак.
Не знам защо, обаче бяхме малко притеснени. Задна, обърнах за няколко секунди. Спрях, вече обърнал и погледнах в огледалото. Тея двамата определено не бързаха, много бавно се качиха в колата. Помислих си, че може да са взели колата за някакъв превоз, знам ли. И все пак корема ми се сви на топка, ама от тези, за тенис на маса. Започнах да карам както се кара мощна кола. Малко преди прекъсвача сменях. Обаче тук идва второто странно нещо за нощта. Грохналият мерцедес се приближаваше доста, ама доста бързо. Единственото логично обяснение беше, да е много олекотен или пък с доооста по-мощен двигател. За трети вариант не ми се мислеше, спрях и музиката. Стиснах волана и започнах да избирам траектория. И след няколко секунди катафалката се изравни с мен. И ме изпревари. В нормален случай бих скочил на спирачките и с ръчната да обърна, но нещо ме спря. Изпревариха ме. Отзад беше натоварена с три от онези дървени кутии, които са ти последното жилище. Затворени, за щастие, но нещо ми подсказваше, че не са кухи. На една дупка съмненията ми се потвърдиха. Трима мъже на средна възраст, гледащи с безизразен поглед към света. Странно, но капаците паднаха точно обратно. Без милиметър разлика. Загледах се, какво и имаше. Номерата бяха черни, старите. Имаше много дълъг багажник, може би с половин метър повече от обикновените погребални автомобили. И вървеше. Подскачаше по пътя, но вървеше много. Прелетяхме покрай Стамболово, където нямаше никого. Не знам защо ги следвах. Обаче и оня до мене не обелваше дума. Следвахме ги безмълвно с някъде 150, но те нямаха намерение да спират. Може би ми беше интересно къде отиват. Може би какво са направили, все пак не съм виждал три в една кола. Идея си нямам защо ги следвах. Двамата на седалките си казаха нещо. Засмяха се. Зловещ смях, гаден. На едно място ускориха доста, не можах да ги стигна и дръпнаха с 20-тина метра. Минаха през канавката, колата им подскочи много и падна в крайпътния изкоп, който беше много голям. Като за блок. Осъзнах се в този момент. Взех завоя на косъм. Набих спирачки. Много се чудих дали да сляза. Излязох, излезе и френда. Извадих от багажника камата и щангата. Дадох му камата и се запътихме към изкопа. Бавно. Отидохме до ръба и поне аз погледнах плахо. Него изобщо не го знам. Нищо. Изкоп, арматура. Ни мерцедес, ни трески, ни хора. Нищо. Върнахме се в Бавареца, като в багажника оставих само щангата. Газта до доло. След 2 километра само ме попита:
- Ти ли пусна музиката като слязохме.
- Мислех, че ти си... Шегуваш ли се.
- Не. Заеби, аре да се прибираме.
- Стига за... доста време.
Нямате си представа как си легнах. Ножа до мене и въпреки това не можах да заспа. Литър ракия отиде ей така...

[Runnaway]

Батенце, Були ти взе сексовете, но ти продължаваш да си силен...

[zliqtpodzеmenkrоаsаn Профил]

Добре е!

[toranaga Профил]

Спрете я тая трева, ве, става все по-силна.

[Koz Профил]

кажи на ЛС името на хапа

[kulov Профил]

А Карл Май е написал Винету и всички останали десетки романи преди изобщо да е ходил в Америка

[akula Профил]

това само доказва, че мерца си е мерц
много добро, до последно мислех, че е реален случай.

[alexsch Профил]

....ами то си е реален случай.....
но зарад возене да пропуснеш йебане.....не го разбирам туй!

[niki0007 Профил]

Добре е!

[madrus Профил]

[steeN Профил]

разказа няма да коментирам...
... ама какъв е тоя 3 литра ве-образен двигател в bmw... голяма излагация

[zliqtpodzеmenkrоаsаn Профил]

разказа няма да коментирам...
... ама какъв е тоя 3 литра ве-образен двигател в bmw... голяма излагация

саден някъв-гавра с марката

[driver69 Профил]

M60B30. Не разбрах харесва ли ти разказа, колега? За двигателя ясно, че се обърка.

[steeN Профил]

майтапа на страна... за сефте разбирам, че имало 3 литров осмак пак излагация, ама от моя страна значи.
иначе историята беше доста психо добър стил имаш, но много ти скача мисълта напред назад