Реших да пиша... пак
Модератори: mitaka7, Общи модератори
12 мнения
• Страница 1 от 1
Реших да пиша... пак
“нямам рими за маса,
дойдох с друга нагласа...”
Шест часа и половина. Бах му мамата, няма да ставам. Ани се събуди.
-Красавице... не ставай.
Момичето се усмихна и се гушна в мен. После едната ми ръка небрежно се плъзна под завивките, по гърдите й, корема(коремче де, не като мене...) и... така. Веднъж, после втори път. Един учебен час време. Тя мина през банята, след нея аз. Като излязох вече беше сварила кафе. Пихме по едно кафе по хавлия, обаче пак съвсем случайно ми падна хавлията и си спечелих... вувузела. Айде пак към банята, после направо се облякох. Том нещо-си на дънките. Няма да се научат да пишат на български. С нея гледахме един филм, после разходка. Беше рано, 9:40. Бах, к’ви розови очила слагат жените. Всичко изглежда перфектно. А пред блока стоеше новата ми придобивка, която имаше история(предполагам, понеже имаше поне два удара – челен и отзад). 320 ИС. Е30. Качихме се и отпрашихме. Колко отпрашихме е друг въпрос, на втория километър ми свърши бензина, сигурно поплавакът е спекъл. Аз съм мъж и нема да се правя на будала и да хода пеша до бензиностанцията. Обадих се на един приятел. След половин час бях на бензиностанцията и допълних до капачката(пича ми донесе пет литра, май беше краден). Малко пилене на гуми и газ към Пловдив. За мол-а. Всичко точно, цялото посещение сто кинта, мацката доволна, даже много. На връщане карах спокойно с тук-таме цедки. Вече вкъщи спрях пред Авеню, да купя топли хлебчета. На касата една красива като мечка с мустаци като бай милко продавачка ми се усмихна многозначително и ми каза да мина пак. “Ако си обръснат персонала, предполагам.”. Излизам и гледам. Гледам и не вярвам на ушите си, дето се казва. Седят двама дебелаци на капака на колата, единия хванал Анито и се опитва да я цуне ли, да я ухапе ли, не знам, обаче тя се дърпа се едно садо-мазо. Е ся стана въргал, дето вика Въргала. Тоа женкаря’, кат’ го фанах... цунах го. С пет свити пръста. Няколко пъти. Тоя другия реши да се направи на бият и застана в някаква поза, която аз бих определил като “прелюдия към сране”, но сигурно е секретна руска разработка. Докато да се напозира си бях хванал ключовете. Единият секретен между средния и безименния беше достатъчен. Тоз тъпак замахна плаааавно с дясната ръка, аз залегнах и му вкарах един с лявата по черния дроб(надявам се). Той се сви в поза, която бих определил(отново) като “жестоко разстройство”. После с дясната ръка си използвах ключето. В корема го ударих, предполагам го е заболяло, ‘щото падна на земята. Ритнах ги по няколко пъти и запалих към вкъщи. С красивото същество до мен скоро забравихме за случая. Тя имаше малка синка на ръката. Позабавлявахме се. В банята, под душа. Три пъти. После гледахме новините по БТВ в седем. Наредих мезенца, домашна ракия, музичка пуснах. Поканих и двама приятели с техните си момичета. Обсъдихме кой-колко издържа(на пиене, да ебе). На едното момиче подозрително и светнаха очите след обяснението на Ани. Странна работа. Пекох пържоли, обаче нещо имаше прекалено солени. Пък не си спомням да съм добавял сол точно. Тъкмо започнахме да се напиваме, трета ракия, когато се звънна.
- Брат, аз ши отворя.
- Отвори бе.
Кой ли ме търсеше, музиката не беше силна.
-Ряпа, търсят таааа!
-Кой бе?!?
-Едни униформени служители.
Отидох с респектираща походка на трезвен алкохолик и попитах учтиво какво желаят. Явно си помислиха, че се подигравам, понеже се намръщиха и казаха, че трябва да отида с тях. Питах що, казаха, че съм се бил и имало жалба срещу мене. Попитах как толкова бързо са отреагирали на жалбата, но не ми отговориха. Преместих си го. Питах защо им трябвам, за разпит ли, казаха, че съм щял и 24 часа да бъда задържан. Няма лошо. Взех си лаптопа, целунах я, хапнах набързо една пържола и си скрих в джоба на якето половинка ракия. Да се наспа поне. Качихме се в кенефа на Зоро, отидохме в ОДП-то и ме вкараха в килията. А там – мангал. Черен като черна сиамска котка. И мустакат. Обясни ми как бил невинен, че “жиците ги гепна малкия бе, бате, малкия ги гепнал” и други подробности. Изпих 400 грама и му дадох да довърши бутилката. Заспах. Събудих се в 10 и нещо, помолих полицая за кафе, той ми показа... че не ме уважава чрез среден пръст. Теглих му една мазна, сочна, каруцарска псувня. Батерията на лаптопа свърши, чудесно. Дойде и любимата. Дойдоха и приятели. Насрочиха ми дело и ме пуснаха да си ходя. Като естествено ми взеха показания. Писах истината и само истината. Просто пропуснах някой факти като например, че съм си ползвал ключа. Върнах се вкъщи, като на излизане не пропуснах да кажа къде да иде на тоя полицай, дет’ не ми купи кафе, въпреки че го помилих и извадих два лева(толкова имах). Разпитах тук-таме за тея двамата, оказа се, че имат нещо общо с кмета. Голяма работа, най-много пари да ме ощетят. Айде като се върнахме пак два пъти... се радвахме един на друг с нея. Закусих и се запътих към кметството. Рано ми е да ми пише “осъждан” в досието.
П.П.: Оф-топик . Искам да отбележа на Модераторският екип и най-вече на уважаваният колега Моллов, че заставам зад думите си в темата за конкурса на мобилен.
дойдох с друга нагласа...”
Шест часа и половина. Бах му мамата, няма да ставам. Ани се събуди.
-Красавице... не ставай.
Момичето се усмихна и се гушна в мен. После едната ми ръка небрежно се плъзна под завивките, по гърдите й, корема(коремче де, не като мене...) и... така. Веднъж, после втори път. Един учебен час време. Тя мина през банята, след нея аз. Като излязох вече беше сварила кафе. Пихме по едно кафе по хавлия, обаче пак съвсем случайно ми падна хавлията и си спечелих... вувузела. Айде пак към банята, после направо се облякох. Том нещо-си на дънките. Няма да се научат да пишат на български. С нея гледахме един филм, после разходка. Беше рано, 9:40. Бах, к’ви розови очила слагат жените. Всичко изглежда перфектно. А пред блока стоеше новата ми придобивка, която имаше история(предполагам, понеже имаше поне два удара – челен и отзад). 320 ИС. Е30. Качихме се и отпрашихме. Колко отпрашихме е друг въпрос, на втория километър ми свърши бензина, сигурно поплавакът е спекъл. Аз съм мъж и нема да се правя на будала и да хода пеша до бензиностанцията. Обадих се на един приятел. След половин час бях на бензиностанцията и допълних до капачката(пича ми донесе пет литра, май беше краден). Малко пилене на гуми и газ към Пловдив. За мол-а. Всичко точно, цялото посещение сто кинта, мацката доволна, даже много. На връщане карах спокойно с тук-таме цедки. Вече вкъщи спрях пред Авеню, да купя топли хлебчета. На касата една красива като мечка с мустаци като бай милко продавачка ми се усмихна многозначително и ми каза да мина пак. “Ако си обръснат персонала, предполагам.”. Излизам и гледам. Гледам и не вярвам на ушите си, дето се казва. Седят двама дебелаци на капака на колата, единия хванал Анито и се опитва да я цуне ли, да я ухапе ли, не знам, обаче тя се дърпа се едно садо-мазо. Е ся стана въргал, дето вика Въргала. Тоа женкаря’, кат’ го фанах... цунах го. С пет свити пръста. Няколко пъти. Тоя другия реши да се направи на бият и застана в някаква поза, която аз бих определил като “прелюдия към сране”, но сигурно е секретна руска разработка. Докато да се напозира си бях хванал ключовете. Единият секретен между средния и безименния беше достатъчен. Тоз тъпак замахна плаааавно с дясната ръка, аз залегнах и му вкарах един с лявата по черния дроб(надявам се). Той се сви в поза, която бих определил(отново) като “жестоко разстройство”. После с дясната ръка си използвах ключето. В корема го ударих, предполагам го е заболяло, ‘щото падна на земята. Ритнах ги по няколко пъти и запалих към вкъщи. С красивото същество до мен скоро забравихме за случая. Тя имаше малка синка на ръката. Позабавлявахме се. В банята, под душа. Три пъти. После гледахме новините по БТВ в седем. Наредих мезенца, домашна ракия, музичка пуснах. Поканих и двама приятели с техните си момичета. Обсъдихме кой-колко издържа(на пиене, да ебе). На едното момиче подозрително и светнаха очите след обяснението на Ани. Странна работа. Пекох пържоли, обаче нещо имаше прекалено солени. Пък не си спомням да съм добавял сол точно. Тъкмо започнахме да се напиваме, трета ракия, когато се звънна.
- Брат, аз ши отворя.
- Отвори бе.
Кой ли ме търсеше, музиката не беше силна.
-Ряпа, търсят таааа!
-Кой бе?!?
-Едни униформени служители.
Отидох с респектираща походка на трезвен алкохолик и попитах учтиво какво желаят. Явно си помислиха, че се подигравам, понеже се намръщиха и казаха, че трябва да отида с тях. Питах що, казаха, че съм се бил и имало жалба срещу мене. Попитах как толкова бързо са отреагирали на жалбата, но не ми отговориха. Преместих си го. Питах защо им трябвам, за разпит ли, казаха, че съм щял и 24 часа да бъда задържан. Няма лошо. Взех си лаптопа, целунах я, хапнах набързо една пържола и си скрих в джоба на якето половинка ракия. Да се наспа поне. Качихме се в кенефа на Зоро, отидохме в ОДП-то и ме вкараха в килията. А там – мангал. Черен като черна сиамска котка. И мустакат. Обясни ми как бил невинен, че “жиците ги гепна малкия бе, бате, малкия ги гепнал” и други подробности. Изпих 400 грама и му дадох да довърши бутилката. Заспах. Събудих се в 10 и нещо, помолих полицая за кафе, той ми показа... че не ме уважава чрез среден пръст. Теглих му една мазна, сочна, каруцарска псувня. Батерията на лаптопа свърши, чудесно. Дойде и любимата. Дойдоха и приятели. Насрочиха ми дело и ме пуснаха да си ходя. Като естествено ми взеха показания. Писах истината и само истината. Просто пропуснах някой факти като например, че съм си ползвал ключа. Върнах се вкъщи, като на излизане не пропуснах да кажа къде да иде на тоя полицай, дет’ не ми купи кафе, въпреки че го помилих и извадих два лева(толкова имах). Разпитах тук-таме за тея двамата, оказа се, че имат нещо общо с кмета. Голяма работа, най-много пари да ме ощетят. Айде като се върнахме пак два пъти... се радвахме един на друг с нея. Закусих и се запътих към кметството. Рано ми е да ми пише “осъждан” в досието.
П.П.: Оф-топик . Искам да отбележа на Модераторският екип и най-вече на уважаваният колега Моллов, че заставам зад думите си в темата за конкурса на мобилен.
- t060
- ентусиаст
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
Re: Реших да пиша... пак
Много добре пишеш, харесва ми. Ако имаш път към варна и желание драсни л.с. да те почерпя нещо.
От тогава русото не е на мода.
- Dimitroff
- Фен на тройките
- Мнения: 6397
- Регистриран на: 21.02.2007
- Местоположение: СА,Х
- Пол: Мъж
- Кара: Колите да палят и работят!
- Мечтае да кара: ;)
- Детайли за колата: Лачени, в добро здраве и сериозен ремап ;)
Re: Реших да пиша... пак
Градски...много добре! Браво!
(топлите хлебчета от Авеню...мммм )
(топлите хлебчета от Авеню...мммм )
- Nikolay86
- младши ентусиаст
- Мнения: 534
- Регистриран на: 9.01.2010
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
Re: Реших да пиша... пак
Евала..
Като цяло всичко яко-ракия,пържоли,приятели,гаджето..Всеки ден да ти е такъв,естествено без неприятната случка
Като цяло всичко яко-ракия,пържоли,приятели,гаджето..Всеки ден да ти е такъв,естествено без неприятната случка
Re: Реших да пиша... пак
"нямам рими за маса,
дойдох с друга еС класа
с рими рапирам
във форума страОтни истории изливам"
тази история ми напомня за миналата седмица-палим фиестата с един приятел(не беше палена от известно време,и ше се шматкаме по улиците.той кара-естествено аз пия Прибираме се към нас и решавам че аз ще паркирам съответно от 6те бири до сега,нещо ми е трудно да паркирам и викам на колата зад мене да дръпне един метър че ми пречи-от там некви реплики некъв варгал-и се оказа че е на един съсед роднина,-разтърваха ни стиснахме си ръцете и се гушнахме когато изкочиха куки от някъде и ходихме да пишем обяснения че нямаме претенции един към друг
- Nukem
- старши ентусиаст
- Мнения: 3678
- Регистриран на: 28.03.2007
- Местоположение: Хасково
- Кара: e36 318is M44
- Мечтае да кара: камаро.
Re: Реших да пиша... пак
Чета аз "Ходихме до Пловдив", после за "Авеню" явно някой градски го е писал разказчето:))), Авеню е добре но само зимата, лятото предпочитам Чилоут-а:)
Германеца кадет бутне друг не може да бутне така!!!
- DanielzZz
- старши ентусиаст
- Мнения: 1898
- Регистриран на: 29.12.2005
- Местоположение: Велико Търново
- Пол: Мъж
- Кара: 39
Re: Реших да пиша... пак
Евала бе стабиляга ! В стил James Hunt !
- SpaRk0
- Потребител
- Мнения: 35
- Регистриран на: 30.08.2009
- Местоположение: София, Суходол
- Пол: Мъж
- Кара: BMW e46 330d
- Мечтае да кара: BMW G Power
- aston_mm
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 98
- Регистриран на: 12.03.2010
- Пол: Мъж
- Кара: E61 07'
- Мечтае да кара: самолет
Re: Реших да пиша... пак
Добро четиво !!!!
- Smoocki
- старши ентусиаст
- Мнения: 2073
- Регистриран на: 6.08.2006
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: 600 коня с умивна на лицето
- Мечтае да кара: всичко бързо на четири гуми
- Детайли за колата: Garrett 3582
Re: Реших да пиша... пак
Добра е историята ,остава и да е истинска
- akula
- младши ентусиаст
- Мнения: 493
- Регистриран на: 20.06.2002
- Местоположение: sofia
- Пол: Мъж
- Кара: e21,е34, астрахаш,цлк-в208
- Мечтае да кара: 850
- Детайли за колата: петица- хубавица
Re: Реших да пиша... пак
дай Боже секи му толкоз секс
-харчи малко а бега много, чупи се трудно а се поправя лесно, що е то?
-БМВ е34
-БМВ е34
Re: Реших да пиша... пак
Real.Eyes.Realize.Real.Lies
BMW части - оригинални, тунинг и афтърмаркет
BMW аксесоари
Втулки за джанти
Болтове за джанти
BMW части - оригинални, тунинг и афтърмаркет
BMW аксесоари
Втулки за джанти
Болтове за джанти
12 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани