Една история за домашното насилие... абе, просто разказ...

[Anfiro Профил]

Петък вечер или по-скоро събота сутрин, както ти харесва. 01:30h! Не ми се спи, мисля върху "Seven pounds", добър филм беше. Сигурно има такива хора, знам ли, хубаво нещо е надеждата, наистина. 01:47h! Реших го - ще изляза малко с колата да се разсея, ще се прибера, пия една чаша мляко и заспивам. Погалих Моника по косата:
- Излизам с колата, няма да се бавя!
- Добре, пази се! - никога не питаше къде, защо, как, с кого, вярваше ми и знаеше, че мога да се грижа добре за себе си.
Сини дънки, бяла тениска и бели маратонки - класика, можеше и едно черно кожено яке, "Стига бе пич, горещо е!" Влязох в хола, погледнах към масата и грабнах ключовете с лъвчето на тях, но бързо промених мнението си и ги смених за тези със синьо-бялата самолетна перка, нека Пежото на момичето ми поспи поне до сутринта.
02:07h! Buenas noches! Търново не е голям град, това си проличава особено силно вечер. Слизам в паркинга.
- Добър вечер, господин Димитров - поздрави ме пазачът (възрастен човек, надхвърлил 70-те с отлични обноски). - На къде в този късен час?
- Ще покарам малко - отвърнах.
- Приятно шофиране!
- Благодаря, Сони! - казваше се Симеон, но всички му викахме бай Сони, знаеше че не пия, в противен случай едва ли би ми позволил да изляза с колата по това време без тест с дрегера. Синът му беше взел паркинга на концесия, а баща му от своя страна настоявал да кара нощните смени за да "убива" време.
02:15h! Обичам звука от изключването на алармата, наистина обичам този звук! Влизам, завъртам ключа, двигателят стартира - няма такова усещане, обзема те истинска радост, усмивката сама се качва на лицето ти, вярвам че шофьорът и автомобилът са свързани по някакъв странен начин в 1 цяло, някои хора сигурно ме разбират. Таблото и бордовият компютър светват в познатия ярък цвят, задавам на климатроника 18 градуса (в нашия град въздухът не се охлажда особено дори вечер), избирам диска с Queen и някаква филмова музика и бавно изкарвам сивата машина от паркинга. "The eye of the tiger" - прекрасно! Ляв завой, десен завой и вече съм по Краков, кръговото и излизам на Габровски. Празно е, съвършена тишина. Дори светофарът не е издържал на ранната пролетна жега. Минаваме почти през целия град. Царевец, хубава гледка. Знам колко е фалшив всъщност, но все пак вдъхва някакво странно уважение и почит. Обръщам и обратно по същия път. Нон-стопчето до съда ме приканва да спра и да олекна с някоя монета.
- Добър вечер! - не му се спи на това момиче май...
- Добра да е! Някакъв сметанов сладолед, в по-голяма кутия?
- Да, имаме! - отвръща тя и вече го е взела от витрината...
Сещам се, че Мони едва ли ще откаже събуждане за хапване на сладолед, но едва ли за сметанов...
- Ъъъ, има ли същия, но да е шоколадов?
- Има, разбира се, да го сменя ли?
- Не, взимам и двата. Колко ти дължа?
- 7.40лв. - с широка усмивка.
- Заповядай! - оставям десет с отработеното намигване и излизам. Обичам усмихнати хора в магазините, в кафетата, по улицата. Някак ти правят деня (в случая сутринта) различен.
Пред магазина групичка пияни деца са спрели до колата. Видима възраст около 15, 3 момчета и 1 момиче. Странна комбинация и странно къде са родителите им.
- Тая кола направо пръъъъъъъъъсва бе, сивият металик ми е л'бим цвят! Твоя ли е, брат? - заговаря ме едно от децата. Има странна прическа, интересни кецове, обици на носа и веждата и... грим... дано не съм видял добре в тъмното.
- Моя е и ако ти бях брат нямаше да си навън по т'ва време!
- А пък на моя брат Астрата е най-бързата кола в тоя град, т'ва тука е тотална щета! - подкрепя го и вторият малък пиян човек.
- Да, да, сигурен съм, че брат ти е най-великият. Отивайте да спите! - качвам се в колата и тръгвам, не че не ми беше приятен разговорът, ама сладоледът ще се разтопи.
03:15h! Как бързо минава времето, явно карам много, ама много бавно. Тъкмо съм на правата от парк "Габровски" към "Качица" и в главата ми проблясва мисъл за 4-5 хиляди оборота и влизане с вратите напред в Краков. Но не, това не съм аз. За такива изпълнения - всяка неделя следобед на полигона. Има и място, има и компания, че и публика винаги има. Десен завой, подминавам спортната зала, първата пресечка в ляво. Вече виждам голямата купа пълна със сладолед и нарязани в него пъпеш, ябълки, портокали и банани и вълшебните кафяви очи на Моника, които ме гледат леко сърдито заради ранното събуждане. Да, обаче съм подранил, 'щото тая вечер има какво още да видя. Оставил съм колата само на Angel eyes, вече на 20-тина метра от паркинга и няма смисъл да будя бай Сони, с 4000 Келвина ксенон в очите. Разминавам се с един Опел спрял от лявата ми страна, точно срещу "Теона", а вътре явно двама души се караха, ама бая се караха, Фреди Меркюри пееше "We are the champions", прозорците плътно затворени, а чувах виковете. И нали съм си любопитен - спирачки, R на скоростния лост и паркирам точно срещу Опелчето. Свалям звука на уредбата, къси светлини... както си и мислех - мъж зад волана до него жена, ръкомахат си, карат се... случва се, различия винаги има. Въртя десен волан с желанието най-после да се прибера и миг преди да отместя погледа си от предното стъкло на отсрещната кола той я удря. Удря я, мамка му. Не вярвам какво виждам, следва втори удар, ръцете и са на лицето и, косата също. Вече няма викове, няма плач, тихо е, мъртвешки тихо. Мисли, мисли... ако се обадя на полицията, както може би и трябва да постъпя в такава ситуация? Обикновено по това време повечето патрули са си долу на "Бачо Киро", а тези, които обикалят из града са на "Пишмана", "Чолаковци" или "Асенова махала", там по-често стават проблеми. Ще им трябват поне 10 минути за да дойдат. А за 10 минути могат да станат много неща, плашещо много.
Поглеждам телефона на барчето до мен - 3 пропуснати и 1 смс, сигурно е Моника. Поемам въздух и пускам дългите, спирам, пускам, пак спирам... няма реакция от хората пред мен. Не може така, т'ва не е човешко, дори не се доближава до човешкото. Излизам от колата, 3-4 крачки напред и се сещам, че ключовете са на таблото, все тая, другото е по-важно. Вече съм до тяхната кола, боецът явно е запленен от жертвата и не вижда какво става около него, бърз поглед към вратата - отключена е! Идеално! Отварям страната на шофьора и го изхвърлям на земята. Не е това, което очаквах и добре, че е така, защото щеше да стане сложно и за двама ни. Някакъв лешпер, не по-висок от 170см и не по-тежък от 60кг, с глупава физиономия, миришещ на алкохол и зле облечен. Явно мислеше, че ще го удрям в главата и се хвана първосигнално за лицето, но не - ритнах го в корема, не остават следи, а болката е голяма. Точно т'ва си мислех в момента, нека го боли, нека усети какво е причинявал преди минути, поне за миг да го усети, пък после ще звъня на 112. Първи удар в корема, втори, реших да ги направя 3... за щастие, но в тоя момент момичето, явно се посъвзело и вече беше на гърба ми, буквално на гърба ми.
- Какво правиш, простак, ще го убиеш, луд ли си... остави ни намира! - крещеше със същия този глас, с който преди малко стенеше в колата.
Не знаех какво става, не знаех какво да кажа, как да реагирам. Хванах я за ръката и я свалих на земята. Погледна ме в лицето и ми удари шамар, силен, със злоба. Явно искаше да направи същото с приятеля си (или какъвто там и беше) но той не би и позволил това. Нищо де, здраво момче съм, нека удря, щом ще помогне. Дойдох на себе си:
- Добре де, той те биеше, видях ви, биеше те, по дяволите, наистина те биеше! - изкрещях и с гняв!
- Това са си наши неща, аз го обичам и той ме обича. Не е твоя работа да се бъркаш, какъв си ти, че да ни казваш кое е правилно и кое не е! - говореше ядосано докато помагаше на момчето да се изправи.
- Но... аз исках да помогна! - едва промълвих...
- Ще помогнеш като си вървиш по пътя! - отвърна ми тя...
Заболя ме, не от шамара, не от съвестта ми, че го натупах прилично (пак бих го направил), заболя ме от думите. Мислех, че тия приказки, че от думите боляло повече от рана са си просто приказки. Е, не са!
- Приятна вечер... и се извинявам, наистина...
- Махай се! - получих отсреща...
Връщах се към колата, младежът зад гърба ми обясняваше нещо, нямало да ми се размине, щели да ме намерят и т.н. Затворих вратата и смених грозния му гласец с изпитания боец Фреди, алергичен съм към глупости. Качиха се в Опела, обърнаха и ги загубих в тъмнината... Бях сам, пак сам, но не като преди малко. Тогава всичко беше наред, приятна пролетна нощ, да малко гореща, но все пак приятна, бях в любимата кола, най-красивото момиче ме чакаше вкъщи. Чувствах се щастлив. Сега беше друго. Сиво, мрачно, тъжно дори. Сигурно съм гледал прекалено много филми, в които добрият герой спасява момичето от злодея. Е, явно това момиче не искаше да бъде спасено. За миг видях лицето на Моника в онази кола, на седалката отпред. Изплаших се, наистина се изплаших. Това момиче не знаеше какво прави. А може би знаеше? Дали беше за първи път, дали се повтаряше за пореден такъв, дали щеше да има последен път, дали щеше да е фатален? Колко такива случай има в България, колко момичета премълчават за случилото се? Някои от страх, други явно от любов, не я разбирам тази любов, не може да се нарече така, не може. Хиляди въпроси връхлитаха в главата ми. Дори не я попитах за името и. Ако прочета в новините някога за най-лошото, даже няма да знам, че е била тя. Нямаше какво да правя тук повече, само се измъчвах. Queen - Who wants to live forever - колко подходящо... Дано се оправи, както написах по-горе - хубаво нещо е надеждата. Запалих, прибрах колата в паркинга, Сони спеше. Качих се в апартамента, събудих Моника, разказах и...обсъдихме го и помълчахме заедно на терасата. Погледнах часовника 05:30h, трябва да излизам за сутрешния крос с кучето, времето не чака никого. Сетих се... забравил съм сладоледите в колата...

[Nikolay86 Профил]

За жалост живота е такъв-гаден,а ние си го приемаме такъв и си го живеем.
Хубав разказ,но неприятна случка.

[DanielzZz Профил]

Добре прекарано време...за съжаление двамата селяни са подпомогнали за тъпия завършек на разходката...нямам ясна позиция по този въпрос,но предполагам,че малоумни жени като тази явно си заслужават боя,щом реагират по този начин...па може и да е Стокхолмски синдром,не знам .

М-у другото наистина ли мъчиш колата си на Полигона ? Аз поне не бих,не и при тази комбинация от резки неравности и супер грапава настилка.Късните часове са перфектни според мен - малко трафик + никакви/малко хора,дори според мен не е чак толкова безопасно там(на Полигона),все пак хората не стоят зад преграда.

[Runnaway]

Хареса ми разказчето.

За жалост обществото ни е такова - всички пищят как няма взаимопомощ, а там, където решиш да се намесиш - почти никога не си желан.

[B.Tunchev Профил]

Напомни ми на една моя история от преди година и половина някъде..
Сега ще я изровя и ще постна линк.

П.П. Намерих я - viewtopic.php?f=2&t=154342

[Anfiro Профил]

Добре прекарано време...за съжаление двамата селяни са подпомогнали за тъпия завършек на разходката...нямам ясна позиция по този въпрос,но предполагам,че малоумни жени като тази явно си заслужават боя,щом реагират по този начин...па може и да е Стокхолмски синдром,не знам .

М-у другото наистина ли мъчиш колата си на Полигона ? Аз поне не бих,не и при тази комбинация от резки неравности и супер грапава настилка.Късните часове са перфектни според мен - малко трафик + никакви/малко хора,дори според мен не е чак толкова безопасно там(на Полигона),все пак хората не стоят зад преграда.

Не, колега. Не карам там, точно поради изброените от теб причини. Дал съм го просто като пример, като алтернатива.

Радвам се, че ви харесва разказчето, колеги! Gh0s7 - наистина има голяма прилика. Дано момичето от твоята случка да се е осъзнало навреме!

[Monky Профил]

Яко разказче, но за съжаление реакциятата на тоя е типична за Търново и за хората с Опели Трябваше да го ритнеш още един два пъти да му дойде акъла.

Относно полигона...нали вече си имаме 2 кръгови на Качица, за какво ни е тоя разбит полигон

[DanielzZz Профил]

Местожителството и автомобила не определят човека.Нима моята кола ме прави фен на тунинг извращенията защото е японска ?
Иначе кръговите ги ползват по друго предназначение през нощта.Едното е особено удобно,защото има и наклон.

[stuci Профил]

Страхотен разказ, прочетох го на един дъх, евлата за кавалерската постъка, обаче някои хора са толкова зле, че не заслужават никаква помощ, за съжаление.

[kr1sh0 Профил]

Браво за постъпката брато.. Обаче някои хора просто не оценяват това, което се прави за тях, както и в случая Иначе и на мене ми се е случвала подобна постъпка... обаче беше оценено, макар и скрито показано

[Maxmadness Профил]

Браво за постъпката приятел и историята си я бива...ако бях на твойто щях да му дам 1 десна бонус за товa,че нямало да ми се размине или щели да ме намерят.

[Kroki]

Приятна история, нищо специално, но някакси те кара да се замислиш, колко още "мъже" има като него . Радвам се, че поне ще му остане за спомен

[the mayor Профил]

Браво на разказвача, написал си го невероятно, но наистина кофти случка, която трябжа да ни накара да се замислим.