Спомени... [авторът е под прикритие] I и II част, III част

[bmwbmw Профил]

Привет колеги, това е линк кам 1 и 2 част, но понеже темата е заключена права нова
viewtopic.php?f=2&t=152596

ЧАСТ 3

Та ... от тогава мина повече от година, живота му беше спрял.Нищо интересно не успя да се случи през тази 1 година.Нищо което да усмисли живота му.Нищо което да го накара да се почувства жив.Не.Животът му беше спрял като стар захвърлен часовник без батеря някаде из шкафовете на къщата.Дразнеше се.Дразнеше се когато вижда хора покрай него, на които живота им не спира, а напротив движи се и ускорява така сякаш някой М ускорява при улично сустезание.Но защо става така? Този въпрос едва ли някога щеше да намери отговор. Сякаш съдбата е поставила всеки един от нас на точно определно място, по точно определен начин и надали някой човек е способен да я промени.Това е което му оставаше беше да продължи напред, макар и трудно.. и все пак да провери докаде щеше да го отведе пътя по който бе поел и то съвсем несъзнателно...
Ако трябва да сме честни тя успя да го види. Да. трябва да е било миналото лято, на един от Софииските басейни. Съвсем случайно в един делничен ден,в който той не бешена работа,отиде със приятели от квартала на басейн.Оглеждайки се за подходящо място, в един момент на около 15ина метра от себе си той мерна позната физиономия.Беше тя.Поред обстоятелства първата му реакция беше да хвърли поглед на компанията и.Наистина се изненада. Да изглежда беше сама със нейна приятелка.Изглежда великолепно помисли си той.Тя беше с черна права коса,с тъмен загар предвид периода от годината, беше висока около 1.80, слабо телосложение. Лицето и беше изписано, толкова финно и красиво, че едва ли и най-добрия художник би могъл да го пресъздаде дори с години работа. Той махна с ръка и продъжи с приятелите си.Замисли се отново. Отново спомени и чувства се смесиха и се разбиваха в съзнанието и сърцето му както морските вълни се разбиват някаде в скалите на бреговете на Южна Африка. Докато се осъзнае вече беше седнал върху хавлията си, а един от приятлеите му носеше питиета.
-Наздраве
-Отиваме ли да се къпеме ?
- Аз ще остана да пазя багажа- каза той
За момент остана на саме със себе си и с мислите си, запали цигара и стана ...

- Как си ?
- Здравей , добре съм, каза тя
- Сами ли сте? - попита той
- Да
Той се успокои, последваха няколко комплимента за промяната в тялото му. За момент се почувства добре. Това странно чувство сякаш смесица от гордост,злоба, надмощие, слабост. Сякаш се беше появил за да се изфука, точно както малко дете се фука с новата си играчка.Определено тя имаше нтерес към него. Естествено той забелязва това. Помисли си, че би могло отново да са заедно и всеки път когато тази мисъл минаваше през главата му той си правеше сравнение как сякаш между двамата имаше невидима бариера, която тъкмо се вдигне догоре и изведнъж пада със страшна сила надолу. Да след всяка такава мисъл или хубав спомен, той си сещаше за всички онези гадни неща, които тя успя да му причини. Не немога да простя, казваше си той.
Загаси фаса в земята, каза че после пак ще мине за цигара и стана.
-Каде ходиш
-Бях при нея замалко- каза той
- Пак ли ще се сабирате ?
- Никога!
На повечето от приятелите си беше разкал за преживяното с нея. Каква грешка! помисли си той.В действителност може би факта, че много хора вече знаеха историята им го спираше до известна степен да се опита да се върне при нея. Все пак той имаше и малко достойнство. Достойнство, което беше готов да потъпче за да се върне при нея и същото то, което правеше събирането им невзъможно!
Може би това, че беше разкал на всички за преживяното с нея, в опит да сподели мъката си и да стовари камъка от сърцето си, не беше грешка. Все пак точно това го държеше на страна от нея. Може би и това е било част от предначертания път на съдбата..

Следва продължение ... ( ако е в стил листопад, не ме съдете не го гледам

[B U L L I]

това не е литературен подфорум.
ако имаш личен разказ или невероятна случка свързана
с нашата марка с удоволствие бих одобрил