Виж темата - първото ми БМВ

от **akula** » 13 Май 2010, 13:59

Първото ми БМВ

Наскоро, както си вървях забелязах първото си бмв на улицата. От километър да го зърна, пак ще го позная. Приближих се да го погледна по- добре, отпечатъка на времето си се виждаше и отдалече, но не устоях на изкушението. Личеше сравнително скорошен удар отзад, бронята висеше накриво, а емблемата липсваше. И това не беше всичко. Огледах се- беше безлюдно, с изключение на огромен черен котарак, вглъбен в сутрешния си тоалет и двойка врабци, подскачащи наблизо, явно неосъзнаващи, че в списъка с приоритетите на Черньо тоалета бързо може да мине на заден план. Не се брояха. Списъка изглежда остана непроменен, защото котака продължи кротко да се ближе, докато аз се облегнах на предния десен калник с тяло и натиснах с всичка сила. Макферсона беше поомекнал, а и се чу характерното дзънкане на избушил тампон. Стана ми криво, надигнаха се спомени. Когато за пръв път видях това БМВ, не изглеждаше по този начин. Надникнах вътре- честно казано беше по- добре отколкото очаквах, само на барчето лежаха разхвърляни свещи- сигурно старото момче под капака си показваше рогата, но пък и се държеше, защото всички си бяха нормално износени, с добър керемиден нагар. Погледа ми погали извитото табло, почти физически усетих познатата пукнатина в средата, която винаги ми се натрапваше в очите , но всъщност никога не ме e дразнела истински. Оставих надгналата се вълна спомени да ме облее до кости- беше паркирано небрежно, но това само подчертаваше стойката – на кошута, на готов за скок звяр - има ли значение, беше красиво. Броните бяха полирани до степен, че да се гримира манекенка, а салона светеше, с изключение на мъничка набитост на единия праг колата беше без забележки, а още тогава не беше в първа младост. Тази нощ си легнах с мисълта за това бмв, с ясната идея , че никога няма да го притежавам. Следващата също. Съдбата обаче ми беше приготвила изненада, оказа се ,че собственика го продава, и то на достъпна за мен сума, не след дълго бях горд (ама много ГОРД) собственик на тази перла.
Сладка тъга ме налегна като си припомних това-онова- на първа като смачкаш газта двигателя избухва, писъка на гуми се смесва мощния рев, сякаш самия дявол се е наврял в цилиндрите и ръчка буталата с огнения си тризъбец...характерния звук на мощен мотор, адекватно понясящ върхово натоварване, а инжекторите едвам смогват да наливат гориво в ненаситните цилиндри...да, да а по завойте увереновлиза, агресивно излиза, ...и винаги тези озъбени бъбреци, сякаш ръфащи асфалта. Зимата естествено танцуваше като балерина, докато другите коли се лъжеха на втора, аз трябваше да го лъжа на трета, а ако отдолу имаше встъклен лед се случваше и на четвърта. Естествено не всичко беше чак безаварийно- я водна помпа ще протече, баш кога не и времето, я графитените писти на дебитомера тотално ще издухат... веднъж дваж просто отказа да запали, без някаква обяснима причина, ама дайте да се погледнем честно в очи- на кой от нас му се е случвало, и може ли такива дреболии да те откажат от манията?
Минало- заминало, насилих се да се обърна и да продължа по пътя си- вехта бангия, отдавна подминала половин милион пробег, добра единствено за пресата в някой скрападжийски двор... не успях. Знаех че е глупаво, но ми се прииска отново да се отпусна в познатия уютен салон и да чуя мазното буботене на шестака, да форсирам два-три пъти на празен ход, ей тъй- дет се вика, колкото да се продухат кюнците, после лекичко на първа, и без повече изгъзици плавно напред, към доброто старо време, когато всичко беше някак си по- различно. Нещо ме задави в гърлото. Не исках вече да си спомням, дръпнах рязко ръка, но вече бях плувал твърде дълго в морето на спомените, мъртвото вълнение ме зграбчи и запокити с ужасяваща яснота в онзи зимен ден, преди вече 13 години когато се случи немислимото.
А денят всъщност започна добре, тъкмо бях взел с неочаквана за мен лекота труден и важен изпит, изглеждаше че птичките пеят а слънцето топло свети (при минус 10), и аз не подозирах, че някъде благосклонната до този момент съдба приготвяше и точеше сатъра си, та да ме преполови от раз.
Седнах в колата, запали веднага но нещо не беше наред, уж работи нормално, не прекъсва, ускорява както винаги, но... не я усещах като продължение на моето тяло, някак си нещо беше различно. Докато се чудех, дали нещо не си внушавам пропуснах важна част от пейзажа- блуждаещ черен голф 2 гти, естествено с лята джанта и задължителната расова стоика на изгърбена камила, който и до сега не мога да си обясня как реши точно в мен да се натресе. Отнето предимство, несъобразена скорост, хлъзгав път, има ли значение? Значение имаше факта , че бмв-то беше с помляна предница, изкривен рог, и течащи телесни течности.
Бях като болен. Ходих по майстори, разпъваха го, тонираха бои, намерих маска и бъбреци, горе долу стана. Но вече не беше същото. Геометрията ли се изкриви, аз ли си внушавах, но това просто това не беше моята Кола с главна буква. Мъчех се да се примиря- не успях. Реших да го продам. Бързо се яви се кандидат- разкарах го. Патова ситуация. Стареца, и той наля масло в огъня: стегни се, вика, станалото- станало, и без това не беше за теб- скъпа и подръжката, много харчи, ударена кола-продадена кола, махай я и си търси друга, коли колкото щеш. В крайна сметка така и стана, със свито сърце връчих на новия собственик талона и ключовете, обърнах се решително и си тръгнах. Докато пишех тези редове за пореден път си зададох въпроса: какво ли би било ако...
Разбира се много вода изтече от тогава, и бира, и бензин и газ също. Много коли ми минаха през ръцете, и бмв-та, и не само, и по- нови, и по- стари, всички със свойте си плюсове и недостатъци. Но винаги ще помня първото си бмв. Tакова, каквото го видях за пръв път. До гроб.

ПП Историята, била тя страхотна или не, е вдъхновена от темите на SKISA и е посветена на Е28

моля, модераторите да ме извинят ако се е получило дублиране на темата, първия пъът нещо се бъгна и не излезе :dunno: