Дъжд, висока скорост и............
Модератори: mitaka7, Общи модератори
20 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Дъжд, висока скорост и............
Здравейте.
Това, което ще ви разкажа го правя с надеждата да ви бъде от полза (евентуално), ако някой ден попаднете в подобна ситуация.
Историята е следната:
На 26май 2002 година през деня се прибирахме към София с приятелката ми от почивка в гр. Сандански. През цялото време валеше сравнително силен дъжд така, че при по-висока скорост видимостта на пътя не бе особено добра и се кара до голяма степен на усет и познаване на маршрута. До този ден не се стараех да разграничавам скороста на шофирането си при сухо или мокро време. Винаги карах автомобила си (тогавашното ми Е30купе М20, спортно окачване и "М"салон ) на извънградски пътувания със скорост доста над допустимата за което съм имал незнайно много проблеми с органите на власта за тези си мои своеволни постъпки. Благодаря на Бога , че съм стигал до консенсос със пътната полиция във всичките от малцината случаи, когато съм смятал за "по целесъобразно" да им спря. Но да се върна отново на случката от онзи особен но и късметлийски за нас ден:
...та, карам си аз посока София с около 120км/час, дъждът бие достатъчно силно по предното стъкло така, че да затрудни чистачките дори и включени на бърз режим. Малко преди да навляза в Дупнишкия регион забелязах доста трудно и късно, един полицай който имаше огромното желание да ни спре. Подминах го. Даже увеличих скоростта. Вече бях с около 130- 140км/час. Макар и видимостта да ставаше все по- лоша разчитах на автомобила си, на перфектните гуми, на седем годишната ми (тогава) практика зад волана и на препоръките за екстремно шофиране дадени ми от ветеран- състезател. Цялата тази работа до този момент ми изглеждаше, като поредната игра на пътя, но уви този път не бе така.
...Подържах нежно скоростта. Волана правеше съвсем плавни движения, така , че автомобила да не измени поставената от мен траектория на движение. Пътя беше равен с преобладаващи десни завои. Ограниченията по пътните знаци драстично се разминаваха с нашата скорост. Поотпуснах леко газта на около 120км/ч. Наближавах тунела на Дупница през който трябваше да премина. До него оставаха два леви завоя с леко искачване. Дъждът продължаваше така силно да вали. Навлязох в първия плавен ляв завой след който следва дълга права леко на изкачване. Bmw-то взе нормално завоя, но при излизане от него попаднахме на стичащата се дъждовна вода по наклонената права и на колата започна съвсем бавно но сигурно да бяга задницата и на дясно. Бях на пета предавка с 120км/час. Своевременно запазвайки самообладание направих всичко възможно, чрез умерен баланс на газта и умерено навъртане на волана да вкарам обратно в "правилния път" автомобила. За съжаление на толкова много вода попаднахме, че водната възглавница, която ни носеше към дясната мантинела сега пък ни занесе , към лявата. Продължих с безкрайно трудните и деликатни опити да задържа разигралата се кола на шосето, но плавния и рискован танц не спря до тук. След лявото занасяне отново се поднесе багажника на дясно. Този път обаче поднасянето вече въртеше колата на близо 90градуса в споменатата посока. Положението стана напечено. Тогава оставяйки хладнокръвен към ситуацията и запазвайки самообладание на духа, аз си припомних един съвет за такъв момент на моят приятел "състезател ветеран" Ники и реших да го приложа в действие, като последна мярка за спасение от явна трагична злополука.
... изчаках поднасянето на колата точно до мига в който тя изглеждаше перпендикулярно на пътя и тогава ЗАКОВАХ...
Заковах спирачките (и съединителя едновременно до долу)и не ги пуснах въобще.
BMW-то запази на 100% посоката на пътя, но продължи по него с незнаен брой завъртания. Когато спря... не можех да повярвам, че всичко това се бе случило с нас. Още по- малко вярвах на факта, че всичко мина по наи добрия начин за такава ситуация без никакви поражения. Ние се въртяхме толкова, че буквално се изнервях през това време. Затаил дъх, независимо от знанията, които се опитвах да приложа на практика, аз всеки миг очаквах съприкосновение с булдюра и мантинелата. Наистина- много е гадно.
Сега...след толкова време...след още дузина опасни ситуаций и многото уроци за бързо шофиране, които получих от капацитети в областта, си давам ясната сметка, че колкото и да си добър зад волана, колкото и сигурна да ти се струва колата, колкото и позната да ти е пътната обстановка, никога не разчитай 100% на това.
Винаги очаквай изненади.
Бъди на щтрек при екстремно шофиране.
Всеки може да напълни километража на своята кола и то не веднъж, но всеки ли ще може винаги да спре когато трябва?
Е, все още не спирам да правя щуротий, но... ВЕЧЕ С МЯРКА
Това, което ще ви разкажа го правя с надеждата да ви бъде от полза (евентуално), ако някой ден попаднете в подобна ситуация.
Историята е следната:
На 26май 2002 година през деня се прибирахме към София с приятелката ми от почивка в гр. Сандански. През цялото време валеше сравнително силен дъжд така, че при по-висока скорост видимостта на пътя не бе особено добра и се кара до голяма степен на усет и познаване на маршрута. До този ден не се стараех да разграничавам скороста на шофирането си при сухо или мокро време. Винаги карах автомобила си (тогавашното ми Е30купе М20, спортно окачване и "М"салон ) на извънградски пътувания със скорост доста над допустимата за което съм имал незнайно много проблеми с органите на власта за тези си мои своеволни постъпки. Благодаря на Бога , че съм стигал до консенсос със пътната полиция във всичките от малцината случаи, когато съм смятал за "по целесъобразно" да им спря. Но да се върна отново на случката от онзи особен но и късметлийски за нас ден:
...та, карам си аз посока София с около 120км/час, дъждът бие достатъчно силно по предното стъкло така, че да затрудни чистачките дори и включени на бърз режим. Малко преди да навляза в Дупнишкия регион забелязах доста трудно и късно, един полицай който имаше огромното желание да ни спре. Подминах го. Даже увеличих скоростта. Вече бях с около 130- 140км/час. Макар и видимостта да ставаше все по- лоша разчитах на автомобила си, на перфектните гуми, на седем годишната ми (тогава) практика зад волана и на препоръките за екстремно шофиране дадени ми от ветеран- състезател. Цялата тази работа до този момент ми изглеждаше, като поредната игра на пътя, но уви този път не бе така.
...Подържах нежно скоростта. Волана правеше съвсем плавни движения, така , че автомобила да не измени поставената от мен траектория на движение. Пътя беше равен с преобладаващи десни завои. Ограниченията по пътните знаци драстично се разминаваха с нашата скорост. Поотпуснах леко газта на около 120км/ч. Наближавах тунела на Дупница през който трябваше да премина. До него оставаха два леви завоя с леко искачване. Дъждът продължаваше така силно да вали. Навлязох в първия плавен ляв завой след който следва дълга права леко на изкачване. Bmw-то взе нормално завоя, но при излизане от него попаднахме на стичащата се дъждовна вода по наклонената права и на колата започна съвсем бавно но сигурно да бяга задницата и на дясно. Бях на пета предавка с 120км/час. Своевременно запазвайки самообладание направих всичко възможно, чрез умерен баланс на газта и умерено навъртане на волана да вкарам обратно в "правилния път" автомобила. За съжаление на толкова много вода попаднахме, че водната възглавница, която ни носеше към дясната мантинела сега пък ни занесе , към лявата. Продължих с безкрайно трудните и деликатни опити да задържа разигралата се кола на шосето, но плавния и рискован танц не спря до тук. След лявото занасяне отново се поднесе багажника на дясно. Този път обаче поднасянето вече въртеше колата на близо 90градуса в споменатата посока. Положението стана напечено. Тогава оставяйки хладнокръвен към ситуацията и запазвайки самообладание на духа, аз си припомних един съвет за такъв момент на моят приятел "състезател ветеран" Ники и реших да го приложа в действие, като последна мярка за спасение от явна трагична злополука.
... изчаках поднасянето на колата точно до мига в който тя изглеждаше перпендикулярно на пътя и тогава ЗАКОВАХ...
Заковах спирачките (и съединителя едновременно до долу)и не ги пуснах въобще.
BMW-то запази на 100% посоката на пътя, но продължи по него с незнаен брой завъртания. Когато спря... не можех да повярвам, че всичко това се бе случило с нас. Още по- малко вярвах на факта, че всичко мина по наи добрия начин за такава ситуация без никакви поражения. Ние се въртяхме толкова, че буквално се изнервях през това време. Затаил дъх, независимо от знанията, които се опитвах да приложа на практика, аз всеки миг очаквах съприкосновение с булдюра и мантинелата. Наистина- много е гадно.
Сега...след толкова време...след още дузина опасни ситуаций и многото уроци за бързо шофиране, които получих от капацитети в областта, си давам ясната сметка, че колкото и да си добър зад волана, колкото и сигурна да ти се струва колата, колкото и позната да ти е пътната обстановка, никога не разчитай 100% на това.
Винаги очаквай изненади.
Бъди на щтрек при екстремно шофиране.
Всеки може да напълни километража на своята кола и то не веднъж, но всеки ли ще може винаги да спре когато трябва?
Е, все още не спирам да правя щуротий, но... ВЕЧЕ С МЯРКА
--
забравих да кажа на модераторите:
ако ви се струва, че мястото на темата ми е за другаде, моля променете го.
благодаря
ако ви се струва, че мястото на темата ми е за другаде, моля променете го.
благодаря
- Azrail
- UFO Pilot
- Мнения: 2752
- Регистриран на: 2.08.2004
- Местоположение: In a galaxy far, far away...
- Пол: Мъж
- steeN
- старши ентусиаст
- Мнения: 6614
- Регистриран на: 7.04.2004
- Местоположение: CA
- Кара: I6, V6
- Мечтае да кара: mustang gt, много черeн...
Според мен, много добре си го е написал човека. Няма нужда от излишна критика. Историята е само, като че ли за "Страхотни истории".
- Above all, we must realize that no arsenal or no weapon in the arsenals of the world is so formidable as the will and moral courage of free men and women. It is a weapon our adversaries in today's world do not have.
Ronald Reagan
- Life, liberty, and property do not exist because men have made laws. On the contrary, it was the fact that life, liberty, and property existed beforehand that caused men to make laws in the first place.
Frédéric Bastiat
- Don't eat the yellowcake
- Gold is the new bitcoin
Ronald Reagan
- Life, liberty, and property do not exist because men have made laws. On the contrary, it was the fact that life, liberty, and property existed beforehand that caused men to make laws in the first place.
Frédéric Bastiat
- Don't eat the yellowcake
- Gold is the new bitcoin
страшна случка еи-много е опасно при дъжт.аз почти винаги карам с ограниченията и спазвам някви норми не само защото не се вижда ами и защото е бмв а при него има поднасяне да не говорим за скороста с която си карал ти-евала на човека който ти е дал тия съвети!!!
дано си си извадил поука.бмв-то е трудно за успокоение при такива ситуаций требва да си много луд-нещо като Георги Пенчев за да успокоиш тая задница.
И колеги специалисти не е нужно да се однасяте така с темата на момчето-А сега може да ми пишете Слаб 2-Асене ще се погрижиш ли!!!
дано си си извадил поука.бмв-то е трудно за успокоение при такива ситуаций требва да си много луд-нещо като Георги Пенчев за да успокоиш тая задница.
И колеги специалисти не е нужно да се однасяте така с темата на момчето-А сега може да ми пишете Слаб 2-Асене ще се погрижиш ли!!!
Ple6ivia написа:страшна случка еи-много е опасно при дъжт.аз почти винаги карам с ограниченията и спазвам някви норми не само защото не се вижда ами и защото е бмв а при него има поднасяне да не говорим за скороста с която си карал ти-евала на човека който ти е дал тия съвети!!!
дано си си извадил поука.бмв-то е трудно за успокоение при такива ситуаций требва да си много луд-нещо като Георги Пенчев за да успокоиш тая задница.
И колеги специалисти не е нужно да се однасяте така с темата на момчето-А сега може да ми пишете Слаб 2-Асене ще се погрижиш ли!!!
Добре си ме разбрал приятел.
Наистина не съм го написал за да покажа колко съм неграмотен, а да си вземе поука от моята случка някой фен на високите скорости.
Предполагам тук има такива в изобилие и , ако някой от тях реши може също да разкаже нещо което може да помогне.
И не се притеснявайте няма да ви гледам граматиката. Аз не шофирам с нея.
- Dimo
- баварски фанатик
- Мнения: 4558
- Регистриран на: 26.03.2004
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: нещо...
- Мечтае да кара: McLaren F1 LM
Ами към тази хубава историйка, мога да добавя само една поговорка:
Не е добър този шофьор който излиза от трудни ситуации, а този който не влиза в тях!
Не е добър този шофьор който излиза от трудни ситуации, а този който не влиза в тях!
- Hastalavista
- Е21 fanatic
- Мнения: 692
- Регистриран на: 12.03.2005
- Местоположение: София, Младост1
Би ли обяснил малко по-точно за ''Заковаването'', че не мога да си го представя, а ми звучи доста интересно, а и като гледам помага.
Hastalavista написа:Би ли обяснил малко по-точно за ''Заковаването'', че не мога да си го представя, а ми звучи доста интересно, а и като гледам помага.
Значи братле обяснявам ти го така както на мен ми бе обяснено. Пробвал съм го многократно на различни широки асфалтови участъци с 80-100км./час след дъжд за експеримент и ефекта е винаги на лице. Но искам предварително да ти кажа, че автомобила ми беше с много нисък център на тежеста и широки гуми 205/50/15 "потенца на бриджстон".
Значи нещата са много прости. Въпросът е само да направиш точната преценка в кой момент едновременно да освободиш колелата от тягата на двигателя и да ги блокираш напълно със спирачката.
Не мога да ти го изкажа с някакви физични термини и обяснения , но ти ще ме разбереш.
За по образно казано без да конкретизирам определена ситуация ще ти кажа:
Примерно си на едно летище. Засилваш колата с около 70км/час .
Натискаш до долу едновременно съединител и спирачка. Съединителя освобождава задните колела от несъответното натоварване на спирачките и те ковът. Колата започва да се носи, но забележи само напред защото инерцията на тежеста продължава в последната посока.
Сега си представи същото място по същия начин набираш, но сега чукаш малко рязко волана, спирачката и колата започва да се завърта. Ако оставиш нещата така без да предприемеш нищо ще настъпи момент в който дори почти завъртян на обратно колата ще получи пак нужното сцепление с пътя и тогава изведнъж ще продължи на там на където се е зацепила(дори и назаден, дори и за малко ). Това вече не е посоката в която си тръгнал в началото а е най вероятно около 135градуса от нея в дясно или ляво. При една магистрала това означава някоя мантинела, а след това вече не се знае.
Сега обаче си представи , че отново завърташ колата само че в момента в който тя застане на 90градуса спрямо пътя по който се движиш, натиснеш до долу едновременно съединителя и спирачката тя продължава да се носи хлъзгайки се от създалата се инерция по пътя на право дори и с въртене. Понеже обаче ти си блокирал напълно спирачките тя вече не може да зацепва по друга траектория- изненадващо и продължава да се върти само на пред докато не спре.
Ако колата ти позволява да експериментираш без да се обърнеш съветвам те да пробваш. Много тънкости може да научиш.
Взимаш едни поизтъркани гуми и отиваш на някое подходящо място. Пробвай всичко. Определено ти гарантирам, че след дузина такива експерименти ще усещаш колата си много по добре и все по малко изненади ще ти поднася. Най добре е всичко това да става в присъствието на някой състезател(както стана при мен ). Така няма да ти е нужно да си губиш времето за откриване на топлата вода.
Желая ти успех приятел.
- vicho
- старши ентусиаст
- Мнения: 8324
- Регистриран на: 3.09.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: M340i
- Мечтае да кара: Калибра
- Детайли за колата: Portimao Blue, Turbo бензин
питайте ме мене как карам на дъжд вече...
аварийни, отбивка кафе, докато спре да вали и после на път!
колкото до заковаването", все си мисля, че върши работа само на писта, ама знае ли човек, и на тебе ти е свършило...
п.с. не карайте в порой...
аварийни, отбивка кафе, докато спре да вали и после на път!
колкото до заковаването", все си мисля, че върши работа само на писта, ама знае ли човек, и на тебе ти е свършило...
п.с. не карайте в порой...
You said: "Time will change!" What if it changes you?
- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
Страхотна история
и много поучителна
хареса ми докато я чета (да ти призная рядко прочитам тук нещо по-дълго от 3 реда, но твоята история ме грабна) и освен това намерих нов номер, който със сигурност ще ми спаси кожата и колата нееднократно - при първа възможност ще го пробвам
Това беше замисъла на този форум - не да си пишем за пернишки тунинг, а да си помагаме взаимно в това да станем по-добри в шофирането.
Поздрави
Ати
и много поучителна
хареса ми докато я чета (да ти призная рядко прочитам тук нещо по-дълго от 3 реда, но твоята история ме грабна) и освен това намерих нов номер, който със сигурност ще ми спаси кожата и колата нееднократно - при първа възможност ще го пробвам
Това беше замисъла на този форум - не да си пишем за пернишки тунинг, а да си помагаме взаимно в това да станем по-добри в шофирането.
Поздрави
Ати
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
20 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани