Виж темата - Един дъждовен ден

от **Brian** » 06 Апр 2010, 14:44

Тъмен и дъждовен ден се очертаваше още от сутринта. Пролетта напредваше навсякъде и това бе само една пречка забавяща я за момент по топлия и́ и слънчев път. Въпреки това, и въпреки че денят беше почивен забелязващите се напоследък усмивки бяха изчезнали и всеки бързаше нанякъде.
Все пак имаше един човек, чието настроение не бе свързано с някаква емоция – Той просто беше спокоен. Депресията на заобикалящият го свят не му бе присъща – за него нямаше нищо по-хубаво от лошото време.Плъзгащите се една след друга капки по предния прозорец на колата му го концентрираха.Беше станал рано и сега напълно разсънен, отпиваше спокойно от кафето си и не мислеше за нищо. Още като се бе събудил знаеше какво ще прави целия ден. Завъртя ключа и триста и двайсетте конски сили на М3-ката изръмжаха обещаващо през двойните ауспухови тръби.
Планината винаги го влечеше със своите дълги и остри завои – там мощността и перфектния баланс на баварската машина караха всеки завой да изглежда като линия начертана през законите на физиката. Пое напред следейки с удоволствие как с едно настъпване на газта капките спускащи се по прозореца се връщаха обратно назад и излизаха от кръгозора му. Не след дълго и желаният планински път се показа пред очите му. Тялото му потръпна от приближаващото предизвикателство,той за миг свали предавка надолу и ниския до момента тътен премина във висок рев. Гордата машина сякаш се отърси от капките и се втурна напред. Концентрацията на всеки завой – първо точката на спиране, а после идеалната линия на движение преминаваше в удоволствие от воя на набиращия обороти двигател при ускорението след това. Движенията на шофъора бяха бързи и точни – сякаш човека и машината се бяха слели в едно. Сякаш бе разпрострял ръце върху пътя и усещаше всяка негова особеност. Сякаш водата изтласквана от гумите настрани се плъзгаше между пръстите му. Съществуваха само Той и шестцилиндровия му звяр – нищо друго нямаше значение.
Неусетно бе навлязъл дълбоко в планината. Тук сред стръмните склонове и вековни гори се чувстваше у дома си – като хищник на собствена територия. Мъжът отпусна газта давайки почивка на лакомия звяр, и носещ се с плътен тътнещ звук се наслади на заобикалящата го действителност. Отново не мислеше за нищо – остави се на удоволствието на сетивата си...
Няколко часа по късно, доволен, Той спря пред дома си и остави BMW-то на празен ход. Огледа се наоколо и забеляза съседите си да гледат телевизия. Дали все пак това не беше по-добър начин за отпускане след дълга седмица? Погледна пак колата си, изфорсира за момент двигателя – рязък звук разцепи безмълвната улица, отново усети колата с цялото си същество – „Не, това е чувство, което не можеш да опишеш с думи, това е чувство което си струва да изпиташ”, мъжът се усмихна и спокойно се прибра в къщи.