Олд скул ли, и аз не знам

[driver69 Профил]

Мдаа... Сутрин, рано, птичките пеят, тъкмо излизе от банята на фитнеса и започна да си облича дрехите. Днес му беше тренировката с тежести, утре ще е спаринга с крушата. Взе си както винаги черния панталон и бялата риза. Нещо изпадна от джоба на ризата. Картичка. Даже не я отвори, знаеше какво пише в нея. "Честит 60-ти юбилей, Иване! Жив, здрав и все такъв пич!". Картичка, изпратена му от бившите му колеги от специалното подразделение на МВР, за по-кратко някои ги наричаха бившите барети. Иван не влагаше толкова смисъл в думата барети, колкото в думата бивши. Да, може и да бяха много здрави и силни, но това беше преди. Сега няк'ви дришльовци пред входа му го псуваха безнаказано. Но той се бе примирил - нищо не можеше да направи. Нито полицията беше като милицията, нито той беше 118 кила. Беше просто един пенсионер, поддържащ се във форма. Всъщност, животът му не беше опасан в черна пелена - имаше си апартамент в Люлин, подарък за специални заслуги към обществото при пенсионирането му, жена, която беше готова на всичко за него, а също така и две деца, които го обичаха безкрайно. По-голямото от тях беше момче, вече на 35 години, с приличен живот в Германия. Бяха го кръстили Петър, все пак се беше родил на 29 юни. Често им се обаждаше да попита как са, но рядко се връщаше вкъщи, а когато го направеше, не беше за повече от седмица. Дъщеря му, Милена, беше на 22, като вече беше трети курс в Софийския. Все още не бе решила какво точно иска да работи, но знаеше, че ще остане в България. По този въпрос с брат й бяха на полюсни мнения, въпреки че за абсолютно вскичко друго бяха единодушни. Та общо взето, нямаше от какво да се оплаче нашия човек. Нищо не го болеше, всеки ден киснеше по 2 часа в залата, също и ходеше да тича из Витоша. Парите му стигаха - той взимаше 800лв. пенсия, а жена му взимаше пенсията на учителка - 153лв. и 64 стотинки. Всяко лято ходеха на море, а зимата си наемаха някоя хижичка в Родопите за седмица-две. Даже и на децата си успяваха да пратят пари от време на време.
Иван излезе от залата, влезе в колата си(Ауди 100, 174к.с., '91 набор), запали я и тръгна да пълзи в делничното задръстване към вкъщи. Не беше нервен шофьор. Винаги даваше предимство и на другите, дори отстъпваше своето. Когато видеше майка с количка да чака, дори и да няма пешеходна пътека, я пускаше. Ядосваше се на тези, които показваха колко им вървят колите по сфетофарите, но не им обръщаше внимание. Не беше заядлив. По-точно беше, но когато беше на 25. Тогава в повечето случаи някой го псуваше, а след няма и секунда, Иван тичаше към него с юмрук, насочен към устата на плямпалото, а при удобен случай тръба, бутилка или каквото и да е. В казармата имаше един случай, когато за оръжие бе използвал буркан. Някакъв отворко, племенник на кмета на Бяла Слатина(там беше служил Иван), го обиждаше и нещо му се дървеше. Иван знаеше кой е и се опитваше да бъде търпелив. Но когато оня го напсува на майка, той грабна измитият буркан от лютеница от масата и след секунда го разби в ръката на виновника. Добре, че келеша се предпази с ръка, защото иначе щеше да го лежи. Тия буркани тежаха сигурно по половин кило единия. Но вече нямаше такива изпълнения. Дори и не искаше да има. Веднъж видя как му свалят емблемата на Аудито пред блока. Бяха няколко наркоманчета. Изтича в хола, първо посегна към пистолета си, Глок 9мм, но се отказа и звънна на полицията. Е, нито полиция видя, нито емблемата си после, но нищо. Не му дремеше много. И без това от година може би разглеждаше обяви за БМВ-та. Харесваше си някаква Е39-ка, а ако успееше да събере пари, и Е61 не би отказал. Представяше си как с Цветелина(името на жена му) се возят в колата, климатроника е на 26.5, навън вали сняг, а БМВ-то игриво приплъзва задница на завойте към хижата в Родопите. Мечта...
Чудеше къде да паркира, 'щото от богатите хора, дошли в София да изкарат некой лев, които с последни пари си купуваха някой изгнил Опел, но никога не плащаха паркинг и паркираха пред блока му, въпреки че работеха на може-би километър от него. Звънна му телефона. "Цвети" се изписа на дисплея на Сименса. Вярна машинка, ей. За какво ли го търсеше жена му, може би е забравила да купи картофи за пилето или пък не е взела вестник. Както и да е, вдигна:
- Добро утро, мила! Как спа? - мило я попита Иван.
- И-и-ване, к-к-къде си? - нещо беше станало, попринцип беше уникално спокойна жена, като него. А за заекване и дума не можеше да стане.
- Пред блока съм, какво е станало, мила? Добре ли си? - разтревожено я попита той, никога не я беше чувал толкова притеснена.
- Ела си. Бързо! - Каза го през плач.
- Идвам! - изстреля Иван и загаси двигателя. Остави колата на средата на улицата, като никой не можеше да излезе заради него.
Затича се към входа, като не обърна внимание на двамата дилъри до вратата. Не ползва асансьора, а с няколко скока се качи на третия етаж. Вратата беше отключена и той влезе. Отиде в хола и видя Цвети. Плачеше, очите й се бяха подули от плач. Прегърна я и попита:
- Какво е станало? Кажи ми, мила! Няма нещо, с което не можем да се справим... - опитваше се да я успокой.
- Милена. Отвлекли са я. - Цветелина съвсем леко се посъвзе, за да му каже това.
- Какво?!? Кой??? Кога??? - в главата му изникнаха хиляди въпроси, но той започна с по-важните.
- Не знам кой, днес в 9 пред университета имало черен Мерцедес, в който влязла. Повече не я видели.
Иван не каза нищо. Излезе също толкова бързо, колкото и влезе. След секунди беше в колата. Излезе от паркинга и позвъни на един бивш колега - Терцата. Синът му беше зам. министър на вътрешните работи. Три сигнала.
- Кой се обажда? - сух мъжки глас, състарен от времето и алкохола. А го помнеше толкова силен.
- Терца, аз съм, Иван.
- Оо, Ванка, кажи бате, тъкмо се чудех няма ли да наминеш да хвърлим един белот.
- Ще мина, Терца, ама сега по друг повод ти се обаждам. Милена е отвлечена. Къде е Недялко?
- При мен е, нали знаеш къде ни е апартамента?
- В Бояна е, знам. Идвам веднага.
Делничното задръстване беше малко по-ненатоварено, но отново не му мърдаше един час. Започна да нервничи. Караше на втора във високите обороти, а завойте ги взимаше с ръчна. При едно изпреварване сви дясната врата, но не спря. Когато наближи блока, отново се обади на Терцата и му каза да слезе и да го чака вътре. Терцата си беше интересен човек, откъдето и да го погледнеш. Като млад беше буен, напиваше се всяка вечер, а когато беше пиян, по-добре да не си му на пътя - налиташе на кавга и бой. Но въпреки това беше честен и добър приятел. С жена си се разведе, защото ходеше при други. Това също му беше недостатък от млад. Иван влезе в апартамента му, където спокойно можеше и премиерът да живее. Скъпо обзавеждане, огромен телевизор и други джунджурии. Всеки, който беше в политиката по някакъв начин, се беше облажил. Винаги е било така и ще бъде така, сигурен беше Иван. Разказа накратко на Недялко(така се казваше сина на Терцата) за случая, а той му каза, че полицията не може нищо да направи. Знаеха кои са и с какво изнасят момичетата, но не можеха да ги спрат. Даде снимка на Мерцедеса на Иван и му каза, че само това може да направи. Иван не каза нищо, излезе от апартамента и се запъти към близката банка. Пред нея тъкмо спря Бяло БМВ Х6 М, като на шофьорското място беше момиче на не повече от 20. Иван беше на няколко метра от вратата, когато "дамата" слезе.
- Не затваряй! - каза й той с тонът, с който го бяха научили в милицията да респектира престъпниците.
Момичето дори не помръдне. Беше като замръзнало. Иван я блъсна настрани и влезе в М-ката. Запали и тръгна. В погледа му се беше появило нещо ново. Неубоздано, приличаше на звяр, тръгнал да лови плячка. Не беше такъв. Налагаше се да бъде. А в Хикса стрелката, сочеща скоростта, подминаваше 80. След 10-тина минути с това каране щеше да излезе от София. Стъпи на педала и се облегна на седалката. Мислеше какво да направи, като ги настигне. Щяха да я държат в склад в Русе. Дали беше по-добре да изчака да влязат в склада и да викне полиция или да ги удари на пътя и да слезе. Първият вариант отпадна още в процеса на анализ. Николай беше казъл, че полицията в Русе им играе по сввирката. Ясно, щеше да е сам. Винаги, когато наистина имаше нужда от помощ, никой не му помагаше. След малко излезе на околовръсното, или околомръсното, както беше модерно да го наричат след нашествието на селяни в столицата. Настъпваше много. Стрелката сочеше 165км/ч, а горивото беше до горе. Явно приятелят на онова момиче се грижеше добре за нея. Иван си помисли, с какво това момиче беше заслужило да има BMW X6 M? Дали беше толкова кадърна или просто беше добра в духовите изпълнения? По-вероятно да е второто. Кадърните обикновено се возеха в градския транспорт, а в няй-добрия случай, караха Корса Б. Отпред две баничарки се изпреварваха. Иван започна да мига къси-дълги. Шофьорът на изпреварващата му показа колко му е красив средния пръст. Отзад колата беше пълна с газови ботилки и цялата беше облепена в рекламни винили. Иван се подразни от жеста, но оня отпред изпревари другата баничарка, тя пък беше на фирма за кисело мляко, а не смяташе да се прибере вляво. Бмв-то нахъсано приближаваше бронята на Фордчето отпред с може би 60км/ч горница. Иван бързаше, а място нямаше. Нави леко надясно волана, така че да не удари тоя с пръста, и се мушна между баничарките, като ужули десния калник. Изобщо не мислеше за това. Търсеше пролука между колите, които като че ли нарочно се бяха подредили така, че да ти е възможно най-трудно да ги изпревариш. След 20 минути беше на няколко километра от Луковит. Настъпваше здраво, а БМВ-то само това чакаше. Извиваше се като змия на завоите, като запазваше стабилност дори при 200 и леки завои. Но и много бензин пиеше. Резервоарът беше наполовина. “Като остане четвърт, ще заредя.” – каза си Иван и продължи да настъпва като луд. Тук-таме имаше коли, но те бързо оставаха точка в огледалото на М-ката. А в нея, Иван се чувстваше като в самолет. Имаше пълен контрол над пътя. А колата даваше усещане за контрол над всяка ситуация. Наближаваш Полски Тръмбеж. На правите отсечки километража подминаваше доста 200км/ч и това адски кефеше Иван. Колкото и притеснен да беше, колкото и да мислеше за Милена и за това какво ще направи, не можеше да не обърне внимание на колата. Перфектната изработка на детайлите, кожата, шевовете, та дори и стелките. Наближи бензиностанция, а резервоарът беше към четвърт. Спря и каза на момчето да зареди догоре. По навик отвори жабката. Сети се, че портфейлът му е в джоба, но нещо друго прикова вниманието му. В жабката имаше един пакет 20 на 20см, а вътре беше пълен с бял прах. Иван се сети какво е и веднага затвори жабката. Не искаше да си представя колко пари струва и колко хора ще загинат заради този прах. Влезе в бензиностанцията, а вътре усмихната продавачка му каза колко е сметката. Беше към сто и педесет лева. Толкова и остави той, като не забрави да си вземе една кола и морени. Излезе, качи се в колата и отново опря газста в ламарината. След секунди километража отново показваше 160км/ч, а вафлата хрупаше в устата му. Звънна му телефона. “Терцата” – кратко, точно и ясно казваше кой се обажда надписът.
- Да? – Иван каза това не с обикновеният си тон, спокоен и усмиохнат, а с напрежение и дори лека досада.
- Иване, абе исках само да ти кажа, недей да се правиш на герой, обади се в полицията, те ще се оправят. Не си струва да рискуваш...
Иван се досети. Затова и Николай му каза да не се опитва да ги спре. Затова и живееха в Бояна. Работеха заедно с групировката или по-точно групировката беше под крилото им. Иван не каза нищо. Натисна червената слушалка и отвори леко прозореца. Отсреща идваше ТИР. Иван пусна телефона, а той след някаква част от секундата се оказа под предната лява гума на ТИР-а. Нямаше нужда някой да му се обажда. Не и сега. Сега трябваше да мисли само за едно нещо и то беше как да спаси дъщеря си от ръцете на... не знаеше как да назове тези изроди. Може би “Наглите” – трета серия?!? Нали правителството се хвалеше как е спряло отвличанията? Или пък бяха продукт на “Октопода”? И той беше назован така от правителството и отново се хвалеха, че са отървали обществото от него, но явно не съвсем. Нямаше значение колко популисти ще се изредят, важно беше какво е направено – в този случай бяха отвлекли дъщеря му. Полицията нямаше да му помогне, никой нямаше да му помогне. Беше сам. Това го озверяваше още повече. Знаеше, че в Глока има 14 патрона, като първите два бяха стоп-патрони, а последните шест – с кухи глави. За точно такъв случай си ги пазеше. Беше много добър стрелец. Като малък му бяха предложили да влезе в националния отбор по спортна стрелба, но баща му беше отказал. Иван имаше нормално българско семейство. Баща му се прибираше всяка вечер, пребит от работа в завода, а майка му беше безработна. И двамата не бяха учили. Баща му я биеше зверски по всеки повод, а понякога и без повод. Заради това Иван го беше намразил. Без баща му да знае, той се бе записал на тренировки по карате, там също беше повече от добър. Млатеше всички. Момчетата от спортното и галените дечица на сержантите от МВР не смееха да кажат гък. Веднъж, когато беше на 15 видя как един циганин(тогава още така се наричаха тъй наречените сега “роми”) да краде чанта на възрастна жена на зеленчуковия пазар. Тя се разпища, но наблизо нямаше много хора – две баби продавачки и един дядо, който си приказваше с тях. Иван побесня, в очите му имаше същия пламък като сега, но по-малко. Настигна го и му скочи в гръб. Черният се обърна и се опита да го удари с юмрук. Иван го хвана за ръката, изви я, приземи го с рътник отзад в коляното и започна да го рита където свари. След малко дойде и милицията, но тогава, за разлика от сега, те биха циганина, не него. А на 16 му рожден ден, баща му отново се върна мъртвопиян от кръчмата, където ходеше след работа с приятели, и посегна на майка му. Но този път Иван не го остави да я пребие както всеки път. Блъсна го и започна да го бие с една тръба, която треньорът му беше дал, защото знаеше какво става у тях. Вече беше станал 80кг и баща му не беше проблем за него. Пукна му три ребра и му счупи ребрата. Резултатът беше такъв, че мъж в семйството стана Иван, започна да работи, майка му стана шивачка и така преживяваха. След това отиде в Симеоново.Там също се представяше перфектно, много се трудеше, но и отсреща имаше отговор. Винаги получаваше награди, без пари не го оставяха също. Подминаваше Две Могили. Горивото отново беше на свършване. Спря на Шел-а и зареди отново до горе. Нямаше пари да плати и плати с кредитна карта. Беше оставена между седалките. Отново влезе в колата и настъпи газста. След малко пристигна в Русе. Трябваше му малко време, докато се ориентира къде е склада. Намери го и спря на стотина метра от него. Бутна кобура си към задника, така че да не се вижда много, и се запъти към склада. Нямаше ограда, нито охрана. Всъшност, ако не брои чисто новата S-класа пред зградата, човек ще си помисли, че това е изоставен склад, спомен от комунизма. Едно време, много хубаво за Иван, а много лошо за тези, които сега бяха най-добре. И в двата случая не беше идеално – в единия всеки крадеше, кой работеше, кой не, но имаше за всички. А в другия, тоест сега, пак всички крадът, но вече има само за определени хора. Иван отиде до Мерцедеса, направи му пречатление, че вътре няма никой, но ключовете бяха на таблото. Те нямаше от какво да се плашат, все пак те бяха извън закона. Натисна стоманената дръжка на вратата, а тя мазно се отвори. Явно смятаха и за в бъдеще да са тук, необезпокоявани от полиция и тем подобни, затова и бяха смазали дръжката. Иван щеше да им развали плановете. Влезе плахо и се огледа. Май нямаше никой. Бързо приклекна и се скри зад няколко поставени един върху друг кашона наблизо. Огледа помещението. Беше едноетажно, като в отсрещния ъгъл имаше врата. Беше напълно осветено от десетина луминисцентни лампи, висящи от тавана. До вратата имаше около 20 метра. Иван си извади пистолета и го зареди. Притича до вратата и се опря на стената . Явно от другата страна на вратата беше стаята, където бяха похитителите и тя, Миленка. По гласовете различи трима. Единият беше с доста писклив глас, може би беше и педераст. Иван сметна, че не е як и не може да борави с оръжие. Вероятно за казарма само беше чувал. Чуваха се някакви откъслечни фрази “...кога ще я изнесем, днес или заедно със следващата?”; “Готина е, може...” тук се чу смях и женски стон. Бяха и запушили устата. Гадове. Тук се обади и този с пискливият глас: “Обади се Николай, каза че днес някакъв дъртак разпитвал за нея, май и бил баща. Но каза, че няма да му стиска да дойде”. Тук се изсмя противно. Беше като Гаден звук от тънко скърцане на несмазана добре врата. Другите също се засмяха. Единият каза, че отива за кафе и попита другите дали искат нещо. Никой нищо не каза. Иван насочи мерника на пистолета там, където смяташе, че ще се покаже главата на оня. Вратата се отвори и от нея излезе момче, към 23, метър и осемдесет, с тъмна коса и много мускули. Дори не забеляза Иван. Той мислеше да го остави на място, но се отказа. Следеше неговите крачки и тръгна зад него със същите крачки. Онзи все още не го забелязваше. Това само беше в полза на Иван. Момчето отвори вратата на склада, а Иван с тих скок я задържа и излезе веднага след него. До колата имаше пет метра, а той беше на метър и малко от похитителя. Скочи върху него, като започна да го души. Онзи се наведе и го хвърли напред. Иван падна, но не го пускаше. Спортистчето започна да посинява, да се гърчи и накрая си отиде. За по-сигурно Иван го държа още няколко минути. Това го беше научил от старите барети: “Лошо е да имаш жив враг, но още по-лошо е, когато го смяташ за мъртъв!”. Имаше резон в това. Иван го пребърка за оръжие, но онзио нямаше. Влезе в колата и потърси там. В жабката имаше Макаров и няколко пълнителя. Иван зареди и него и тръгна към стаята отново. Знаеше какво ще направи. Вървеше спокойно, като в съзнанието си разиграваше всяка възможна ситуация. Нямаше място за грешка. Отвори спокойно вратата и влезе, като във всяка от ръцете си държеше по един пистолет. Започна да стреля първо с Глока, а после и с Мараков. Оня с женското гласче се оказа точно такъв, какъвто и си го представяше. Без да го уцели куршум, само при вида на Иван, припадна. Другите двама бяха доста едри телета. Единият изяде първият куршум от може би собственият си пистолет, като беше уцелен точно в тила. Другият посегна за пистолета си и дори успя да го вземе. Него Иван го уцели в гърдите, но онзи успя да се прицели и го рани в корема. Иван изпразни пълнителя на чуждия пистолет в него, а този на своят запази. Развърза дъщеря си, която беше здраво вързана на един стол. Пита я може ли да ходи, прегърна я и тръгнаха. Взе на гръб педераста. Отидоха до Мерцедеса и се качиха в него. Иван запали колата от копчето на таблото. Сложи лоста на R, обърна и продължи на D. Видя, че резервоарът е почти празен и даде газ до Бавареца. Качиха се в него и чак тогава на Иван започна да му става лошо от куршума в корема. Трябваше да отиде в болница, но тогава не знаеше какво може да се случи с Милена отново. Видя център на БТК и спря. Влезе в него и им каза да се обадят на всички медии да дойдат, като им каза, че има сензация. Думите му, подкрепени от вида му, накараха продавач-консултантката веднага да набере номера на БТВ. На Иван му прилоша. Причерня му пред очите и заспа.

...Събуди се в светла стая, с много системи и мониторчета около него. Огледа се. До леглото му беше някаква медицинска сестра. Каза му, че не допускат никого да влезе. Даде му и вестник. Той погледна и се очуди. Беше на първа страница. “Бивша барета разкрива банда за отвличания. Уволнен заместник министър.”. Ето една добра новина...

[stefangt]

Отново уникалната история

[Koz Профил]

май четеш много криминални книжки .. ама евала много добре си го написал

[SASquach Профил]

Готиното старо ченге с много опит и перфектно семейство, скъпите софийски к***и и тъпите мутри, пистолети и бял пах бла бла бла...

Батееее, тука сме във форума на БМВ - място, където се обсъждат РЕАЛНИ неща, свързани с марката, не подобни посредствени глупости... Марш към ебане точка нет. Когато четях форума преди 4-5 години и в последствие се регистрирах, нямаше подобни измишльотини... появиха се скоро... Марш към ебане точка нет.

[shadow_318is Профил]

Браво, много добра история

[DanielzZz Профил]

И тоя път Отличен 6.

[bmw325tds Профил]

Историята е страхотна.

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Браво !

[Делян]

Вярно си ги е написал човека,как може хабер да си нямаш от правопис и да се мъчиш да поправяш хората....Интересна е историята

[Делян]

Аааа усетил си се,че си се изложил и си поправил поста.По-добре късно от колкото никога

[Toneloker Профил]

От Умирай трудно или от Рамбо ти дойде идеята за разказа?

[CuMo Профил]

Браво за старанието!

Но ми се стори странно от П.Тръмбеш до Две Могили колата да издуха толкова много гориво.

[Kroki]

Евала

[___B___M___W___ Профил Уеб-сайт]

Браво много добре си го написал!

[TsvetanVR]

Тъпо.... Най-вече заради следното изказване - "Иван си помисли, с какво това момиче беше заслужило да има BMW X6 M? Дали беше толкова кадърна или просто беше добра в духовите изпълнения? По-вероятно да е второто. Кадърните обикновено се возеха в градския транспорт, а в няй-добрия случай, караха Корса Б." и други подобни...