Старата Лада..

[p0wEr Профил]

В мъгливата зимна утрин се разнесе звукът на 4 цилиндровия двигател на Баба Яга... Ревът се позасили и два фара светнаха нейде из мъглата. От гаража излезна тя колата Ладата , бяла на цвят с хубав външен вид. Както винаги тя служеше на своя стопанин и никога не го предаваше, и той нея също.По-цял ден се разхождаше, тя бе щастлива.. Докато един ден неиният стопанин почина. Синът му я наследи, стана такси... Годините минаваха колата ставаше все по-стара и на повече километри... Новият и собственик също както баща си се грижеше добре за нея.. Той новият стопанин бе млад и зелен.. Колата остаря ръждата я нападна.... Един хубав летен ден колата се изкърпи бе щастлива сякаш и вдъхнаха нов живот... Човекът които я направи толкова щастлива също обичаше колите и даваше всичко от себе си за нея... Изминаха още 4 години, навлязоха нови закони, трябваше да се смени с по нова кола... Денят бе 16 Ноември денят когато „Баба Яга” ще бъде заменена ... Колата запътува към целта нищо не подозираща.. Преди да престигне на мястото където ще бъде заменена колата се предаде явно разбираше какво става...... Новата кола вече бе на лице, отново Лада.. На връщане към дома гордият собственик на новата кола погледна в огледалото на един от най-големите байри, гледаше как колата изоставаше ли изоставаше и се губеше ... С сълзи на очи той продължи .. Минаха години всеки ден различни хора предлагаха да закупят колата, собственика не я предаваше...

Днес както стоях на прозореца и гледах старата Лада се сетих за разказа с автобуса Стефчо и ми доиде от вътре да нафърлям няколко реда за любимата колица...

[ferdy Профил]

Моята баба Яга беше кафява, милата ми тя, моята първа любов.

[Alexch]

А моята беше червена. Много си я обичах!

[BuLdwAiZeR Профил]

А моята беше бяла

[Kroki]

Е кво се депресираш, зимай Е30-ката и си оправи настроението. Да знаеш че тва ме чака и мен след 1 година

[katronski_br Профил]

Моята беше червена или е била през '72 година. Баща ми я беше купил от първият собственик. Когато я поех аз, бабичката едвам мърдаше но на мен ми беше наи скъпото возило на света, с кеф и кърпех подкалниците и доливах М10Д на всеки 100км. докато един ден на баба Яга метлата се счупи двигателят мъркаше но единият носач се скъса директно от ботуша и гумата изкриви калника. Прибрах я в гаража с цел по нататък да се разправям с нея. Но заминах за чужбина и по телефона разбрах че баща ми я дал на вторични суровини. Сега карам Е46 купих го след като продадох предишното Е36, но още ми стои в спомените онази червеникава жигулка с избледняла боя, още си спомням тръпката да чуя как изръмжава двигателчето след като съм пуснал съединителя на втора и гледайки в огледалцето двамата ми приятели как се радват отзад зад колата че вече запали и те няма да бутат вече.

[D_I_V_A_K_A Профил]

Моята също беше бяла 1600 с 4-те фара, но аз се чудех как може толкова стара кола да върти гуми намясто.Имаше сини лампи в краката и надпис на предния прозорец STREET RACER

[///ivanE30 Профил]

аз още пазя спомените когато патувахме за морето с наи-бързата софииска жигула и стигнахме за 9-10 часа
няма да забравя пътя свети влас - слънчев със 150

[bg20010 Профил]

Моята седмица беше с цвят бордо.Кой знае каква е съдбата й след като я продадох преди доста време.

[bmw325tds Профил]

Моята е 5-ца, червен седан, набор 85. Баща ми е взел на времето новичка.
Все още стои в двора, платен й е само данъка.
Много километри навъртях с нея и ми е много скъпа.
Пътувал съм и на дълъг път и винаги съм знаел, че ще стигна там за където съм тръгнал.
Тези коли за класика.

22139_298747018208_512488208_3350345_7804628_n.jpg

[NikiNikolov Профил]

Малий баси кефа си правите, мога да ви пусна по 1 кръгче с дядовата жигулга, някъде 70-ти набор, с педала на газта като на БМВ , забит в пода и кожена тапицерия напълно запазена "кармъзъ" цвят. Желателно е да си носите бензин повечко разбира се и малко масло за моторедката. Айде народе да възкресите спомените си.

[StuNNeR Профил]

Синя, комби!

[EBEEMVACIA Профил Уеб-сайт]

БЕЖОВААААААА

[Rosendo]

Здравейте Колеги,
реших и аз да ви разкажа за моята “красавица“ Баба Лада 2107.Бях млад тинейджър когато тогава новата лъскава Лада купена от родителите ми от корекома в Бяла попадна в ръцете ми.В онези години,ако не се лъжа беше 1987г. тя бе един от най хубавите автомобили по БГ-те пътища.Даже си спомням какъв кеф бяха високите седалки,тъмните стъкла,спойлера на багажника и джантите бъбреци единственни по рода си по онова време.Много си я гледах,а и тя ми служеше много вярно.Всичко беше ОК,до момента коато 2000-та година заминах за чужбина.Измих я,намазах уплатненията с течен парафин,оставих вратите на по един “зъб“,вдигнах на трупчета и заключих в гаража.Живота така ме завъртя че в следващите осем години не се появи възможност да се върна на родна земя,и 2008 когато отворих гаража гледката беше отчайваща.Горката Баба Лада,морално вече остарял автомобил,със спаднали гуми,блокирали спирачки,съединител и т.н.,можете да си представите,а навремето беше една от най хубавите в града.Почети със сълзи на очи я изкарах,натоварих на една пътна помощ и продадох на един човек,който и до ден днешен за мое най голямо щастие я кара и се грижи добре за нея,а тя вече е на 23 години. Сега карам едно прекрасно Е-46 кабрио,със всички възможни екстри които има един М-пакет,но винаги с удоволствие си спомням за първата ми прекрасна бордо червена Баба Лада

[ned_gm28 Профил]

А моята беше червена. Много си я обичах!

Тук ставаме двама