Поредната история

[mirtko Профил]

Така започва една тъжна,но истинска история за "момче" което има както някой казват "бензин в кръвта" ,или пък заради липсата на бензин,"тухли в краката"
Преди година и полувина започнало всичко.Най-хубавият ден за едно момче,денят в който животът му придобива малко смисъл,и незаменима радост.Денят в който той се сдобива с първата си кола,но това не беше просто кола за него,това беше колата за която е мечтал цял живот,и днес беше денят в който тази мечта се осъществяваше.За някой,колите които родителите им купуваха или им помагаха да си купят за първи са лада,някое малко 106/ка/клио или нещо от сорта.Но това не беше родителски подарък,момчето 3 лета упорито заделяше някой лев,за да види неговата мечта след някой ден.Както минаваше времето,и парите се трупаха,момчето се замисли над покупката си,дали да послуша родителите си и да вземе нещо малко,или да си хвърли неговите и част от на родителите му парите и да си вземе това за което е мечтал 15години.Дилемата го убиваше,и решението му не беше ясно,докато един ден,той не видя,Неговата кола.Тя просто си седеше и излъчваше чиста красота.Момчето си каза,"искам я" , но преди това предстоеше обстоен преглед,което неможеше да направи сам.На пръв поглед всичко беше невероятно,в последствие се разбра че е дизел,но това не му попречи,даже беше в +,по този начин ем взимаше неговата дългоочаквана покупка,ем задоволяваше родителските капризи(да е икономична).Мотора мъркаше,като котенце искащо да го погалят,купето не издаваше никакви шумове,просто седеше и чакаше "команди".Колата придаваше класическата бмв миризма,която навлезе и в най съкровенните мисли на това "дете".Той влезе,седна на шофьорското място,и като чели за миг,се пренесе другаде.Седящ вътре той неможеше да скрие усмувката си,гледаше и пипаше навсякъде,като дете в сладкарница.
Така той се сдоби с мечтаната за него кола.Първият му ден с нея,разбира се беше пред кат,просто неможеше да и се нарадва,стоеше и я гледаше,като че не беше негова.Това момче беше най-щастливото момче на света.Макар седенето на грешното място 5 часа,това не скапа денят му.Накрая след всички разправий той беше готов да изкара,"НЕГОВАТА" нова страст на пътя и от там нататък започна всичко.Той не беше усещал до сега,такава мощ в ръцете му,с всяко натискане на педала,краката му се разтреперваха,и от вълнение не беше способен да превкючва скоростите,незнаеше къде да хване волана.След време обаче,тази тръпка изчезна,колата стана обикновенна,бавна вече в неговите ръце,и стремежът за повече мощност го изпиваше.Неговото желание беше просто,да се вдигне мощността на колата ,без да бърка в джоба.Е и това стана,всичко е налице в ден днешен,но една сутрин момчето се събуди(и по течение на обстоятелствата тази сутрин е днес) и се замисли,колко пъти е карал тази кола "нормално".Той неможеше да се сети в идния месец,някой ден в който да е излезнал,и да не е смачквал педала.Това натъжава всеки ден,това момче,защото макар,че не иска да го прави,със сядането в неговата красавица,се превръща в друг човек,човек искащ повече и повече.

Енд оф парт уан.


п.п никога не съм писал,историй,и никога не съм бил добър,но тази сутрин се замислих над нещата и исках да споделя.Приемам критики всякакви,ако има доволни може да продължа с част 2.Живи и здрави.

[Нено Б. Профил]

Каква е колата, колега? Не че е от значение, просто не си писал и ми стана любопитно.

[dimitrio Профил]

Както казваха едно време в казармата имаш "добреее"

[driver69 Профил]

Не е лоша историята, колега! Като критика(градивна) бих ти казал, да потапяш в атмосферата повече, да се разпростираш малко повече и така...

[zigo Профил]

Добро е

[gelev Профил]

Позната история с позната мисъл, дали това е колата..
Давай още.

[Luki Junior Профил]

сори за извън темата.
Абе пич, ти да не беше с мен когато купувах моя бавариец. Направо се вписвам в расказа.

чакам парт 2.

[bmw325tds Профил]

Каква е колата, колега? Не че е от значение, просто не си писал и ми стана любопитно.

BMW. Това говори достатъчно.

[Runnaway]

Наблегни малко на правописа и пунктоацията, които ще направят разказа ти много по-лесен и приятен за четене.

Иначе - евала

[mirtko Профил]

Мерси много за хубавите отговори.Мислех си че даже и на един да му хареса,пак ще съм доволен.Ще продължа с втора част и ще поясня малко около колата.

.....Всеки има мечти като малък,това е неизбежно.Мечтата на това момче беше запълнена.След края на първият ден,момчето неможеше да заспи,просто лежеше и си мислеше:-Аз съм най-щастливият човек на земята!-Всичко за него беше все още обгърнато от гъста мъгла,която му пречеше да вижда напред,беше го страх.Той стана от леглото,залепи се на прозореца-ето я и нея,стоеше кротко до пътната лампа,която осветяваше не най-красивото,не най-бързото,но Неговото бмв.Момчето просто стоеше и се взираше във всеки детайл от колата, постоянно му се въртеше в главата мисълта:-Това наистина ли се случва?Всичко реално ли е,дали не съм в поредния хубав сън.Беше го страх да не заспи и да се събуди "гол и бос" ,без цел и без мечти.След известно време, и хилядите мисли преминаващи през главата му, той тръгна към вратата,взе ключовете с бяло-син надпис и се запъти към паркинга.Прекарал цял ден в нея, неможеше да и се насити.Седна в колата,и изведнъж хилядите мисли пристягащи главата му изчезнаха,нямаше от какво да се притеснява,хауса който беше настанал,започна да избледнява,докато не остана нищо.Нямаше търпение да тръгне,ето пак това чувство,ново за него,каращо сърцето му да прескача удари.Така се почна и неговата история,в квартала със завойте,всичко му беше пред носа,имаше колата,имаше мястото.Години наред гледаше,как пред тях,(пустия както му викат) батковци,с бмв-та управляваха колите си,кои бяха в стълбовете,кои в коли паркирани до завоя.Казваше си- "кога ще бъда и аз на тяхно място".Това го наведе на мисълта,дали ще може да се справи,дали няма да свърши като някой от тях.Докато не дойде един ден(около преди година и полувина),ден в който част от форума мина през този квартал,през този завой,той си стоеше тихо и кротко и се наслаждаваше на гледката,в този ден видя майсторство и мощ съчетани в едно,почувства се леко невеж,запита се "къде си тръгнал с тоя дизел,неможеш да направиш нещо и близко до това".Този ясен като днешен ден,мина и замина,а той не опитваше нищо,докато един ден (с приятели,разбира се )му казаха давай давай,нищо неможе да стане,но първи път,несъобразена скорост,несъобразено подадена газ,нямащ усет за колата-фал,счупена кора под двг,издрана предна броня и паднал халоген.След този случай,всичко му стана още по шарено.Знаеше,че всичко си има първи път,че нищо нестава от веднъж,но все пак го беше страх,искаше да му се покаже.Така това му съедини пътя с едно момче,каращо също тдс.За негов късмет,те се познаваха,но просто не се бяха засичали много време,така започна учението,и историята за дизела.Всичко започна да се избистря,за много кратко време,и много каране,момчето напредваше,карането из завойте било несравнимо с всякаква друга тръпка,най-близкото до нея което се сещал било,скачането с бънджи,всичко му донасяше необяснима радост и щастие,всеки завой за него беше подарък,и всеки ден едно ново начало.
Карайте внимателно.

Енд оф парт ту

Днес не се сетих много много за какво да пиша,но дано това закрепи единият ми фен Информация имам много,но незнам точно по какъв начин да я представя.Зелен съм,както се казва и незнам точно как да се изразя.
Инфо за колата,казах че е тдс.Другото е основното-чип, филтър и липсата на някои други тръби.Нито много-бърза, нито много- бавна,перфектна за мен.

[mirtko Профил]

Съжелявам за грешките,но не проверявам изобщо,че като се върна назад,виждам нещо друго,което не ми харесва и следва пренаписване на всичко.

[ssttaannyy Профил]

добро е

[diimboo Профил]

[bg20010 Профил]

Хехе,става.

[Luki Junior Профил]

харесва ми, щот ме замисли когато напълних 18 и тръгнах за Щатите с 300$ в джоба. Малко емоциите си ги растегнал като локуми ама става за четене.