Поредната история

[mirtko Профил]

Спокойствие и тишина,лъч светлина преминаващ през клепача на този така невинен младеж.Мирис на женски парфюм,палачинки и още нещо.Поредната сутрин,еднаква като всички,но по вътрешно усещане, различна от всички други,сутрин обещаваща един прекрасен нов ден,ден наситен с веселие,усмивки, нови приятели.
-Събуждам се,слънцето, като чели влиза в мозъка и му изпива душицата ,така дразнещо,но така необходимо.Обещаващ ден,момичето до мен спи спокойно,обезпокоявано от никого.Мирис на палачинки и сладко от капини се набиваше така силно в ноздрите ми.Трябва да хапна.
Ден започващ подобаващо за един тийнейджър,скандал за отсъствията в училище.Лекция от така загрижените родители,заплахите за лишаването от шоф.курс и орязването на джобни, бяха споменати.Ден претъпкан с възможности и решения,които ще трябва да се направят.
-Хванах чантата и се запътих към училището.Неможах да пропусна всички коли с бяло-синя емблема,като чели само те бяха по улиците.Само те се отличаваха от всички други.Но защо?С всеки метър минаваха все повече и повече,и аз все повече и повече се питах:-Кога? Въпрос,докосващ всеки един тийнейджър,въпрос на който и никой незнае отговора.
Последен ден от училищни занаятия,ден в който всички затварят едни врати, и отварят нови.Денят, в който много пътища се разделят и всеки прави, каквото си знае,но нашият герой знаеше,неговата цел,тя беше ясна.Той мечтаеше така силно,да докосне,види, запали кола от познатата марка,че беше решил твърдо да работи докато не го направи.
Вие не го познавате,не, той бе простичък човек,като всички вас,имал мечти,имал желания,но за момента нямал цел.Единствената му цел,беше тази,да притежава нещо което ще вкара смисъл в животът му.
Така започна първото лято.Незнаещ,обладан от лоши мисли и страх той се качи на рейса към слънчев бряг.Докато пътуваше се чудеше,ами ако останеше без пари и квартира,как щеше да се справи.Всичко беше така ново за него,всичко беше с главата надолу,потънало дълбоко в мислите му.С влизането в курорта,той се огледа,затвори очи и си каза: - Ще се справиш,всеки е започнал от някъде,явно твойто "някъде" е тук.Разхождайки се нашият герой,незнаеше къде да отиде,какво да направи и как да го направи.Чудеше се, от къде да започне,като че всичко му се беше стоварило на главата изведнъж,толкова много задачи,а незнае от къде да започне.
Всеки помни един от най-трудните дни в живота си,това се отнасяше и за него,справил се със първоначалните си задачи за първият ден,самоувереността му се покачи,но не трябваше да се възгордява,защото трудното те първа започваше.С изгрева на новият ден,той захвана вестниците и започна да дъвче.Още на вторият ден успя да намери работа,която ще го закрепи за поне малко,която ще му даде така нужният тласък.Толкова нов,толкова неопитен в толкова голям курорт.Беше страшно,незнаеше как "работят" нещата тук,не се чувстваше сигурно,не беше на негова територия.Всичко като чели беше отцепено от света,там той намираше един невиждан до сега свят,свят кипящ от енергия,която никога неможеше да бъде угасена,всичко беше като неконтролируем пожар.Невиждано от него до сега,това го изумяваше,но започваше да привиква с обстановката,докато един ден не стана част от нея.Всичко си идваше на място.Намери си стабилна работа,всичко потръгна малко по малко за него.С времето свикваше,справяше се добре,пестеше пари,всичко вървеше като по вода.
Привикваше,разкарваше се напред,назад с новите си приятели,всичко беше нормално.Всеки ден за него беше,изпълнен с много хора,много емоций и много нерви,но това не му пречеше да продължава да си мечтае и да продължава да се бори, за това,за което е дошъл.Обикновенно момче,пуснато в голямото колело на процеса,това беше той.Дългите дни и късите нощи изпиваха малкото останал в него живот.Всеки ден беше натоварен,всеки ден беше изморителен,нямащ опит в каквато и да било работа,допълваше картинката.Всяка вечер се прибираше в квартирата си,лягаше и си мислеше за най-важните неща от животът му.Умората го притискаше,дърпаше клепачите му надолу,а той все си мислеше,че неможе да издържи,да вече се беше закрепил,да имаше нови приятели,но те не му бяха семейство.Това беше празнина,която никой там неможеше да запълни.С тези мисли заспиваше всяка вечер,с тези мисли се събуждаше,тези мисли го изяждаха в продължение на четири дълги и мъчителни месеца.Разхождайки се по плажа,чувствайки водата покриваща ходилата му,той се питаше:
-Справих ли се,това ли е?-Времето течеше,дните ставаха седмици,седмиците се превръщаха в месеци,времето течеше,за този така плах и слаб хлапак.Желанието да се завърне към така "страхотната" така "невероятната" столица го пропиваше всеки ден,главата го човъркаше,все едно имаше малко човече,което все задаваше въпроси и очакваше отговори.
След достатъчно отделено време за размисли,той си хвана багажа и се запъти към София.Еееех там си беше тя,както беше я оставил (само че с повече дупки по пътищата)стоеше в цялата си """""красота""""" Десетина километра преди софия,беше слънчево,като чели все още беше на морето,всичко беше чудно.С влизането през лъвов мост,го "удари" мизерията и мръсотията,какво мечтаеше,какво си мислеше,за него това беше мястото в което искаше да се завърне?За това място ли толкова мислеше, и за това място, ли му беше толкова тъжно?
София не го посрещна с нищо,такава беше го изпратила,такава го посрещна,такава си е била винаги.Всичките нерви му бяха напразни,единственото хубаво беше семейството му.Винаги топли,винаги с отворени обятия,винаги с леките заядливи скандали,винаги знаещи как да го разпалят за секунди.Това беше то,много нерви,много колебания,много решения,много от всичко,но накрая остана доволен,защото беше една стъпка по-близко до неговата Цел.

Първото лято в животът на едно хлапе.
иии енд оф парт едно за лятото и три за цялата тема.

п.п не съм описвал многото хубави моменти,защото лятото на 2004 не беше най-доброто за мен,пари имаше много(поне за един тийнеиджър хиляди левове в неговите ръце са голямо постижение)разбира се имаше хубави моменти,но като чели не бях там заради тях.Опитах се да опиша колко трудно е да заминеш за първи път,никога до сега работил, където и да е,сам,със сто лева в джоба Простичкият живот на един 17 годишен чешит, който си мисли,че може да внесе някаква промяна в живота си.Дано е харесало поне на някой,ще се радвам,много.

[VaSeToo0]

Браво колега