Умора

[Хаос Профил]

Едва се събуждам, когато майка ми за трети пореден път идва да ме вдига от леглото. Уморен съм, дявол да го вземе.
Обличам се, слизам долу и поглеждам накриво към колата. "Като паричка насред кална локва", незнайно защо ми идва наум, но бързо се поправям - какви ти парички, братче, прилича на киснала със седмици в тинест водоем. Отключвам почти без проблеми, настанявам се на седалката и завъртам ключа. Стартерът вие, аз напъвам яко смукача и помпам педала за газта. Постоянната клиентела на кръчмата ме изпепелява с поглед, понеже им преча на приказката. Аз пък им отвръщам с каменна физиономия. Нищо, пичове, ще запали - рано или късно. Хайде сега, това да не е посред зима, че да си правим номера... Слава богу, концертът приключва за по-малко от минута, когато с кихане и астматична кашлица двигателят най-сетне започва да работи. Подавам повечко газ, хем да не загасне, хем да проличи кой е шефът - кръчма или не, ама в момента аз съм качен на моторно превозно средство, а не "клиентелата". Бутам смукача, и кротко подкарвам ладата по улицата пред блока. Ех, старост-нерадост - на моите години е близо "таралясникът", обаче се държи някак си... Като мене.
На ъгъла първо поглеждам надясно, голяма работа, че нищо не се вижда натам - не трябва да губя шофьорските си навици заради такива дреболии. Пак в чест на навика, след кратка душевна борба давам мигач преди завоя - бушонът, на който са закачени мигачите и индикаторите по таблото не дава контакт, ама пък може точно сега да сработи, знае ли човек.
Насочвам се към първото препятствие - дупка, която пресича целия път. Само че аз съм стрелян заек и колата изобщо не друсва, когато минавам през на пръв поглед непреодолимата преграда. На разминаване се усмихвам окуражително на шофьора в насрещната лента, който нещастно гледа дълбоката яма. Ех, братко, и аз да имах баварец, и на мене щеше да ми е кофти, ама за късмет карам руска машина - ако знаеш колко пъти е удряла праговете в асфалта на тая дупка, ама виж - хич не й личи.
Излизам на цариградско и се включвам в движението възможно най-нахално. Днес обаче не ми е ден - времето е сухо и всички са се изнесли в най-лявата лента. След няколко неуспешни опита (все пак мигачът не работи) и аз си пробивам път дотам. Дръжте се сега, мисля си, и давам газ до тенекията. Двигателят изревава с всичките си 1300 кубика обаче на пръв поглед не се забелязва да ускорява по-бързо. Нервен шофьор отзад мига с фарове и се натиска в задната броня на ладата - тоест - махай се по-бързо, тука не е за тебе. Аз обаче го игнорирам, и с удоволствие следя как стрелката на спидометъра пълзи нагоре по скалата. Знам, че няма как да мине над 130, обаче то не е и нужно - много преди това вече започвам да настигам предния. Поглеждам в огледалото за задно виждане напористия пич в следващата кола. Той нещо мърмори под нос. За щастие не мога да чета по устните, щото иначе сигурно щях да се засегна - много крехка душевност имам напоследък мамка му. Е добре де от какво си недоволен - вървим вече бързо, по-бързо от това не може, щото ще отнесем предния - къде е проблемът? Ако не ти харесва оранжевия цвят на колата ми - не го гледай или по-добре дай да си поделим кинтите за боята, а?
Явно съм се отнесъл твърде много, понеже внезапно забелязвам, че задницата на предната кола се носи към мене с около 300000 км/сек. Сега я втасахме, мисля си докато се набирам с два крака върху педала на спирачката. Внезапно се сещам, че застраховката ми е изтекла преди 3 месеца. Познайте кой ще плаща броня и стопове на ново рено... Че и багажник, така като гледам, само да не стигнем по-напред. Гумите свирят, нерегулираната предница занася здраво, аз се опитвам едновременно да държа колата в пътя и да играя ABS - натискам и отпускам педала като болна от паркинсон машинописка. Обаче шофьорът на реното явно вижда какво го грози, и започва да забавя по-кротко. И този път се размина, мисля си с неудоволствие, докато приготвям каменната си физиономия отново в чест на пича отпред. Недоволен е, и с право - реното, братче, ще се сплеска като поничка в бронята на руската кола - все едно блъскам такова за пръв път, та не знам. Трябва да си оправя поне спирачките дявол да го вземе, ще пребия някого така...
Голямата беля се размина, обаче не се отървахме без малка - забавихме се до 50. Сега докато набера скорост отново, ще трябва да понасям ледени погледи изотзад. Няма как, пак отпускам крак върху газта и се опитвам да придам на тила си възможно най-пренебрежителен вид.
Човекът след мене обаче явно си е научил урока, защото с бърза маневра ме изпреварва отдясно и отпрашва с бясна скорост. Поглеждам го под око - чудак. Трябва да си тренираш нервите, братко, щото ако се святкаш така ще те изчегъртват от някой стълб покрай пътя. Ладата кротко набира инерция, обаче преди да ускоря до някаква сериозна скорост, стигаме до светофара на орловия мост. Засиявам в ехидна усмивка - приятелю, като ме задминаваш така, къде смяташ, че отиваш? Ето ни тука, чакаме един до друг - защо беше цялото бързане тогава? Естествено, пичът не ме забелязва. Не че има значение, де.
Светва зелено, и потокът коли се излива по булеварда напред. Бутам се сред тях, но скоро съседите се научават да спазват дистанция около ладата - дреме й на нея, ако се ожули на още едно място, докато на тях пукнат стоп ще им струва 150 марки като едното нищо. Добре дошли в личното ми пространство, приятели! Чувствайте се като у дома си. Аз пък ще си карам по пътя, за да стигна до фирмата...
Още един работен ден премина. Всичко е нормално, днес се оказа, че трудът ни - на колегите и моя - за последните 10 месеца просто отива в кошчето за боклук. Кой каквото вършил, мислил, планирал, програмирал - за него си е. Обясниха всичко, и вярно излиза както казват - виновни няма, просто така се е случило. Какво като сме пропилели близо година от живота и мечтите си за тоя що духа? Уморен съм, мамка му...
На връщане вали дъжд и булевардът е мой. Тия дни возих едни приятели та пак ме питаха как виждам в тъмницата с моите фарове и чистачки. Споменах нещо в смисъл, че Силата била с мене. Истината е, че водата е еднакво непрозрачна за мене и за тях, с други думи - хич се не види. Силата обаче няма нищо общо, главното е да не се шашкаш, останалото ще се нареди само. А знаете ли как се кара въобще без чистачки, докато от облаците се изливат потоци мръсна вода? Ще ви кажа - или много бавно, или адски бързо, та насрещният въздух да издухва пръските от предното стъкло. Днес обаче не ми се налага да практикувам това изкуство, понеже по изключение чистачките работят. Колите се държат в средната лента и карат кротко и внимателно. Аз пък не смятам да пълзя с 50 километра чак до Младост. Разсеяно се чудя кога ли най-сетне изгнилото купе ще се пробие под педала за газта. Нито отпред, нито отзад се забелязват пречители за устрема на старичката лада, затова стрелката на километража скоро се заковава на 130. Вярно, доста друса, и страничният вятър бая силно се усеща, особено на моста, ама пък пътят е прав и празен. Доволно се сещам за едно от предимствата да нямаш касетофон в колата - когато двигателят започне да бучи като при старт на космическа ракета, не заглушава музиката. За момент си помислям дали предвид високата скорост и мокрия път да не си сложа колана, обаче се отказвам. На кой му пука? Не ми е жал за колата, мамка му, нито пък за шофьора. Защо да се моря?
Стигам пред блока отново, паркирам ладата със занасяне и ръчна спирачка. Получава се прилично, почти добре се намествам до съседната кола. Готино е да е мокро и да не те интересува дали ще блъснеш таралясника още веднъж... Излизам под дъжда и упражнявам гордата си осанка, докато минавам покрай навеса на кръчмата пред блока. Пияниците ме поглеждат неодобрително, но нищо не казват.
Поемам по стълбите нагоре. Не съм много сигурен дали асансьорът работи днеска, ама пък то не е и кой знае колко важно. Знам добре пътя до 17-тия етаж, няма опасност да се изгубя.
Събувам се, довличам се и се тръшвам пред компютъра. Какво ще играем сега? Как точно ще спасим прогнилия свят в този хубав ден? Представям си за момент битката, и изведнъж губя всякакво желание да пускам играта. Уморен съм. Изтощен съм от борбата, от безкрайното напъване на сили, от вечните решителни боеве, от постоянното надхитряне и напрягане. От неизбежните грешки и непрестанното започване отначало. Пред компютърния екран и в живота. Какво все още ме кара да се връщам към игрите, защо не зарежа цялата работа? И като стана дума за живота - защо не съм зарязал още и него? Майната му, а?
Като кофа уиски с много лед ме залива презрение към разплутата ми личност. Я да се стягаш, приятелче, че видиш ли го?!... Злите извънземни, или демони, или маниаци с мераци за световно господство, или които там са на ред да попаднат в мерника ми, определено нямат ден днес, защото точно сега нямам настроение да се самоубивам. Пък трябва на някого да си изкарам натрупаната през деня "положителна енергия". Няма как, налага се все пак да спася още веднъж вселената, или галактиката, или в краен случай планетата от злото. Запретвам ръкави, изчиствам мишката и преглеждам десктопа. Днес все пак подред са извънземните. След първите няколко изстрела умората и апатията като по магия се изпаряват от ръката и главата ми. Мониторът сякаш се разширява, стаята избледнява, докато накрая се озовавам в друг свят - сам, заобиколен от орди жадни за кръвта ми същества. И какво толкова? Свикнал съм, мамка му. Да пукна, ако ви оставя да се доберете до мене без бой. Ще платите прескъпо, преди да вкусите човешко месо! Зареждам пушката и се приготвям за първата атака. Умора ли? Не и ако в ръцете си имам оръжие, а в прицела виждам враг! Щом необходимостта на момента диктува следващата стъпка, няма проблем. Трудното идва после, когато не е ясно какво трябва да се прави. Само че във виртуалния свят едва ли ще изпадна в такова положение. Тук няма време за мислене, няма и нужда от него. Първите врагове вече превалят хълма...
Болката в китката и смъденето под клепачите грубо ме изтръгват от играта. Навреме, впрочем, за да забележа, че отдавна съм изпуснал сънчо. На изток вече небето изсветлява, и скоро слънцето ще започне да ми свети в очите. Пък аз утре, искам да кажа след малко, съм на работа. Трябва да си лягам...
Завивам се презглава, за да се отърва от досадната светлина и веднага започвам да се унасям. Уморен съм - не, ами съм труп. Прекрасен начин да посрещнеш зората. И като ме вдигнат след час-два, ще е пак същата работа. В просъница си представям колата и пътя. Усмихвам се - може би отново ще вали и булевардът ще е свободен. А с мъничко късмет - кой знае, може да спукам предна гума или да скъсам шарнирен болт. Или просто ладата да поднесе. Все пак ще карам със 130 и няма да си слагам колана.

взето от Gamer's Revenge от преди 10 години - автор Alex III
с малки корекции на пунктуацията и прочее

[Нено Б. Профил]

Много ми хареса...направо ме потопи в действието.

[Andronoff]

Колега, ти май скоро не си чел тоя подфорум и едва ли знаеш за случващите се тук събития..
Между другото съм съгласен да няма теми като тази..
Вманиачен компютърджия, заспиващ със самоубийстени помисли..
Не, мерси.
Със здраве

[Feanor Профил]

Благодаря, че ми я припомни тази история, бях я забравил. Алекс наистина успява да те накара да я почувстваш въпросната умора. Направо ме налегна носталгия по времената, когато в Workshop-a се пишеха статии и есета от хора, които го правеха за собствено удоволствие.

[Тоо Cool Профил Уеб-сайтYIM]

Ебати уникалния разказ! Все едно се гледам отстрани с бойния Опел дето хидя на работа с него-всичко живо заобикаля, светка, псува, мига, гледа лошо.....и т.н., а на мен ми дреме на долуподписания, слушам си тииихичко музчика и се возя....тва с компютъра също го има мамка му...само самоубийствените помисли ми убягват за сметка на огромната омраза към почти всичко обкръжаващо ме! Както казваше един пич в казармата-"Омразата ме топли!"...

[Venko Профил]

Хареса ми, колеги. Има един много тънък хумор, който прави от четенето наслада.

[The Stig Профил]

много забавно
мнгого добре се акцентира на умората, като има и други неща, които да разведрят историята. Хумора също е качествен.

[saleen Профил]

Страхотно разказче, направо в някои моменти съм същия като почна да ръчкам 46-коньовия Шкодак

[malkiq utd Профил]

И аз се чувствам по същия начин с моита корсичка,

[samokoveca Профил]

евала колега и на мен много ми допадна историиката продалжаваи да си радваш в същия дух

[Vlados Профил]

:lol:
И аз се чувствам по същия начин с моита корсичка,

А гледаш ли темите от къде ги изравяш?