Виж темата - Хора, пътища, автомобили

от **t060** » 07 Яну 2010, 18:16

Почти настана вечер и месец не изгря, но най-сетне трябваше да си тръгвам от работа. Поздравих оставащите в офиса колеги и излязох навън. От бизнес-парк-а до нас са има-няма три километра, времето приятно, шофьорска книжка липсва, защо да не си ида пеша? Естествено че да и редовно го правя, тъкмо малко се раздвижвам.
То всичко хубаво, тротоарите приятни, широки, но в един момент, малко по-надолу от Метро, трябва да пресека. По-принцип там има пешеходна пътека, маркировка и знак, а дефакто знакът отдавна е изчезнал и за него напомня само една дупка в тротоара, превърната от времето в локва, маркировката не е подновявана от последното асфалтиране на пътя, което не го помня кога беше и се намирам в България, където да намалиш на пешеходна пътека е признак за слабост или поне повечето хора смятат така. Приготвих се психически за поредните пет до петдесет минути от живота ми, които никой няма да ми ги върне и зачаках. Видях достатъчно голяма пролука да мина, без да тичам и да карам някой да намалява заради мен, пресякох платоното в едната посока и зачаках между островчетата на разделеното движение. Уверен, че никой не е толкова нагъл да направи обратен завой през пешеходната пътека, когато има човек на нея. То че се е случвало – сучвало се е, но не много често. Седя си аз, чакам си и зад мен чувам един познат звук: Леко басово ту-ду-ту-дуту-ду… Шест цилиндъра в редица. Поглеждам през рамо и надписа в задната част потвърди очакванията ми. Зад мен седеше и чакаше за обратен завой е34, еднакво тъмна и мръсна с надпис полиция, буркан и м50б25 без vanos. Няма как да го объркам този звук.
Погледнах непрекъснатата колона от коли и разбрах, че поне известно време ще чакаме заедно. Защо, бе? Защо сега бе? Нали се опитвах да го огранича тоя ентусиазъм до някакви “нормални” граници. А трябва да седя тук-а и да слушам как ми пее това зад гърба. Погледнах още един път през рамо да поогледам колата – бяха я разсипали в това министерство и мислено отбелязах едно сиво е46 седан, преди фейс-а, четири цилиндъра, по-звук, което също чакаше за обратен зад е34-ката. По някое време на органа на реда му писна да чака и засичайки всички идващи коли зави. Мина, замина, последван от псувните на другите. Но движението не спря. Колоната си течеше и никой не го бъркаше. А ние с е46-цата си чакахме. По едно време колоната леко намаля и видял пролука шофьорът на е46-цата не се поколеба. За мое най-голямо очудване колата спря така че блокира и двете ленти и през отвореният прозорец чух:
-Колега, ще пресичаш ли?
-….- много, много очуден поглед от моя страна.
-Засичали сме се на меропиятия. – продължи човека.
-Благодаря. – казах аз и минах. А той на свой ред се включи в движението и бързо се изнесе.
Чудех се от къде ме познава, докато не погледнах бързоотдалечаващият се заден прозорец със стикер на него. Тогава разбрах. Ок, но аз единственото мероприятие, на което съм присъствал през последната година беше раздаването на календарите за 2010-та. Благодаря на Тони, Диди и Жоро Илиев, за което! Та се съмнявам тогава да сме се засекли. Значи от някога по-отдавна или из сайтовете. Да се неначуди човек. Останали Хора в тази страна, малко, но ги има.
Понеже има най-голяма вероятност като го видиш тук да се сетиш, колега, драсни на лично координати да се разберем кога, къде ще почерпя.