Лудост

[driver69 Профил]

И ето, той се облече, взе си закуската и се отправи към автобусната спирка, където щеше да хване училищния автобус и да влезе в училище след половин час. Качи се и се запъти към последните седалки. Никой не го поздрави, защото всички го отбягваха. Беше средно на ръст момче, осмокласник, с не-отлични но и нелоши оценки. В дясната част на автобуса имаше две свободни места. Джордж, или както всички го наричаха, Джордан, се настани на тази седалка. Тъкмо нямаше кой да го притеснява и подиграва. А поводи имаше много. Подиграваха го за всичко. За пуловера, който майка му беше изплела, за косата, която беше грижливо сресана, за окъсаната раница, за всичко. Най-много му тежеше обаче, когато обиждаха родителите му. Баща му беше пияница, всички знаеха за това. Често се сбиваше, биеше и жена си, и Джордж. Приятелите му бяха същите. Често се събираха в къщата на баща му и псуваха до зори.
Когато пристигнаха в училище, Джордж изчака всички да влязат. Беше застанал на стълбите и чакаше. След малко, звънецът би. Той влезе в училище и отвори шкавчето си. учебници, хартийки и всякакви джунджурий имаше там. Дори един чадър, който беше оставен от майка му, ако навън завали, да не се намокри. Но това, което търсеше беше зад чадъра. Той извади един деветмилиметров Глок. Беше на баща му, но той най-вероятно дори и не помнеше, че го има. Джордж погледна пълнителя, който беше пълен. Дванайсет патрона, наредени точно един под друг в тази малка кутийка.
Скри пистолета под якето си и се запъти към стаята, където имаше час. Отвори вратата и учителката веднага започна да му се кара.
- Джордж, къде си бил? Звънецът не важи ли за теб. Искам майка ти да дойде в... - звукът от пистолета прекъсна нейните слова. Последва кратък, тих стон, след което учителката издъхна. Падна на пода и малка локва кръв се образува около мястото, където я беше уцелил. Лявата страна на гръдния кош. По фугите на паркета, тънка струйка кръв се плъзна до полата й. Джордж погледна към съучениците си. Бяха като препарирани. Никой не смееше да мръдне. Никой не го наричаше с обидни имена, никой не го подиграваше заради стрария пуловер, подарък за Коледа, всички мълчаха. Той не каза нищо и излезе от стаята. На коридора имаше учители, но всички се затичаха към стаята и никой не го попита нищо. Джордж се затича надолу по стълбите. Имаше да свърши още нещо. Стигна до стаята на директорката и отвори вратата. Влезе вътре и извади пистолета. Жената стоешще като изваяна от камък. Той натисна спусъка. Откатът беше сравнително силен за неговите възможности, но той беше стрелял и преди и знаеше какво е. Излезе от стаята, а след това от училището си. На паркинга една жена прибираше покупките си в колата. Току-що беше извадила ключовете си и се запъти към шофьорската седалка. Същият звук, зъщата реакция. Строполи се на асфалта. Джордж взе ключа от ръката й, по която имаше накапали капки кръв и седна на предната седалка. Бутна ключа и го завъртя. Двигателят на Буйка забоботи равномерно. Беше с автоматични скорости. Той предмести лоста на D и потегли. Нямаше определена посока, но имше пълен резервоар. Обиколи около училището си и след това се запъти към магистралата. Искаше да избяга от града, от родителите си, от всичко.
Качваше се по рампата, когато чу по радиото сутрешните новини.
"Училищна престрелка в Белнгъм завърши с двама убити учители. Стрелецът е избягал към магистралата със сив Буйк. Полицейски екипи се опитват да го задържат."
"Няма да е, момчета!" - помисли си Джордж и натисна предала на газта докрай. След педесет километра стигна слезе от магисталата на някакъв междуселски път. След това колата се понесе по черен път, който най-вероятно водеше до фермата на някой човечец. Джордж видя къщата на фермера и спря колата до нея. Попита собственика има ли бензин, с който да услужи на закъсалия му баща, а след като човекът му показа две туби, той го застреля. Не беше нужно, защото нямаше как да каже на някого. Във фермата нямаше нито телефон, нито ток. Захранваше се от генератор. Сега, след като разполагаше с още 50л бензин, Джордж тръгна по този междуселски път. Уентлейн - 23км, пишеше на една табела, която Буйкът подмина със 140км/ч. След десетина минути, той видя градчето. Малко, спретнато. Тук и престъпността беше ниска. Каквото имаш ти, това има и съседа ти. Такъв беше неписаният закон. Той отпусна газста и започна да се наслаждава на пътуването, като караше с 90, защото с повече, нямаше да стигне далеч. След една песен на Ролинг Стоунс, той чу воят на сирените зад себе си. Две полицейски коли се приближаваха много бързо. Нямаше да им се даде, нямаше какво да губи. Левият педал докосна гумената подложка и ускорението залепи Джордж за седалката. Пътят вървеше по хълмиста местност, която след пет минути се превърна в скалиста. Пътят се виеше като змия. След късите прави отсечки следваха остри завой, отвъд които имаше пропаст. От нея те дели само тънката като вестник ламарина на мантинелата. Полицайте не намираха място, където да успеят да го изпреварят и да го спрат. На един от най-острите завой, едната патрулка го подпя в бронята. Джордж изгуби контрол и полетя.
Това беше краят. Колата щеше да падне и всичко да приключи. Като се замислиш, не беше лошо. Казват, че миг преди смъртта, животът ти преминава като на лента и си спомняш всичко от него. Всички спомени. Джордж искаше да си спомни някой хубав, но не можа. Най-яркият беше този, в който плесниците на пияния му баща се забиваха като ножове в лицето му. Хубаво му стана единствено от мисълта, че всичко свърши. Абсолютно всичко.

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Страхотно, харесва ми !!!

[xpl0d Профил]

Добрей, добрей, 'ареса му

[The Stig Профил]

колко е невинно да станеш масов убиец.. много добра история, но трябва да се внимава пред каква аудитория се представя, защото на някои подрастващи може да им повлияе лошо

[///MapTo Профил]

Готина история,но една забележка...

Левият педал докосна гумената подложка и ускорението залепи Джордж за седалката...

ако левия педал докосне гумената подложка Джордж ще докосне предното стъкло

[BMWACSCHNITZER Профил Уеб-сайт]

Готина история,но една забележка...

Левият педал докосна гумената подложка и ускорението залепи Джордж за седалката...

ако левия педал докосне гумената подложка Джордж ще докосне предното стъкло

Май има предвид съединителя... ама пък не се връзва щот нали е автоматик,има разминаване.

[driver69 Профил]

Грешка... Мислех си за дрифтене на сняг и се отплеснах. Десния! Този на газта.

[Eliana Профил]

Изтрих излишния спам.
Моля коментарите ви да се отнасят конкретно по темата!

[staevski Профил]

Много хора могат да си вадят изводи от разказа ти, а някъде дори има и такива като Джордан

[m.power Профил]

Интересно !

[bg20010 Профил]

колко е невинно да станеш масов убиец..

хехе,нищо не е е

[bmw325tds Профил]

Надявам се в България да няма такива като Джордан. Живота му е бил тежък, но защо усложни живота на други хора?
Един куршум в главата му щеше да е достатъчен.

[bg20010 Профил]

Защо? Такива Джордановци има навсякъде.Баща му беше пияница, всички знаеха за това.

[Runnaway]

Свежо.

[doomy525 Профил]

Много е добра историята, но има една грешка от бързане

Левият педал докосна гумената подложка и ускорението залепи Джордж за седалката.

Трябва да е десният