Събуждане ...

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Тя вървеше срещу течението на реката. Принципно пътеката се спускаше по течението на водата, но тази сутрин тя реши да се противопостави. Имаше нужда от промяна. Усещаше, че има нужда от промяна. За това, вместо да излезе от дома си и да се спусне надолу по пътеката, тя реши да излезе от дома си, да върви 30 минути през оживените улици на събуждащия се град, да прекоси целия парк и да тръгне срещу нагоре.
Всъщност, това се оказа много полезно. Тази сутрин за пръв път видя лицата на хората, които бяха по алеята всяка сутрин с нея. Но тя виждаше само гърбовете им докато я задминаваха, или тя задминаваше тях. За пръв път виждаше физиономиите им докато вървяха срещу нея. За пръв път тя влизаше в нечии живот, а не вървеше по утъпканите стандарти след някого. Бе излязла от анонимността си и сега и хората я виждаха. Виждаха и рошавата и коса, и подпухналите очи. Но тя не се вълнуваше от това. Защото те виждаха и усмивката й. Виждаха най-простото нещо, което може да те зареди с положителна енергия - лъчезарна усмивка от непознат, докато се разминавате някъде.
В началото всички я гледаха странно. И тя се смути. „Вероятно когато тръгнеш срещу течението първо те обзема смущение” – помисли си тя. Извади една розова дъвка от якето си и я сложи в устата си. От радостни трепети и усилено джвакане ухапа езика си. Изруга. Засмя се. Живота й се виждаше по-различен. Виждаше реакция в хората, когато я виждаха. Усещаше емоция. Почувства се жива. Сякаш бе сбъднала всичките си мечти. Сякаш бе направила нещо извън човешките възможности. Една обикновена промяна на маршрута я бе накарала да се промени и тя самата. Сега тя бе „жената, която срещнах тази сутрин” а не „онази, дето ме задмина днес сутринта”. Бе влетяла в живота на другите – рошава и с правеща розови балончета от дъвка.
Спря. И седна на средата на пътеката. Извади сметката от супера, която й дадоха снощи след като напазарува и малкия си молив за очи, с който не се разделяше. И надраска нещо набързо, под смутения поглед на хората, които я заобикаляха, докато тя продължаваше да седи по средата на асвалтираната алея. Сгъна малката хартийка, допря я до устните си, изправи се и отиде до оградата, с която от двете страни бе заградена реката. Усмихна се замечтано и хвърли хартийката в реката. Засмя се и тръгна към вкъщи. Изпълнена с щастие и доволна от себе си.
А какво пишеше на касовата бележка ли? „Моля се, борейки се за щастието и свободата си, да не нараня дори и хората, които срещам случайно всеки ден.
П.С: А, и се моля някоя рибка да не се задави с посланието ми, че ще ми е кофти ”

[driver69 Профил]

Интересна история. Долавям послание?

[bored Профил]

Добре е... Всеки решава дали и кога да си разнообрази живота..

[malkiq utd Профил]

Да наистина има послание и това е интересното на историята.