Тоалетна история: "Андрей, Биби и приятели"

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Той беше объркан, имаше много проблеми за които да мисли ... работа, университета, личен живот ... се пак беше на 24 и това му беше последната, най-трудната, година в университета.
Може би защото той не беше от тук, идваше от далече и не му беше познато.
Нямаше приятели на които може да разчита, всичките му колеги искаха само време за пиене, путки ...
Нашият човек не беше от тях, той имаше една любов, една страст ...
Той обожаваше приятелката си и обичаше колата си или може обратното ...

...

Този ден, само да не беше идвал, ако можеше да се презкочи, но не може ... В този ден, Андрей попадна на неподходящото място в неподходящия момент.
Като всяка Петък вечер, той отиваше да забере красавицата си от работа, беше 17:45, 15 мин преди Тя да завърши работния ден.
Андрей беше купил една роза, кърваво червена, и се беше запътил към работното място на Биби, така се казваше момичето на неговия живот.
Точно когато той влезе в магазина в който работеше тя, видя 1 младеж, който така целуваше Биби, че на Андрей му пречерня, то не беше просто целувка, беше си нещо повече, нещо доста повече ...
Готиното (така казваха на Андрей, приятелите му) само видя какво става, захвърли розата настрани и побегна на вън. Затича се към не далеч паркираната му по горе спомената колица ... Това не беше просто автомобил, това беше неговата мечта от малък ...
Ако не ви е интересно прескочете следващите няколко реда, но това си беше колата от сънищата му, черна перла, БМВ 3та серия, Е36, купе със всички възможни екстри за модела се пак беше от последните екземплиари за този модел, беше 98 година, М пакет, а двигателя ... ооо да ... двигателя, той не бе истинското сърце на тази колица, беше и направена трансплантация на сърце, т.е. двинател, но заз него това не бе просто двигател... и да се върнем на двигателя, да той беше оригинално 2.5 литров(192к.с), но Андрей, беше закупил едно малко по мощно сърце - 3.0 литро със цели 286 кончета под капака ... Той обичаше машината си ...
Да се върнем на ситуацията с Биби, целувката, магазина, розата и Готиното ...
Андрей без да поглежда на зад тичаше към колата си. отключи я от далече, скокна вътре, запали я бързо, а не както обикновено с погалване на педала на газта ... Сега той бързаше, по скоро беше объркан, ядосан и не знаеше какво прави и къде отива, но знаеше че не трябва да се спира, даде на заден на излезе от паркинга с бясна скорост, и тогава е видя, Биби която го е видяла и се беше затичала след него, погледите им се срещнаха за секунди, секунди които за Андрей, бяха като часове, той се онесе, но настъпи отново педала, и профуча ...
...
...

Телефонът му звънеше, а той караше така хаотично из градските улици, мушесе се из колите иизпреварваше, засичаше пътя на др. коли ... а телефона звънеше и звънеше ... беше Биби както ви е ясно ...
В главата му се въртяха какви ли не мисли, но той караше и караче, все едно някой го гони ...
Стигна до една табела на която пишеше име на град и беше зачертано, да това беше края на града, той се беше запътил към близката планинска местност имаше един страхотен завой на който той обичаше да влиза с вратите със своята кола ... отново се беше запътил на там, само че вече беше 19 часа без 5мин, неусетно бяха изминали около 60 мин в лудо каране, а на диплея пишеше "22 не приети повиквания" той изобщо не поглеждаше към телефона си, а караше и караше ...
Ето го и завоят, Андрей спря плътно до мантинелата, загаси красавицата си, която нито за момент не го беше предавала до момента и пусна аварийните, не че някой щеше да мине по това време по този път, но той обича всичко да е по правилата или просто го направи хаотично ...
Слезна от колата, не взе нищо със себе си, дори захвърли и ключовете върху коженото рекаро.
Затвори вратата възможно най нежно, като се има в предвид какво му се въртеше в главата вмомента ...
...
...

Седейки на мантинелата и гледайки дерето той мислише и мислише и мислише, но какво ли мислише, като в главата му имаше доста мисли, всичко беше разбъркано ... беше пълен хаос ...
Биби - той усещаше това, от няколко седмици тя не се държеше така с него както преди. Може би той беше толкова вманиечен в ученето и работа, за да може да плаща квартирата им, да те живееха заедно, тя също не беше от големия град, той плащаше сметките почти всичко и не оставаше много време за нея, или поне не толкова колкото той искаше да и отделя ...
Дали не трябваше да остана там и да видя какво се случва, или да му запия тукатите на този, а кой беше той ? Ами, тя, какво искаше повече ... Все мисли, който минаваха с по 200 км/ч през главата му ...
Готиното зацикли, показа се луната а той се беше така втренчил в пропаста на долу. Беше доста тихо, чуваше се само цъкането от мигачите на БМВто ... Луната с еотразяваше в пълните със сълзи очи на Андрей, а също се отразяваше и в предния капак на колата, които още пареше ...

...

Андрей седеше и седеш усещаче вече студа в костите си, се пак наближаваше зима, а часът вече беше почти 24 ... Нямаше никакви намерения да се пребира в квартирата при Биби, а дали тя беше там !?
Той реши да влезне в колата, взе ключовете от седалката и се намести на нея, тя го прегърна, така както предната вечер го прегръщаше Биби в леглото им, но сега беше по различно ...
Той взе телефона и и погледна 41 не приети повиквания и 2 смс-а. Погледна пропуснатите повиквания, имаше 1 от Иво и останалите от Биби. След това погледна и СМС-ите, бяха от Биби, 1вият беше: "Коте, вдигни" а 2рия:"Къде си, притеснявам се за теб, обади ми се !".
Андрей излезе и от съобщенията и се обади на Иво, който го беше търсул преди 2 часа ...
Сигнал свободно ...
Иво: Алооооо ...
Андрей: Здравей, Ив ... Търсил си ме ?
Иво: Да, исках да се видим, че имам проблеми с колата ...
Андрей: Хайде да е утре, че имам малко проблеми, обещавам да ти звънна утре да е видим ...
Иво: Добре Андре, какви проблеми, нещо да помагам, ако ти трябва помощ, само кажи !
Андрей: Не, не ... Ще се справя, благодаря. Чао
Иво: Ок, спокойна нощ, чао.
...

Андрей запали колата, обърна и се затътри към града ...
Беше се замислил доста и беше разбрал каква грешка направи че застраши толкова живота, докато бягаше от нищото преди броени часове ...




Край на част 1 ...

Ако има грешки, сорри, но сега е написах и ми се спи вечеее ...
Ако има желание ще има и 2ра част и така ...


_______________________________________________________________________________________



Част 2

...

Андрей се тътреше надолу по склона ... Не бързаше за никъде, а и не знаеше къде да отиде.
По принцип, в такива моменти, човек спира музиката и се замисля над случилото се и търси решение ...
но той не, пусна си плеъра избра 167 песен, тук е време да кажа, че Андрей слушаше предимно Слави Трифонов и Ку-Ку бенд ...
А това беше пресен от доброто старо време или по точно 2002 година от албума Вокс Пополи ... песента беше Funk off ...
...
Часът подминаваше 1 и вън заваля ... а Той още се тътреше , не беше стигнал града все още, караше бавно, внимаваше ...
Погледът му беше празен ...

...

Не се прибра в квартирата, не мигна грам ... Видът му бе като бит ...
Денят беше Събота, 7 без 5 мин, Андрей тъкмо паркираше пред работното си място, тогава той е видя,
да Биби, тя седеше пред входа на сградата в която беше офиса на Готиното. Той включи задна, не искаше да е вижда и да говори с нея ...
Отиде на една бензиностанция и паркира, беше му паднала батерията и нямаше как да се обади и на Иво, а беше му обещал ...
Заключи красавицата си и влезна вътре, поръча си 1 кафе и 1 ягодов пай, плати ги и отиде до тоалетната ...
Андрей се погледна в огледалото, това не беше той, никога преди не се беше виждал такъв, никога не се беше чувствал така ...
Освежи се, излезе взе кафето си и пая и се запъти към колата ... А колата ... тя го чакаше, беше му вярна ...

...

Мина известно време в мисли, кафе и т.н. ...
...

Андрей реши да намине към домът на Иво, защото батерията на телефона му беше паднала и нямаше как да му се обади ...
След около 15 мин в съботния сутрешен трафик, Готиното беше там и за негов късмет, Иво беше долу до колата си и нещо майстореше ...
Андрей паркира своята красавица до колата на Ив, (така му казваше той на по късо от Иво ))) ) Идва време да кажем няколко думи и за колата на Ив, тя беше отново БМВ, но беше малко по новичка от на Готиното, а именно 3ка, Е46 ... 2.0Д със цели 150 кончета, който в случая на Ив, бяха малко повече защото имаше и чип и нещата отиваха към 178 ... Той беше напълно доволен и колата си вървеше доста
Иво: Ооооо, приятел, как си ?
Андрей: Горе долу, ти ?
по следва ръкостискане ...
Андрей: Нямаше как да ти се обадя, че ми падна батерията, пък не си спах в нас и така .. и реших направо да намина да видя ако си тук ...
Иво: Мдам, аз чаках да се обадиш и слезнах до колицата малко Ти, нещо проблеми ли какво ? Знаеш, че можеш да споделиш с мен ...
Андрей: Да, да. Но за момента не искам, братле, не се сърди ! Кажи какво и правиш на тази красавица, и с какво мога да ти помогна ?
Иво: Ами, тука взех една музика и искам да е поставим, нали ти си спец по тези работи ...

Андрей се усмихна, изведнъж забрави за проблемите си ... Това му беше като ходи, той много обичаше да се занимава с такива работи, а и особено за приятели, беше учил това онова в училище и още от малки закачаха кабели, говорители по колите на родителите си в квартала ...

Иво отвори багажника и какво да видите там, музика, но не каква да е ... Плеър: Alpine IDA-X305 и една Двукомпонентна система Alpine SPX-17PRO ...
Готиното се спогледа с Ив и работата започна ...
...
...
...

Вече беше станало 18 часа а започна да става тъмно, те тъкмо бяха приключили и във смях и сладки приказки, бяха изпили по 3-4-5 бири ...
Андрей се отпусна, и започна да разказва на Ив какво се е случило ...
Часът стана 20:15 Ив покани Готиното да се качат горе и да седнат "като бели хора".
Андрей се съгласи ...
След още 4 часа сладки приказки, смях, рев, пиене, мезета, музика ... Андрей поиска да става и да тръгва, но Ив имаше повече разум в главата явно в момента и го спря.
Готиното щеше да се натресе някъде, както е пиян а и тази кола ...
Ив, едвам го нави да му викне такси и да се прибере ... Андрей така и направи, качи се в таксито каза адреса на квартирата си и се унесе ...
...
След някъде около 20тина мин, бакшиша го буди и казва, момче, стигнахме до вас ...

...

Андрей застана пред входната си врата, вече минаваше полунощ, той отключи влезна през прага и на среща бял плик, писмо, явно беше от Биби ...
Готиното взе плика и се запъти към спалнята, там нямаше никой или по точно Биби, нямаше е никъде из апартамента ...
Андрей легна остави плика без да го е отварял на мястото на което трябваше да лежи Биби до него и заспа ...




_______________________________________________________________________________________


Част 3


Тази нощ Готиното не сънува нищо специално ... Имаше няколко сънища, общо взето разпиляна работа ...

... Караше М6 ... Надбягваше се с Бентли ... Сби се с 3ма мъже и излезе победител ... Общо взето нищо ново под слънцето, той често сънуваше и повечето пъти, бяха точно такива сънища ...

Слънцето бавно се показваше от хоризонта, часът беше 6:38 ... Андрей спеше доста непробудно ...
Дали заради прекарания цял ден с Ив, дали от препиване или заради проблемите си, Готиното спеше и спеше ...
Писмото беше до него, то също спеше ...
Часът вече е 11:13 един слънчев лъч "светеше" в очите на Андрей, той се събуди.

Отвори очите си, гледаше към тавана, не мърдаше, стоеше като стреснат, нямаше спомени как се е озовал в леглото си ...
И изведнъж се завъртя на другата страна, сети се, намери писмото из под възглавниците огледа хубаво пликът, беше като нов и на него не пишеше нищо ... Андрей не бързаше да го отваря, реши 1во да стане, да се пооправи и тогава ...

Стана, сложи си дънките си и тръгна към банята ... Там последваха 15тина минути в сутрешно освежаване ...
Излезна от банята като нов човек, все едно това беше операционна стая в която бяха му направили Пълна промяна !

Готиното отиде, взе плика и се запъти към кухнята, остави го на масичката, отвори хладилника, извади си кутията с млякото, отвори и шкафчето над мивката, извади от там едно пакетче бисквити и седна на масата ...
Отпи малко мляко, колкото да навлажни устните си и съвсем спокойно тръгна да отвори писмото ...

В този момент, телефонът му звънна ... За момент се спря, ослуша се, погледна отново пликът. Остави пликът и скокна към телефона.
Погледна и там пишеше "Ив ви търси" ... Вдигна. Последва разговор ...
Ив: Добър ден приятел.
Андрей: Добър да е, брат ...
Ив: Как си, исках да проверя дали си се наспал вече !?
Андрей: Да, тъкмо ставам, имам изненада.
Ив: Каква изненада ?
Андрей: Снощи като се прибрах, Биляна е нямаше, имаше 1 писмо !
Ив: И какво пишеше ?
Андрей: Не знам, още не съм го прочел, сега тъкмо го отварях ...
Ив: Ами, хайде прочети го, то днес е Неделя, ако нямаш работа звънни да се видим ?
Андрей: Добре, бро. Ще ти звънна по късно. Чао за сега.
Ив: Чао ! И умната.
Андрей: Хахаха, Ок, ок ... чао !

...

Готиното отново седна на масата и продължи работата от преди малко, отвори пликът, разтвори листът вътре и се зачете ...
Очите му се насълзиха, капките започнаха да се стичат върху писмото ...

Прочете го няколко пъти, стана, отиде до спалнята отвори гардероба, взе една от ризките си, облече е, метна 1 половерче на гърба, обу се, взе телефона си и ключовете на красавицата си от якето и изкочи на вън ...

Колата му е нямаше, той се сети, че колата му е при Ив, сети се, че се беше прибрал с такси заради количеството алкохол което беше изпил ...
Набра 032666* и изчака да му вдигнат, "Една кола за ..."
...

Вече се намираше до колата си, още като е видя от таксито, нещо в него трепна ... Погали емблемата й, колата на Ив, също беше паркирана там, 2те красавици седяха 1 до друго и все едно спяха, но те не спяха, бяха в режим готовност ...
Готиното отключи и скокна в коженото рекаро, запали, погали педала на гъзта, чу приятния рев на "двигателчето" ...

...

След 20тина минутки тътрене из улиците паркира пред офиса си, заключи колата, отново погали емблемата и се качи в офиса ...
Имаше да свърши малко работа.
...

Телефонът извъня, отново беше Ив.
Андрей: Ало !?
Ив: Андре, колата ти е няма долу, ти ли е взе или нещо ? Притесних се изведнъж.
Андрей: Спокойно, дойдох да си е взема, но не ти се обадих, в офиса съм. Имам малко работа ако искаш ела да се видим.
Ив: Ами, ок.
Андрей: Ив, вземи 1 кола и бадеми.
Ив: Ок, след 10-15 мин съм при теб.
Андрей: Ок !

Всичко стана както се разбраха. Андрей приключи с работата. Иво дойде с колата и бадемите, поседнаха на кожения диван в офиса и се загледаха през огромния прозорец на офиса, гледката беше прекрасна, виждаше се почти целия град а и вече се смрачаваше ... Светлините бяха прекрасни, билбордове, светещи реклами, сгради, улични лампи, автомобили ...

Андрей отново се просълзи, Иво сложи ръка на рамото му и каза "Кажи, какво пишеше в писмото, прочете ли го ?"
Готиното погледна Ив в очите и започна да цитира писмото:
"..............




_______________________________________________________________________________________


Част 4


Здравей Андре,
Навярно когато четеш това писмо, аз няма да съм тук.
Не исках да става така, но както си усетил от няколко седмици, аз не съм същата.
Влюбих се, Влюбена съм.
Съжалявам, че го разбираш така, но явно така е било писано да стане.

Извинявай, че те нараних, Винаги съм те обичала, ти винаги ще останеш в сърцето ми, винаги част от него ще бъде твоя.
Заминавам за друг град, с него.
Както са казали хората, Очи който не се виждат се забравят, дано е така, знам, че ще боли, но болката ще отминава.

Сбогом.

Биби ...

...

Готиното цитираше точно и ясно, дума по дума, а от очите му се стичаха сълзи ...

Андрей: Това беше краят, Ив.
Иво: Явно наистина така е било писано.
Андрей: Просто не трябваше по този начин, но така ще е по добре ...

Времето минаваше ... вече се смрачи. Телефонът на Иво извъня, беше негов приятел които го покани на бар.
Андрей и Ив решиха да отидат на бар, да се развеселят малко.
Готиното заключи офиса, слезнаха долу, всеки се качи в колата си и се разбраха да се чакат след 30 мин. пред бара.
Искаха да се освежат малко, че се пак Андрей беше и с анцуг.
Готиното паркира красавицата си пред тях, вече не и обръщаше много внимание, все едно се возеше, а не караше ...
Мислите му бяха насочени на другаде ... Биби ... Биби ... Биби ...
Хлопна вратата зад гърба си, щтракна копчето за заключване и се запъти към входа, отключи входната си врата, качи се на 2рия етаж по стълбите отключи си врата, влезна и се просна на леглото ...
Очите му отново бяха пълни със сълзи, полежа 10тина мин. и си каза, трябва да ставам, момчетата ще ме чакат ...
Влезна, направи бърз душ, облече се, парфюмира се и беше пред дилема дали да се обади на такси или да излезе с колата си, знаеше, че ще пие, но той взе ключовете и се засили по стълбите към возилото си.
...
Стигна до бара, паркира и се спря пред входа на бара, чакаше Ив ...
Нямаше и 2 мин., и Ив дойде, с такси естествено.

...

Познатата картинка, голяма весела компания, а нашите момчета отиват омърлушени, т.е. Андрей, опитваше се да не му личи, но не можеше ...
Голямо сепаре, 3 момчета, 2 момичета и нашите 2ма герои. Бутилките на масата, някой танцуваха, други пиеха ...
Готиното се опитваше да удави мъката, но не става, тя все едно беше от дърво и не можеше да потъне, седеше винаги, най-отгоре ...

Стана 3 часа, Андрей промълви на Ив и компания, че си тръгва. Излезе от бара и се огледа за колата си, тя беше там, блестеше на лунна светлина, а на вън беше адски студ. Андрей се запъти към нея, заобиколи е, погали емблемата, отключи е и се настани в удобното кожено рекаро.
Запали, включи фаровете и тогава видя как Ив излиза от бара, погледите им се срещнаха, Иво не знаеше, че Андрей е с колата си ...
Готиното даде газ и потегли, нямаше как някой да го спре, телефонът му започна да звъни, той натисна червената слушалка и след това го изключи ...
На къде мислите се запъти той, отново на познатия ни завой, горе в планината ... Караше доста нервно и бясно, добре, че беше полунощ и нямаше движение, караше и караше, влизаше в завоите като луд, с повече газ , на няколко пъти задницата тръгваше да изпреварва предницата, но някак си на късмет отново вкарваше красавицата си в правия път ...
Вече пристигна, отново седна на мантинелата и погледна в пропастта, гледаше, а там беше тъмно и много студено ...
Сълзите му падаха в пропастта, но не не се виждаха на къде отиват, беше доста високо.
Отново се замисли. Всичко му беше мътно, една мъгла ...

Това краят ли е или е ново начало, та нали всеки казва, че всеки край е едно ново начало, да ... да ... да ... ама НЕ !
Истината е някъде там ...




_______________________________________________________________________________________


Част 5

...

Докато Андрей отново мръзнеше на познатия ни завой, Иво знаеше какво трябва да направи.
Той знаеше, че Готиното е там, но знаеше, че трябва да го остави на саме с мислите си ...

Виждаме какъв приятел беше Ив, как той помагаше на Андрей във всеки един удобен момент. Нека ви разкажа малко за него.
Беше на 28 години, беше се дипломирал отдавна, вече 4 години работеше по специалността си, а тя беше "Информатик". Тъкмо бяха минали трудните му години, когато откри фирма с 2ма негови колеги по това време, те работеха и учеха, справя ха се, макар, че времето беше такова, трудно намираха клиенти, но нещата се промениха. Колегите му го изоставиха, единият замина в чужбина а другият се отдалечи от големия град, ожени се и така ... Ив беше собственик на тази фирма, имаше и 6ма работника и всичко вървеше добре, оправяха се, имаше дългосрочни клиенти, работеше с 2 банки и 1 застрахователно дружества, имаше дългосрочни договори с тях, Плащаше прилични заплати на момчетата и на него оставаха задоволителни пари, не се оплакваше. Гледаше да изглежда добре, да живее добре и да се забавлява в свободното си време. Имаше си апартамент, кола, бизнес, но нямаше семейство, да, той беше сирак, не обичаше да говори за това, и може би точно поради тази причина, той беше толкова борбен, което му беше от ползва. Освен семейство, той нямаше и половинка до себе си, имаше 2 връзки до сега, но неуспешни, едната 7 месеца, другата 4 ... Той чувстваше празнота в гърдите си !

...

Иво извика такси и се прибра в апартамента си. Взе си едно бързо душче и легна в леглото си.
Само се молеше Андрей, да не направи някоя глупост ! Все пак беше пиян, ядосан, тъжен, с кола ...

Неусетно в мислите и молитвите си Ив се унесе ...
...
80 ... 90 ... завой, колата се движи като залепена за пътя. Излиза от завоя със 100, да беше лек, но скоростта е висока и расте ... 110 ... 120 ... 130 ... ксенона освети частта от крайпътната мантинела, която беше останала след може би стотици такива "подпирания' в нея от изпусналите завоя ... Беше ли късно, да беше твърде късно, спирачки ... изпускаше траекторията на завоя, много навит волан, колата се подхлъзна, задницата поднесе ... За съжалените колата се удари странично в старата мантинела, която помогна, колата се преобърна и започна да се търкаля в дерето, ксенона светеше, халогените също, само по това и по шумът можеше да се разбере какво става, беше пълен мрак, беше студ, беше краят на нечий живот, на Андрей ... Колата се търкаляше по склона и помиташе храсти и дръвчета ... Всичко угасна ... Последва пресветкане и полата пламна, а на седалката опасан с колан стоеше Готиното, той не беше в съзнание, тялото му беше обляно в кръв, а лицето му беше осветено от пламъците в предната част на колата, за секунди пламъците погълнаха и Андрей и от там цялата кола ... Макар, че беше мъгливо, всичко се виждаше ясно, но гледката не беше хубава, сякаш всичко се случи за миг, колата беше на пътя, и изведнъж, горяща в дерето ...
...

Иво се събуди, беше се изпотил, тресеше се ... Погледна часовника си ... Часът беше 9:18, Ив помисли върху това което беше видял, веднага грабна телефона си и позвъня на Андрей, последва сигнал свободно и се отвори разговора ...
Иво: Ало, Андрей, ти ли си !?!?!?!?!?
-: Да, защо, какво има ?
Иво: Ооооо, пфффф, било е сън ...
Андрей: Какъв сън, за какво говориш ...
Иво: Нали снощи отправи с колата пил явно към завоя предполагам и аз се прибрах и те оставих да си на саме с мислите си, молих се само да внимаваш и съм заспал ...
Андрей: И ?
Иво: Ами сънувах, как се претрепваш с колата, слава богу си добре и е било просто сън, хайде ще ще намина после да те видя ...
Андрей: Добре, няма проблеми, само се обади да не съм някъде из града по работа ...
Иво: Ок, няма проблеми, чао приятел.
Андрей, Чао, брат !

Иво захвърли телефона на страни в леглото и стана, запъти се към банята, погледна се в огледалото и видя измъченото си лице, разхлади се с 2 шепи хладка вода и отиде в кухнята за да си направи кафе ...




_______________________________________________________________________________________


Част 6


След като Биби напусна живота на Андрей, нещата се объркаха, но може би за добро, никой не знае ...
Той се опитваше да не мисли за нея и успяваше, работеше, учеше, срещаше се с приятелите си ...

...

В офиса на Андрей.
Зад бюрото седеше самият той, а на диванчето до прозореца Ив, хапващ бадеми, Иво попита Андрей "Е хайде, разкажи за снощи какво се случи, на къде отпраши ..."
-Седях си аз в бара при вас, но не знам, нещо ми доскуча, натъжих се и се запътих към завоя, както ме видя ...
Иво: Мдаммм, и ?
-Ами както си карах и се заиграх с някакъв пич с едно Фиатче, пунто, нищо особено, но по звука си личеше, че е с турбо ...
Иво: Така ли, хммм, не съм засичал такова тука в квартала?
-И аз, видях че беше Софийска регистрация, но пича караше добре и знаеше пътя, явно не за 1ви път идва тук, и както се надбягвахме по уличките и завоите и ударих в 1 дупка, красавицата ми подскочи и от там се качих на бордюра и в стълба ... брони, гуми, джанти врати ...
Иво: Така ли !?!?!?! Защо не се обади ?
-Интересното е, че пича явно се уплаши и изобщо не спря да види добре ли съм, не ли ... Аз бях добре, но ме заболя ей тука вътре ... Андрей посочи сърцето си ... Красавицата ми беше зле. Загасих двигателя, откопчах колана и слизам да видя какво става ... Половината броня е няма, радиатора, джантата с гумата на 2 метра от колата, вратата с калника и прага криви ... Добре, че се ударих странично в стълба, че ако беше челно ...
Иво: Лелеееее, ти, виждам, че си добре, а колата къде е ?
-Ами викнах пътна помощ и сега е в халето на Явор ...

...
Явор, познат на всички ентусиасти, човек с голям интерес към колите и по точно към тази марка със синьо бялата емблема ... Занимава се с реставриране на коли, тунинг и т.н. Андрей беше сменял двигателя на колата си при него ...
...

Иво: Да отидем да е погледнем ?
-Точно сега не, не искам да е виждам, че се ядосвам, заради една жена, виж какво става ... Не знам брато, трябва да е забравя. По късно ще отидем до колата ...
Иво: Ок, както кажеш ...
...

Последваха няколко часа работа и приказки ... Стана 18часа, Андрей приключи документацията която имаше да оформя, заключиха офиса качиха се в красивата E46ца на Иво и потеглиха към халето на Явор, за да огледат пораженията по любимата на Готиното ...
Пристигнаха, на вън се смрачи, се пак зимно време е и се стъмнява рано, паркираха слезнаха от колата и отвориха вратата на халето, там ги посрещна Явор. Вътре имаше 3-4 коли, няма да обръщаме внимание на тях за сега, важна беше "гримираната" красавица на Андрей ...
А тя ... Дааа, виждаше се нейната задница, осветена от флуоресцентните лампи в помещението, мдамммм ... блестеше, все едно беше непокътната ... Но когато минаха от другата й страна ... Грозна картинка, Явор описа щетите по колата и каза, че ще трябва доста работа за да се вкара във вид колицата а и средства ... С който в момента Андрей не разполагаше ...
Поговориха си малко, за коли естествено, се пак около тях имаше 4 страхотни возила, по които Явор и екипа му работеха ...
Готиното и Ив се качиха в бавареца да се прибират ...





_______________________________________________________________________________________


част 7 - Тръпката !

...

Докато Ив караше Андрей към дома му на Готиното му се при иска да покара малко, спедели желанието си с Иво ...

Десен мигач, спирачки. Ив изключи от скорост, дръпна ръчната и отвори вратата на колата си ! Готиното през това време свали своя колан и излезе от колата ... Разминаха се и погледите им се засякоха, Ив се усмихна и каза: "Хайде, че ми е хладно ! "
Андрей седна зад волана и намести седалката, погали педала на газта, звукът беше прекрасен, този звук навя спомени в главата му ... Спомни си как "бягаше" от случката с Биби към големия завой по градските пътища ... Спомни си как слизаше от планината по завоите, почти на късмет, той умееше да кара доста добре, но когато не мислиш или по точно мислите ти са насочени на другаде ... Спомни си как излезе пиян от бара и как си надбягваше с пунтото по улиците и как се блъсна ...
Ив: Андреееееееее
Андрей: Да ? - Отговори, след като се беше върнал и духом в колата ...
Ив: Какво става, ще караш ли ?
Андрей: Да, да тръгваме, замислих се ...
Ив: Ок, ок ... аз ще се поотпусна малко ...
Андрей: Ок, хайде ...

Готиното отново погали нежно педалът най-близък до скоростния лост, натисна съединителят и потегли точно на ръба преди да засвирят гумите, това беше идеалното потегляне, всичко беше изчислено, превключи точно преди прекъсвач, последва изцеждане на следващата предавка ... Колата на Ив, не беше бърза като на Андрей красавицата, но беше напълно достатъчно да нахрани неговия адреналинов глад ...

Последваха 10тина километра в "начешване на крастата" с остро взимане на завоите и присвирване на гумите в самия завой и излизането от него ...

Ив, вместо да си почива, беше под напрежение, не че се съмняваше в уменията на Готиното, те не веднъж бяха карали заедно, но инстинкта му за самосъхранение го държеше под напрежение. Той само повтаряше на Андрю, да внимава и да намали малко ...

В този момент извъня телефона на Ив, беше негов приятел, унесен в разговора, той спря да прави забележки на Андрей за скоростта и Готиното се сля с колата ... Екстремното шофиране продължи ...

...

Последва изхвърчане от пътя, колата се превъртя 3 пъти през таван и отново падна на колелетата си ...

...

Беше тишина, се пак вече се беше смрачило, чуваше се само приятелят на Ив, който крещеше от телефона, той бе единствения свидетел, макар и да не беше видял случката, той чу реакциите на Ив и Андрей, чу шума от търкалящата се кола ...
Той викаше и викаше, но никой не му отговаряше. Чуваше се някаква течност как се излива върху студената и влажна трева ...
Нямаше нищо на около, това беше пуст път, в близост до големия град, но рядко минаваше кола от там.
Да се върнем в колата ...

Там седяха 2те тела, това на Андрей и това на Иво. Една жена, една кола, един спомен, една слабост беше направила всичко това. Нямаше връщане на зад. Имаше кръв, 2те тела стояха залепени за седалките, все едно спяха. Но те бяха в безсъзнание, нямаше кой да им помогне ...





_______________________________________________________________________________________


Част 8 Инцидента !

...
...

Настъпи тишина, разговорът по телефона продължаваше, но не беше разговор, беше монолог. Приятелят на Ив викаше и викаше, но никой не му отговаряше ...

Той задържа разговора и набра 112.
-: Ало, телефон 112 кажете.
*: Мои приятели се прибираха към града и изведнъж, чух някакви звуци, мисля че катастрофираха, още са на телефона но не отговарят, тишина е?
Може ли да изпратите някаква кола, аз тръгвам на там.
-: Къде на там, кой град, господине ...
*: Извинете, значи те са били в ****** и от там тръгват към ****** бяха вече близо до града когато ми се обадиха.
-: Това е път Е13. Ще изпратим патрул на полицията и линейка.
*: Благодаря, това е телефона на който може да се свържете с мен.

...
През това време Петьо (това беше името на приятеля на Иво, с когото разговаряха по време на инцидента) вече тичаше по стълбището към гаража си в който седеше неговата кола ...

Пепи(както му казваха близките му) отново активира разговора и там се чуваше някакви шумове, звуци, не можеше да ги оприличи на нищо ...

Този път Е13 беше на 10тина километра от Петьо, той бързаше, искаше да стигне там, да ги намери ...

...

В колата се размърда едното тяло, беше това на пасажерската седалка, това беше Иво. Той се огледа, на видя до него отпуснатото тяло на Андрей. Готиното беше притиснат вратата беше смачкана, седалката беше почти прилепнала до волана, тялото на Андрей и пречеше да го направи, а то беше обляно в кръв. Иво откопча колана си, започна да дърпа "спящия" Андрей. Искаше да провери дали диша, хвана ръката му и сложи палеца си на китката му, не усещаше нищо, дали от адреналина, стреса или наистина Готиното нямаше пулс. Иво искаше да излезне, но вратата му беше заяла, промуше се през страничния прозорец. Излезе на вън и тогава чу гласа на Петьо, беше по телефона, върна се и взе телефона от седалката.
Ив: Ало, ало ... Пепи
Петьо: Иво, какво стана, добре ли сте ?
Ив: Аз съм добре нищо ми няма, Андрей не диша ... мамка му ... вратата ...

...
Иво се опитваше да отвори вратта на Андрей, но тя беше смачката заяла, промуши с епрез прозореца, беше заклещем, неможеше да го извади ...
...

Петьо: Иво, Иво ... къде се намирате точно ?
Ив: Амиии ... и последва някакво убяснения което едва ли някой страничен човек би го разбрал, но Пепи се ориентира и каза ...
Петьо: Добре, аз съм близо идвам, стой така, ще те задържа да се свържа с 112 отново.
...
Петьо: Здравейте значи инцидента е точно там, път Е13, аз съм, където ви се обадих одеве.
112: Да, господине, аз изпратих патрули.
Петьо: Добре, благодаря.
...

Колата започна да пуши, Ив не забеляза това, той беше съсредоточен в целта си да измъкне Андрей от колата ...
Пепи пристигна на мястото, видя ситуацията, втурна се да помага той видя пушещата кола, върна се до неговата кола, отвори багажника и извади пожарогасителя. Отиде изкърти капака, а там тъкмо пламваше огъня, той го изгаси.
Чуваха се сирени, патрулите наближаваха, не мина и много време и те пристигнаха.
Една сестра дръпна Иво на страни да го преглежда а лекарите се втурнаха да помагат на Андрей.




_______________________________________________________________________________________


част 9: Диагнозата !
...

Доктор1: Слаб пулс, дайте шина за врата ...

Дойде и от онзи патрул, със брадвите и резачките, нямаше как да извадят Андрей от "капана" ...
Последва 15 мин рязане, накрая докторите го качиха с носилката в линейката и тя потегли към близката болница.
Накараха шофьора да побърза, състоянието на Андрей беше много зле, губеше кръв ... много кръв.
Иво беше в една от патрулките, която се движеше след линейката. Неговото състояние беше видимо по-добре.

...

В линейката:
Андрей лежеше все така без да помръдва, лекарите не можеха да го свестят, имаше пулс, много слаб, но ...

...

Пристигнаха, качиха Готиното в спешното и започнаха обстойните прегледи от вече Лекарите в спешното, които бяха на смяна ...
Коремът му беше почнал да се подува, отвориха го, беше пълен с кръв, няколко ребра се бяха счупили и бяха се забили в вътрешностите на Андрей ...
Иво, вече беше прегледан, указа се, че има счупена ръка или по точно дясното му рамо беше изкарано, предполагаше се, че от колана ... Но сега то беше обездвижено и Иво, чакаше пред операционната в която беше приятелят му.
...

Минаха 2 часа, лекар излезе от операционната и се запъти към Иво.
Ив: Докторе, как е той ?
-Приятелят ви е добре.
Ив: Благодаря на господ. ... в този момент на Иво му "падна камък от душата", почувства се по-добре.
-Може да влезнете да го видите на сутринта, сега може да се приберете и да поспите малко ...
Ив: Благодаря докторе. Благодаря.

...

Иво, не послуша доктора, излезе от болницата и наблизо имаше бензиностанция, той се запъти на там, на вън прехвърчаше сняг, той беше по пуловер, беше му студено, но и за миг не трепна, вдигна глава, погледна на горе към луната. Снежинки започнаха да му пълнят очите, Ив гледаше луната и звездите, които се виждаха едва, едва понеже имаше и мъгла ...
Влезна в бензиностанцията взе си един голям пакет мини кроасани и си поръча едно двойно кафе ...
Седна, вкуси от кроасаните и отпи глътка от кафето си, то беше горчиво, точно такова каквото го обичаше Ив.
Облегна се на стола и претвори очи, чакаше да се съмне, за да може да види Андрей как е ...
...
Иво се стресна, един бензинджия го побутваше ... Беше заспал на стола, а кафето и кроасаните си седяха така опитани ...
Часът вече беше 8 сутринта, Ив, отпи от студеното си вече кафе и се запъти към болницата.
...

Влезе, седна на стола до леглото и се загледа, във всичките апарати, кабели, тръбички и т.н. около Андрей ...
Очите му се насълзиха ...
Готиното отвори очи, Иво се зарадва ...
Иво: Здравей приятел, вече си добре, всичко мина ...
Андрей се огледа около себе си, осъзна какво се е случило, погледна Иво в очите и заплака.
Иво: Какво има, не плачи, всичко е на ред.
Андрей: Не чувствам краката си. ... Каза той с едвам чуващ се глас ...
Иво: Какво ?! ... Иво се затича и повика доктор ...

...

След преглед от доктора, се указа, че Андрей не може да си движи тялото от кръста на долу, да ... Парализиран е.
До кога, не беше ясно, трябваше да се направят няколко изследвания и да се види ...

... ... ... ... ...

Нима това бе нужно да се случи !? Нима всичко това беше станало заради една жена ?! Нима той заслужаваше това, не бяха ли достатъчни самотните му вечери на завоя в планината, или пък мъката която изпитваше той когато си лягаше всяка вечер и заспивайки виждаше нейното лице, или път това, че в момента половината му органи са на половина закърпени и това, че той е на половина човек !? Отговорите са ясни, но явно не трябваше да е толкова чувствителен и емоционален. Явно това му изигра лоша шега.
Какво си мислеше Иво ? Какво си мислеше Андрей ?




_______________________________________________________________________________________


Част 10 - скоро ...

[lolz Профил]

Супер история

С нетърпение чакам 2 част

[Spit-Fire]

IBAх тъз регистрация

[sme666ko Профил]

неква луда сторийка

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Благодаряяя !

[sme666ko Профил]

ама дай нататОк де

[maafacka Профил]

Супер е разказчето чакаме част 2 Само не бързай да не я усереш

[p0wEr Профил]

Даваи 2-рата част. Хареса ми

[kulov Профил]

По действителен случай ли е?

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

По действителен случай ли е?

Не точно ...

[sme666ko Профил]

Кво ще рече "не точно"? Разясни А кога идва втора част?

[bored Профил]

сигурно че живота е пълен с подобни случки

...поредната страхотна история, но за съжаление без край, все още...

[georgymk Профил]

браво много ми хареса,напомни ми за историйката със "Боби" но там беше изпипана по-добре...

[Toneloker Профил]

Поздравления за историята колега. Дано по-скоро да напишеш 2-рата част.

[mnh Профил]

евала!Очакваме с нетърпение продълженията!!



една забележка..не ви ли омръзнаха тия е36-ци 'от последните'
Нещо с кръгли фарове няма ли ебати живота