Историята на един автомобил и неговият собственик
Модератори: mitaka7, Общи модератори
- Flash
- Автоморгаджията
-
- Мнения: 222
- Регистриран на: 16.06.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: чорапи у тех и маратонки вънка
- Мечтае да кара: E60 ///M5
Историята на един автомобил и неговият собственик
от Flash » 20 Апр 2009, 1:05
Денят беше прекрасен ,мъглата туко що се беше вдигнала и слънцето започваше да напича ,върху влажният асфалт.
Боби или както го наричаха приятелите му – “Риска” ,допиваше кафето и замислено гледаше трафика ,който както винаги беше ужасно натоварен.По лицето му бе изписано напрежение ,нещо го мъчеше и караше иначе ледено студените му черти ,да потрепват сякаш някакво огромно бреме лежеше на плещите му.
Боби беше 26 годишно момче с висока ,стройна фигура и каменно лице.Въпреки възрастта си той вече се бе сблъскал многократно с неволите на живота и не веднъж бе излизал победител.Беше роден във Видин ,но още когато беше на 10 ,семейсвтото му се премести да живее в София.Завършил бе икономика в “УНСС” и свързваше тези години с неприятностите ,в които се забъркваше като по-млад.Тогава му излезе и прякорът “Риска”.Беше буен младеж ,необичаше да спазва правила и да изпълнява нечии команди.Обичаше да играе покер и да залага - беше добър ,умееше да блъфира и да разгадава блъфа на противниците си.Често се спречкваше с боксьорчета и състезатели по борба ,мислещи се за недосегаеми по онова време, но Боби не се впечатляваше от тяхната слава.Тези негови прояви на смелост ,не оставаха незабелязани и години по-късно ,той щеше да се облагодетелства от това.
“Риска” нервно прелисти последните страници на вестника , но погледът му блуждаеше някъде навън ,едвали го интересуваха сутрешните новини ,нещо по-важно щеше да се случи.
Тъкмо допиваше последните капки кафе ,когато телефонът му иззвъня! Обаждаше се Пепи.
Пепи беше близък приятел и бизнес партньор на Борислав и днес трябваше заедно да осъществят срещата.
-Боре! - задъхано започна Пепи.
-Тия копелета – “Калинките” ни прецакаха!Срещата ще е във Варна ,не в Пловдив!Варна мамка му! Варна!
Лицето на “Риска” беше нервно ,но след чутото по телефона ,придоби мумиевидно излъчване.Опита се да се концентрира ,но думитe на Пепи ,продължаваха да ехтят в съзнанието му.Той успя да запази привидно спокойствие, въпреки че главата му щеше да се пръсне от напрежение.
-Идвам да те взема веднага!
Извади някаква банкнота ,без да се замисля и я даде на бармана ,след това грабна ключовете и изтича навън.На булеварда беше паркирано черното му БМВ.
“Риска” придоби това си прозвище ,най-вече заради страстта си към автомобилите и високите скорости.Още щом получи шофьорска книжка и подкара семейната – “Фиат Регата” усети ,че шофирането му доставя огромно удоволствие ,а високата скорост му действа ,като наркотик.
С изкараните от покер пари си купи , “Кадет GSI” и започна все по-често ,да се доближава до скоростната граница ,което го караше да изпитва неописуема наслада.Обичаше да поема рискове, да изпитва границите на възможното, да се движи на ръба и да гледа смъртта в очите.
Обичаше да се състезава с богаташчета ,с коли многократно по-скъпи от неговата и да ги побеждава, като им показваше ,какво е да си на ръба и какво има отвъд него ,малко бяха хората ,които издържаха дълго на неговото темпо и стихващите дъха маневри.
Сега обаче Боби чувсваше едни много човешки тръпки ,да лазят по гръбнака му.Преди един месец ,той бе поел трудната задача ,да играе свръзка между шефа си и “къртицата” на организацията в разузнаването.Точно преди двa дни ,бе получил документите ,съдържащи поверителна информация за министри и депутати и сега трябваше ,да ги предаде на ръководството на организацията.”Боса” ,както го наричаха всички ,имаше отчаяна нужда от тях ,прокуратурата беше по следите му , а документите бяха единственият му коз срещу ченгетата.Сега бъдещето му беше в ръцете на “Риска” ,който отговаряше за документите с живота си.
Борислав прекоси булеварда и се качи в излъсканата “5-ица”.Отдавна беше скъсал с живота на уличен състезател ,в бизнеса с който се занимаваше ,нямаше място за такива неща.Купуваше луксозни лимузини ,тъй като пътуваше много и искаше да се чувства комфортно.Последната му придобивка беше “BMW 530i” (E39) .Отличен комфорт ,мощен мотор и стегнато пътно поведение.
Запали немската лимузина и потегли към дома на Пепи.Беше изнервен ,до срещата оставаха малко над 3 часа ,а той не трябваше да закъснява .В главата му блуждаеха хиляди мисли:
-Това са 500км!Прекалено много са ,а аз имам прекалено малко време.А дори още не съм тръгнал! – мислеше си Боби.
Петър още не се беше качил в колата и започна разпалено да обяснява
-Едно приятелче от Варна ,ми се обади и потвърди ,че срещата е там.Ще им скъсам малките главици на онези двамата!
Онези двамата ,всъщност бяха близнаците Иво и Гошо ,известни като “Калинките”.Смешният прякор ,идваше от формата на главите им и по- точно от големината им.Близнаците бяха двама ,огромни ,мускулести мъже ,но носещи на раменете си ,доста малки глави ,несъразмерни с телата им.
Те двамата имаха за задача да уведомят “Риска” ,за мястото и часът на срещата.
-Защо ме излъгаха! -мислеше си Боби ,докато си проправяше път през обедният Софийски трафик.
-Последните месеци ,станах доста близък с шефа, а те останаха малко встрани?!Дали не ми завидяха ?!Може би искаха да ме отстранят ,по много елегантен начин!? Кой ли щеше да ме чака в Пловдив? – такива мисли измъчваха главата на “Риска” ,докато Пепи не спираше да се възмущава от предателството на “Калинките”.
Баварецът излезе от София и се насочи към Витиня.Пепи не спираше да псува и да обяснява ,но Борислав запазваше присъщото за него спокойствие.Сега в главата му нахлуха спомените ,спомените от студентскте години ,спомените за скоростта ,опаснтостта и адреналина.Знаеше че за да стигна до Варна навреме ,трябва да “отърка ръждата” и да си припомни позабравените умения.
Отново усети познатата тръпка ,стисна силно волана и се наслади на усещането ,от впиващите се в асфалта предни колела ,натисна рязко газта и отново изпита позабравеният “ритник в гърба”.Беше готов да се върне към миналото и разполагаше с чудесен инструмен в ръцете си ,за да го направи.
Свали една предавка ,пусна рязко съединителя и изцеди колата до прекъсвач – с едно бързо движение избра по-висока предавка и отново залепи педала на газта за пода.Наближаваше завой :
-Късно спиране!Изчакай, изчакай! Сега здраво на спирачките! Предавка надолу ,леко докосване на газта! Завии към “ейпекса”! Отново на газта! О, дааа ,чувствам го отново! – мислите на Боби бяха насочени изцяло към карането ,сякаш с магическа пръчка ,всички неволи изчезнаха от съзнанието му.Той усети познатата тръпка ,нямаше връщане назад.
-Още!!! - крещеше всичко в него.
И крайниците му безвъзвратно изпълняваха.Движенията му бяха светкавични и се изпълняваха с невероятна прецизност ,присъща за рали пилотите.Погледнат отстрани ,Боби изглеждаше ,като някакъв тайнствен диригент ,управляващ магически оркестър от зъбни колела ,бутала ,лостове ,каучук и пластмаса ,а оркестарът изпълняваше всяка негова команда - моментално и невероятно красиво.Продуктът на тези общи усилия ,беше наслада за всички сетива – воят на редовият шестак ,достигнал пределът на оборотите си ,гумите достигнали пределът на сцеплението си и водачът достигнал пределът на възможностите си!...............................................
.....................Сякаш ударен от гръм ,Пепи се бе вцепенил на седалката.Въпреки, че познаваше партньора си от доста време ,изобщо не подозираше ,какво се е случвало в тъмното му минало.Знаеше че нямат много време ,но нима такива изпълнение бяха нужни.
След първоначалният шок ,Пепи побърза да си сложи колана, който попринцип не използваше ,но сега с удоволствие би сложил и още един ,ако имаше такава възможност.
След поредният завой ,взет с невероятна скорост ,уплашеният пътник се вкопчи в ръкохватката и стисна колана ,тъй както лъвът забива ноктите си в бягащата антилопа.
Боби забеляза неспокойният си приятел и с ледено-студен тембър отсече:
-Спокойно!Знам какво правя!
-Да бе! А аз ,как да разбера ,че не ме лъжеш!? – мислеше си Пепи и продължаваше да стиска с всички сили ръкохватката.
Борислав отново възтанови ,за миг загубената концентрация и насочи колата към поредният завой - задницата загуби сцепление ,но с едно светкавично движение на ръцете ,“Риска” укроти желанието на двеста двайсет и осемте ,”расови коня” ,да захвърлят колата към пропастта.
Увличаше се!
Този път прекрачи с единият крак отвъд ръба и въпреки удоволствието ,което изпита ,знаеше че подобни изпълнения го забавят.Но си спомни един цитат от дебелите книги ,които четеш в миналото: “Единствения начин постоянно да карате на лимита на колата е да го минавате понякога.... Истински бързия пилот, е този който е над лимита понякога. Той е малко див понякога. Той е агресивен” .
Това му въздейства окуражаващо и го подтикна ,да продължи с още по-голям устрем.
Усети че спирачките и предните гуми са претоварват - спирачният педал започна да омеква ,а избирането на траекторий ,изискваше повече усилия.Не се притесни ,знаеше че скоро го очаква магистрала с много прави отсечки и бързи завои ,спирачките щеше да почиват тогава - сега му трябваха на 100%.
Най-сетне дългочакваната магистрала.Имаше късмет ,движението не беше натоварено и можеше да се възползва от пълните възможности на автомобила си.Залепи стрелката на скоростомера на 250 и се отпусна на седалката с цялото си тегло.
Успокоението ,което настъпи при достигането на терминалната скорост ,подейства добре на примрелият от страх Пепи и той реши да разведри обстановката:
-Брат ,не съм и подозирал ,че можеш да караш така!Трабва да ме научиш на това онова! – с лека усмивка промърмори Пепи.
Нотката на хумор, не се понрави много на Боби ,все пак животът му зависише от това.
-И много други неща мога да правя добре ,но не ти трябва да знаеш!Ако излезем живи от това ,ще ти покажа някои неща! – с познатото спокойствие отвърна “Риска”
Лекотата с която лимузината се носеше по равният асфалт ,въпреки високата скорост ,накара Боби да “свали гарда” и да се опита ,да се наслади на комфортното возене.
Но този момент на отпускане не продължи дълго. Мислите за интригата на “Калинките” ,отново го връхлетяха и нарушиха моментът на успокоение.
-Рано или късно ще разберат ,че съм се измъкнал от капана в Пловдив. Какво ли ще предприемат!?А дали не работят за някои друг!? – Боби прехвърляше безброй сценарии през съзнанието си ,всеки следващ все по-мрачен и неясен.
- Боре! Виж стрелката на бензина ! – извика Петър.
За емоционалният изблик на Пепи си имаше причина ,стрелката беше в дъното на червеният сектор и заплашително отиваше към нулата.
-Мамка му!В бързането забравих да заредя! – Боби бе изваден от състоянието си на транс, по възможно най-лошият начин.Знаеше че бензиностанцията изобщо не е близо ,а той се нуждаеше отчаяно от бензин.
Налагаше се да намали и то с доста ,а това щеше да му коства време ,отлитащо време ,което можеше да му коства живота.Вдигна леко крака си от педала на газта и намали до 150 ,надяваше се че това ще е достатъчно.
-Ако трябва да избираш момент ,в които да се молиш за нещо - използвай настоящият – каза той на Пепи ,а приятелят му го послуша и пройзнесе една молитва на ум.
Като по чудо ,лакомият автомобил се добра до най-близката бензиностанция и спря тежко до колонката ,като жаден звяр ,открил вода след дълго лутане из пустинята.
Пепи изтича да купи напитки ,докато резервоара се пълнеше с безценната течност ,но Боби не напускаше своето място ,сякаш не искаше да разваля създаденият синхрон между човек и машина.
След като заредиха - продължиха пътуването си по обичайният за деня ,високоскоростен начин.Напредваха добре ,но трафикът се сгъстяваше и все по-често се налагаше спирачката да влиза в услуга на водача.
Наближаваха Търговище ,когато телефонът иззвъня.Последният път ,когато Боби вдигна телефонът си ,новините не бяха добри ,а какви ли щяха да са сега!?
-Бориславе! Къде се! Защо се случват такива неща ! Кои бяха онези мъже ! Толкава съм уплашена!
Обаждаше се Яница.
Яница беше 22 годишно девойче ,с дълга черна коса ,леко мургава кожа и почти перфектни мерки.Лицето й имаше “мексикански черти” ,очите й бяха черни ,като катран ,а от устните и сякаш струеше южноамериканска страст.Яница беше годеницата на Борислав и сега нещо ужасно се случваше с нея.
Думите които чу в слушалката ,пронизаха сърцето му ,като с меч.За миг се вцепени и изпусна всякакъв контрол над колата. Баварецът заби муцуна и забави ход.”Риска” бързо се окопити и си възвърна контролът над ситуацията.
-Успокой се миличка! Кажи ми точно какво става ! Нищо не разбирам! За какви мъже говориш!?
-Прибирах се от фризьор и тъкмо завивах зад ъгъла на кооперацията ни ,когато прозорците на нашият апартамент се счупиха! Някакви мъже претърсваха апартаментът ни! Разбираш ли!
- Какви....Кой? Позна ли някой!?
- Бяха трима и бяха огромни! Много се уплаших! Слава богу ,че си тръгнаха без да ме видят!Какво да правя ,да се обадя ли в полицията?
- НЕ!!! Само не и полицията!Отиди при Лили и ме чакай там.Ще направя всичко възможно ,да се прибера ,колкото се може по-бързо.Сега пътувам за Варна.
Яница остана учудена от местонахождението на Боби ,но знаеше ,че ако трябваше да има доверие на някой ,този някой трябваше да бъде годеникът й.Послуша го и тръгна към дома на Лили -близка приятелка на младата двойка.
Ако досега в главата на Боби ,някой неща не бяха на мястото си ,сега настъпи истински хаос.
-Кои са тези?! Кой ли ги е изпратил?! Калинките? Мен ли търсеха? Какво да правя? Трябва да я защитя!
Яницаааа!!! – извика той на ум и вкара 3-та предавка ,като използва всичката злоба ,която таеше.Карането му стана нервно ,насечено - доскоро мощноста на шестцилиндровото сърце ,беше достатъчна ,но сега не достигаше.Залепи се зад дълга колона от коли ,но веднага започна да дебне ,удобен момент за изпреварване.
-Майната му! Яница е в опасност! – емоцията замъгли преценката му и той предприе необмислена маневра.
Тръгна да изпреварва ,без да има добра видимост ,забрави да свали предавка надолу,направи грешка ,но нямаше връщане назад ,вече беше минал една кола.
От завоя в далечината се показа Ситроен,който се движеше срещу него! Мисълта му отново се избистри ,за миг избра най-добрият вариант ,удари два ритника на съединителя ,както го правеше едно време ,когато силите на Кадета недостигаха.Двигателят влезе в желаните обороти и колата се изстреля напред ,като пантера видяла ранена плячка.
Дали ще успее...........................
..........................Машината “изяждаше” всеки сантиметър асфалт пред себе си, като наркоман смъркащ последната линия кокаин.Двата бъбрека застрашително летяха напред ,сякаш нищо неможеше да ги спре.Колоната беше дълга ,а БМВ-то беше на средата й.
Шофьорът на Ситроена видя безнадеждната маневра на своят колега и прехвърли десният си крак върху спирачката.
Дойде ред на следващата предавка ,но Боби знаеше ,че превключването ще го забави.Спомни си един приом ,който беше виждал по “драг” състезанията.
- Трябва да се получи! Hямам друг избор! - помисли си той.
Педалът на газта беше залепен за пода ,но въпреки това ,натисна съединителя и избра 4-та ,без да помръдва десният си крак дори и сантиметър.
Чу се познатото кънтене от достигането на прекъсвача ,последвано от глухото тупване ,произведено от пускането на съединителя.
Техниката сполучи! Kолата дори и за миг не загуби мощнотo ускорение и сега бързо се насочваше към краят на колоната и свободната пролука там.
- Дръж се! Ще стане напечено! - сякаш ,за да успокой приятеля си каза Боби.
Пролуката се стесняваше с всяка изминала секунда ,а предната броня на Ситроена ,наближаваше все повече.
- Още малко! Сегаa! – недочакaл ,да мине и с половин кола ,пред водещият автомобил ,“Риска” сви рязко надясно.
Прекалено рано! Прекалено агресивно! – задницата на БМВ-то поднесе и въпреки контрирането от страна нa опитният водач ,ударът със Ситроена беше неизбежен.
В отчаян опит да се спаси ,водачът на френската лимузина ,скочи с всичка сила на спирачките и зави надясно.
С ъгъла на задната броня БМВ-то “забърса” калникът на Cитроена ,контактът не беше силен ,но беше достътчен ,за да разбалансира - изгубилата сцепление задница.
От ударът Баварецът поднесе в обратна посока и стана неуправляем ,дори и най-бързата реакция ,неможеше да предотврати камшик при такава скорост.
Немският автомобил се завъртя няколко пъти и спря в банкета.
Пепи вече се разкайваше за греховете си и бе приятно изненадан, когато отвори очи и видя ,че не се намира на небето ,а все още се пържеше в земният ад.
- Боре концентрирай се! Какво става !Щеше да ни убиеш! Какво ти каза Яница!
- Някой е нахлул в апартамента ми!Мисля че са били от нашите! Вече неможем да се доверим на никой!
- А тя добре ли е?
- Да! Hе е била в къщи ,когато това се е случило ,изпратих я на сигурно място.
След като се увери ,че щетите по колата са само козметични Борис потегли отново към заветната Варна.
- Докъде ли са стигнали пипалата на онези двамата!? Немога да се доверя на никого от организацията ,освен на Петър! Tой не би ме предал!? Нали! – мъчеше се да прозре конспирацията ,но нещо му убягваше!Каква беше ролята на “Боса”.
Срещата беше в 14:00 ,а часовникът му неспирно препускаше към последните минути от 12.И все пак ,можеше да успее ,оставаха му по-малко от 180 километра първокласен асфалт.
Някъде на север се виждаха гъсти облаци.
- Довечара ще вали! - помисли си Боби.
Съвзел се от преживяното ,Петър реши че ще е добра идея да пусне музика.Но още щом посегна към копчетата на плеъра:
- Само не пускай разни чалги и цигании! Не съм в настроение за такива неща. Пепи също не искаше да слуша подобни глупости и избра радиостанция с песни от 80-те и 90-те. Звучеше : Coolio - Gangsta Paradise
- Колко подходящо! - помисли си Боби и отново се унесе в размишления.
-..............Новините в 13 часа! -последваха обичайните клюки и безинтресни глупости.
-....Днес на Булевард “България” в столицата ,беше взривен първият етаж на офис сграда.Помещението е използвано от фирмата за недвижими имоти - “БорЛес консулт” .По неофициални данни собственикът Борис К. e имал взаймотношения с престъпни структури......
- Това вече е прекалено! Прецакаха ни със срещата! Нападнаха апартамента ти! А сега офиса ни!
- Подозирам ,че още нищо не сме видели! Това е дълбоко! Много дълбоко! И не мисля ,че ще ни е лесно да излезем живи ,от дупката с лай*а в която сме попаднали.
- Но нали бяхме ,като семейство с тях ,какво се случи?!
- Виж Пепи ,ще ти обясня някой неща! Още откакто влязохме с теб в организацията ,имаше хора, които не ни мислеха доброто.Те знаеха ,че сме по-умни и образовани от тях и в бъдеще ще им пречим.
Е това бъдеще настъпи.Отмина времето на рекетите и побоите ,сега трябва да си гъвкав да показваш едновременно ,интелект и сила ,да умееш да водиш бизнес ,но и да умееш да го защитаваш.
“Калинките”,както знаеш не са от най-интeлигентните и за това в последните години ,запoчват да стават ненужни на организацията.
“Боса”,въпреки чe играе ролята на безмозъчна горила ,много добре знае тези неща и постепенно иззема част от длъжностите на близнаците и ги прехвърля на нас.
Рано или късно нещо подобно щеше да се случи! Просто не очаквах ,да е точно сега и не по този начин! Подцених ги!Явно не са толкова тъпи колкото изглеждат!
- Добре бе Боре!”Калинките” едвали могат да предприемат такава мащабна операция ,без благословията на по-висш !
- Все още не съм разгадал ,каква е ролята на шефа в цялата конспирация! Може той да организира всичко ,а може и онези двамата ,да са се съюзили с конкурентите и сега да искат да премахнат ,всички които стоят над тях в йерархията.
Наближаваха Варна! Магистралата беше доста натоварена ,това щеше да ги забави!
Сякаш по инстинкт Боби погледна в огледалото за обратно виждане.Две коли зад него ,той забеляза черният силует на познат автомобил.
Беше кола на митичните НСО - черно Ауди S8
- Какво ли правят тук! Дали ме следят! Едва ли точно те ,биха стояли в дясната лента ,зад колона от коли!
Обмисли ситуацията! Aко го следяха ,трябваше да се измъкне веднга ,неможеше да рискува по улиците на Варна! И двете платна пред него бяха заети от изпреварващи се камиони.
-Да това е!- бързо свали една предавка надолу и насочи БМВ-то към аварийното платно.Тежката лимузина ,без да се замисли изпълни желaнието на господаря си и се стрелна отдясно на единият камион.Имаше късмет ,аварийнaтa лента беше чистa и той бързо привърши с маневрата.Запази високата скорост ,но не отделяще поглед от огледалата.
Колата на службата за охрана не последва неговата маневра ,а изчака двата ТИР-а да свършат със състезанието си.
- Странно! Явно не ме следят ,щом не ме последваха!
S8-цата изпревари камионите и се залепи зад БМВ-то.
Не се задържа там дълго ,без да дава мигач ,мина в лявото платно и с мощен рев задмина бавареца.
- Ще се опитат да ме спрат !- помисли си Боби и веднага подготви крaйниците си за предстоящата маневра.Но за негово oчудване ,черният автомобил ,продължи да ускорява и да се отдалечава напред.Не след дълго се превърна в черна точка някъде в далечината.
- Ставам параноик! Това предателство ме побърква! Виждам врагове навсякъде!
5-цата продължаваше неуморно да преследва целта си.Не показваше никакви признаци на умора ,по нищо не проличаваше ,че е изминала близо 500 невероятно бурни и високоскоростни километри.Нито за миг не се задъха ,нито за миг не се противопостави на господаря си.Сякаш и тя разбираше сложността на ситуацията ,сякаш знаше ,че ако не даде всичко от себе си, за да помогне на Боби ,той може да умре.Ако не беше перфектна ,можеше да го подведе ,а той да сгреши и да запрати и двама им към гибелта.Дори “раната” ,която получи при сблъсъка със Ситроена преглътна ,без да протестира ,защото знаеше ,че ако Боби умре ,няма да има кой да я глези и да се грижи за нея ,както го прави той.
В далечината се виждаше морето и гъстата бетонена джунгла.Варна! Най-сетне !
Минутите отлитаха ,но ако продължаваха с това темпо ,щяха да стигнат навреме!
Движеха се по Аспарухов мост!Боби замислено гледаше заливът и корабите ,които маневрираха в него ,накараха го да се замечтае.......
-Хмм, идеята си я бива!.............
Трафикът беше сравнително спокоен и “Риска” реши ,че със сигурност ще успее ,въпреки че оставаха 20 минути до срещата ,която трябваше да се състой в един от офисите на организацията във Варна.
Светофарът светна зелено и черната лимузина зави надясно ,по един от булевардите.
- Има задръстване!!! – изкрещя Пепи.
Борислав също беше забелязал ,струпването пред себе си ,но нямаше какво да направи ,само след миг зад него се нареди върволица от коли ,а няколко идиотчета се наредиха от лявата му страна.
До преди малко ,победата му беше в кърпа вързана ,но сега отново бе поставен в отчайваща ситуация.
13:58 ,13:59 ,14:00!!! Bремето изтече!
- Какво ще правим сега?
- Пепи! Hещо ми подсказва ,че още нищо не е свършило!
- Ще отидем ли в офиса все пак?
- Налага се! Нямаме друг избор!
- Ами ако си прав за заговора? Ако си прав ,че и шефа е замесен?
- Ще измисля нещо.....................................
........Нямаше изгледи трафикът да се разчисти скоро и за това Боби започна да преусмисля стратегията си.
- Тези документи! Толкова неща преживях заради тях ,а дори не знам точно какво съдържат!
Върволицата от коли ,която и без това се влачеше окончателно спря и Боби излезе ,за да вземе куфарчето с документите от багажника.
- Ще ги четем ли?
- Налага се ! Сега са единствната карта в ръкава ,която имаме!
Борислав отвори черното куфарче и извади горните няколко листа.
Бяха стенограми от разговори на министри с лица имащи съмнителни досиета.
Министри ,депутати ,бивши ченгета ,цели партии и структури! Списъкът беше безкраен ,засягаха се абсолютно всички фигури и фирми ,сдобили се с отрицателна слава в годините на прехода.Но най-важното беше ,че това не бяха просто клюкарските писаници на жълтите вестници ,а строго секретни документи на разузнаването. Обикновените листове хартия ,сега бяха по-ценни от пари.Ако попаднеха в ръцете на правилните хора ,вероятно не само правителството щеше да падне ,а можеше да се стигне и до гражданска война.
- Май положението не е толкова безнадеждно ,а Пепи!
- Абе ,то направо си е розово! – в типичният си майтапчийски стил подхвърли Пепи.
14:48 Пред офиса на организацията
- Дали ще се хванат!
- Не е задължително!
Боби взе куфарчето и се запъти директно към шефският кабинет.Секретарката му каза ,че идването му се очаква и може да влезе.
Отвори тежката врата и се озова в перфектно обзаведен кабинет.Точно срещу него ,зад бюрото стоеше изправен “Боса”. На един стол отдясно ,седеше единият от близнаците ,а в отсрещният край на стаята върху канапето се беше разположил другият близнак.
Още с влизането ,Борис беше посрещнат от думите на “Боса” :
- Закъсня!!!
Въздухът в стаята беше нажежен ,гневните погледи на тримата яки мъжаги ,го пронизваха от три страни ,но лицето на Боби излъчваше познатата студенина.
Лицето на "Боса" трепна,това не убегна от опитният поглед на Боби ,той познаваше това трепване от покера.
- Но въпреки това съм доволен ,че все пак успя да ми донесеш документите! Ела при мен ,за да си получиш възнаграждението ,за което се бяхме разбрали.
- Толкова години в бизнеса и все още не си се научил да криеш емоциите си! – помисли си Боби и направи крачка напред.
Както и очакваше “Калинките” също трепнаха! С ъгъла на окото си забеляза издутината на кръста на този отдясно.Не беше и очаквал нещо по-различно.
Със светкавично движение хвърли куфарчето с документите във въздуха ,а в следващата секунда се хвърли на пода пред врататa.Както и предполагаше ,братята веднага се заловиха за пистолетите и произвеха изстрели към местоположението му.
Бяха бавни! Бързата му реакция ги изненада!Начинът по който бяха застанали ,предразполагаше към инциденти.Един куршум от братският пистолет ,удари в корема другият близнак и той се свлече върху стола.След миг в стаята нахлу Петър с пистолет в ръка и със замах на професионалист ,очисти единствената останала “Калинка” ,cлед което насочи усилията си към премахването на “Боса” ,но за зла участ единият куршум попадна в бедрото на шефа ,а другият в рамото.Дебелакът се скри зад бюрото от дебело дърво ,бързо извади скритият в шкафчето пистолет и започна да стреля срещу Боби и Пепи.
- Време е да изчезваме!
- Но той все още е жив !
- Няма значение Пепи ,нямаме време! Полицията вероятно вече идва насам!
Двамата изтичаха навън ,метнаха се във БМВ-то и отпрашиха с мръсна газ.
С последни усилия “Боса” се добра до куфарчето.
- Вестници! Пълно е с вестници! Ще ви убия! Вас и семействата ви! Нещастници!
След това хвана телефона:
-Генерале! Избягаха! Пратете хората си да ги спрат! Документити все още са при тях! Пратете линейка ранен сссъ.........
Петицата се носеше по булевардите с двойно по-висока скорост от трафика.Боби използваше всяка възможна пролука ,за да запази високото темпо.
-Червеноо!
Предавка надолу, газта залепена за пода и тежкият автомобил се стрелна пред прииждащите от двете страни коли.
В огледалата се появиха бурканите на патрулките.
- Лесна плячка! – каза си Боби
Червеното светеше от няколко секунди и върволицата от коли вече се сгъстяваше на кръстовището пред него. Видя пролука! Свали на втора ,зави надясно и се шмугна между два джипа! Ръчна ! Задницата се понесе и след светкавично контриране ,БМВ-то се носеше зрелищно с вратите напред.
Стъписаните полицаи ,не си и помисляха да опитат нещо подобно и прекратиха преследването.
- Измъкнахме се ! – зарадва се Пепи
- Не мисля така! Виж зад нас!
200 метра зад тях ,две черни лимузини си проправяха път през трафика.
Бяха коли на НСО – Черно БМВ – “Cедмица” и S8-цата ,с която се срещнаха по-рано днес. Преследвачите имахе едно голямо преимущество ,разполагаха със сигнални лампи и не се налагаше да си служат със сложни маневри ,за да подържат висока скорост през трафика ,а освен това разполагаха и с доста повече коне в “конюшните” си.
- Немога да им избягам в града! А на магистралата направо нямам шанс ! – Да това е изхода!!!!
Смени рязко посоката и сви в една малка уличка ,двата звяра го последваха.
Още от годините на уличен състезател ,се беше научил ,бързо да разгадава силните и слабите страни на конкурентите ,а също така реално да преценява свойте възможности.
Въпреки че неговата кола изобщо не беше лека ,преследвачите му трябваше да се борят с доста по-голямо тегло ,забеляза че карат подобно на конкурентите със скъпита коли от миналото му – страшно неразумно ,чрез използване на мощноста на двигателя по идиотски начин ,често претоварваха задната ос и спираха прекалено меко и стархливо.
Знаеше какво трябва да направи! Насочи се към единственото място на което можеше да ги победи – крайморският път Варна-Бургас.
Отсечка от републиканската пътна мрежа осеяна с много остри и бавни завой ,продължаващи десетки километри.
Там по-леката кола и по-добре балансирана кола имаше преимущество.А неговите умения многократно превъзхождаха тези на хората от службата за охрана.
С мъка задържаше атаките им!
Седмицата мина от лявата му страна и с десният си преден калник ,опря задницата на колата на Боби! Последва познатият опит за завъртане ,но Борислав беше подготвен и успя да се измъкне.
Най-сетне ,дългочакваните завои!
- Ще рискувам максимално! – Да видим дали им стиска да ме последват!
- Вярвам в теб Боре! Ще се справиш!
Дълъг десен завой - левите гуми изпитваха огромно натоварване ,а десните се бореха за сцепление.Боби перфектно дозираше усилието на десният си крак и успяваше да държи колата на ръба на възможностите й. Погледна в огледалото ,водачът на БМВ-то прекаляваше с газта и претоварваше външните гуми ,този в Аудито правеше същата грешка ,но неговата кола беше измъчвана от много по-голямо недозавиване.
Дълга права! Мощните преследвачи скъсяваха дистанцията! Боби не разполагаше със съизмерима с тях мощност ,но тук това нямаше значение.Наближаваха много бавен завой от дясно се виждаха ограничения на скороста 20!!!
Боби натисна спирачките по-рано от максимално възможното и започна да реди предавките надолу ,веднага погледна в огледалото и видя ,че конкурентите му копират точкта му на спиране и избират същата линия за влизане в завоя.
- Аматьори!
Продължи да спира малко по-рано от необходимото ,а колите на НСО продължаваха да следват напълно неговите действия.
Увличаше ги!Без да усетят какво става ,Боби постепенно започваше да управлява не една ,а 3 коли!
Бърз десен! Намали по-малко от нужното и влезе в завоя с вратите напред! Седмицата също изнесе задницата ,но не успя да запази същата скорост.Предните гуми на Аудито не издържаха на натоварването и загубиха малкото им останало сцепление ,като по чудо шофьорът успя да се спаси от недозавиването и сигурната катастрофа.
- Паднаха в капана!
Теглото на големите лимузини си казваше думата! Подържането на високото темпо на по-леката кола и припряното боравене с контролите на автомобила ,бяха претоварили предните им гуми! Беше въпрос на време ,поставеният капан да щракне и да улови двете мишки.
Острите завои се нижеха един след друг ,а гумите на преследвачите изнемогваха за сцепление ,спирачките им също не бяха в цветущо здраве ,но водачите на двата автомобила ,бяха прекалено неопитни ,за да забележат тези неща.Те никога не бяха попадали в такава ситуация ,а коварният им съперник знаеше това.
Дълга права ,в края на която се откриваше страхотна гледка към морето, единственото нещо което отделяше пътното платно от пропастта беше лъскавата мантинела.
Боби изцеждаше последните сили от три-литровият мотор ,а конкурентите му мачкаха газта на своите автомобили ,за да не изостават.
Приближаваше много остър и опасен завой ,завой който би разколебал дори и най-опитният водач ,от предприемане на необмислена маневра.
“Риска” обичаше подобни предизвикателства ,преодоляването им отприщваше двойна доза адреналин.
Подмина точката на спиране и скочи с всичка сила на спирачките! Спирането му беше твърдо и агресивно ,на ръба на сцеплението на предните гуми. “Heel-Toe”,втора предавка ,агресивно навиване на волана надясно!Дойде очаквано от него недозавиване! Ръчна ! Задницата тръгна ,както го беше планирал! Навременно контриране и нежна работа с газта! Петицата използва и последният сантиметър асфалт ,за да премине през завоя!
Малко по-назад:
Както и очакваше другото БМВ и Аудито използваха същото място за спиране!
Загубилите ефективност спирачки и претоварените предни гуми си казаха думата.Зверско недозавиване! Седмицата се понесе към мантинелата и с все още висока скорост се заби в нея! Металната преграда се отскубна от основите си ,но успя да задържи автомобила на ръба на пропастта.Аудито обаче ,дори не успя да промени траекторията си ,нацепи се в задницата на седмицата и двете тежки лимузини полетяха в пропастта.
- Успяхме! Ти успя ! Успя Боби!
- Лесна плячка за старото куче!
Въпреки по-малкото си тегло ,колата на Борислав ,също страдаше от проблемите на по-тежките си събратя. За това той бе принуден да намали!
- Какво ще правим сега!- каза Пепи
- Трябва да се върнем в София! Яница е в опасност!
Боби взе телефона и набра годеницата си:
- Миличък! Къде си? Прибираш ли се!
-Яни!Слушай ме внимателно! – На път съм за София ,но много неща се случиха и трябва да направиш нещо вместо мен!
- Само кажи!
- Този телефон може да се подслушва, за това трябва веднага да тръгваш след като приключим с разговора!
- Добре! Но какво е толкова важно!
- Трябва да се върнеш в апартамента ни! Вероятно ще има Полиция и съмнителни мъже ,като тези ,които срещна по-рано днес! Трабва да останеш незабелязана ! Вземи нещо тежко – чук, гаечен ключ ,каквото намериш! Влез в банята и се обърни към стената отляво! Петнайсти ред по вертикала ,пета плочка отляво надясно е фалшива! Трабва да я счупиш и да вземеш ключовете ,които са там! Тези ключове са от кутии в трезора на ******** банка ,клонът в който ходихме на денят след годежът ни. Има три кутии ,регистрирани на твое име.Искам да вземеш съдържанието им и да ме чакаш при Лили! Аз идвам възможно най-бързо!
- Но какво има в кутиите!
- Пари ,много пари! Ако трябва да съм точен ,около 300 000 евро! Разбра ли какво трябва да правиш !
- Да разбира се! Ще се справя ,няма да те разочаровам!
- Обичам те ,миличка!
- И аз те обичам скъпи!
Наистина я обичаше ,тя беше единствената ,която някога беше обичал истински ,единствената ,която успяваше да разтопи леденото му държание и да го накара да изрича нежни думи.............................
.........Яница затвори телефона ,още по-разтревожена ,отколкото беше преди разговора си с Боби.
Какво се случваше с него! Защо им трябваха тези пари! И какво по дяволите значеше – “телефонът може да се подслушва”!
Въпреки тревогите си ,тя знаеше ,че годеникът й никога не би я подвел.
Качи се в асансьора и слезе на първият етаж.Пред блока я чакаше колата й - светло-синьо Пежо 206.Качи се в автомобила и тръгна към семейният апартамент.
Отдалече забеляза присъствието на познатите черни лимузини - сърцето й заби учестено ,започна да трепери!
Трябваше да се овладее - Боби разчиташе на нея!
Спря Пежото на една пресечка разстояние от дома им и взе най-големият гаечен ключ ,който намери в багажника.
Заобиколи зад кооперацията и както очакваше ,там нямаше никой.С тежкият ключ ,счупи прозорчето на мазето и внимателно почисти стъклата.
Успя да се промуши и скочи на пода.
Знаеше че от мъзето спокойно се стигаше дo по-горните етажи ,но трябваше да внимава ,на стълбището също можеше да има съгледвачи.
Бавно заизкачва стъпалата, като на всеки ъгъл показваше глава и се оглеждаше за неприятели.
Най-сетне стигна до апартамента! Вратата беше разбита ! Влезе вътре и се стъписа от видяното!
“Горилите” бяха изпочупили всичко ,бяха обърнали целият апартамент с главата надолу!
- Явно и те са търсели нещо! – каза си Яница.
Внимаваше ,да не се доближава до прозорците ,за да не бъде забелязана от мъжете в черната кола отвън.Отиде в спалнята и изрови ,изпод останките от гардероба две кожени чанти.
- Би трябвало да съберат 300 000!
След това се запъти към посоченото от Боби място – банята!
Влезе през вратата и се обърна към лявата стена!
- Петнайста по вертикалата! 1,2,3,4,5 - тази трябва да е! – замахна и запрати тежкото парче желязо към петата плочка.
Не уцели! Замахна още веднъж и този път успя ,плочката се разтроши ,зад нея имаше малка ниша ,в която лежаха ключовете.
- Взех ги, време е да се махам от тук!
Прибра ключовете в джоба си ,взе чантите и се запъти обратно към мазето.Както и на отиване ,и сега по стълбите нямаше никой.
Върна се при прозорчето и хвърли чантите навън! След това с много усилия ,успя да се покачи на парапета и да излезе навън.
Тръгна по обратният път до колата ,метна чантите в багажника и отпраши към банката!
Сърцето й щеше да изхвръкне ,никога не беше правила нещо подобно! Да бяга и да се крие от опасни хора ,които вероятно искаха да убият нея и годеникът й! А сега разполагаше и с ключове ,които щяха да я дарят с доста солидна сума пари.
- Боби беше прав за удоволствието от опасността!
Напрежението я сковавеше и й пречеше да шофира през натовареният софийски трафик.
Банката се готвеше да приключва деня и Яница беше един от последните й клиенти за днес.
За нейно щастие ,процедурата по предаването на кутийте мина бързо и тя вече можеше да вземе ценното им съдържание.
Прехвърли парите в чантите ,излезе от банката и се отправи към дома на Лили.....
- Отново трябва да заредим!
- И аз да бях на мястото на тази кола и аз щях да имам нужда от зареждане! – пошегува се Пепи.
Времето започваше да се разваля! Гъстите облаци ,които видяха по-рано днес ,сега се разстилаха по цялото небе ! Веднага щом свършиха със зареждането на лакомото животно ,първите капки дъжд паднаха по предното стъкло.
Отклониха се от крайморският път и тръгнаха към Карнобат.Дъждът се засили и наводни пътното платно!
- Мразя дъжда ! Подтиска ме и влияе зле на преценката ми! Но въпреки това ,трябва да подържам високата скорост ,Яница е в опастност и се нуждае от мен!
Въпреки невероятните си умения ,Боби ненавиждаше мократа настилка! Промяната в характеристиките на асфалта ,го принуждаваше да изостави агресивният си подход към завоите и късното спиране! Сега трябваше да кара плавно и равномерно – а той мразеше този вид каране !
Настана истински порой! По пътя се стичаха реки ,а Господ изхвърляше тонове вода от небесата!
Телефонът иззвъня! Беше съобщение!
- Добре съм ! Изпълних заръката ти! Чакам те!
Кратко точно и ясно ,точно както той искаше да стават нещата!
- Яни! Идвам да те взема!
Подминаха Карнобат и сега следващата им цел беше Сливен.
Дъждът постепенно намаля ,а при наближаването на Сливен окончателно спря.
Тази промяна във времето ,подейства добре на Боби и той реши, че може да увеличи скороста.Асфалтът все още не беше сух ,но реките отпреди няколко минути ги нямаше и това укоражи “Риска”.
- Каза на Яница да вземе 300 000! Какво ще правиш с тях!
- Въпросът е - какво ще ПРАВИМ с тях!
- ???!!!
- Едвали е нужно ,да ти обяснявам, че неможем да останем в България! Най-мощната правителствена агенция е по петите ни, разполагаме с документи способни да подтикнат революция! Мислиш ли, че ще можем да водим спокоен живот тук. 100 000 за теб и 200 000 за нас със Яница!
- Немога да ги приема!
- Ще ти се наложи! Няма как да достигнеш до своите спестявания сега! Не се притеснявай ще ми ги върнеш ,когато нещата тук поутихнат!
- Да се надяваме че ще мога! А сега карай към София!
В колата беше доста задушно и Боби се наведе, за да пусне климатикът.
- Внимавай!!!
Беше прекалено късно ,на метри пред колата пътят прeминаваше през мост ,а в началото на моста зееше огромна яма ,пълна с вода!
Борислав опита да спре ,но разстоянието беше прекалено малко.Предните колела паднаха в дупката и цялата предница отскочи във въздуха! Заради промененият баланс, задницта беше под тоталното въздействие на аквапланингът!Колата рязко се завъртя наляво!
- Какво мога да направя по дяволите!Нищо абсолютно нищо ! Дръж се здраво и се приготви за удара! Не трябва да умирам ,Яница ме чака !Аз й обещах! – само за части от секундата ,хиляди мисли преминаха през главата на Боби.
Баварецът се понесе към края на моста и се удари в бетонната подпора на металната ограда- ударът беше точно във вратата на пътника ! Въздушните възглавници се отвориха ,но при тази скорост ползата беше минимална!
Колоната не успя да спре тежкото купе и купчината желязо ,полетя надолу по урвата! Направи няколко обръщания по таван и се спря в едно дърво!
До преди няколко часа ,гордата баварска машина се бе носила с повече от 200km/h ,беше атакувала невероятно сложни изпитания и ги бе преодоляла ,а сега лежеше в подножието на един склон димяща и разчленена! Но какво беше станало с безценният й товар?!
Боби дойде в съзнание и веднага се обърна надясно ,за да види какво е състоянието на Петър.Той стоеше отпуснат и безмълвен!
- Петре!!! Добре ли си! Петреее!!!
Бързо разкопча колана и изтича от другата страна! Колата беше смачкана до неузнаваемост ,а дясната врата беше като заварена.Oтново се върна на шофьорското място.Промъкна се при приятелят си и започна да проверява жизнените му показатели!
Напипа слаб пулс!
-Пепи ,чуваш ли ме!!!!
Клепачите на Петър се надигнаха и той се опита да каже нещо ,но се давеше с кръв !
- Не говори! Ще се оправиш ! Сега ще извикам линейка!
- Боби! Радвам се че живях редом с теб! Бъдете щастливи с Яница!Дано ти народи много деца - здрави и умни като тебпп........
- Неееееее!!!!.................................
.............Боби се хвърли върху приятелят си и започна ,да му оказва първа помощ! Беше безмислено ! Живецът ,вече беше напуснал Петър!
- Не! Какво направих ! Убих най-добрият си приятел! Той не го залужаваше ,не заслужаваше да умре така! – с просълзени очи стенеше Боби.
Кръвта се стичаше по лицето на Пепи ,тъй както сълзите се стичаха по бузите на Борис! Най-сетне земният му път беше свършил ,беше се измъкнал от ада и сега стоеше пред Свети Петър!
Боби седеше в разрушената кола и не снемаше поглед от мъртвият си приятел!Мислите му бяха разбъркани ,в този момент ,мозъкът му тотално блокира ,всички звуци наоколо сякаш вкупум стихнаха! Настана пълна тишина ,единственото ,което блуждаещият му поглед виждаше ,беше лицето на Петър!
- Аз съм виновен! Ще горя в ада! Вече нищо няма смисъл! Уменията ми нищо не струват ,те ме подведоха и аз убих човекът ,който преди часовe ми спаси живота!
Беше извaден от сътоянието си на транс от звука на сирените!Избистри ума си и прецени ситуацията!
- Яница!!! Само тя ми остана ,немога да предам и нея!
Единственият останал лъч надежда му даде сили да продължи!
- Сбогом братко! Трябва да бъдеш погребан с почести ,но сега трябва да те оставя на лекарите! Прости ми!!!
Взе куфарчето с документите и пистолетът на Пепи и се затича към горичката ,която се виждаше в далечината.Коляното му беше наранено ,но сега болката остана на заден план!
Щом се скри сред дърветата ,линейките и полицията пристигнаха на мястото на инцидента!
- Прости ми! – изрече Боби за сетен път и се шмугна навътре в гората!
Беше раздвоен! Мислите за катастрофата и смърта на Петър ,не го напускаха дори за миг ! Душата му неможеш да се примири с това ,което беше направил! Единственото нещо ,което му даваше сили сега беше мисълта за годеницата му!
Окървавен ,изтощен и емоционално съсипан ,Борислав бродеше из горичката!
- Трябва да отида в града! Трябва да продължа начинанието си !
Сливен не беше далеч и той закрачи натам.Слънцето вече се спускаше зад хоризонта и мракът постепенно заемаше мястото на светлината.
В покрайнинте на града се спря на една чешма и отми кръвта от лицето и ръцете си.Вкара се в приличен вид и извади телефонът!
- Куриерска агенция ******** ли е ?
- Да,моля ! Как можем да ви помогнем?
- Искам да изпратя пратка ,бихте ли изпратили човек на адрес ****************!
- Разбира се ! Голяма ли е пратката?
- Не много ! Папка с документи!
- Добре ! Ще изпратим кола!
Веднага набра друг номер! Беше международен разговор!
- Димитър ли е на телефона?
- Да! Кой се обажда?
- Митко! Аз съм Боби ! Помниш ли ме!
- Боре, ти ли си бе! Как няма да те помня ! Какво става ,как са нещата при теб?
- Горе долу ,оправям се някак! Ти как си ,още ли работиш в посолството?
- Да ,дори се издигнах ! Защо питаш?
- Нуждая се от помоща ти ! Открих едни доста интересни документи ,които може да заинтересуват твоите хора в Белгия! Изпращам ти ги по куриер! Трябва да ги получиш до една седмица!
- Какви са тези документи ?! Какво трябва да правя с тях?!
- Немога да ти обяснявам по телефона ,но ще се увериш, че са много важни щом ги прочетеш! Направи всичко възможно ,за да стигнат до Европейският съд! Моля те ,разчитам на теб!
- Ще направя каквото мога ,Боре ! Щом е за теб!
Димитър беше съученик на Боби от гимназията.Двамата бяха много добри приятели ,но Димитър замина да учи в Белгия.По-късно, започна да работи в посолството ни там и постепенно загуби връзка с Боби.Но въпреки това ,Борислав беше сигурен ,че Mитко найстина ще направи всичко по силите си, за да предаде документите на правилните хора.
Момчето от куриерската фирма дойде и Боби му повери важните документи!
Слънцето залезе и нощта започна да се спуска над града.
Борислав обикаляше по улиците и мислеше как възможно най-бързо ,да стигне до София!
- Нямам време за автобуси! Как да стигна ,възможно най-бързо! Ами ,ако открадна кола!
В този момент на отчаяние ,идеята за кражбата му се стори добра и той фокусира вниманието си върху нейното изпълнение.
- Трябва да е сигурно ,че собственика няма да я търси до сутринта! Една нощ ще ни е достaтчна ,за да напуснем страната!
Зави зад един ъгъл и чу силна музика да звучи някъде наблизо. На третият етаж в една къща се вихреше купон! Чуваше се женско кикотене ,силна музика!
- Тези ще лудуват нощес!
В следващият миг погледът му се спря върху колата ,паркирана пред къщата – Тъмно-лилав Mercedes 300CE !
- Хмм ,много подходящо за обстоятелствата! Едвали някой от купонджиите ще я потърси до сутринта! Под капакът си разполага с достатъчно мощност ,за да ми помогне в начинанието!
Реши!!! Това беше колата!!!
Извади пистолета ,приближи се до автомобила и счупи малкото странично прозорче!
Отключи врататa и се метна в купето!
Краденето на коли ,не му беше чуждо ,беше му се налагало да го прави няколко пъти! Направи магията с жиците под таблото и шест-цилиндровият звяр ,изрева мощтно!
Както и очакваше ,никой не забеляза неговите действия, купонът продължаваше да тече с пълна сила.
Избра първа и отпраши в тъмнината!
Последно се беше качвал на такава кола преди 5 години ,но бързо си припомни хубавите спомени!
Тази кола много наподобяваше злопулучната петица ,която бе управлявал преди часове.Но положението на водача ,беше различно - по-ниско ,чувствашe се като част от автомобила. Возията беше по-комфортна ,но за сметка на това ,окачването беше доста меко.
Трябваше да кара бързо ,чакаха го доста километри ,а той имаше само една нощ на разположение!
Излезе от Сливен и се насочи към Стара Загора.Опита да пришпори колата ,но нещо го спря!Тялото не изпълняваше ,както го правеше преди!Обземаше го страх и несигурност!
- Нима започвам ,да се съмнявам в уменията си!
Боби беше раздиран от съмнения и угризения! Не успяваше ,да се съсредоточи върху карането ,а това беше единственото нещо ,което имаше значение сега!
Реши да пусне музика! Музиката го стимулираше да настъпи газта и се надяваше ,сега да му подейства по същият начин!
Разрови сe из дисковете в колата и откри диск с надпис - “Body Head Bangerz” !
- Това ще е интерестно!
Зазвуча – Can’t be Touched!
- Точно това ми трябваше!
- You will not win ‘cuz I will not lose ……………..
- Даа!!!- в миг тревогите му изчезнаха .
Отново чувставше тялото си заредено с желание за познатата тръпка.Използва пълното усилие на десният си крак ,Мечокът зарева с дълбок глас и накара всяко косъмче по тялото му да настръхне!Ускорението беше мощтно и непрестанно ,започваше още в ниските обороти и създаваше усещанe ,че колата е доста по-мощтна!
Бенцът се носеше в нощта ,като демон ,демонът който щеше да сънуват всички престъпници в страната!
Заради късният час трафик липсваше!Целият път принадлежеше на Боби и неговият послушник! Студеният нощен въздух ,раздухваше пожарът в цилиндрите и ги караше да препускат по-бързо от всякога!
Отново беше намерил машина ,с която можеше да постави възможностите си на тест , машина с която да възвърне увереността си!
Ревът ,с които го даряваше Мечокът ,при всяко натискане на газта го караше да изпитва върховна наслада ,да иска още и още!
Километрите се топяха неусетно и скоро Стара Загора ,беше пред него!
- Магистралата ! – ловните полета на неговият звяр!
Магистралата беше мястото ,на което колата можеше да покаже пълната си сила.
Комфортната возия ,комбинирана с неописумото усещане от контролът над три-литровият двигател!
Беше време за нов диск! Отново се разтърси!
- “Raptile” ,тоя човек има вкус!
Тази музика го разяряваше ,тъй както червеното платно на тореадора ,разгневява биковете!
Километрите магистарала се топяха под хромираната решетка!
- Яница ,идвам за теб и нищо неможе да ме спре!.............
........
Шефе!!!! Oткрили са черното БМВ ,което издирвахме!
- Къде?!!!
- Край Сливен! Тежко катастрофирало ! Вътре е имало един човек ,мъртъв при откриването ,най-вероятно заради удара!
- Един!? Трябваше да са двама! Намерени ли са някакви улики , оръжие?
- Открито е само едно лице - Петър И**** !Няма намерено оръжие ,нито каквито и да било улики!
- Другият сигурно е избягал с документите!
- Има още нещо ,шефе!
- Какво!?
- Преди минути в полицията в Сливен е съобщено за открадната кола! Виолетов Мерцедес!
- Това е нашият човек! Събери хората !!!!
Боби наближаваше Пловдив ! Спря на една бензиностанция и с последните останали пари ,заради бензин!
Тъкмо излизаше навън ,когато една патрулка спря до неговата кола!
За миг се стресна ,но знаеше че едвали някой е забелязал липсата на колата и отново възвърна обичайното си хладнокръвие.
Тъкмо се качваше в автомобила, когато чу радиостанцията на полицаите!
-............откраднататa кола е тъмно-виолетов Мерцедес Купе с рег. номер ............
Това му беше достътчно! Запали и с подобаващо количество дим, идващо от задните му гуми се изнесе от бензиностанцията!
Полицаите го последваха ,но 1.6 литровата им “бълха” .едвали можеше да се мери с двеста и петнайсетте ,препускащи коня ,под предният капак на Е класата!
- Отново сгреших! Сега Яница е в голяма опасност !!!
- Шефе ! Туко щo получихме съобщение от един пътен патрул! Издирваният автомобил е забелязан на бензиностанция в Пловдив! Избягал е на полицаите и се е насочил в посока София!
- Изпратете хората след него!!!!
- Веднага!
- Още нещо! Искам да изровите всичката информация ,която имаме за него – женен ли е ,има ли приятелка ,роднини ,телефонни разговори! Всичко!!!
- Ще трябва да те изцедя максимално ,приятелю!
Свали предавка надолу ! Пълна газ ! Задните гуми едва запазиха сцепление ,под натискът на въртящият момент!
Четвърта до прекъсвач и отново Пета! 200 – 210 – 220 !
- Едвали е много разумно да го пришпорвам повече!
Един час по-късно:
- Шефе ,разнищихме го!
- Казвай!!!
- Сгоден е за едно момиче! През последните 24 часа е говорил с нея множество пъти! Засякохме местонахождението й!
- Изпратете екип! Доведете ми я!
Светлините на София се виждаха в далечината!
- Дано е добре! – мислеше си Боби.
Тежкото купе устремено летеше към целта! Сякаш при вида на идващият финал ,ревът на “Мечокът” се промени! Стана по-дълбок и басов ,жаден за изява и готов да пребори всичко ,което се хвърлеше насреща му! Не трябваше да чака дълго !
От едно от включванията се спуснаха ,три черни силута !Черни ,като самата смърт !
- Имаме си компания!
Преследвачите имаха конкретни заповеди – “Трябва ми жив или мъртъв ,всичко ви е позволено! Донесте ми документите, които притежава!”
Такива заповеди сe издаваха рядко ,а главорезите копнееха за нещо такова!Бяха жадни за кръв и разрушения ,като изгладняла глутница вълци!
Въпреки мощта ,която имаше Мерцедесът ,тя бе една частица от това ,с което разполагаха преследвачите!
- Трябва да издържа до София ! Нямам друг изход!
Колата му също усети наближаващата опасност ,но щеше да се бори докрай! Никой досега не я бе карал ,така както я караше Боби ,а той умеешe да кара ! Беше създадена да се кара здраво ,а цял живот бе управлявана от надути богаташчета ,които я ползваха ,като удължение на един свой орган!
Сега беше в свои води ,сега беше нейният миг на слава!
Черните лимузини на преследвачите се спуснаха върху беглецът ,като хиени!
Една мина отляво ,друга отдясно ,а третата остана отзад!
Боби изцеждаше колата до максималните възможни обороти на последната предавка ,нямаше как да ускори повече ,нямаше ги и завоите,които той обичаше!
Колата отдясно зави и удари виолетовият Мерцедес ,тази отляво я последва ,а тази отзад довърши направеният сандвич!
Боби започна да криволчи ,за да се освободи от лапите на хищните главорези!
Отново се засилваха за същата маневра! Борислав скочи върху спирачките и успя да се изплъзне от капана ,но беше здраво нацепен от отзад стоящата кола! Зави надясно и влезе в аварииното платно! С бърза маневра запрати тежката предница на “Бенцът” в задният десен калник на един от автомобилитe ,който го преследваше , черната кола се завъртя ,заби се в мантинелата и се обърна по капак ,последваха зрелищни преобръщания ,които раздробиха автомобила на службите!
- Това ще ги забави!
Двете останали коли ,изостанаха малко ,но кончината на колегите им едвали щеше да ги спре – бяха безсърдечни копелета!
Чуха се изстрели!!!
- Стрелят по мен! – куршумите се забиваха в ламарините на Мерцедесът
Навлязоха в столицата и дъждът от куршуми стихна!
- Наредиха им да не стрелят в града, това ми спаси живота!
Започна да криволчи из кварталните улици ,но неможеше да избяга от преследвачите си!
Провери колко патрона имаше в пистолета:
- Би трябвало да стигнат! – зави надясно в една уличка ,спря колата и излезе навън.
Първата лимузина тъкмо завивяше зад ъгъла. Боби стреля по шофьора ! Уцили го! Kолата ,продължи направо и се заби в сградите!
Последният останал автомобил с главорези вече спираше ,а здравеняците вътре се готвеха да разстрелят Боби!
Той използва последните останали патрони - простреля едната гума и радиатора ,след това отново се качи в пострадалата си кола и отпраши! Куршумите отново заваляха ! Един от изстрелите засегна дясното рамо на Боби!
- Само драскотина! – имаше късмет куршумът само го бе одраскал!
Спря пред блока на Лили! Прозорецът на осмият етаж още светеше!
- Чакат ме!
Качи се горе и почука на вратата ! След кратка справка със шпионката Лили му отвори!
- Боби ,добре ли си !!! Ранен си!
- Добре съм не е сериозно! Къде е Яница!
- В хола чака те!
Копнееше да я види ,да я докосне ,да усти нежната й кожа ,да вкуси аромата й!
- Боби!!!
Яница се хвърли в прегръдките на годеникът си ,сякаш не го бе виждала от години!
Целуна я ,тъй страстно ,сякаш никога повече нямаше да я види! Желаеше я!
Всяка честицa в него копнееше за перфeктното й тяло! Но сега нямаше време!
- Миличка ,трябва да тръгваме !
- Добре ,само да взема чантите!
Докато чакаше любимата му ,да се приготви ,погледна през прозореца!
Три джипа на Жандармерията бяха спрели пред входа ,а полицаите се готвеха за щурм!
- Яница ,бързо нямаме време!
- Какво става!!!
- Полицията идва!
Хвана я за ръката и я изведе на стълбището!
Нямаше изход! Асансьорът и стълбището на този вход бяха завардени!
- Нагоре!!
Зайзкачваха стъпалата и достигнаха до малка стълбичка ,която водеше към покрива на блока!Помогна на Яница да се качи ,след това заедно с чантите я последва! Прескочиха бетонните прегради и стигнаха до капандурата на другият вход!
Имаха късмет ,беше отключена! Отново се спуснаха по малката стълбичка и се качиха в асансьора! На първият етаж нямаше никой!
Тихо се промъкнаха покрай жандармеристите и се качиха в Мерцедесът!
Боби запали коравият звяр ,но това привлече вниманието на полицаите!
- Ето го там в колата!
Беше оставил колата с лице към улицата, знаеше че може да се случи нещо подобно!Успя да отпраши преди да стрелят по него!
Отрядът бързо се качи в тежките джипове и подгони беглецът!
- Щом излезем от София ще им избягам! – помисли си Боби
- Моля те ,обясни ми какво става!
Въпреки че не искаше да тревожи Яница ,беше длъжен да й каже поне частица от истината!
- Има заговор срещу мен ! Разполагах с много важни правителствени документи ,които сега са на сигурно място! Заради тях е всичко това ,заради тях ме преследва всяка полицейска служба в държавата ,заради тях организацията ми обяви война! Съжелявам ,че те намесих ,ти с нищо не си виновна!
- Аз не съжелявам!!! Не искам да живея с никой друг ,освен с теб ! Независимо кои са враговете ти! Ще те последвам навсякъде и във всичко!
- Ти си силна жена ,радвам се че те имам!
- Къде отиваме!
- Към Гърция ! Там ще опитаме да се качим на круизен кораб ,а след това където ни душа иска!
- Планът ти ми харесва!
Излезе от София и реши да избяга от преследвачите си !
- На магистралата нямат шанс !- каза си Боби.
За пореден път заповяда на послушникът си да премине в галоп и бавно започна да се откъсва от полицейските джипове!
Преднината му стана доста голяма фаровете на преследвачите едва се виждаха в огледалото!
- Трябва да намаля бензинът ми е на привършване ,техният вероятно също! Това ще е битка за издръжливост !
Както и очакваше преследването не беше прекратено ,въпреки голямата дистанция!
Наближиха Дупница!
- Хмм ,започва да загрява ! Явно радиаторът е пострадъл!
- Това ще ни забави ли !
- Ще се наложи да намаля още малко ,да се надяваме че бензинът им вече е на привършване!
Успя някак да задържи покачването на температурата ,но преследвачите му постепенно започнаха да го настигат!
“Мечокът” беше ранен ,но не се предаваше ,за нищо на света нямаше да се даде на “кучетата” ,които го гонеха!................
Малко след Дупница дистанцият рязко започва да се скъсява!
- Явно са отчаяни! Горивото им свършва!
- Ще им избягаме ли!
- Немога да рискувам ,колата е на края на силите си!
Приближиха се на двайсетина метра и откриха стрелба!
- Сега вече ще бягаме ! Немога да застарашавам живота ти по този начин!
Настъпи газта и усeти как колата прави последен геройски напън ,за да се откъсне от роякът олово ,който я атакуваше!
Жандармеристите неможеха да подържат това темпо! Резервоарите им бяха празни ,прекратиха преследването!
- Успяхме измъкнахме се !
- Едвали ще се радваме на спокойствието дълго !Знаят че неможем да окажем съпротива ,ще изпратят други!
- Какво ще правим тогава!
- Нищо неможем да направим ! Да се надяваме ,че колата ще издържи до Гърция!
Тъкмо минаваха Сандански, когато три патрулки ги застигнаха !
- Лешоядите отново идват!
- Но ние няма да се дадем без бой нали!?
- В никакъв случай!
Оптиваха се да го изпреварят и да му пресекът пътя!
Въпреки множеството повреди по возилото ,Боби някак успяваше да ги удържи зад гърба си !
Полицаите бяха страхливи ,нямаше да допуснат контакт ,нито да стрелят по него ! Щеше да успее да ги разкара !
Километър след километър “куките” опитваха атаки ! Боби прецени че моментът да покаже зъби е дошъл и умишлено пусна едната патрулка да мина отдясно!
- Дръж се!
Опря дясната страна на колата си в бялата Астра и започна да я тласка към банкета! Идваше завой ,беше ляв ! Полицаите бяха безсилни срещу по-тежката кола ,десните им гуми бяха стъпили в чакъла и неможеха да удържат натискът на мощтното животно!
Точно преди завоя Боби освободи хватката ,но за жертвата беше твърде късно ! Патрулката се заби в мантинелата и частично блокира пътя!
Останалите две коли спряха ,за да помогнат на пострадалият си колега!
- Боби границата е близо!
- Знам ! Да са надяваме ,че няма да се окопитят докато стигнем там!
В далечината се виждаха светлините на граничният пункт!
Имаше нещо нередно ,някакво странно оживление цареше там ,неприсъщо за късният час!
Мисълта за сигурноста на Яница ,бе замъглила преценката на Боби, той игнорира тревогите си и продължи напред!
- Най- сетне пристигнахме!!! Но какво......
Спирачките бяха натиснати и Мерцедесът спря на мига ! Нещо се случваше!
Целят път пред пункта беше блокиран! Две редици бронирани коли на Жандармерията бяха подредени пред заветната порта! Зад тъй високата стена ,стояха наредени десетки дула ,сочещи към виолетовият автомобил!
- Това неможе да се случва ! След всичко ,което преживях ! Неможе да бъде!
- Какво ще правим !
- Трябва да се върнем!
Боби понечи да избере задна ,но видя множеството сини лампи ,които бързо затваряха единственият му останал изход!
Беше в капан ! Капан за мечки! Капан ,от който измъкване нямаше! Капан ,които за миг погуби всичките му мечти!
Нима всичко ще свърши така! Нима геройството му ,неговото, това на послушните му зверове и любимите му хора ,щеше да бъде посечено от този капан!
- Изцеди последните сили от колата! Ще бъдем отново заедно на едно по-хубаво място ! Няма да изгнием в затвора!
Мисълта й беше по-бърза от неговата! Миг по-късно решението беше взето!
Изходът!!! Изходът от този ад беше само един – саможертвата!
Сякаш предусещащ славният миг ,звярът впрегна цялото си съществуване в услуга на Борислав!Нададе последен оглушителен рев ,рев който би накарал всеки негов съперник да трепери от страх!
Заваляха куршуми! Предното стъкло се счупи и оловните снаряди попаднаха в изморените им тела! Той я прегърна!!!
- Яни! Обичам те !!!!
- И аз те обичам..................
Мерцедесът се заби в металната стена със страшна сила! Тоновете красиво изваяна стомана ,полетяха към небесата!
Последва взрив!
Взривът, който бе дал началото на всичко ! Взиривът ,който сложи края на едно велико начинание!!!!
Два месеца по-късно ,всички престъпници засегнати в злопулучните документи ,бяха изправени пред Европейският съд ! Най- накрая България получи справедливостта ,за която толкова години копнееше!
http://www.tuning.bg
Автор: BMW_M3`
Боби или както го наричаха приятелите му – “Риска” ,допиваше кафето и замислено гледаше трафика ,който както винаги беше ужасно натоварен.По лицето му бе изписано напрежение ,нещо го мъчеше и караше иначе ледено студените му черти ,да потрепват сякаш някакво огромно бреме лежеше на плещите му.
Боби беше 26 годишно момче с висока ,стройна фигура и каменно лице.Въпреки възрастта си той вече се бе сблъскал многократно с неволите на живота и не веднъж бе излизал победител.Беше роден във Видин ,но още когато беше на 10 ,семейсвтото му се премести да живее в София.Завършил бе икономика в “УНСС” и свързваше тези години с неприятностите ,в които се забъркваше като по-млад.Тогава му излезе и прякорът “Риска”.Беше буен младеж ,необичаше да спазва правила и да изпълнява нечии команди.Обичаше да играе покер и да залага - беше добър ,умееше да блъфира и да разгадава блъфа на противниците си.Често се спречкваше с боксьорчета и състезатели по борба ,мислещи се за недосегаеми по онова време, но Боби не се впечатляваше от тяхната слава.Тези негови прояви на смелост ,не оставаха незабелязани и години по-късно ,той щеше да се облагодетелства от това.
“Риска” нервно прелисти последните страници на вестника , но погледът му блуждаеше някъде навън ,едвали го интересуваха сутрешните новини ,нещо по-важно щеше да се случи.
Тъкмо допиваше последните капки кафе ,когато телефонът му иззвъня! Обаждаше се Пепи.
Пепи беше близък приятел и бизнес партньор на Борислав и днес трябваше заедно да осъществят срещата.
-Боре! - задъхано започна Пепи.
-Тия копелета – “Калинките” ни прецакаха!Срещата ще е във Варна ,не в Пловдив!Варна мамка му! Варна!
Лицето на “Риска” беше нервно ,но след чутото по телефона ,придоби мумиевидно излъчване.Опита се да се концентрира ,но думитe на Пепи ,продължаваха да ехтят в съзнанието му.Той успя да запази привидно спокойствие, въпреки че главата му щеше да се пръсне от напрежение.
-Идвам да те взема веднага!
Извади някаква банкнота ,без да се замисля и я даде на бармана ,след това грабна ключовете и изтича навън.На булеварда беше паркирано черното му БМВ.
“Риска” придоби това си прозвище ,най-вече заради страстта си към автомобилите и високите скорости.Още щом получи шофьорска книжка и подкара семейната – “Фиат Регата” усети ,че шофирането му доставя огромно удоволствие ,а високата скорост му действа ,като наркотик.
С изкараните от покер пари си купи , “Кадет GSI” и започна все по-често ,да се доближава до скоростната граница ,което го караше да изпитва неописуема наслада.Обичаше да поема рискове, да изпитва границите на възможното, да се движи на ръба и да гледа смъртта в очите.
Обичаше да се състезава с богаташчета ,с коли многократно по-скъпи от неговата и да ги побеждава, като им показваше ,какво е да си на ръба и какво има отвъд него ,малко бяха хората ,които издържаха дълго на неговото темпо и стихващите дъха маневри.
Сега обаче Боби чувсваше едни много човешки тръпки ,да лазят по гръбнака му.Преди един месец ,той бе поел трудната задача ,да играе свръзка между шефа си и “къртицата” на организацията в разузнаването.Точно преди двa дни ,бе получил документите ,съдържащи поверителна информация за министри и депутати и сега трябваше ,да ги предаде на ръководството на организацията.”Боса” ,както го наричаха всички ,имаше отчаяна нужда от тях ,прокуратурата беше по следите му , а документите бяха единственият му коз срещу ченгетата.Сега бъдещето му беше в ръцете на “Риска” ,който отговаряше за документите с живота си.
Борислав прекоси булеварда и се качи в излъсканата “5-ица”.Отдавна беше скъсал с живота на уличен състезател ,в бизнеса с който се занимаваше ,нямаше място за такива неща.Купуваше луксозни лимузини ,тъй като пътуваше много и искаше да се чувства комфортно.Последната му придобивка беше “BMW 530i” (E39) .Отличен комфорт ,мощен мотор и стегнато пътно поведение.
Запали немската лимузина и потегли към дома на Пепи.Беше изнервен ,до срещата оставаха малко над 3 часа ,а той не трябваше да закъснява .В главата му блуждаеха хиляди мисли:
-Това са 500км!Прекалено много са ,а аз имам прекалено малко време.А дори още не съм тръгнал! – мислеше си Боби.
Петър още не се беше качил в колата и започна разпалено да обяснява
-Едно приятелче от Варна ,ми се обади и потвърди ,че срещата е там.Ще им скъсам малките главици на онези двамата!
Онези двамата ,всъщност бяха близнаците Иво и Гошо ,известни като “Калинките”.Смешният прякор ,идваше от формата на главите им и по- точно от големината им.Близнаците бяха двама ,огромни ,мускулести мъже ,но носещи на раменете си ,доста малки глави ,несъразмерни с телата им.
Те двамата имаха за задача да уведомят “Риска” ,за мястото и часът на срещата.
-Защо ме излъгаха! -мислеше си Боби ,докато си проправяше път през обедният Софийски трафик.
-Последните месеци ,станах доста близък с шефа, а те останаха малко встрани?!Дали не ми завидяха ?!Може би искаха да ме отстранят ,по много елегантен начин!? Кой ли щеше да ме чака в Пловдив? – такива мисли измъчваха главата на “Риска” ,докато Пепи не спираше да се възмущава от предателството на “Калинките”.
Баварецът излезе от София и се насочи към Витиня.Пепи не спираше да псува и да обяснява ,но Борислав запазваше присъщото за него спокойствие.Сега в главата му нахлуха спомените ,спомените от студентскте години ,спомените за скоростта ,опаснтостта и адреналина.Знаеше че за да стигна до Варна навреме ,трябва да “отърка ръждата” и да си припомни позабравените умения.
Отново усети познатата тръпка ,стисна силно волана и се наслади на усещането ,от впиващите се в асфалта предни колела ,натисна рязко газта и отново изпита позабравеният “ритник в гърба”.Беше готов да се върне към миналото и разполагаше с чудесен инструмен в ръцете си ,за да го направи.
Свали една предавка ,пусна рязко съединителя и изцеди колата до прекъсвач – с едно бързо движение избра по-висока предавка и отново залепи педала на газта за пода.Наближаваше завой :
-Късно спиране!Изчакай, изчакай! Сега здраво на спирачките! Предавка надолу ,леко докосване на газта! Завии към “ейпекса”! Отново на газта! О, дааа ,чувствам го отново! – мислите на Боби бяха насочени изцяло към карането ,сякаш с магическа пръчка ,всички неволи изчезнаха от съзнанието му.Той усети познатата тръпка ,нямаше връщане назад.
-Още!!! - крещеше всичко в него.
И крайниците му безвъзвратно изпълняваха.Движенията му бяха светкавични и се изпълняваха с невероятна прецизност ,присъща за рали пилотите.Погледнат отстрани ,Боби изглеждаше ,като някакъв тайнствен диригент ,управляващ магически оркестър от зъбни колела ,бутала ,лостове ,каучук и пластмаса ,а оркестарът изпълняваше всяка негова команда - моментално и невероятно красиво.Продуктът на тези общи усилия ,беше наслада за всички сетива – воят на редовият шестак ,достигнал пределът на оборотите си ,гумите достигнали пределът на сцеплението си и водачът достигнал пределът на възможностите си!...............................................
.....................Сякаш ударен от гръм ,Пепи се бе вцепенил на седалката.Въпреки, че познаваше партньора си от доста време ,изобщо не подозираше ,какво се е случвало в тъмното му минало.Знаеше че нямат много време ,но нима такива изпълнение бяха нужни.
След първоначалният шок ,Пепи побърза да си сложи колана, който попринцип не използваше ,но сега с удоволствие би сложил и още един ,ако имаше такава възможност.
След поредният завой ,взет с невероятна скорост ,уплашеният пътник се вкопчи в ръкохватката и стисна колана ,тъй както лъвът забива ноктите си в бягащата антилопа.
Боби забеляза неспокойният си приятел и с ледено-студен тембър отсече:
-Спокойно!Знам какво правя!
-Да бе! А аз ,как да разбера ,че не ме лъжеш!? – мислеше си Пепи и продължаваше да стиска с всички сили ръкохватката.
Борислав отново възтанови ,за миг загубената концентрация и насочи колата към поредният завой - задницата загуби сцепление ,но с едно светкавично движение на ръцете ,“Риска” укроти желанието на двеста двайсет и осемте ,”расови коня” ,да захвърлят колата към пропастта.
Увличаше се!
Този път прекрачи с единият крак отвъд ръба и въпреки удоволствието ,което изпита ,знаеше че подобни изпълнения го забавят.Но си спомни един цитат от дебелите книги ,които четеш в миналото: “Единствения начин постоянно да карате на лимита на колата е да го минавате понякога.... Истински бързия пилот, е този който е над лимита понякога. Той е малко див понякога. Той е агресивен” .
Това му въздейства окуражаващо и го подтикна ,да продължи с още по-голям устрем.
Усети че спирачките и предните гуми са претоварват - спирачният педал започна да омеква ,а избирането на траекторий ,изискваше повече усилия.Не се притесни ,знаеше че скоро го очаква магистрала с много прави отсечки и бързи завои ,спирачките щеше да почиват тогава - сега му трябваха на 100%.
Най-сетне дългочакваната магистрала.Имаше късмет ,движението не беше натоварено и можеше да се възползва от пълните възможности на автомобила си.Залепи стрелката на скоростомера на 250 и се отпусна на седалката с цялото си тегло.
Успокоението ,което настъпи при достигането на терминалната скорост ,подейства добре на примрелият от страх Пепи и той реши да разведри обстановката:
-Брат ,не съм и подозирал ,че можеш да караш така!Трабва да ме научиш на това онова! – с лека усмивка промърмори Пепи.
Нотката на хумор, не се понрави много на Боби ,все пак животът му зависише от това.
-И много други неща мога да правя добре ,но не ти трябва да знаеш!Ако излезем живи от това ,ще ти покажа някои неща! – с познатото спокойствие отвърна “Риска”
Лекотата с която лимузината се носеше по равният асфалт ,въпреки високата скорост ,накара Боби да “свали гарда” и да се опита ,да се наслади на комфортното возене.
Но този момент на отпускане не продължи дълго. Мислите за интригата на “Калинките” ,отново го връхлетяха и нарушиха моментът на успокоение.
-Рано или късно ще разберат ,че съм се измъкнал от капана в Пловдив. Какво ли ще предприемат!?А дали не работят за някои друг!? – Боби прехвърляше безброй сценарии през съзнанието си ,всеки следващ все по-мрачен и неясен.
- Боре! Виж стрелката на бензина ! – извика Петър.
За емоционалният изблик на Пепи си имаше причина ,стрелката беше в дъното на червеният сектор и заплашително отиваше към нулата.
-Мамка му!В бързането забравих да заредя! – Боби бе изваден от състоянието си на транс, по възможно най-лошият начин.Знаеше че бензиностанцията изобщо не е близо ,а той се нуждаеше отчаяно от бензин.
Налагаше се да намали и то с доста ,а това щеше да му коства време ,отлитащо време ,което можеше да му коства живота.Вдигна леко крака си от педала на газта и намали до 150 ,надяваше се че това ще е достатъчно.
-Ако трябва да избираш момент ,в които да се молиш за нещо - използвай настоящият – каза той на Пепи ,а приятелят му го послуша и пройзнесе една молитва на ум.
Като по чудо ,лакомият автомобил се добра до най-близката бензиностанция и спря тежко до колонката ,като жаден звяр ,открил вода след дълго лутане из пустинята.
Пепи изтича да купи напитки ,докато резервоара се пълнеше с безценната течност ,но Боби не напускаше своето място ,сякаш не искаше да разваля създаденият синхрон между човек и машина.
След като заредиха - продължиха пътуването си по обичайният за деня ,високоскоростен начин.Напредваха добре ,но трафикът се сгъстяваше и все по-често се налагаше спирачката да влиза в услуга на водача.
Наближаваха Търговище ,когато телефонът иззвъня.Последният път ,когато Боби вдигна телефонът си ,новините не бяха добри ,а какви ли щяха да са сега!?
-Бориславе! Къде се! Защо се случват такива неща ! Кои бяха онези мъже ! Толкава съм уплашена!
Обаждаше се Яница.
Яница беше 22 годишно девойче ,с дълга черна коса ,леко мургава кожа и почти перфектни мерки.Лицето й имаше “мексикански черти” ,очите й бяха черни ,като катран ,а от устните и сякаш струеше южноамериканска страст.Яница беше годеницата на Борислав и сега нещо ужасно се случваше с нея.
Думите които чу в слушалката ,пронизаха сърцето му ,като с меч.За миг се вцепени и изпусна всякакъв контрол над колата. Баварецът заби муцуна и забави ход.”Риска” бързо се окопити и си възвърна контролът над ситуацията.
-Успокой се миличка! Кажи ми точно какво става ! Нищо не разбирам! За какви мъже говориш!?
-Прибирах се от фризьор и тъкмо завивах зад ъгъла на кооперацията ни ,когато прозорците на нашият апартамент се счупиха! Някакви мъже претърсваха апартаментът ни! Разбираш ли!
- Какви....Кой? Позна ли някой!?
- Бяха трима и бяха огромни! Много се уплаших! Слава богу ,че си тръгнаха без да ме видят!Какво да правя ,да се обадя ли в полицията?
- НЕ!!! Само не и полицията!Отиди при Лили и ме чакай там.Ще направя всичко възможно ,да се прибера ,колкото се може по-бързо.Сега пътувам за Варна.
Яница остана учудена от местонахождението на Боби ,но знаеше ,че ако трябваше да има доверие на някой ,този някой трябваше да бъде годеникът й.Послуша го и тръгна към дома на Лили -близка приятелка на младата двойка.
Ако досега в главата на Боби ,някой неща не бяха на мястото си ,сега настъпи истински хаос.
-Кои са тези?! Кой ли ги е изпратил?! Калинките? Мен ли търсеха? Какво да правя? Трябва да я защитя!
Яницаааа!!! – извика той на ум и вкара 3-та предавка ,като използва всичката злоба ,която таеше.Карането му стана нервно ,насечено - доскоро мощноста на шестцилиндровото сърце ,беше достатъчна ,но сега не достигаше.Залепи се зад дълга колона от коли ,но веднага започна да дебне ,удобен момент за изпреварване.
-Майната му! Яница е в опасност! – емоцията замъгли преценката му и той предприе необмислена маневра.
Тръгна да изпреварва ,без да има добра видимост ,забрави да свали предавка надолу,направи грешка ,но нямаше връщане назад ,вече беше минал една кола.
От завоя в далечината се показа Ситроен,който се движеше срещу него! Мисълта му отново се избистри ,за миг избра най-добрият вариант ,удари два ритника на съединителя ,както го правеше едно време ,когато силите на Кадета недостигаха.Двигателят влезе в желаните обороти и колата се изстреля напред ,като пантера видяла ранена плячка.
Дали ще успее...........................
..........................Машината “изяждаше” всеки сантиметър асфалт пред себе си, като наркоман смъркащ последната линия кокаин.Двата бъбрека застрашително летяха напред ,сякаш нищо неможеше да ги спре.Колоната беше дълга ,а БМВ-то беше на средата й.
Шофьорът на Ситроена видя безнадеждната маневра на своят колега и прехвърли десният си крак върху спирачката.
Дойде ред на следващата предавка ,но Боби знаеше ,че превключването ще го забави.Спомни си един приом ,който беше виждал по “драг” състезанията.
- Трябва да се получи! Hямам друг избор! - помисли си той.
Педалът на газта беше залепен за пода ,но въпреки това ,натисна съединителя и избра 4-та ,без да помръдва десният си крак дори и сантиметър.
Чу се познатото кънтене от достигането на прекъсвача ,последвано от глухото тупване ,произведено от пускането на съединителя.
Техниката сполучи! Kолата дори и за миг не загуби мощнотo ускорение и сега бързо се насочваше към краят на колоната и свободната пролука там.
- Дръж се! Ще стане напечено! - сякаш ,за да успокой приятеля си каза Боби.
Пролуката се стесняваше с всяка изминала секунда ,а предната броня на Ситроена ,наближаваше все повече.
- Още малко! Сегаa! – недочакaл ,да мине и с половин кола ,пред водещият автомобил ,“Риска” сви рязко надясно.
Прекалено рано! Прекалено агресивно! – задницата на БМВ-то поднесе и въпреки контрирането от страна нa опитният водач ,ударът със Ситроена беше неизбежен.
В отчаян опит да се спаси ,водачът на френската лимузина ,скочи с всичка сила на спирачките и зави надясно.
С ъгъла на задната броня БМВ-то “забърса” калникът на Cитроена ,контактът не беше силен ,но беше достътчен ,за да разбалансира - изгубилата сцепление задница.
От ударът Баварецът поднесе в обратна посока и стана неуправляем ,дори и най-бързата реакция ,неможеше да предотврати камшик при такава скорост.
Немският автомобил се завъртя няколко пъти и спря в банкета.
Пепи вече се разкайваше за греховете си и бе приятно изненадан, когато отвори очи и видя ,че не се намира на небето ,а все още се пържеше в земният ад.
- Боре концентрирай се! Какво става !Щеше да ни убиеш! Какво ти каза Яница!
- Някой е нахлул в апартамента ми!Мисля че са били от нашите! Вече неможем да се доверим на никой!
- А тя добре ли е?
- Да! Hе е била в къщи ,когато това се е случило ,изпратих я на сигурно място.
След като се увери ,че щетите по колата са само козметични Борис потегли отново към заветната Варна.
- Докъде ли са стигнали пипалата на онези двамата!? Немога да се доверя на никого от организацията ,освен на Петър! Tой не би ме предал!? Нали! – мъчеше се да прозре конспирацията ,но нещо му убягваше!Каква беше ролята на “Боса”.
Срещата беше в 14:00 ,а часовникът му неспирно препускаше към последните минути от 12.И все пак ,можеше да успее ,оставаха му по-малко от 180 километра първокласен асфалт.
Някъде на север се виждаха гъсти облаци.
- Довечара ще вали! - помисли си Боби.
Съвзел се от преживяното ,Петър реши че ще е добра идея да пусне музика.Но още щом посегна към копчетата на плеъра:
- Само не пускай разни чалги и цигании! Не съм в настроение за такива неща. Пепи също не искаше да слуша подобни глупости и избра радиостанция с песни от 80-те и 90-те. Звучеше : Coolio - Gangsta Paradise
- Колко подходящо! - помисли си Боби и отново се унесе в размишления.
-..............Новините в 13 часа! -последваха обичайните клюки и безинтресни глупости.
-....Днес на Булевард “България” в столицата ,беше взривен първият етаж на офис сграда.Помещението е използвано от фирмата за недвижими имоти - “БорЛес консулт” .По неофициални данни собственикът Борис К. e имал взаймотношения с престъпни структури......
- Това вече е прекалено! Прецакаха ни със срещата! Нападнаха апартамента ти! А сега офиса ни!
- Подозирам ,че още нищо не сме видели! Това е дълбоко! Много дълбоко! И не мисля ,че ще ни е лесно да излезем живи ,от дупката с лай*а в която сме попаднали.
- Но нали бяхме ,като семейство с тях ,какво се случи?!
- Виж Пепи ,ще ти обясня някой неща! Още откакто влязохме с теб в организацията ,имаше хора, които не ни мислеха доброто.Те знаеха ,че сме по-умни и образовани от тях и в бъдеще ще им пречим.
Е това бъдеще настъпи.Отмина времето на рекетите и побоите ,сега трябва да си гъвкав да показваш едновременно ,интелект и сила ,да умееш да водиш бизнес ,но и да умееш да го защитаваш.
“Калинките”,както знаеш не са от най-интeлигентните и за това в последните години ,запoчват да стават ненужни на организацията.
“Боса”,въпреки чe играе ролята на безмозъчна горила ,много добре знае тези неща и постепенно иззема част от длъжностите на близнаците и ги прехвърля на нас.
Рано или късно нещо подобно щеше да се случи! Просто не очаквах ,да е точно сега и не по този начин! Подцених ги!Явно не са толкова тъпи колкото изглеждат!
- Добре бе Боре!”Калинките” едвали могат да предприемат такава мащабна операция ,без благословията на по-висш !
- Все още не съм разгадал ,каква е ролята на шефа в цялата конспирация! Може той да организира всичко ,а може и онези двамата ,да са се съюзили с конкурентите и сега да искат да премахнат ,всички които стоят над тях в йерархията.
Наближаваха Варна! Магистралата беше доста натоварена ,това щеше да ги забави!
Сякаш по инстинкт Боби погледна в огледалото за обратно виждане.Две коли зад него ,той забеляза черният силует на познат автомобил.
Беше кола на митичните НСО - черно Ауди S8
- Какво ли правят тук! Дали ме следят! Едва ли точно те ,биха стояли в дясната лента ,зад колона от коли!
Обмисли ситуацията! Aко го следяха ,трябваше да се измъкне веднга ,неможеше да рискува по улиците на Варна! И двете платна пред него бяха заети от изпреварващи се камиони.
-Да това е!- бързо свали една предавка надолу и насочи БМВ-то към аварийното платно.Тежката лимузина ,без да се замисли изпълни желaнието на господаря си и се стрелна отдясно на единият камион.Имаше късмет ,аварийнaтa лента беше чистa и той бързо привърши с маневрата.Запази високата скорост ,но не отделяще поглед от огледалата.
Колата на службата за охрана не последва неговата маневра ,а изчака двата ТИР-а да свършат със състезанието си.
- Странно! Явно не ме следят ,щом не ме последваха!
S8-цата изпревари камионите и се залепи зад БМВ-то.
Не се задържа там дълго ,без да дава мигач ,мина в лявото платно и с мощен рев задмина бавареца.
- Ще се опитат да ме спрат !- помисли си Боби и веднага подготви крaйниците си за предстоящата маневра.Но за негово oчудване ,черният автомобил ,продължи да ускорява и да се отдалечава напред.Не след дълго се превърна в черна точка някъде в далечината.
- Ставам параноик! Това предателство ме побърква! Виждам врагове навсякъде!
5-цата продължаваше неуморно да преследва целта си.Не показваше никакви признаци на умора ,по нищо не проличаваше ,че е изминала близо 500 невероятно бурни и високоскоростни километри.Нито за миг не се задъха ,нито за миг не се противопостави на господаря си.Сякаш и тя разбираше сложността на ситуацията ,сякаш знаше ,че ако не даде всичко от себе си, за да помогне на Боби ,той може да умре.Ако не беше перфектна ,можеше да го подведе ,а той да сгреши и да запрати и двама им към гибелта.Дори “раната” ,която получи при сблъсъка със Ситроена преглътна ,без да протестира ,защото знаеше ,че ако Боби умре ,няма да има кой да я глези и да се грижи за нея ,както го прави той.
В далечината се виждаше морето и гъстата бетонена джунгла.Варна! Най-сетне !
Минутите отлитаха ,но ако продължаваха с това темпо ,щяха да стигнат навреме!
Движеха се по Аспарухов мост!Боби замислено гледаше заливът и корабите ,които маневрираха в него ,накараха го да се замечтае.......
-Хмм, идеята си я бива!.............
Трафикът беше сравнително спокоен и “Риска” реши ,че със сигурност ще успее ,въпреки че оставаха 20 минути до срещата ,която трябваше да се състой в един от офисите на организацията във Варна.
Светофарът светна зелено и черната лимузина зави надясно ,по един от булевардите.
- Има задръстване!!! – изкрещя Пепи.
Борислав също беше забелязал ,струпването пред себе си ,но нямаше какво да направи ,само след миг зад него се нареди върволица от коли ,а няколко идиотчета се наредиха от лявата му страна.
До преди малко ,победата му беше в кърпа вързана ,но сега отново бе поставен в отчайваща ситуация.
13:58 ,13:59 ,14:00!!! Bремето изтече!
- Какво ще правим сега?
- Пепи! Hещо ми подсказва ,че още нищо не е свършило!
- Ще отидем ли в офиса все пак?
- Налага се! Нямаме друг избор!
- Ами ако си прав за заговора? Ако си прав ,че и шефа е замесен?
- Ще измисля нещо.....................................
........Нямаше изгледи трафикът да се разчисти скоро и за това Боби започна да преусмисля стратегията си.
- Тези документи! Толкова неща преживях заради тях ,а дори не знам точно какво съдържат!
Върволицата от коли ,която и без това се влачеше окончателно спря и Боби излезе ,за да вземе куфарчето с документите от багажника.
- Ще ги четем ли?
- Налага се ! Сега са единствната карта в ръкава ,която имаме!
Борислав отвори черното куфарче и извади горните няколко листа.
Бяха стенограми от разговори на министри с лица имащи съмнителни досиета.
Министри ,депутати ,бивши ченгета ,цели партии и структури! Списъкът беше безкраен ,засягаха се абсолютно всички фигури и фирми ,сдобили се с отрицателна слава в годините на прехода.Но най-важното беше ,че това не бяха просто клюкарските писаници на жълтите вестници ,а строго секретни документи на разузнаването. Обикновените листове хартия ,сега бяха по-ценни от пари.Ако попаднеха в ръцете на правилните хора ,вероятно не само правителството щеше да падне ,а можеше да се стигне и до гражданска война.
- Май положението не е толкова безнадеждно ,а Пепи!
- Абе ,то направо си е розово! – в типичният си майтапчийски стил подхвърли Пепи.
14:48 Пред офиса на организацията
- Дали ще се хванат!
- Не е задължително!
Боби взе куфарчето и се запъти директно към шефският кабинет.Секретарката му каза ,че идването му се очаква и може да влезе.
Отвори тежката врата и се озова в перфектно обзаведен кабинет.Точно срещу него ,зад бюрото стоеше изправен “Боса”. На един стол отдясно ,седеше единият от близнаците ,а в отсрещният край на стаята върху канапето се беше разположил другият близнак.
Още с влизането ,Борис беше посрещнат от думите на “Боса” :
- Закъсня!!!
Въздухът в стаята беше нажежен ,гневните погледи на тримата яки мъжаги ,го пронизваха от три страни ,но лицето на Боби излъчваше познатата студенина.
Лицето на "Боса" трепна,това не убегна от опитният поглед на Боби ,той познаваше това трепване от покера.
- Но въпреки това съм доволен ,че все пак успя да ми донесеш документите! Ела при мен ,за да си получиш възнаграждението ,за което се бяхме разбрали.
- Толкова години в бизнеса и все още не си се научил да криеш емоциите си! – помисли си Боби и направи крачка напред.
Както и очакваше “Калинките” също трепнаха! С ъгъла на окото си забеляза издутината на кръста на този отдясно.Не беше и очаквал нещо по-различно.
Със светкавично движение хвърли куфарчето с документите във въздуха ,а в следващата секунда се хвърли на пода пред врататa.Както и предполагаше ,братята веднага се заловиха за пистолетите и произвеха изстрели към местоположението му.
Бяха бавни! Бързата му реакция ги изненада!Начинът по който бяха застанали ,предразполагаше към инциденти.Един куршум от братският пистолет ,удари в корема другият близнак и той се свлече върху стола.След миг в стаята нахлу Петър с пистолет в ръка и със замах на професионалист ,очисти единствената останала “Калинка” ,cлед което насочи усилията си към премахването на “Боса” ,но за зла участ единият куршум попадна в бедрото на шефа ,а другият в рамото.Дебелакът се скри зад бюрото от дебело дърво ,бързо извади скритият в шкафчето пистолет и започна да стреля срещу Боби и Пепи.
- Време е да изчезваме!
- Но той все още е жив !
- Няма значение Пепи ,нямаме време! Полицията вероятно вече идва насам!
Двамата изтичаха навън ,метнаха се във БМВ-то и отпрашиха с мръсна газ.
С последни усилия “Боса” се добра до куфарчето.
- Вестници! Пълно е с вестници! Ще ви убия! Вас и семействата ви! Нещастници!
След това хвана телефона:
-Генерале! Избягаха! Пратете хората си да ги спрат! Документити все още са при тях! Пратете линейка ранен сссъ.........
Петицата се носеше по булевардите с двойно по-висока скорост от трафика.Боби използваше всяка възможна пролука ,за да запази високото темпо.
-Червеноо!
Предавка надолу, газта залепена за пода и тежкият автомобил се стрелна пред прииждащите от двете страни коли.
В огледалата се появиха бурканите на патрулките.
- Лесна плячка! – каза си Боби
Червеното светеше от няколко секунди и върволицата от коли вече се сгъстяваше на кръстовището пред него. Видя пролука! Свали на втора ,зави надясно и се шмугна между два джипа! Ръчна ! Задницата се понесе и след светкавично контриране ,БМВ-то се носеше зрелищно с вратите напред.
Стъписаните полицаи ,не си и помисляха да опитат нещо подобно и прекратиха преследването.
- Измъкнахме се ! – зарадва се Пепи
- Не мисля така! Виж зад нас!
200 метра зад тях ,две черни лимузини си проправяха път през трафика.
Бяха коли на НСО – Черно БМВ – “Cедмица” и S8-цата ,с която се срещнаха по-рано днес. Преследвачите имахе едно голямо преимущество ,разполагаха със сигнални лампи и не се налагаше да си служат със сложни маневри ,за да подържат висока скорост през трафика ,а освен това разполагаха и с доста повече коне в “конюшните” си.
- Немога да им избягам в града! А на магистралата направо нямам шанс ! – Да това е изхода!!!!
Смени рязко посоката и сви в една малка уличка ,двата звяра го последваха.
Още от годините на уличен състезател ,се беше научил ,бързо да разгадава силните и слабите страни на конкурентите ,а също така реално да преценява свойте възможности.
Въпреки че неговата кола изобщо не беше лека ,преследвачите му трябваше да се борят с доста по-голямо тегло ,забеляза че карат подобно на конкурентите със скъпита коли от миналото му – страшно неразумно ,чрез използване на мощноста на двигателя по идиотски начин ,често претоварваха задната ос и спираха прекалено меко и стархливо.
Знаеше какво трябва да направи! Насочи се към единственото място на което можеше да ги победи – крайморският път Варна-Бургас.
Отсечка от републиканската пътна мрежа осеяна с много остри и бавни завой ,продължаващи десетки километри.
Там по-леката кола и по-добре балансирана кола имаше преимущество.А неговите умения многократно превъзхождаха тези на хората от службата за охрана.
С мъка задържаше атаките им!
Седмицата мина от лявата му страна и с десният си преден калник ,опря задницата на колата на Боби! Последва познатият опит за завъртане ,но Борислав беше подготвен и успя да се измъкне.
Най-сетне ,дългочакваните завои!
- Ще рискувам максимално! – Да видим дали им стиска да ме последват!
- Вярвам в теб Боре! Ще се справиш!
Дълъг десен завой - левите гуми изпитваха огромно натоварване ,а десните се бореха за сцепление.Боби перфектно дозираше усилието на десният си крак и успяваше да държи колата на ръба на възможностите й. Погледна в огледалото ,водачът на БМВ-то прекаляваше с газта и претоварваше външните гуми ,този в Аудито правеше същата грешка ,но неговата кола беше измъчвана от много по-голямо недозавиване.
Дълга права! Мощните преследвачи скъсяваха дистанцията! Боби не разполагаше със съизмерима с тях мощност ,но тук това нямаше значение.Наближаваха много бавен завой от дясно се виждаха ограничения на скороста 20!!!
Боби натисна спирачките по-рано от максимално възможното и започна да реди предавките надолу ,веднага погледна в огледалото и видя ,че конкурентите му копират точкта му на спиране и избират същата линия за влизане в завоя.
- Аматьори!
Продължи да спира малко по-рано от необходимото ,а колите на НСО продължаваха да следват напълно неговите действия.
Увличаше ги!Без да усетят какво става ,Боби постепенно започваше да управлява не една ,а 3 коли!
Бърз десен! Намали по-малко от нужното и влезе в завоя с вратите напред! Седмицата също изнесе задницата ,но не успя да запази същата скорост.Предните гуми на Аудито не издържаха на натоварването и загубиха малкото им останало сцепление ,като по чудо шофьорът успя да се спаси от недозавиването и сигурната катастрофа.
- Паднаха в капана!
Теглото на големите лимузини си казваше думата! Подържането на високото темпо на по-леката кола и припряното боравене с контролите на автомобила ,бяха претоварили предните им гуми! Беше въпрос на време ,поставеният капан да щракне и да улови двете мишки.
Острите завои се нижеха един след друг ,а гумите на преследвачите изнемогваха за сцепление ,спирачките им също не бяха в цветущо здраве ,но водачите на двата автомобила ,бяха прекалено неопитни ,за да забележат тези неща.Те никога не бяха попадали в такава ситуация ,а коварният им съперник знаеше това.
Дълга права ,в края на която се откриваше страхотна гледка към морето, единственото нещо което отделяше пътното платно от пропастта беше лъскавата мантинела.
Боби изцеждаше последните сили от три-литровият мотор ,а конкурентите му мачкаха газта на своите автомобили ,за да не изостават.
Приближаваше много остър и опасен завой ,завой който би разколебал дори и най-опитният водач ,от предприемане на необмислена маневра.
“Риска” обичаше подобни предизвикателства ,преодоляването им отприщваше двойна доза адреналин.
Подмина точката на спиране и скочи с всичка сила на спирачките! Спирането му беше твърдо и агресивно ,на ръба на сцеплението на предните гуми. “Heel-Toe”,втора предавка ,агресивно навиване на волана надясно!Дойде очаквано от него недозавиване! Ръчна ! Задницата тръгна ,както го беше планирал! Навременно контриране и нежна работа с газта! Петицата използва и последният сантиметър асфалт ,за да премине през завоя!
Малко по-назад:
Както и очакваше другото БМВ и Аудито използваха същото място за спиране!
Загубилите ефективност спирачки и претоварените предни гуми си казаха думата.Зверско недозавиване! Седмицата се понесе към мантинелата и с все още висока скорост се заби в нея! Металната преграда се отскубна от основите си ,но успя да задържи автомобила на ръба на пропастта.Аудито обаче ,дори не успя да промени траекторията си ,нацепи се в задницата на седмицата и двете тежки лимузини полетяха в пропастта.
- Успяхме! Ти успя ! Успя Боби!
- Лесна плячка за старото куче!
Въпреки по-малкото си тегло ,колата на Борислав ,също страдаше от проблемите на по-тежките си събратя. За това той бе принуден да намали!
- Какво ще правим сега!- каза Пепи
- Трябва да се върнем в София! Яница е в опасност!
Боби взе телефона и набра годеницата си:
- Миличък! Къде си? Прибираш ли се!
-Яни!Слушай ме внимателно! – На път съм за София ,но много неща се случиха и трябва да направиш нещо вместо мен!
- Само кажи!
- Този телефон може да се подслушва, за това трябва веднага да тръгваш след като приключим с разговора!
- Добре! Но какво е толкова важно!
- Трябва да се върнеш в апартамента ни! Вероятно ще има Полиция и съмнителни мъже ,като тези ,които срещна по-рано днес! Трабва да останеш незабелязана ! Вземи нещо тежко – чук, гаечен ключ ,каквото намериш! Влез в банята и се обърни към стената отляво! Петнайсти ред по вертикала ,пета плочка отляво надясно е фалшива! Трабва да я счупиш и да вземеш ключовете ,които са там! Тези ключове са от кутии в трезора на ******** банка ,клонът в който ходихме на денят след годежът ни. Има три кутии ,регистрирани на твое име.Искам да вземеш съдържанието им и да ме чакаш при Лили! Аз идвам възможно най-бързо!
- Но какво има в кутиите!
- Пари ,много пари! Ако трябва да съм точен ,около 300 000 евро! Разбра ли какво трябва да правиш !
- Да разбира се! Ще се справя ,няма да те разочаровам!
- Обичам те ,миличка!
- И аз те обичам скъпи!
Наистина я обичаше ,тя беше единствената ,която някога беше обичал истински ,единствената ,която успяваше да разтопи леденото му държание и да го накара да изрича нежни думи.............................
.........Яница затвори телефона ,още по-разтревожена ,отколкото беше преди разговора си с Боби.
Какво се случваше с него! Защо им трябваха тези пари! И какво по дяволите значеше – “телефонът може да се подслушва”!
Въпреки тревогите си ,тя знаеше ,че годеникът й никога не би я подвел.
Качи се в асансьора и слезе на първият етаж.Пред блока я чакаше колата й - светло-синьо Пежо 206.Качи се в автомобила и тръгна към семейният апартамент.
Отдалече забеляза присъствието на познатите черни лимузини - сърцето й заби учестено ,започна да трепери!
Трябваше да се овладее - Боби разчиташе на нея!
Спря Пежото на една пресечка разстояние от дома им и взе най-големият гаечен ключ ,който намери в багажника.
Заобиколи зад кооперацията и както очакваше ,там нямаше никой.С тежкият ключ ,счупи прозорчето на мазето и внимателно почисти стъклата.
Успя да се промуши и скочи на пода.
Знаеше че от мъзето спокойно се стигаше дo по-горните етажи ,но трябваше да внимава ,на стълбището също можеше да има съгледвачи.
Бавно заизкачва стъпалата, като на всеки ъгъл показваше глава и се оглеждаше за неприятели.
Най-сетне стигна до апартамента! Вратата беше разбита ! Влезе вътре и се стъписа от видяното!
“Горилите” бяха изпочупили всичко ,бяха обърнали целият апартамент с главата надолу!
- Явно и те са търсели нещо! – каза си Яница.
Внимаваше ,да не се доближава до прозорците ,за да не бъде забелязана от мъжете в черната кола отвън.Отиде в спалнята и изрови ,изпод останките от гардероба две кожени чанти.
- Би трябвало да съберат 300 000!
След това се запъти към посоченото от Боби място – банята!
Влезе през вратата и се обърна към лявата стена!
- Петнайста по вертикалата! 1,2,3,4,5 - тази трябва да е! – замахна и запрати тежкото парче желязо към петата плочка.
Не уцели! Замахна още веднъж и този път успя ,плочката се разтроши ,зад нея имаше малка ниша ,в която лежаха ключовете.
- Взех ги, време е да се махам от тук!
Прибра ключовете в джоба си ,взе чантите и се запъти обратно към мазето.Както и на отиване ,и сега по стълбите нямаше никой.
Върна се при прозорчето и хвърли чантите навън! След това с много усилия ,успя да се покачи на парапета и да излезе навън.
Тръгна по обратният път до колата ,метна чантите в багажника и отпраши към банката!
Сърцето й щеше да изхвръкне ,никога не беше правила нещо подобно! Да бяга и да се крие от опасни хора ,които вероятно искаха да убият нея и годеникът й! А сега разполагаше и с ключове ,които щяха да я дарят с доста солидна сума пари.
- Боби беше прав за удоволствието от опасността!
Напрежението я сковавеше и й пречеше да шофира през натовареният софийски трафик.
Банката се готвеше да приключва деня и Яница беше един от последните й клиенти за днес.
За нейно щастие ,процедурата по предаването на кутийте мина бързо и тя вече можеше да вземе ценното им съдържание.
Прехвърли парите в чантите ,излезе от банката и се отправи към дома на Лили.....
- Отново трябва да заредим!
- И аз да бях на мястото на тази кола и аз щях да имам нужда от зареждане! – пошегува се Пепи.
Времето започваше да се разваля! Гъстите облаци ,които видяха по-рано днес ,сега се разстилаха по цялото небе ! Веднага щом свършиха със зареждането на лакомото животно ,първите капки дъжд паднаха по предното стъкло.
Отклониха се от крайморският път и тръгнаха към Карнобат.Дъждът се засили и наводни пътното платно!
- Мразя дъжда ! Подтиска ме и влияе зле на преценката ми! Но въпреки това ,трябва да подържам високата скорост ,Яница е в опастност и се нуждае от мен!
Въпреки невероятните си умения ,Боби ненавиждаше мократа настилка! Промяната в характеристиките на асфалта ,го принуждаваше да изостави агресивният си подход към завоите и късното спиране! Сега трябваше да кара плавно и равномерно – а той мразеше този вид каране !
Настана истински порой! По пътя се стичаха реки ,а Господ изхвърляше тонове вода от небесата!
Телефонът иззвъня! Беше съобщение!
- Добре съм ! Изпълних заръката ти! Чакам те!
Кратко точно и ясно ,точно както той искаше да стават нещата!
- Яни! Идвам да те взема!
Подминаха Карнобат и сега следващата им цел беше Сливен.
Дъждът постепенно намаля ,а при наближаването на Сливен окончателно спря.
Тази промяна във времето ,подейства добре на Боби и той реши, че може да увеличи скороста.Асфалтът все още не беше сух ,но реките отпреди няколко минути ги нямаше и това укоражи “Риска”.
- Каза на Яница да вземе 300 000! Какво ще правиш с тях!
- Въпросът е - какво ще ПРАВИМ с тях!
- ???!!!
- Едвали е нужно ,да ти обяснявам, че неможем да останем в България! Най-мощната правителствена агенция е по петите ни, разполагаме с документи способни да подтикнат революция! Мислиш ли, че ще можем да водим спокоен живот тук. 100 000 за теб и 200 000 за нас със Яница!
- Немога да ги приема!
- Ще ти се наложи! Няма как да достигнеш до своите спестявания сега! Не се притеснявай ще ми ги върнеш ,когато нещата тук поутихнат!
- Да се надяваме че ще мога! А сега карай към София!
В колата беше доста задушно и Боби се наведе, за да пусне климатикът.
- Внимавай!!!
Беше прекалено късно ,на метри пред колата пътят прeминаваше през мост ,а в началото на моста зееше огромна яма ,пълна с вода!
Борислав опита да спре ,но разстоянието беше прекалено малко.Предните колела паднаха в дупката и цялата предница отскочи във въздуха! Заради промененият баланс, задницта беше под тоталното въздействие на аквапланингът!Колата рязко се завъртя наляво!
- Какво мога да направя по дяволите!Нищо абсолютно нищо ! Дръж се здраво и се приготви за удара! Не трябва да умирам ,Яница ме чака !Аз й обещах! – само за части от секундата ,хиляди мисли преминаха през главата на Боби.
Баварецът се понесе към края на моста и се удари в бетонната подпора на металната ограда- ударът беше точно във вратата на пътника ! Въздушните възглавници се отвориха ,но при тази скорост ползата беше минимална!
Колоната не успя да спре тежкото купе и купчината желязо ,полетя надолу по урвата! Направи няколко обръщания по таван и се спря в едно дърво!
До преди няколко часа ,гордата баварска машина се бе носила с повече от 200km/h ,беше атакувала невероятно сложни изпитания и ги бе преодоляла ,а сега лежеше в подножието на един склон димяща и разчленена! Но какво беше станало с безценният й товар?!
Боби дойде в съзнание и веднага се обърна надясно ,за да види какво е състоянието на Петър.Той стоеше отпуснат и безмълвен!
- Петре!!! Добре ли си! Петреее!!!
Бързо разкопча колана и изтича от другата страна! Колата беше смачкана до неузнаваемост ,а дясната врата беше като заварена.Oтново се върна на шофьорското място.Промъкна се при приятелят си и започна да проверява жизнените му показатели!
Напипа слаб пулс!
-Пепи ,чуваш ли ме!!!!
Клепачите на Петър се надигнаха и той се опита да каже нещо ,но се давеше с кръв !
- Не говори! Ще се оправиш ! Сега ще извикам линейка!
- Боби! Радвам се че живях редом с теб! Бъдете щастливи с Яница!Дано ти народи много деца - здрави и умни като тебпп........
- Неееееее!!!!.................................
.............Боби се хвърли върху приятелят си и започна ,да му оказва първа помощ! Беше безмислено ! Живецът ,вече беше напуснал Петър!
- Не! Какво направих ! Убих най-добрият си приятел! Той не го залужаваше ,не заслужаваше да умре така! – с просълзени очи стенеше Боби.
Кръвта се стичаше по лицето на Пепи ,тъй както сълзите се стичаха по бузите на Борис! Най-сетне земният му път беше свършил ,беше се измъкнал от ада и сега стоеше пред Свети Петър!
Боби седеше в разрушената кола и не снемаше поглед от мъртвият си приятел!Мислите му бяха разбъркани ,в този момент ,мозъкът му тотално блокира ,всички звуци наоколо сякаш вкупум стихнаха! Настана пълна тишина ,единственото ,което блуждаещият му поглед виждаше ,беше лицето на Петър!
- Аз съм виновен! Ще горя в ада! Вече нищо няма смисъл! Уменията ми нищо не струват ,те ме подведоха и аз убих човекът ,който преди часовe ми спаси живота!
Беше извaден от сътоянието си на транс от звука на сирените!Избистри ума си и прецени ситуацията!
- Яница!!! Само тя ми остана ,немога да предам и нея!
Единственият останал лъч надежда му даде сили да продължи!
- Сбогом братко! Трябва да бъдеш погребан с почести ,но сега трябва да те оставя на лекарите! Прости ми!!!
Взе куфарчето с документите и пистолетът на Пепи и се затича към горичката ,която се виждаше в далечината.Коляното му беше наранено ,но сега болката остана на заден план!
Щом се скри сред дърветата ,линейките и полицията пристигнаха на мястото на инцидента!
- Прости ми! – изрече Боби за сетен път и се шмугна навътре в гората!
Беше раздвоен! Мислите за катастрофата и смърта на Петър ,не го напускаха дори за миг ! Душата му неможеш да се примири с това ,което беше направил! Единственото нещо ,което му даваше сили сега беше мисълта за годеницата му!
Окървавен ,изтощен и емоционално съсипан ,Борислав бродеше из горичката!
- Трябва да отида в града! Трябва да продължа начинанието си !
Сливен не беше далеч и той закрачи натам.Слънцето вече се спускаше зад хоризонта и мракът постепенно заемаше мястото на светлината.
В покрайнинте на града се спря на една чешма и отми кръвта от лицето и ръцете си.Вкара се в приличен вид и извади телефонът!
- Куриерска агенция ******** ли е ?
- Да,моля ! Как можем да ви помогнем?
- Искам да изпратя пратка ,бихте ли изпратили човек на адрес ****************!
- Разбира се ! Голяма ли е пратката?
- Не много ! Папка с документи!
- Добре ! Ще изпратим кола!
Веднага набра друг номер! Беше международен разговор!
- Димитър ли е на телефона?
- Да! Кой се обажда?
- Митко! Аз съм Боби ! Помниш ли ме!
- Боре, ти ли си бе! Как няма да те помня ! Какво става ,как са нещата при теб?
- Горе долу ,оправям се някак! Ти как си ,още ли работиш в посолството?
- Да ,дори се издигнах ! Защо питаш?
- Нуждая се от помоща ти ! Открих едни доста интересни документи ,които може да заинтересуват твоите хора в Белгия! Изпращам ти ги по куриер! Трябва да ги получиш до една седмица!
- Какви са тези документи ?! Какво трябва да правя с тях?!
- Немога да ти обяснявам по телефона ,но ще се увериш, че са много важни щом ги прочетеш! Направи всичко възможно ,за да стигнат до Европейският съд! Моля те ,разчитам на теб!
- Ще направя каквото мога ,Боре ! Щом е за теб!
Димитър беше съученик на Боби от гимназията.Двамата бяха много добри приятели ,но Димитър замина да учи в Белгия.По-късно, започна да работи в посолството ни там и постепенно загуби връзка с Боби.Но въпреки това ,Борислав беше сигурен ,че Mитко найстина ще направи всичко по силите си, за да предаде документите на правилните хора.
Момчето от куриерската фирма дойде и Боби му повери важните документи!
Слънцето залезе и нощта започна да се спуска над града.
Борислав обикаляше по улиците и мислеше как възможно най-бързо ,да стигне до София!
- Нямам време за автобуси! Как да стигна ,възможно най-бързо! Ами ,ако открадна кола!
В този момент на отчаяние ,идеята за кражбата му се стори добра и той фокусира вниманието си върху нейното изпълнение.
- Трябва да е сигурно ,че собственика няма да я търси до сутринта! Една нощ ще ни е достaтчна ,за да напуснем страната!
Зави зад един ъгъл и чу силна музика да звучи някъде наблизо. На третият етаж в една къща се вихреше купон! Чуваше се женско кикотене ,силна музика!
- Тези ще лудуват нощес!
В следващият миг погледът му се спря върху колата ,паркирана пред къщата – Тъмно-лилав Mercedes 300CE !
- Хмм ,много подходящо за обстоятелствата! Едвали някой от купонджиите ще я потърси до сутринта! Под капакът си разполага с достатъчно мощност ,за да ми помогне в начинанието!
Реши!!! Това беше колата!!!
Извади пистолета ,приближи се до автомобила и счупи малкото странично прозорче!
Отключи врататa и се метна в купето!
Краденето на коли ,не му беше чуждо ,беше му се налагало да го прави няколко пъти! Направи магията с жиците под таблото и шест-цилиндровият звяр ,изрева мощтно!
Както и очакваше ,никой не забеляза неговите действия, купонът продължаваше да тече с пълна сила.
Избра първа и отпраши в тъмнината!
Последно се беше качвал на такава кола преди 5 години ,но бързо си припомни хубавите спомени!
Тази кола много наподобяваше злопулучната петица ,която бе управлявал преди часове.Но положението на водача ,беше различно - по-ниско ,чувствашe се като част от автомобила. Возията беше по-комфортна ,но за сметка на това ,окачването беше доста меко.
Трябваше да кара бързо ,чакаха го доста километри ,а той имаше само една нощ на разположение!
Излезе от Сливен и се насочи към Стара Загора.Опита да пришпори колата ,но нещо го спря!Тялото не изпълняваше ,както го правеше преди!Обземаше го страх и несигурност!
- Нима започвам ,да се съмнявам в уменията си!
Боби беше раздиран от съмнения и угризения! Не успяваше ,да се съсредоточи върху карането ,а това беше единственото нещо ,което имаше значение сега!
Реши да пусне музика! Музиката го стимулираше да настъпи газта и се надяваше ,сега да му подейства по същият начин!
Разрови сe из дисковете в колата и откри диск с надпис - “Body Head Bangerz” !
- Това ще е интерестно!
Зазвуча – Can’t be Touched!
- Точно това ми трябваше!
- You will not win ‘cuz I will not lose ……………..
- Даа!!!- в миг тревогите му изчезнаха .
Отново чувставше тялото си заредено с желание за познатата тръпка.Използва пълното усилие на десният си крак ,Мечокът зарева с дълбок глас и накара всяко косъмче по тялото му да настръхне!Ускорението беше мощтно и непрестанно ,започваше още в ниските обороти и създаваше усещанe ,че колата е доста по-мощтна!
Бенцът се носеше в нощта ,като демон ,демонът който щеше да сънуват всички престъпници в страната!
Заради късният час трафик липсваше!Целият път принадлежеше на Боби и неговият послушник! Студеният нощен въздух ,раздухваше пожарът в цилиндрите и ги караше да препускат по-бързо от всякога!
Отново беше намерил машина ,с която можеше да постави възможностите си на тест , машина с която да възвърне увереността си!
Ревът ,с които го даряваше Мечокът ,при всяко натискане на газта го караше да изпитва върховна наслада ,да иска още и още!
Километрите се топяха неусетно и скоро Стара Загора ,беше пред него!
- Магистралата ! – ловните полета на неговият звяр!
Магистралата беше мястото ,на което колата можеше да покаже пълната си сила.
Комфортната возия ,комбинирана с неописумото усещане от контролът над три-литровият двигател!
Беше време за нов диск! Отново се разтърси!
- “Raptile” ,тоя човек има вкус!
Тази музика го разяряваше ,тъй както червеното платно на тореадора ,разгневява биковете!
Километрите магистарала се топяха под хромираната решетка!
- Яница ,идвам за теб и нищо неможе да ме спре!.............
........
Шефе!!!! Oткрили са черното БМВ ,което издирвахме!
- Къде?!!!
- Край Сливен! Тежко катастрофирало ! Вътре е имало един човек ,мъртъв при откриването ,най-вероятно заради удара!
- Един!? Трябваше да са двама! Намерени ли са някакви улики , оръжие?
- Открито е само едно лице - Петър И**** !Няма намерено оръжие ,нито каквито и да било улики!
- Другият сигурно е избягал с документите!
- Има още нещо ,шефе!
- Какво!?
- Преди минути в полицията в Сливен е съобщено за открадната кола! Виолетов Мерцедес!
- Това е нашият човек! Събери хората !!!!
Боби наближаваше Пловдив ! Спря на една бензиностанция и с последните останали пари ,заради бензин!
Тъкмо излизаше навън ,когато една патрулка спря до неговата кола!
За миг се стресна ,но знаеше че едвали някой е забелязал липсата на колата и отново възвърна обичайното си хладнокръвие.
Тъкмо се качваше в автомобила, когато чу радиостанцията на полицаите!
-............откраднататa кола е тъмно-виолетов Мерцедес Купе с рег. номер ............
Това му беше достътчно! Запали и с подобаващо количество дим, идващо от задните му гуми се изнесе от бензиностанцията!
Полицаите го последваха ,но 1.6 литровата им “бълха” .едвали можеше да се мери с двеста и петнайсетте ,препускащи коня ,под предният капак на Е класата!
- Отново сгреших! Сега Яница е в голяма опасност !!!
- Шефе ! Туко щo получихме съобщение от един пътен патрул! Издирваният автомобил е забелязан на бензиностанция в Пловдив! Избягал е на полицаите и се е насочил в посока София!
- Изпратете хората след него!!!!
- Веднага!
- Още нещо! Искам да изровите всичката информация ,която имаме за него – женен ли е ,има ли приятелка ,роднини ,телефонни разговори! Всичко!!!
- Ще трябва да те изцедя максимално ,приятелю!
Свали предавка надолу ! Пълна газ ! Задните гуми едва запазиха сцепление ,под натискът на въртящият момент!
Четвърта до прекъсвач и отново Пета! 200 – 210 – 220 !
- Едвали е много разумно да го пришпорвам повече!
Един час по-късно:
- Шефе ,разнищихме го!
- Казвай!!!
- Сгоден е за едно момиче! През последните 24 часа е говорил с нея множество пъти! Засякохме местонахождението й!
- Изпратете екип! Доведете ми я!
Светлините на София се виждаха в далечината!
- Дано е добре! – мислеше си Боби.
Тежкото купе устремено летеше към целта! Сякаш при вида на идващият финал ,ревът на “Мечокът” се промени! Стана по-дълбок и басов ,жаден за изява и готов да пребори всичко ,което се хвърлеше насреща му! Не трябваше да чака дълго !
От едно от включванията се спуснаха ,три черни силута !Черни ,като самата смърт !
- Имаме си компания!
Преследвачите имаха конкретни заповеди – “Трябва ми жив или мъртъв ,всичко ви е позволено! Донесте ми документите, които притежава!”
Такива заповеди сe издаваха рядко ,а главорезите копнееха за нещо такова!Бяха жадни за кръв и разрушения ,като изгладняла глутница вълци!
Въпреки мощта ,която имаше Мерцедесът ,тя бе една частица от това ,с което разполагаха преследвачите!
- Трябва да издържа до София ! Нямам друг изход!
Колата му също усети наближаващата опасност ,но щеше да се бори докрай! Никой досега не я бе карал ,така както я караше Боби ,а той умеешe да кара ! Беше създадена да се кара здраво ,а цял живот бе управлявана от надути богаташчета ,които я ползваха ,като удължение на един свой орган!
Сега беше в свои води ,сега беше нейният миг на слава!
Черните лимузини на преследвачите се спуснаха върху беглецът ,като хиени!
Една мина отляво ,друга отдясно ,а третата остана отзад!
Боби изцеждаше колата до максималните възможни обороти на последната предавка ,нямаше как да ускори повече ,нямаше ги и завоите,които той обичаше!
Колата отдясно зави и удари виолетовият Мерцедес ,тази отляво я последва ,а тази отзад довърши направеният сандвич!
Боби започна да криволчи ,за да се освободи от лапите на хищните главорези!
Отново се засилваха за същата маневра! Борислав скочи върху спирачките и успя да се изплъзне от капана ,но беше здраво нацепен от отзад стоящата кола! Зави надясно и влезе в аварииното платно! С бърза маневра запрати тежката предница на “Бенцът” в задният десен калник на един от автомобилитe ,който го преследваше , черната кола се завъртя ,заби се в мантинелата и се обърна по капак ,последваха зрелищни преобръщания ,които раздробиха автомобила на службите!
- Това ще ги забави!
Двете останали коли ,изостанаха малко ,но кончината на колегите им едвали щеше да ги спре – бяха безсърдечни копелета!
Чуха се изстрели!!!
- Стрелят по мен! – куршумите се забиваха в ламарините на Мерцедесът
Навлязоха в столицата и дъждът от куршуми стихна!
- Наредиха им да не стрелят в града, това ми спаси живота!
Започна да криволчи из кварталните улици ,но неможеше да избяга от преследвачите си!
Провери колко патрона имаше в пистолета:
- Би трябвало да стигнат! – зави надясно в една уличка ,спря колата и излезе навън.
Първата лимузина тъкмо завивяше зад ъгъла. Боби стреля по шофьора ! Уцили го! Kолата ,продължи направо и се заби в сградите!
Последният останал автомобил с главорези вече спираше ,а здравеняците вътре се готвеха да разстрелят Боби!
Той използва последните останали патрони - простреля едната гума и радиатора ,след това отново се качи в пострадалата си кола и отпраши! Куршумите отново заваляха ! Един от изстрелите засегна дясното рамо на Боби!
- Само драскотина! – имаше късмет куршумът само го бе одраскал!
Спря пред блока на Лили! Прозорецът на осмият етаж още светеше!
- Чакат ме!
Качи се горе и почука на вратата ! След кратка справка със шпионката Лили му отвори!
- Боби ,добре ли си !!! Ранен си!
- Добре съм не е сериозно! Къде е Яница!
- В хола чака те!
Копнееше да я види ,да я докосне ,да усти нежната й кожа ,да вкуси аромата й!
- Боби!!!
Яница се хвърли в прегръдките на годеникът си ,сякаш не го бе виждала от години!
Целуна я ,тъй страстно ,сякаш никога повече нямаше да я види! Желаеше я!
Всяка честицa в него копнееше за перфeктното й тяло! Но сега нямаше време!
- Миличка ,трябва да тръгваме !
- Добре ,само да взема чантите!
Докато чакаше любимата му ,да се приготви ,погледна през прозореца!
Три джипа на Жандармерията бяха спрели пред входа ,а полицаите се готвеха за щурм!
- Яница ,бързо нямаме време!
- Какво става!!!
- Полицията идва!
Хвана я за ръката и я изведе на стълбището!
Нямаше изход! Асансьорът и стълбището на този вход бяха завардени!
- Нагоре!!
Зайзкачваха стъпалата и достигнаха до малка стълбичка ,която водеше към покрива на блока!Помогна на Яница да се качи ,след това заедно с чантите я последва! Прескочиха бетонните прегради и стигнаха до капандурата на другият вход!
Имаха късмет ,беше отключена! Отново се спуснаха по малката стълбичка и се качиха в асансьора! На първият етаж нямаше никой!
Тихо се промъкнаха покрай жандармеристите и се качиха в Мерцедесът!
Боби запали коравият звяр ,но това привлече вниманието на полицаите!
- Ето го там в колата!
Беше оставил колата с лице към улицата, знаеше че може да се случи нещо подобно!Успя да отпраши преди да стрелят по него!
Отрядът бързо се качи в тежките джипове и подгони беглецът!
- Щом излезем от София ще им избягам! – помисли си Боби
- Моля те ,обясни ми какво става!
Въпреки че не искаше да тревожи Яница ,беше длъжен да й каже поне частица от истината!
- Има заговор срещу мен ! Разполагах с много важни правителствени документи ,които сега са на сигурно място! Заради тях е всичко това ,заради тях ме преследва всяка полицейска служба в държавата ,заради тях организацията ми обяви война! Съжелявам ,че те намесих ,ти с нищо не си виновна!
- Аз не съжелявам!!! Не искам да живея с никой друг ,освен с теб ! Независимо кои са враговете ти! Ще те последвам навсякъде и във всичко!
- Ти си силна жена ,радвам се че те имам!
- Къде отиваме!
- Към Гърция ! Там ще опитаме да се качим на круизен кораб ,а след това където ни душа иска!
- Планът ти ми харесва!
Излезе от София и реши да избяга от преследвачите си !
- На магистралата нямат шанс !- каза си Боби.
За пореден път заповяда на послушникът си да премине в галоп и бавно започна да се откъсва от полицейските джипове!
Преднината му стана доста голяма фаровете на преследвачите едва се виждаха в огледалото!
- Трябва да намаля бензинът ми е на привършване ,техният вероятно също! Това ще е битка за издръжливост !
Както и очакваше преследването не беше прекратено ,въпреки голямата дистанция!
Наближиха Дупница!
- Хмм ,започва да загрява ! Явно радиаторът е пострадъл!
- Това ще ни забави ли !
- Ще се наложи да намаля още малко ,да се надяваме че бензинът им вече е на привършване!
Успя някак да задържи покачването на температурата ,но преследвачите му постепенно започнаха да го настигат!
“Мечокът” беше ранен ,но не се предаваше ,за нищо на света нямаше да се даде на “кучетата” ,които го гонеха!................
Малко след Дупница дистанцият рязко започва да се скъсява!
- Явно са отчаяни! Горивото им свършва!
- Ще им избягаме ли!
- Немога да рискувам ,колата е на края на силите си!
Приближиха се на двайсетина метра и откриха стрелба!
- Сега вече ще бягаме ! Немога да застарашавам живота ти по този начин!
Настъпи газта и усeти как колата прави последен геройски напън ,за да се откъсне от роякът олово ,който я атакуваше!
Жандармеристите неможеха да подържат това темпо! Резервоарите им бяха празни ,прекратиха преследването!
- Успяхме измъкнахме се !
- Едвали ще се радваме на спокойствието дълго !Знаят че неможем да окажем съпротива ,ще изпратят други!
- Какво ще правим тогава!
- Нищо неможем да направим ! Да се надяваме ,че колата ще издържи до Гърция!
Тъкмо минаваха Сандански, когато три патрулки ги застигнаха !
- Лешоядите отново идват!
- Но ние няма да се дадем без бой нали!?
- В никакъв случай!
Оптиваха се да го изпреварят и да му пресекът пътя!
Въпреки множеството повреди по возилото ,Боби някак успяваше да ги удържи зад гърба си !
Полицаите бяха страхливи ,нямаше да допуснат контакт ,нито да стрелят по него ! Щеше да успее да ги разкара !
Километър след километър “куките” опитваха атаки ! Боби прецени че моментът да покаже зъби е дошъл и умишлено пусна едната патрулка да мина отдясно!
- Дръж се!
Опря дясната страна на колата си в бялата Астра и започна да я тласка към банкета! Идваше завой ,беше ляв ! Полицаите бяха безсилни срещу по-тежката кола ,десните им гуми бяха стъпили в чакъла и неможеха да удържат натискът на мощтното животно!
Точно преди завоя Боби освободи хватката ,но за жертвата беше твърде късно ! Патрулката се заби в мантинелата и частично блокира пътя!
Останалите две коли спряха ,за да помогнат на пострадалият си колега!
- Боби границата е близо!
- Знам ! Да са надяваме ,че няма да се окопитят докато стигнем там!
В далечината се виждаха светлините на граничният пункт!
Имаше нещо нередно ,някакво странно оживление цареше там ,неприсъщо за късният час!
Мисълта за сигурноста на Яница ,бе замъглила преценката на Боби, той игнорира тревогите си и продължи напред!
- Най- сетне пристигнахме!!! Но какво......
Спирачките бяха натиснати и Мерцедесът спря на мига ! Нещо се случваше!
Целят път пред пункта беше блокиран! Две редици бронирани коли на Жандармерията бяха подредени пред заветната порта! Зад тъй високата стена ,стояха наредени десетки дула ,сочещи към виолетовият автомобил!
- Това неможе да се случва ! След всичко ,което преживях ! Неможе да бъде!
- Какво ще правим !
- Трябва да се върнем!
Боби понечи да избере задна ,но видя множеството сини лампи ,които бързо затваряха единственият му останал изход!
Беше в капан ! Капан за мечки! Капан ,от който измъкване нямаше! Капан ,които за миг погуби всичките му мечти!
Нима всичко ще свърши така! Нима геройството му ,неговото, това на послушните му зверове и любимите му хора ,щеше да бъде посечено от този капан!
- Изцеди последните сили от колата! Ще бъдем отново заедно на едно по-хубаво място ! Няма да изгнием в затвора!
Мисълта й беше по-бърза от неговата! Миг по-късно решението беше взето!
Изходът!!! Изходът от този ад беше само един – саможертвата!
Сякаш предусещащ славният миг ,звярът впрегна цялото си съществуване в услуга на Борислав!Нададе последен оглушителен рев ,рев който би накарал всеки негов съперник да трепери от страх!
Заваляха куршуми! Предното стъкло се счупи и оловните снаряди попаднаха в изморените им тела! Той я прегърна!!!
- Яни! Обичам те !!!!
- И аз те обичам..................
Мерцедесът се заби в металната стена със страшна сила! Тоновете красиво изваяна стомана ,полетяха към небесата!
Последва взрив!
Взривът, който бе дал началото на всичко ! Взиривът ,който сложи края на едно велико начинание!!!!
Два месеца по-късно ,всички престъпници засегнати в злопулучните документи ,бяха изправени пред Европейският съд ! Най- накрая България получи справедливостта ,за която толкова години копнееше!
http://www.tuning.bg
Автор: BMW_M3`
Последна промяна Flash на 26 Апр 2009, 0:20, променена общо 1 път
http://www.misterika.blogspot.bg - "Архивите на една друга реалност" - Паранормалният блог на България
На завоя заляга, конете яко напряга, задницата бяга - към мантинелата посяга...
Пол Уокър: 1973 - ∞
На завоя заляга, конете яко напряга, задницата бяга - към мантинелата посяга...
Пол Уокър: 1973 - ∞
от pLaM3N » 20 Апр 2009, 9:17
Страхотно е, прочетох е на 1 дъх и сега ми идва да взимам ключовете и да се поразходя малко ... 
Браво, браво !
Браво, браво !
- Recommened
- Потребител
-
- Мнения: 11
- Регистриран на: 13.01.2009
от Recommened » 20 Апр 2009, 10:25
Невероятно е! Прочетох я цялата и сега не знам къде се намирам... 
Аплодисменти!
Аплодисменти!
- Biogame
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1677
- Регистриран на: 17.04.2008
- Местоположение: Сливен
- Пол: Мъж
- Кара: E61 530d ; E46 330ci convertible
- Мечтае да кара: Всичко що е BMW
- Детайли за колата: E61 3.0d ++
E46 3.0i ++
- Dimitroff
- Фен на тройките
-
- Мнения: 6397
- Регистриран на: 21.02.2007
- Местоположение: СА,Х
- Пол: Мъж
- Кара: Колите да палят и работят!
- Мечтае да кара: ;)
- Детайли за колата: Лачени, в добро здраве и сериозен ремап ;)
от Dimitroff » 20 Апр 2009, 11:29
Ужасно дълго време не съм чел нещо толкова добро 
На един дъх и с 3 червени слушалки, когато ми звъня телефона...страхотно е!
Поздравления за автора!
На един дъх и с 3 червени слушалки, когато ми звъня телефона...страхотно е!
Поздравления за автора!
- e34_monster
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 105
- Регистриран на: 22.01.2008
- Местоположение: 1100 Wien
- Пол: Мъж
- Кара: е46 touring
- sobiss
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 444
- Регистриран на: 31.08.2008
- Местоположение: Пловдив, Backnang [DE]
- Пол: Мъж
- Кара: Compact m43tu
- Мечтае да кара: E28
- Pupinator
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 77
- Регистриран на: 31.10.2007
- Пол: Мъж
- Кара: на баба си фърчилото
- Мечтае да кара: Нимбус 2000
от Pupinator » 20 Апр 2009, 15:12
Нямам думи. Много яка история! Направо ме разцепи! Давай в същия дух.
Чудя се кога ли някой ще се сети да отвори този форум и да направи някой "Блок бастър" от историите които се публикуват тук. Според мен ще спечели доста пари.
Чудя се кога ли някой ще се сети да отвори този форум и да направи някой "Блок бастър" от историите които се публикуват тук. Според мен ще спечели доста пари.
With all the money in the world you can't buy my respect !!!
www.shahovservices.com - Най-добрите в компютърния бранш!
www.shahovservices.com - Най-добрите в компютърния бранш!
- speeder88
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 379
- Регистриран на: 12.08.2008
- Местоположение: София, копеле!
- Пол: Мъж
- Кара: кошара!
- Мечтае да кара: BMW M3 E46
от speeder88 » 20 Апр 2009, 18:10
мн е добър разказ, на моменти е така написан че имаш чувството че ти си в колата 
SKISA написа: ти си ебати ///M-склададжията
от uCnaHeTcA » 20 Апр 2009, 18:46
Много добър разказ. Яко се вкарах У филма 
Поздравления за автора 
П.С. Докато го четох целия разказ, имах чувството, че всичко се разиграва пред очите ми... уникално
Поздравления за автора
П.С. Докато го четох целия разказ, имах чувството, че всичко се разиграва пред очите ми... уникално
Real.Eyes.Realize.Real.Lies
BMW части - оригинални, тунинг и афтърмаркет
BMW аксесоари
Втулки за джанти
Болтове за джанти
BMW части - оригинални, тунинг и афтърмаркет BMW аксесоари Втулки за джанти Болтове за джанти
от rado_rf » 20 Апр 2009, 18:55
Браво. Най после нещо различно от Мартин и Кристина. Разказа е страхотен и на всичкото отгоре завършен.
За разлика от "Никола". Кво стана, аджеба с тоя човек?
За разлика от "Никола". Кво стана, аджеба с тоя човек?
"Няма нищо по-хубаво от това да се изсереш на метеното и няма нищо по-лошо от това да метеш изсраното" - древна мъдрост
от pLaM3N » 20 Апр 2009, 19:14
rado_rf написа:Браво. Най после нещо различно от Мартин и Кристина. Разказа е страхотен и на всичкото отгоре завършен.
За разлика от "Никола". Кво стана, аджеба с тоя човек?
И те са в добри филми, недей така !
uCnaHeTcA написа:Много добър разказ. Яко се вкарах У филма
П.С. Докато го четох целия разказ, имах чувството, че всичко се разиграва пред очите ми... уникално
Много си прав, направо се едно и аз бях там ...
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
